Решение № 61 от 18.04.2023, Районен съд - Брезник

РЕШЕНИЕ

№ 61 гр. Брезник, 18.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БРЕЗНИК, II -РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ВЕСЕЛИН К. ХАЙДУШКИ при участието на секретаря МАРИЯНА Р. ГИГОВА като разгледа докладваното от ВЕСЕЛИН К. ХАЙДУШКИ Гражданско дело

№ 20221710100342 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са искове от “АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК

***********, адрес: гр. *****************, законен представител Ю. Ю., чрез пълномощника си – юрисконсулт И. Н. Н. срещу И. Й. И., адрес: с. С., общ. Брезник с цена на иска общо 10 890.24 лв. и правно основание чл.124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 422, ал. 1 ГПК.

По реда на чл. 410 ГПК дружеството се е снабдило със заповед за изпълнение, издадена по ч.гр. д. № 239/2022 г. на Брезнишкият районен съд срещу И. Й. И. за заплащане на сумите: 1. главница: 9 278.50лева; 2. договорена лихва: 630.86лева за периода от 24.07.2020г. до 05.05.2022г.;

3. обезщетение за забава: 980.88лв., считано от 25.07.2020г. до 31.05.2022г.- датата на подаване на заявлението в съда, ведно със законната лихва, считано от 31.05.2022 г. до изплащане на вземането, както и разноски по заповедното производство в размер на 50,00 лв. – юрисконсулско възнаграждение и 217.80лв. – държавна такса. Длъжникът е възразил срещу вземането по заповедта за изпълнение, което обосновава правния интерес на ищеца от предявяване на иск с петитум да бъде признато за установено, че ответникът дължи процесните суми. Претендират се разноски в исковото производство.

Ответника е получил препис от исковата молба, приложенията към същата и разпореждането на съда на 07.10.2022 г., лично и в рамките на указания едномесечен срок е подал писмен отговор по исковата претенция, чрез пълномощника си- адв. Д. Х. от АК – Перник, като по подробно изложени доводи оспорва иска по основание и размер, като заявява, че за периода от 01.12.2020г. до 09.12.2021г., не дължи суми по кредита, поради настъпило застрахователно събитие в негова полза, счита договора за кредит за нищожен, поради накърняване на добрите нрави и противоречие със закона. Счита договора за недействителен, като не е породил правно действие. Моли иска да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. Прилага писмени доказателства.

Брезнишкият районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема от фактическа и правна страна следното:

1

Уважаването на предявения установителен иск представя наличието на няколко предпоставки: валидно облигационно отношение между "БНП Париба Пърсънъл Файненс " ЕАД и И. Й. И., изискуемо вземане по това облигационно отношение, валиден договор за цесия, с който е прехвърлено вземането по облигационното правоотношение и получено уведомление от ответника И. за цесията.

На 14.05.2021 г. е подписано Приложение №1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от дата 19.08.2019 г., на основание чл. 99 от ЗЗД, между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, ЕИК **********, и „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК ***********, по силата на който вземането, произтичащо от договор за потребителски кредит № PLUS-********* от 27.04.2018 г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД и И. Й. И. е прехвърлено в полза на „Агенция за събиране на вземания” ООД, ЕИК **********, изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви. Договорът за кредит съдържа изрична клауза, която урежда правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица. Длъжникът е уведомен по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД за извършената продажба на вземането от името на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД с уведомително писмо, изпратено с известие за доставяне от 16.11.2021г. от страна „Агенция за събиране на вземания” ЕАД в качеството й на пълномощник на цедента.

Процесното вземане произтича от подписания на 27.04.2018 г. договор за потребителски кредит № PLUS-********* при спазване разпоредбите на Закона за потребителския кредит. Редът и условията, при които Кредиторът е отпуснал кредит на Кредитополучателя се уреждат от Договора за потребителски кредит. Размерът на предоставения с този договор кредит е равен на сумата, посочена в поле „Общ размер на кредита“, а именно 20 000,00 лв. Застрахователна премия в размер на 3600.00лв.

Предоставянето на посочената по-горе сума съставлява изпълнение на задължението на Кредитора да предостави заема и създава задължение за Кредитополучателя да заплати на Кредитора погасителни вноски, указани по размер в поле „месечна погасителна вноска“ и брой в поле „брой погасителни вноски“. Погасителните вноски по предходното изречение съставляват изплащане на главницата по кредита, ведно с надбавка, покриваща разноските на Кредитора по подготовка и обслужване на кредита и определена добавка, съставляваща печалбата на Кредитора, като лихвения процент е фиксиран за срока на Договора и е посочен в него, при което общата стойност на плащанията по кредита е договорена в размер на 29 784.96 лв. Така, договорната лихва по кредита е уговорена от страните в размер на 6 184.96 лв.

На основание сключения между страните договор Кредитополучателят се е задължил да върне сумата по кредита в срок до 05.05.2022 г., на 48 броя равни месечни погасителни вноски, всяка от които по 620.52 лв., при първа погасителна вноска 05.06.2018 г., съгласно погасителен план посочен в Договора за кредит, в който е посочен падежа на всяка отделна погасителна вноска.

Крайният срок за издължаване на всички задължения по кредита е 05.05.2022 г. /дата на последна погасителна вноска, съгласно погасителен план, неразделна част от договора за кредит/, предвид което по отношение на вземанията по договора за кредит не е обявена предсрочна изискуемост.

Съгласно условия към договора за потребителски кредит, при забава в плащането на една или повече месечни погасителни вноски, кредитополучателя дължи обизщетение за забава в 2 размер на действащата законна лихва върху неплатената главница по договора за кредит.

