Решение № 61 от 06.02.2026, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 61 гр. Перник, 06.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Христина Хр. Ангелова при участието на секретаря КАМЕЛИЯ В. КАЛЕЙНА като разгледа докладваното от Христина Хр. Ангелова Административно наказателно дело № 20251720201785 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.58д-63 от ЗАНН .

Образувано е по жалба на П. А. П. против наказателно постановление №24-1920-000284/25.10.2024 година с което на основание чл.175 ал.3 пр.1-во от ЗДвП за осъществен състав на административно нарушение по чл.140 ал.1 от ЗДвП са му наложени административни наказания „глоба“ в размер на 102.26 евро –левовата равностойност на 200 лв./двеста лева/ и „лишаване от право да управлява моторно превозно средство“ за срок от 6 месеца.

П. А. П. е обжалвал наказателното постановление в законоустановения срок.В жалбата, депозирана срещу него е изтъкнал доводи, че същото е неправилно и незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено. В съдебно заседание,редовно призован не се явява и не доразвива доводите си,изложени в жалбата. Вместо него се явява адв.М.-ПАК,която предлага,издаденото от Началник 01 РУ Перник наказателно постановление да бъде изцяло отменено. Застъпва становище за допусни в хода на административно наказателното производство съществени нарушения на процесуалните правила.

Излага мотиви за квалифициране на административното нарушение,описано в акта за установяване на административно нарушение и в наказателното постановление като „маловажен случай“ на нарушение от този вид. Предлага в този смисъл съдът да постанови своя съдебен акт,както и да й бъдат присъдени направените по делото разноски, съгласно приложен по делото договор за правна защита и съдействие.

Административно наказващият орган-Началник 01 РУ Перник,редовно призован не изпраща представител за съдебното заседание. В съпроводителното писмо към административно наказателната преписка не е 1 изразено становище.

Пернишкият районен съд, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, доводите на страните по реда на чл. 14 и чл.18 от НПК намира за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл.189 ал.8 от ЗДвП от надлежно процесуално легитимирано лице с правен интерес. Допустима е.

Разгледана по същество се явява основателна.

От фактическа страна:

На 20.07.2024 година на територията на Община Перник се провеждала специализирана полицейска операция във връзка с установяване на водачи, управляващи нерегистрирани моторни превозни средства. Същата обхващала основно селата в общината. В изпълнение на горното полицейският служител св.С. И. К. на посочената дата и място се намирал на територията на с.Я. ул.“*** .Около 09,50 часа възприел мотопед марка „Пиаджио“, управляван от възрастен мъж. Мотопедът бил без поставени регистрационни табели. Св.К. и колегата му от състава на същия автопатрул го спрели за проверка.

Установили самоличността на неговия водач. Това бил жалбоподателят П. А.

П.. На полицейските служители П. обяснил, че мотопедът е подарък от неговите внуци и го използва, за да се придвижва до близкия магазин, тъй като е трудно подвижен. В хода на извършената проверка, видно от събраните гласни и писмени доказателства не са изискани документи, съпътстващи спряното моторно превозно средство и документи относно начина и датата на неговото придобиване.

На същата дата С. И. К. в качеството на „Старши полицай“ при ОД на МВР Перник в присъствието на свидетеля по акта С.С.С. е съставил на П. А.

П. акт за установяване на административно нарушение Серия „GA“ №1066616/20.07.2024 година в обстоятелствената част на който описал, че на 20.07.2024 година около 09,50 часа в с.Я. общ.Перник ул.“Партизан“ срещу №76 управлявал мотопед марка „Пиаджио“, който не е регистриран по надлежния ред. Цифрово е посочено, че е осъществил състава на административно нарушение по чл.140 ал.1 пр.1-во от ЗДвП.

Актът е съставен в присъствие на нарушителя. Подписан е от актосъставителя и от свидетеля по акта. Предявен е, подписан и връчен срещу разписка на нарушителя на датата на неговото съставяне. При предявяването и връчването на акта П. не е дал обяснения по описаното в неговата обстоятелствена част административно нарушение.

Възражения по акта не са постъпили в законоустановения срок по ЗАНН пред административно наказващия орган.

Въз основа на съставения акт Началник 01 РУ Перник е издал наказателно постановление № 24-1920_000284/25.10.2024 година с което на П.

А. П. на основание чл.175 ал.3 пр.1-во от ЗДвП за осъществен състав на административно нарушение по чл.140 ал.1 от ЗДвП са му наложени административни наказания „глоба“ в размер на 102.26 евро –левовата равностойност на 200 лв./двеста лева/ и „лишаване от право да управлява моторно превозно средство“ за срок от 6 месеца

По доказателствата:

В хода на съдебното следствие по реда на чл.283 от НПК и чл.84 от ЗАНН са били приети и приложени като доказателства по делото намиращите 2 се по административно наказателната преписка такива-акт за установяване на административно нарушение Серия „GA“ №1066616/20.07.2024 година, наказателно постановление №24-1920_000284/25.10.2024 година, издадено от Началник

01

РУ

Перник,

Мотивирана резолюция

№24-1920МЗ000043/25.07.2024 година на Началник 01 РУ Перник за прекратяване на образуваното административно наказателно производство по съставения акт за установяване на административно нарушение. В хода на съдебното следствие са приети и приложени като доказателства по делото представените от защитника на жалбоподателя Трудов договор №3189/21.01.2025 година, сключен между Община Перник и П. А. П. с който е назначен за „Личен асистент“ и препис-извлечение от акт за смърт на А. П.ов А..

