Решение № 15 от 24.01.2023, Районен съд - Харманли

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 15 гр. Харманли, 24.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАРМАНЛИ, ЧЕТВЪРТИ ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Минка Ив. Китова при участието на секретаря Т.Г.Ч. като разгледа докладваното от Минка Ив. Китова Гражданско дело № 20225630100827 по описа за 2022 година

Предявен е положителен установителен иск по чл.124, ал.1 от ГПК, вр. чл.79, ал.1 от ЗС.

Производството е образувано по депозирана искова молба от М. Л.

А. от гр. Харманли, ул. ***, чрез адвокат С. М. от АК – Хасково противОбщина Харманли ЕИК**** гр.Харманли, пл.*** с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, вр. чл.79,ал.1 ЗС.

В исковата молба се твърди,че ищеца е собственик по наследство от А.Л.Д. с ЕГН ********** б.ж. нагр.Харманли починал на 26.05.2001г. който е закупил, съгласно Нотариален акт за собственост на придобит имот по реда на Указа за регулиране на правни сделки с някои недвижими имоти N 18, т.1, дело N 62 от 09.03.1963г. на PC - Харманли, следният недвижим имот - лозе от един декар и нива от три ара, представляващи един общ имот находящ се в землището на гр.Харманли местност „Старите лозя", при граници: Д.Н., наследници на А. Н., Ат. Х. и Д. Б.. В момента този имот се индивидуализира като ПИ с идентификатор N *** по Кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Харманли, общ.Харманли, обл. Хасково, одобрени със Заповед №РД-18-9 от 23.03.2006г. на Изпълнителния директор на АК град София, с адрес на поземления имот: гр.Харманли, п.к.6450, местност „Старите лозя", незастроен с площ от 1523 кв.м. с предназначение 1 на територията: "земеделска", НТП: „за земеделски труд и отдих/съгласно пар.4 от ПЗРЗСПЗЗ/", категория на земята: 8, предишен идентификатор: няма, номер по предходен план 743.308, при граници на поземления имот:

***,***,***,***,***,***,

***.

През тази година, като се е опитал ищеца да си извади скица, легитимирайки се като собственик и наследник на А.Л.Д. установил, че по силата на закона, а именно, по реда на чл. 19 от ЗСПЗЗ, към настоящия момент поземления имот е записан като собственост на общината по силата на чл. 19 от ЗСПЗЗ в плана на новообразуваните имоти по пар.4 от ПЗР на ЗСПЗЗ за местност "Старите лозя" одобрен със заповед №РД-11-221/10.08.2004г. на Областен управител - гр.Хасково. Този факт е породил в него правния интерес от образуване на настоящото дело. От момента на придобиване 1963г., до настоящия момент, наследодателя и неговите наследници са владели явно, спокойно, несъмнително и непрекъснато имота. Никога не са го заявявали за възстановяване, тъй като не им е била отнемана нито юридическата, нито фактическата власт върху имота, като пълноправни собственици.

Считат, че имота никога не е бил отчуждаван, одържавяван или отнеман на друго основание и за него не важи забраната по чл. 86,ал.1 от ЗС, нито по чл.5,ал.2 от ЗВСОНИ/заличаващ изтеклия до 22.11.1997г. давностен срок за имоти, подлежащи на реституция по ЗСПЗЗ/, нито забраната по чл.

10,ал.13 от ЗСПЗЗ. А и не следва спрямо него, да се прилага разпоредбата на чл.19 от ЗСПЗЗ, тъй като в приложното му поле попадат само земеделски земи, които подлежат на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, но не са заявени за възстановяване в предвидения в закона срок и в този смисъл са останали след възстановяване правото на собственост, т.е. земеделски земи, които са били включени в ТКЗС, ДСЗ или образувани въз основа на тях земеделски организации, отнети или одържавени в хипотезите, изброени в чл.10 ЗСПЗЗ. Ако имотът, не е бил включен в ТКЗС и не подлежи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, общината не може да придобие правото на собственост по реда на чл.19 ЗСПЗЗ. В този смисъл е и задължителната практика на ВКС- Решение№197/10.05.2011г по гр.д№430/2010г. на ВКС, Решение №883/14.12.2010г по гр.д №1432/2009г на ВКС, Решение №380/ 04.08.2010г. по гр.д110/2009г., Решение №249/04.07.2011г. по гр.д 621/2010г. на ВКС, Решение № 427/21.07.2009г. по гр.д.№ 3255/2008г. на ВКС, II г.о.;

Решение № 298/29.03.2010г. по гр.д 4306/2008г на ВКС, V г.о.; Решение N2 966/01.04.2010г. по гр.д.№ 3002/2008г. на ВКС, I г.о./Решение №124/ 08.04.2013г. по гр.д 123/2013г на ОС-Хасково.

