Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 1153 от 16.06.2025, Районен съд - Благоевград

Съд
Районен съд - Благоевград
Дело
Гражданско дело 1382/2025
Вид
Определение № 1153
Подписан
16.06.2025
В сила
26.06.2025
Състав
Габриела Тричкова

Цитирани разпоредби

  • чл. 124 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.130 · Граждански процесуален кодекс

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1153 гр. Благоевград, 16.06.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Габриела Тричкова като разгледа докладваното от Габриела Тричкова Гражданско дело № 20251210101382 по описа за 2025 година и за да се произнесе, съдът взе предвид следното:

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба подадена от С. И. Н., с ЕГН **********, с постоянен адрес с...., община Благоевград, чрез адв. .. П. против В. Ф. Б., с ЕГН **********, с постоянен адрес ....

Предявен е иск за признаване за установено по отношение на ответника, че същия не е собственик по наследство и давност на процесния недвижим имот, а именно Поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в с.Бистрица, с площ от 144 кв.м. В исковата молба се твърди, че след като ответника се е снабдил с документ за собственост Нотариален акт за удостоверяване право на собственост върху недвижим имот на основание давност и наследство № 163, том II, рег.№ 3325, дело №340/2022г. по описа на нотариус ..., през 2024г. е продал процесния имот на ...

След като се запозна с постъпилата искова молба и в изпълнение на правомощията си по чл.130 от ГПК, съдът констатира, че предявеният иск е недопустим, като за недопустимостта съдът следи служебно.

В т.4 на ТР № 3/10.07.2017г. по тълк.д.№3/2015г. на ОСГТК на ВКС е разрешен въпросът дали праводателите на ответника могат да бъдат наред с него ответници по предявен положителен установителен иск за собственост, когато са прехвърлили имота преди предявяване на исковата молба. Съдът намира, че това тълкувателно решение е изцяло неотносимо към настоящия спор, тъй като разясненията са дадени за положителен установителен иск за собственост, какъвто в случая не е предявен и за хипотеза различна от настоящата когато наред с праводателя участва в делото и приобретателя. В случая искът е предявен единствено срещу праводателя, който към момента на подаване на исковата молба не е собственик на имота именно според твърденията в исковата молба. Няма колебание в теорията и в съдебната практика, че надлежни страни в процеса са лицата, които претендират, че са притежатели на материалните права, засегнати от правния спор. Това разбиране е отразено и в мотивите на ТР №8/27.11.2013 г. по тълк.д.№ 8/2012г. на ОСГТК на ВКС. И ако в т.4 на ТР №3/10.07.2017г. по тълк.д. №3/2015г. на ОСГТК на ВКС се дава едно по-широко разбиране, според което положителен установителен иск за собственост може да се предяви не само срещу лицето, което последно е придобило собствеността на имота, но и срещу неговите праводатели, които не се легитимират като настоящи собственици, това разбиране не може да се пренесе и в разсъжденията по отрицателния установителен иск за собственост, по който надлежен ответник е единствено лицето, което твърди, че е собственик на имота към момента на предявяване на иска. Няма основание при отрицателните установителни искове за собственост да се въведе по-широко разбиране за надлежния ответник, като се предяви единствено срещу праводателя на лицето, което 1 последно се легитимира като собственик. Това по дефиниция е невъзможно, тъй като с отрицателния установителен иск ищецът цели да отрече правото на лицето, което се легитимира като собственик към момента на предявяване на иска, но не и на лицата, които са се легитимирали като собственици към един по-ранен момент. Наред с това следва да се има предвид това, че при уважаване на отрицателен установителен иск спрямо лице, което вече се е разпоредило с отричаното от ищеца право правните последици не биха рефлектирали в правната сфера на ищеца, като запазят или обогатят имуществото му. В тази насока са й Определение №627 от 23.07.2021г. по ч.гр.д.№2717/2021г. на ВКС, Определение №177 от 21.04.2021г. по гр.д.№502/2021г. на ВКС.

Предвид изложеното, СЪДЪТ намира предявеният иск за недопустим, поради което исковата молба следва да бъде върната, а производството по делото прекратено.

Водим от горното, и на основание чл.130 от ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ВРЪЩА искова молба вх.№ 13267/28.05.2025г. на подаделя й и

ПРЕКРАТЯВА производството по гражданско дело №1382/2025 година по описа на Районен съд Благоевград, поради недопустимост на предявения отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124 от ГПК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване от ищеца с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му пред Окръжен съд Благоевград.

Препис от определението да се връчи на ищеца, чрез пълномощника му.

Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________

2