В хода на съдебното следствие е проведен разпит в качеството на свидетел на С. И. К.. След като е бил предупреден за наказателната отговорност, която би понесъл в случай на лъжесвидетелстване същият е дал подробни и безпротиворечиви показания относно установено в хода на извършената проверка и крайните си изводи, обективирани в съставения акт за установяване на административно нарушение.

След извършената служебна проверка на акта за установяване на административно нарушение и на издаденото въз основа на него наказателно постановление съдът намери за установено следното:

На първо място в мотивите на настоящия съдебен акт съдът следва да отбележи, че в хода на развилото се пред същия административно-наказателно производство не са приложени документи, удостоверяващи начина на придобиване на моторното превозно средство. Горното е от значение с оглед преценката на съда за спазване разпоредбите на ЗДвП и подзаконовите актове по неговото прилагане във връзка със задълженията и сроковете за регистрация на моторните превозни средства. Горното е от значение и за преценката на съда относно правилната правна квалификация на административното нарушение. Описаното в обстоятелствената част на акта за установяване на административно нарушение и на наказателното постановление такова е бланкетно. В него не са посочени никакви обстоятелства във връзка с осъществения според актосъставителя и административно наказващия орган състав на административно нарушениезадължително изискване, съгласно разпоредбата на чл.42 ал.1 т.4,респ.чл.57 ал.1т.5 от ЗАНН.

Разпоредбата на чл.140 от ЗДвП, посочена като виновно нарушена и в акта за установяване на административно нарушение и в наказателното постановление регламентира,че:”По пътищата,отворени за обществено ползване се пускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места.”

Безспорно установено е по делото и по този въпрос не се спори между страните, че на 20.07.2024 година в с.Я. общ.П. е управлявал мотопед „Пиаджио“, който след извършена проверка се установило, че не е регистриран по надлежния ред.

Настоящият съд приема, че в конкретния случай са налице предпоставките за приложение на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Съгласно съдържанието на посочената норма: “За маловажен случай на административно нарушение наказващият орган не налага наказание на 3 нарушителя, като го предупреждава писмено, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай в едногодишен срок от влизане в сила на предупреждението за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание. “ За да е налице “маловажен случай” следва да се изхожда от цялата съвкупност на смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, свързани с конкретното деяние, значимостта на засегнатите обществени отношения, времетраенето на нарушението, личността на нарушителя. Преценката за маловажност подлежи на съдебен контрол, тъй като е свързана с правилното приложение на материалния закона. В правомощията на съда е при извършване на служебна проверка на обжалваното наказателно постановление да прецени следва ли да намери приложение посочената разпоредба. Маловажен случай на административно нарушение съгласно препращащата норма на чл.11 от ЗАНН във връзка с чл.93 т.9 от НК е този при който извършеното нарушение с оглед липсата или незначителните вредни последици или с оглед на други обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на административни нарушения от този вид.

Нарушителят е човек в напреднала възраст.По делото липсват приложени писмени доказателства за извършени от него административни нарушения и наложени наказания при изпълнение на задълженията му като правоспособен водач на моторни превозни средства. Нарушението е извършено за първи път. В хода на извършената проверка и на развилото се административно наказателно производство П. е имал добросъвестно процесуално поведение. Налице са безспорни доказателства, че е назначен като личен асистент и че е трудно подвижен. Горното обуславя по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с останалите случаи на нарушения от този вид.

Следвайки вътрешното си убеждение настоящият съд намира, че наложеното на нарушителя административно наказание се явява прекомерно високо с оглед цялата съвкупност от обстоятелства по осъществяване на нарушението и обществената опасност на отношенията, които са засегнати с него. Съдът намира, че в конкретния случай нарушителят е незаконосъобразно санкциониран от гледна точка на целите на административното наказание, визирани в чл.12 от ЗАНН и принципа за справедливост на наложеното наказание.

Несъответствието между извършеното нарушение и наложеното наказание води до явна несправедливост на същото, до липса на ефективност при реализиране на наказателната репресия, която е насочена към дееца и като последица води до отмяна на наказателното постановление, предмет на обжалване.

Налице са основанията на чл.63 ал.4 от ЗАНН. С решението си за отмяна на наказателното постановление с оглед преценката за наличие на „маловажен случай“ съдът следва да предупреди нарушителя, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай в едногодишен срок от влизане в сила на съдебния акт за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание.

По разноските:

С оглед изхода на спора –отмяна на издаденото наказателно 4 постановление и направеното искане за присъждане на разноски, на основание чл. 63 д ал.1 от ЗАНН, препращаща към чл. 143 от Административно процесуалния кодекс административно наказващия орган РА „Автомобилна администрация“ гр.София следва да бъде осъден да заплати от бюджета си в полза на жалбоподателя съдебни разноски в размер на 255,65 евро –левовата равностойност на 500,00 лв. (петстотин лева), представляващи заплатеното адвокатско възнаграждение на защитника адв.И. М. -АК-гр.П.. Същото е заплатеното в брой при подписване на договора, като неговия размер е минимално предвидения в чл. 18, ал.2, вр. чл. 7, ал.2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, поради което и ОД на МВР Перник следва да заплати въпросната сума.