Решение № 15492 от 13.08.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 15492 гр. София, 13.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА при участието на секретаря СИЛВИЯ К. ЗЛАТКОВА като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело № 20241110151269 по описа за 2024 година

Предявени са при условията на обективно кумулативно съединяване положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ и чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване съществуването на вземания на ищеца спрямо ответника съответно за сумата в размер на 4 636,54 лв. – главница, представляваща неплатена цена на доставена топлинна енергия през периода от м.05.2021 г. до м.04.2023 г. за топлоснабден имот, находящ се в

************************************, сумата в размер на 81,04 лв. – главница, представляваща неплатена цена за услугата дялово разпределение, за периода от м.05.2021 г. до м.04.2023г., ведно със законна лихва върху двете главници, считано от датата на подаване на заявление по чл. 410 ГПК – 12.04.2024 г. до окончателното плащане, сумата в размер на 623,31 лв. – мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2022 г. до 19.03.2024 г., и сумата в размер на 16,30 лв. – мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 16.07.2021 г. до 19.03.2024 г.

В исковата молба ищецът навежда твърдения за наличието на облигационно отношение с ответника, произтичащо от договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди. В качеството си на клиент по смисъла на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ и поради обстоятелството, че не е упражнил правото си в 30-дневен да предложи специални условия, ответникът бил обвързан от общите условия на договора. Ищецът поддържа, че през процесния период за имота е доставяна топлинна енергия, поради което ответника дължи цената за нея, платима съгласно общите условия месечно в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася задължението. Твърди, че задължението за предоставената топлинна енергия за горепосочения период не е погасено. Сочи, че собствениците в етажната собственост, в която се намира и топлоснабдения имот на ответника, имат сключен договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с ****************, поради което е дължима в полза на ищеца и стойността на тази услуга.

За дължимите суми за неплатената стойност на доставената топлинна енергия, на услугата за дялово разпределение и за лихвите за забава върху тези суми в полза на ищеца е издадена 1 заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК, която поради възражение от страна на ответника не е влязла в сила. Моли за уважаване на исковете. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с която оспорва основателността на обективно съединените искове. Излага доводи, че претендираните вземания не са изискуеми, тъй като ищецът не е отправил до него покана за доброволно изпълнение по чл. 84, ал. 1 ЗЗД. Оспорва наличието на облигационна връзка с ************************ и своята обвързаност от общите условия, посочени в исковата молба. Възразява срещу дължимостта на претендираните суми, доколкото за тях не са издадени и изпратени фактури на ползвателя на услугата. Счита, че вземанията на ищеца са погасени по давност.

В съдебно заседание ищецът ************************, редовно призован, се представлява от юрисконсулт Д., която поддържа исковата молба и моли за уважаване на исковете.

В съдебно заседание ответникът В. П. А., редовно призован, се представлява от адвокат Б., който поддържа отговора на исковата молба и моли за отхвърляне на исковете.

Третото лице помагач, конституирано на страната на ищеца ****************, редовно призовано, не изпраща представител.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото писмени доказателства и като ги обсъди в тяхната съвкупност, съгласно изискванията на чл. 235 ГПК и чл. 12 ГПК приема за установено от фактическа страна следното:

Съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест в процеса на основание чл.154, ал.1 от ГПК, в производството ищецът следва да докаже фактите, от които произтича вземането му. В тежест на ищеца е да докаже основанието, което поражда претенцията му, както и размера на същата. Ищецът следва да доказва, че ответника има качество потребител на топлинна енергия съгласно цитираните от него правни разпоредби в рамките на процесния период, ползването на топлинна енергия през процесния период в количество, съответно на начислените суми формиращи начислената главница за ТЕ и периода и размера на обезщетението за забава. В тежест на ответника е да докаже възраженията си срещу вземането, поради което отрича съществуването на спорното право, както и положителният факт на плащането. При релевирано възражение за давност в тежест на ищеца е да установи обстоятелства, довели до спиране/прекъсване течението на давностния срок.

Исковете са допустими, като предявени от надлежна страна в полза на която е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК в производството по ч.гр.д. № 22340/2024г. по описа на СРС, 45-ти състав, в срока по чл. 415 от ГПК, при дадени изрични указания от съда за предявяване на иск в хипотезата на чл. 415, ал.1,т.1 от ГПК.

От приетия по делото договор за покупко-продажба на държавен недвижим имот от 31.08.2000г., се установява, че лицето Г.А.А. е придобила недвижим имот, находящ се в *******************. От приетото по делото удостоверение за наследници на СО, район С., се установява, че Г.А.А. е починала на 05.11.2014г., като след смъртта си е оставила за свой единствен наследник сина си – В. П. А.. Установява се по делото, че с решение на ОС на етажните собственици, живущи на адрес - ********************, обективирано в протокол от 08.12.2002г. е взето решение да се сключи договор за извършване на услугата топлинно счетоводство с ********************* правоприемник на която е ****************. Към протокола е приложен и списък на етажните собственици, които с подписите си са удостоверили горното решение, като списъка за ап.4 е подписан от наследодателя на ответника – Г.А., обстоятелство, което не е оспорено в хода на производството. Влязлото в сила решение обвързва всички етажни собственици, включително и тези които не са го 2 подписали, както и правоприемниците в задълженията на подписалите го етажни собственици. Въз основа на решението е сключен Договор № 204/11.12.2000г. за извършване на услугата „топлинно счетоводство“ с ******************, приет по делото, като обстоятелството, че **************** извършва услугата и към днешна дата се установява и от изслушаната по делото СТЕ.

