Определение № 8337 от 22.02.2024, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 8337 гр. София, 22.02.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 162 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА като разгледа докладваното от РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА Гражданско дело № 20221110169031 по описа за 2022 година

Производството по делото е образувано по искова молба, предявена от Н. Г. Ф., ЕГН **********, с адрес: *** и съдебен адрес в ***, чрез пълномощника му адв. С. П., АК – София против Обединена Българска Банка АД, ЕИК: **** адрес: *** интернет страница: www.ubb.bg и против Фронтекс Интернешънъл ЕАД, ЕИК ****, адрес: ***.

Твърди се в исковата молба, че срещу ищеца е образувано изпълнително дело № 20098440400873 при ЧСИ Ст. Я., peг. № 844 на КЧСИ и район на действие - СГС.

Изпълнителното дело е заведено по подадена молба от „Обединена българска банка“ АД, ЕИК: *** с вх. № 06501/02.06.2009 г. въз основа на издаден изпълнителен лист от 14.03.2009 г. на Софийски районен съд, 49 състав, по гр. дело № 3619/2009 г. за сумите от 6171,67 лева - главница, ведно със законна лихва, считано от 19.01.2009 г. до окончатеното й плащане, договорна лихва в размер на 369,70 лева и сумата от 534,32 лева - разноски по делото. През 2016 г. вземането е цедирано и е конституиран като взискател „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, ЕИК: ****.

В хода на изпълнително дело № 20098440400873 при ЧСИ Ст. Я. са предприети следните действия, насочени към събиране на дължимите суми по изпълнителния лист:

На 10.08.2009 г. е подадена молба от „ОББ“ АД чрез адв. Д. П. с вх. № 11334/10.08.2009 г. за запор на трудовото възнаграждение на длъжника Н. Ф. в „Д.С.“;

На 12.08.2010 г. е подадена молба от „ОББ“ АД чрез адв. Д. П. с вх. № 15456/12.08.2010 г. за извършване на справка за трудови договори и банкови сметки на длъжника и за налагане на запори;

На 17.05.2013 г. е подадена молба от „ОББ“ АД чрез адв. Д. П. за налагане на запор на трудовото възнаграждение на длъжника; С разпореждане на ЧСИ от 17.06.52013 г. е наложен запор върху трудово възнаграждение на доверителя във фирма „М.Г.“.

На 26.09.2014 г. е подадена молба от „ОББ“ АД с вх. № 42630/26.09.2014 г. за извършване на справка за банкови сметки на длъжника в банка „Уникредит“ .

През 2016 г. е конституиран нов взискател ..Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, ЕИК: ****. Молба от „Фронтекс интернешънъл“ ЕАД е от 16.02.2016 г., с нея уведомява за цедиране на вземането и иска да се извърши справка за трудови договори и обезпечат вземанията на взискагеля.

-

На 21.08.2017 г. е подадена молба от „Фронтекс интернешънъл“ ЕАД с вх. № 1

045061/21.08.2017 г. да се извършат справки затрувови възнаграждения на длъжника, опис на движими вещи и запор на банкови сметки.

На 20.10.2020 г. е подадена молба от „Фронтекс интернешънъл“ ЕАД с вх. № 032578/20.10.2020 г., да се извършат справки за трудови възнаграждения на длъжника, опис на движими вещи и запор на банкови сметки. С Разпореждане от 02.12.2020 г. на ЧСИ Я. е наредено извършването на опис на движими вещи на длъжника на 28.01.2021 г., но такъв не е извършен на посочената дата.

Като излага горните факти, ищецът твърди, че изпълнителното производство е прекратено по силата на закона и на основание чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК на 13.08.2012 г., евентуално на 22.08.2019 г., тъй като в продължение на две години не са предприемани действия по принудително изпълнение. Сочи, също така, че в периода от 13.08.2012 г. до 13.08.2017 г. е изтекъл петгодишния давностен срок за погасяване на вземането, за събиране на което е образувано изпълнително дело № 873 по описа за 2009 г. на ЧСИ Ст. Я..