Съдът намира за безспорно установено по делото, че между "БНП Париба Пърсънъл Файненс " ЕАД и И. Й. И. са съществували облигационни отношения, породени от Договор за потребителски паричен кредит № PLUS-********* от 27.04.2018год. Договорът носи подпис на клиент, който не е оспорен от ответника.

По възраженията на ответника, че процесния договор не отговаря на изискванията на ЗПК за действителност. Настоящият съдебен състав намира, че процесния договор за кредит отговаря на изискванията на ЗПК за действителност. В договора е посочен общия размер на кредита и условията за усвояването му, посочен е фиксиран лихвен процент, посочен е годишен процент на разходите, съдържа погасителен план, в който са посочени погасителните вноски по брой, размер, падеж, както и останалите изискуеми от разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 7 -12 и 20 и ал. 2 ЗПК реквизити. Тъй като от договора е уговорено, че заетата сума се погасява при фиксиран лихвен процент за целия срок на договора, изискването на чл. 11, ал. 1, т. 11 от ЗПК за посочване на последователността на разпределение на вноските е неприложимо и не се отразява на действителността на договора липсата на разбивка в погасителния план на всяка от погасителните вноски. погасителният план към договора е в съответствие с чл. 11, ал. 1, т. 11 от ЗПК , тъй като съдържа информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски. Изискване за посочване отделно на главницата и лихвата в рамките на отделната погасителна вноска, което е въведено с разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 12 от ЗПК касае ситуация, в която потребителят погаси предсрочно главницата по срочен договор за кредит и при която за него се поражда право да получи нов погасителен план и в този само случай планът трябва да съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата и лихвата, изчислена на базата на лихвения процент. В тази връзка е и разпоредбата на чл. 11, ал. 3 от ЗПК , според която когато се прилага чл. 11, ал. 1, т. 12 от ЗПК кредиторът предоставя на потребителя при поискване и безвъзмездно, във всеки един момент на договора извлечение по сметка под формата на погасителен план за извършените и предстоящи плащания. От това следва, че хипотезата на чл.

11, ал. 1, т. 12 от ЗПК не следва да се смесва с тази, предвидена в т. 11, която е приложима в настоящия случай и съобразно която не е предвидено такова завишено по съдържание изискване към погасителния план. Не е приложимо и изискването на чл. 11, ал. 1, т. 8 от ЗПК , доколкото договорът не е за стоков кредит. В случая е посочен общия размер на кредита съгласно чл. 11, ал.

1, т. 7 от ЗПК, като е налице и погасителен план с посочване на точни дати за погасяване и фиксирана сума.

По делото е изготвена и изслушана съдебно счетоводна експертиза, от която се установява, че съгласно договор за потребителски кредит № PLUS-********* от 27.04.2018год. по банкова сметка на ответника е преведена сума в размер на 19 3000.00 лева на 30.04.2018 год., като от договорената сума от 20 000 лева е удържана такса ангажимент в размер на 700 лева. Установява се също така, че кредитополучателя е направил 30 пълни месечни вноски включващи главница по кредит, главница по договорена застраховка и договорена лихва в размер на 18 615.60лева, последната от които на 24.11.2020г. От заключението на изслушаната по делото съдебно счетоводна експертиза на вещото лице се установява, че за процесния период дължимите се суми за главница и лихви са в размер на предявените искове.

Липсват доказателства, освен посочените в експертизата от вещото лице, за което тежест носи ответникът, че последният е изпълнявал в срок задължения си за връщане на кредита, 3 съгласно договор за потребителски кредит№ PLUS-********* от 27.04.2018год., като липсват и такива твърдения от ответника по делото. Още повече, че се касае за задължения, удостоверени с писмен акт и по силата на чл. 164, ал. 1, т. 4 ГПК, фактът на изпълнение подлежи на доказване само с писмени доказателства, каквито липсват по делото.

С оглед на изложеното така предявените искови претенции се явяват основателни и като такива следва да бъдат уважени.

По разноските:

Съгласно ТР № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, съдът по исковото производство, съобразно изхода на спора разпределя отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство.

Ищецът доказва разноски в исковото производство общо от 667.80лв. , от които 217.80 лв. – ДТ, 350лв.- хонорар за вещо лице и 100лв. –юрисконсулско възнаграждение, като в исковото производство липсват доказателства за направени други разноски, като същите се дължат от ответникът.

Направените от ищеца разноски в заповедното производство в размер на общо лв. 267.80лв.

/217.80лв.- заплатена ДТ и 50лв. - юрисконсулско възнаграждение/с оглед изхода на делото следва да бъдат присъдени на ищцовото дружество.

Предвид изложеното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА за установено на основание чл. 415 от ГПК по отношение на И. Й. И., ЕГН:**********, настоящ адрес: с. С., общ. Брезник, че дължи на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯТА“ ЕАД, ЕИК ***********, адрес и седалище на управление: гр.

*****************, представлявано от изпълнителния директор Ю. Ю. сумите: 1. главница:

9 278.50лева; 2. договорена лихва: 630.86лева за периода от 24.07.2020г. до 05.05.2022г.; 3. обезщетение за забава: 980.88лв., считано от 25.07.2020г. до 31.05.2022г.- датата на подаване на заявлението в съда, ведно със законната лихва, считано от 31.05.2022 г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, № 105/28.06.2022г., по ч. гр. д. № 239/2022 по описа на Районен съд гр. Брезник.

ОСЪЖДА И. Й. И., ЕГН:**********, настоящ адрес: с. С., общ. Брезник, да заплати на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯТА“ ЕАД, ЕИК ***********, адрес и седалище на управление: гр. *****************, представлявано от изпълнителния директор Ю. Ю., сумата от 667.80лв.- разноски по исковото производство.