Установява се от изслушаната СТЕ, че третото лице – помагач, конституирано на страната на ищеца – **************** е извършвало услугата дялово разпределение след отчет на уредите за дялово разпределение и водомерите за топла вода, монтирани в имотите на абонатите в СЕС. За процесния период – 01.05.2021г. до 30.04.2023г. уредите в имота са отчитани. Съставени са главни отчети, които са подписани от потребител и са приети на л.61 от досието по делото. По данни на ФДР в жилището е имало 5 монтирани отоплителни тела и сътветно 5 топлоразпределители. Констатирано е че в имота се ползва топла вода и има водомер за топла вода по който се отчита разхода. Установен е отопляем обем на имота от 293 м3, съгласно списък за разпределение на кубатурата в жилищната сграда от 23.01.2001г., като за периода от 01.05.2021г. до 30.04.2023г. количеството на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация в СЕС е изчислено от ФДР по формулата по чл. 61,т.6.1.1 от Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020г. за топлоснабдяването. Констатирано е начисляване на топлинна енергия по три пера – БГВ, за отопление на имота и по перо сградна инсталаци, като се установява че е начислена сума за отопление, в която е включена и сумата по перо сградна инсталация в размер на 2139,06 лева и сумата от 2497,48 лева за топла вода, или общо сумата от 4636,54 лева, след изравняване. Установено е приспадане на технологичните разходи за АС. Установени са също така периодични проверки на две години, съгласно ЗИ на топломера в АС.

По делото исковете не се оспорват по размер, именно поради и което съдът не е допуснал изслушване на ССчЕ. Приети са по делото и изравнителните сметки и процесните фактури, които съдът кредитира.

Приложимите Общи условия за продажба на топлинна енергия, действащи към процесния период са общите условия, одобрени с Решение на ДКЕВР № ОУ-1 от 27.06.2016г. Приложима с оглед процесния период е и Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020г. за топлоснабдяването.

Въз основа на гореустановената фактическа обстановка, въз основа на заключението по ССчЕ, съдът намира следното от правна страна.

С разпоредбата на чл. 150, ал.1 от ЗЕ се предвижда, че продажбата на топлинна енергия на потребителите за битови нужди, включително за общите части в сгради – етажна собственост се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното дружество и одобрени от ДКЕВР. Съдържанието на ОУ е типизирано, без индивидуално разискване на договорните клаузи между страните, което е обусловено от характера на обществените отношения в определени сфери на пазара като доставка на електрическа и топлинна енергия, за вода и др., където индивидуалното разискване на договорните клаузи е трудно осъществимо на практика. Съдът намира, че от така представените писмени доказателства се установи, че между страните е сключен договор за продажба на топлинна енергия, в рамките на процесния период, тъй като условие на това е наличие на решение на ОС на ЕС, а това от своя страна е израз на волята на мнозинството в ЕС, което се установи по делото. Установи се, че ответникът е законен наследник на Г.А.А. на основание чл.5 от ЗН, което означава, че след нейната кончина той е придобил правата върху имота. Няма данни които да сочат, че е налице разпореждане с имота, или последният да е отдаден за временно ползване при наемни правоотношения на трети лица, за което ищецът, като топлопреносно предприятие да е уведомен, съгласно постановките на ТР № 2/2017г. на ОСГК на ВКС. Както бе посочено, съгласно чл. 150, ал.1 от Закона за енергетиката продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното 3 предприятие се осъществява при публично известни Общи условия за продажба на топлинна енергия, коментирани по-горе, които се изготвят от ищцовото дружество и се одобряват от ДКЕВР, без да е необходимо изричното им приемане от потребителя. Договорът за продажба на топлинна енергия е неформален и се счита сключен при доставяне на топлинна енергия от страна на топлопреносното дружество и ползването и от потребителя, което се установи в производството. Потребител на топлинна енергия е лицето, което получава топлинна енергия и я използва за собствени нужди като ползва топлоснабдения имот по силата на вещно или по силата на облигационно право на ползване, което също се установи в производството.

По изложеното ответникът е пасивно легитимиран да отговаря по така предявените искове.

Съдът намира, че доставката на топлинна енергия за процесния период се доказа безспорно за цялото предявено вземане. Този извод се установява от изслушаната по делото СТЕ. Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите /чл. 142, ал.2 от ЗЕ/. Според чл. 145, ал.1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти, като в случая етажните собственици на процесната сграда са възложили извършването на индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода на третото лице - помагач. Съгласно нормативната уредба всички собственици на самостоятелни обекти в сграда в режим на етажна собственост независимо дали техния имот се отоплява или не, са длъжни да заплащат пропорционално и такса сграда инсталация, която в случая съдът намира, че е правилно начислена. По делото се установи, че третото лице – помагач е отчитало реално доставената в имота топлинна енергия по перо отопление, сградна инсталация и БГВ за процесния период, за което по делото са приети главни отчети, подписани от потребител. Последното е неизгоден за ответника факт, поради което той следва да бъде кредитиран от съда. Отчетите съдържат данни за дяловите единици такива, каквито са отчетени от дружеството, осъществяващо дяловото разпределение. В тези протоколи е положен подпис, на който е даден вид да изхожда от потребител в СЕС. Те са частни свидетелстващи документи и са подписани от собственик на самостоятелни апартаменти в СЕС. При липса на доказателства за неавтентичността им, те обвързват съда с материална доказателства сила по отношение на установените в тях неизгодни за издателя им факти - чл. 180 от ГПК. Не се установяват данни за неавтентичност. Следва да се отбележи също така, че ответникът не твърди и не установява да е заявявал надлежно възраженията си срещу начисленията и отчетите, и следователно е обвързан от удостоверените в тях неизгодни факти.