Моли съдът да постанови решение, с което да признаете за установено по отношение на Община Харманли, че ищеца М. Л. А. с ЕГН ********** от гр.Харманли, ул.*** е собственик по наследство и давностно владение на следния недвижим имот, а именно: Поземлен имот с идентификатор № *** по Кадастралната карта и кадастралните 2 регистри на гр. Харманли, общ. Харманли, обл. Хасково, одобрени със Заповед №РД-18-9 от 23.03.2006г. на Изпълнителния директор на АК град София, с адрес на поземления имот: гр.Харманли, п.к.6450, местност „Старите лозя“, незастроен с площ от 1523 кв.м. с предназначение на територията: "земеделска", НТП: „за земеделски труд и отдих/съгласно лар.4 от ПЗРЗСПЗЗ/", категория на земята: 8, предишен идентификатор: няма, номер по предходен план 743.308, при граници на поземления имот: ***, ***, ***,

***, ***, ***, ***. Претендират се разноските по делото.

В законоустановения срок по чл.131 от ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника по делото Община Харманли.124, ал.1 ГПК.

В съдебно заседание, ищецът редовно призован, не се явява, представлява се от адвокат С. М. от АК - Хасково. Поддържа исковата претенция, излагайки подробни съображения за това при анализ на събраните в хода на съдебното дирене доказателства. Моли съдът да постанови решение, с което да уважи предявената искова претенция изцяло, тъй като счита същата за основателна и доказана. Претендира разноски по делото съобразно представен списък.

В съдебно заседание ответникът не се явява и не изпраща представител.

Съдът, като взе предвид разпоредбите на закона, събраните по делото доказателства и становищата на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

Видно от представената скица на поземлен имот №15-71200427.06.2022 г на поземлен имот с идентификатор ***, издадена от АГКК Хасково записан като собственост на ответника Община Харманли.

От нотариален акт за собственост на придобит имот по реда на Указа за регулиране на правни сделки с някои недвижими имоти №18 том 1 дело 62/1963 от 09.03.1963 г. се установява, че А.Л.Д. е закупил лозе от един декар и и нива от три ара на 09.03.1963 година.

От Удостоверение за наследници с изх.№486/16.06.2022 г. се установява, че А.Л.Д. с ЕГН **********,вдовец е починал на ****.,като е оставил за наследници Л.А.Л., син, починал на ****.Наследник на последния е М. Л. А., ищец по делото.

От заключението по назначената съдебно-техническа експертиза се установява, че в Община Харманли няма данни процесните имоти да са били обект на реституционни процедури, няма данни да са били отнемани, одържавявани, отчуждавани и възстановявани. Вещото лице е отразило също, че в регистъра на новообразуваните имоти за процесният имот като собственик е записана Община Харманли.

Съгласно заключението на вещото лице местността "Старите лозя" се 3 намира в землището на гр. Харманли извън строителните граници на населеното място, като до месец август 2004 г. за тази местност не е имало изработени планове, карти, схеми или друга графична информация. След изготвянето на картата на възстановената собственост на землище гр.

Харманли не са били нанесени отделните имоти в местност "Старите лозя", а със заповед № РД-11-222от 10.08.2004 г. са били одобрени план на новообразуваните имоти и регистър на новообразуваните имоти (разписен лист) на местност "Старите лозя". Видно от заключението на вещото лице процесният имот е бил нанесен в плана на новообразуваните имоти с номер 7601315, 7601307 и 7601306, като е било вписано, че са стопанисвани от Община Харманли.

От събраните по делото гласни доказателства чрез разпита на свидетелите А.Т.Т. и И.Д.И. се установява, че процесният недвижим имот се ползвал единствено от дядо Ангел, а баба му Маринка,след това от родителите на ищеца.