С тези обстоятелства процесуалният представител на ищеца обуславят правния си интерес от предявяването на установителен иск, че изпълнителното производство е перемирано на 13.08.2012 г. евентуално на 22.08.2019 г., отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 от ГПК за признаване за установено по отношение на двете ответни дружества, че ищецът не дължи сумата от 6171,67 лева - главница, ведно със законна лихва, считано от 19.01.2009 г. до окончатеното й плащане, договорна лихва в размер на 369,70 лева и сумата от 534,32 лева - разноски по делото и за осъждане на втория ответник да заплати на ищеца на основание чл. 55 ал. 1 от ЗЗД събраните суми по изпълнително дело № 20098440400873 при ЧСИ Ст. Я.. per. №2 844 на КЧСИ, с район на действие - СГС за периода от м. декември 2017 г. до м. ноември 2022 г. в размер на 3,215.00 лева, заедно с мораторните лихви до датата на подаване на исковата молба - 20.12.2022 г. в размер на 742.88 лева, както и лихви за забава от датата на завеждане на исковата молба на 20.12.2022 г. до окончателното плащане.

С исковата молба ищецът представя писмени доказателства, които моли да бъдат приобщени към доказателствата по делото. Моли да бъдат изискани преписи от всички документи по изпълнително дело № 873 по описа за 2009 г. на Частен съдебен изпълнител С.

Я.. Моли за снабдяването със съдебно удостоверение, въз основа на което да получи справка от съдебния изпълнителни относно плащанията в хода на изпълнителното производство, размерите и датите на извършването им и разпределението на постъпилите суми. Ищецът моли и за допускането и назначаването на съдебно – счетоводна експертиза, която да даде заключение относно размера на сумите, които са предмет на делото.

В срока по чл. 131 от ГПК ответниците депозират отговори.

Ответникът „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД изразява становище за частична недопустимост на предявените искове и за тяхната неоснователност. Сочи, че за ищеца не е налице правен интерес от установяването със съдебно решение, че изпълнителното производството е прекратено поради настъпване на перемпция, а защитата срещу отказа на съдебния изпълнител да констатира прекратяването на изпълнителното дело по силата на закона, е с други процесуални способи, а не посредством отрицателен установителен иск.

Ответникът навежда доводи за недопустимост на иска за установяване на недължимостта на сумите, които са платени или принудително събрани в хода на изпълнителното дело.

По същество, процесуалният представител на „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД оспорва исковете като неоснователни. Излага подробни твърдения, че ищецът е уведомен за прехвърлянето на вземането към него от „ОББ“ АД към „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, което е видно и от твърденията му в исковата молба. Твърди, че не изтекъл погасителния давностен срок, нито срокът, изискуем за приложението на чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК, като сочи подробно и конкретно плащанията, действията по принудително изпълнение и искания за извършване на такива, с които е прекъсвана давността, респ. извършването им е пречка за перемирането на изпълнителното дело.

Представляващият „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД оспорва и осъдителната 2 претенция за връщане на събраните или доброволно платени в хода на изпълнителното производство суми. От една страна, счита претенция по чл. 55 ал. 1 от ЗЗД за неоснователна, тъй като вземането не е погасено по давност, за което е изложил подробни доводи касателно неоснователността на отрицателния установителен иск. От друга страна, сочи, че дори и да се приеме, че вземането е погасено по давност, не се дължи връщане на даденото, на основание чл. 118 от ЗЗД. Излага и съображения, че част от събраните в хода на принудителното изпълнение суми са постъпили по сметка на съдебния изпълнител за дължимите му такси и разноски.

Ответникът „Обединена Българска банка“ АД оспорва предявения срещу него отрицателен установителе иск като недопустим и неоснователен. Твърди, че не е пасивно легитимиран по този иск, тъй като вземането, което е имал срещу Н. Ф. е цедирано на втория ответник, което обстоятелство е известно на длъжника – ищец в настоящето производство. Тъй като „ОББ“ АД не е титуляр на оспореното от ищеца парично вземане, за Н. Ф. не е налице правен интерес от воденето на производството срещу първия ищец.