Съгласно показанията на свидетеля А.Т.Т., който притежава имот, съседен на процесният сочи, че от закупуването му през 1963 г. са владеели имота дядото и бабата на ищеца,след това неговата майка и баща, след което ищеца. Свидетелят сочи, че е ходил да помага при прибиране на реколтата от грозде, като това лозе не е отнемано и отчуждавано. Когато М. Л. А. заминал в Испания през 2005г. – 2006 г., спрял да се грижи за лозето. До заминаването му в Испания майка полагала грижи за лозето, но след като тя починала, свид. Т. ходил да помага за прибиране на реколтата от лозето.

Свидетелят сочи, че в имота имало лозе, редове с грозде,което било с площ около декар. Същият имал наблизо нива с вила, която била по-малка от декар,като процесният имот бил по- голям от неговия.Знае, че това място е тяхно, откакто се помни.

Показанията на свидетеля И.Д.И. са сходни. От тях също се установява, че в имотът е насаден с лози, за които през годините се грижели бабата и дядото, а след тяхната смърт майката и бащата на ищеца. Свидетелят уточнява, че никога за тези имоти не е имало спор за границите или за собствеността им. Те винаги са били наследодателя и на ищеца и само те ги владеели.

Съдът дава вяра на свидетелските показания, тъй като същите са обективни, житейски логични и правдиви, последователни и кореспондиращи с останалите доказателства от доказателствената съвкупност. Едновременно с това свидетелите пресъздават личните си и преки впечатления.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Съдът е сезиран с положителен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК . За да бъде исковата претенция основателна е необходимо при условията на пълно и главно доказване да бъда установени следните материални предпоставки /юридически факти/: правен интерес от 4 предявяването на установителния иск, тоест оспорването на твърдяното право на собственост на ищеца от ответника и правото на собственост върху процесния поземлен имот на твърдените придобивни основания.

В случая правният интерес от предявяването на процесния положителен установителен иск се извежда от обстоятелството, че ищецът твърди, че е собственик на имот с идентификатор № *** по Кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Харманли, общ.Харманли, обл.Хасково, одобрени със Заповед №РД-18-9 от 23.03.2006г. на Изпълнителния директор на АК град София, с адрес на поземления имот: гр.Харманли, п.к.6450, местност „Старите лозя“, а в кадастралния регистър като собственик на тези имоти е вписана Община Харманли.

По делото е безспорно установено, че наследодателя на ищецът А.Л.Д. с ЕГН **********, починал на ****.,след неговата смърт бащата на ищеца Л.А.Л., син, починал на ****. и ищеца М. Л. А. са упражнява фактическа власт върху имота към датата на исковата молба, поради което няма правен интерес от използването на друг способ за защита на посесорните му права /ревандикационен иск/.

От изложеното може да се направи обоснован извод, че ищецът има правен интерес от предявяването на настоящия иск, следователно искът е допустим.

Разгледан по същество, същият се преценя от съда и като основателен.

Ищецът се легитимира като собственик на процесния поземлен имот въз основа на наследство и изтекла в негова полза придобивна давност, като твърди, че от 1963 година до настоящия момент имотът се са владеел от наследодателя и неговите наследници явно, спокойно, несъмнително и непрекъснато имота.

От нотариален акт за собственост на придобит имот по реда на Указа за регулиране на правни сделки с някои недвижими имоти №18 том 1 дело 62/1963 от 09.03.1963 г. се установява, че А.Л.Д. е закупил лозе от един декар и и нива от три ара на 09.03.1963 година.

От Удостоверение за наследници с изх.№486/16.06.2022г. се установява, че А.Л.Д. с ЕГН **********,вдовец е починал на ****. е оставил за наследник Л.А.Л., син, починал на ****.,като негов наследник е М. Л. А., ищец по делото.

Придобивната давност е способ за придобиване на право на собственост и други вещни права върху чужда вещ, чрез фактическото упражняване на тези права в продължение на определен от закона срок от време. Нормата на чл. 79 от ЗС регламентира фактическия състав на придобивната давност при недобросъвестно и добросъвестно владение, включващ като елементи изтичането на определен в закона период от време и владение по смисъла на чл. 68, ал. 1 от ЗС в хипотезата на чл. 79, ал. 1 от ЗС .