Процесуалният представител на „ОББ“ АД оспорва иска и като неоснователен, като сочи, че вземането не е погасено по давност и излага подрони твърдения относно действия (доброволния плащания и действия по принудително изпълнение), с които давността е прекъсвана.

Ответниците не се противопоставят на искането на ищеца за изискване в цялост на изпълнителното дело. Не изразяват становище по отношение на останалите доказателствени искания на ищеца. Представят писмени доказателства.

Съдът, на основание чл. 140 от ГПК, преди насрочването на открито съдебно заседание следва да се произнесе по предварителните въпроси и доказателствените искания на страните, както и да съобщи на страните проекта за доклад по делото.

Съдът намира за основателни възраженията на ответника „Обединена Българска банка“ АД за недопустимост на производството спрямо него. Безспорно е установено по делото (не се оспорва и от ищеца), че към датата на подаване на исковата молба, инициирала настоящето производство процесното парично вземане е прехвърлено от „ОББ“ АД на „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, което дружество е и взискател в изпълнителното производство. Следователно вторият ответник е единственият титуляр на оспореното вземане и единствено той е пасивно легитимиран да отговаря по иска по чл. 439 от ГПК.

Ирелевантен за допустимостта на иска е спорния факт, дали прехвърлянето на вземането е съобщено на длъжника (ищец по делото). Въпросът за действието на цесията по отношение на длъжника по чл. 99, ал. 4 ГПК във връзка със задължението за съобщаването й от цедента по чл. 99, ал. 3 ГПК, са въпроси по съществото на спора по чл. 439, ал. 1 ГПК, но същите имат значение единствено за приемане дали се дължи по отношение на конституирания взискател - цесионер, а не и спрямо предишният кредитор-цедент. При наведени в обстоятелствената част на исковата молба твърдения за настъпили след влизане в сила на изпълнителното основание факти, с които се свързва недължимост на претендираното от ответника, конституиран като взискател, вземане, предявеният от ищеца иск по чл. 439 ГПК се явява допустим само спрямо цесионера, тъй като установяването на тези факти е в съС.ие да рефлектира върху дължимостта на процесното вземане, като в случая, дали ответникът е кредитор или не, е въпрос по съществото на спора (в този смисъл определение № 1079 от 1.03.2018 г. на САС по в. гр. д. № 509/2018 г.). С оглед тези съображения, съдът намира искът предявен от Н. Ф. против „Обединена Българска банка“ АД за недопустим и производството в тази му част следва да бъде прекратено.

На основание чл. 78 ал. 4 от ГПК и с оглед направеното изрично искане от пълномощника на „ОББ“ АД, в полза на този ответник следва да бъдат присъдени разноски в размер на 540 лв.

Основателно е и възражението за недопустимост на иска за признаване за установено, че изпълнително дело № 873 по описа за 2009 г. на ЧСИ С. Я. е прекратено по силата на закона на основание чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК на 13.08.2012 г., а при условията на евентуалност – на 22.08.2019 г. Прекратяването на изпълнителното производство е факт с правно значение, а съгласно чл. 124 ал. 4 изр. второ от ГПК, установяването на факти с правно значение е допустимо само в предвидените от закона случаи. Законът не допуска изрично установяването на факта на прекратяване на изпълнително дело. Напротив, предвижда защита срещу отказа на съдебния изпълнител да прекрати изпълнително дело по друг процесуален ред, предвиден в чл. 435 ал. 2 т. 6 от ГПК – чрез обжалване на действията 3 на съдебния изпълнител (в този смисъл решение № 2123 от 21.03.2019 г. на СГС по в. гр. д.

№ 11063/2018 г.). Ето защо, производството и в тази му част следва да бъде прекратено.

На основание чл. 78 ал. 4 от ГПК в тежест на ищеца следва да бъдат възложени разноските направени от ответника „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД за заплащане на юрисконсулскто възнаграждение съразмерно на прекратената част от производство. Съдът, счита ищецът дължи разноски в размер на 166,67 лв. Срещу „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД са предявени три иска. Претендираният размер на юрисконсултското възнаграждение е 500 лв. При прекратяване на един от трите иска, в тежест на ищеца следва да бъдат възложени разноски в размер на 1/3 част.