Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 704 от 10.06.2025, Районен съд - Пазарджик

Съд
Районен съд - Пазарджик
Дело
Гражданско дело 5348/2024
Вид
Решение № 704
Подписан
10.06.2025
В сила
08.07.2025
Състав
Асен Валериев Велев

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 83, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • Член 3 · Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета
  • чл. 3 буква ж · Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета
  • чл. 38, ал. 1 · Закон за адвокатурата
  • чл. 38, ал. 1, т. 2 · Закон за адвокатурата
  • чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
  • чл. 13, ал. 1 · Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги
  • чл. 13, ал. 4 · Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги
  • чл. 55, ал. 1, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 143 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 68е · Закон за защита на потребителите
  • чл. 11, ал. 1, т. 10 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 11, ал. 1, т. 9, т. 10 и т. 11 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 11, ал. 1, т. 9 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 19, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 19, ал. 1 и ал. 2 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 19, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 22 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 23 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 9, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
  • параграф 1, т. 2 · Закон за потребителския кредит

РЕШЕНИЕ

№ 704 гр. П., 10.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., XXX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Асен В. Велев при участието на секретаря Елена Пенова като разгледа докладваното от Асен В. Велев Гражданско дело № 20245220105348 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба на Й. С. К., ЕГН **********, с адрес: с. М., общ. П., ул. „Т.“ № 4, чрез пълномощник й адвокат Д. М., със съдебен адрес: гр. П., ул. „...“ № 3б, ет. 2, ап. 5, против „Ф.Б.“ ЕООД, ЕИК 200599406, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „А.М.“ № 51, вх. А, ет. 9, офис 20, с която се иска от съда да постанови решение, с което да обяви Договор за предоставяне на потребителски кредит № 1328270 от 22.02.2024 г. за нищожен, както и да осъди ответника да заплати на ищцата сумата от 256,09 лева, представляваща недължимо платена сума по недействителен Договор за предоставяне на потребителски кредит № 1328270 от 22.02.2024 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда до окончателното изплащане на сумата.

Ищцата твърди, че на 22.02.2024 г. е сключила с ответното дружество Договор за предоставяне на потребителски кредит № 1328270, по силата на който същата е следвало да върне сумата в общ размер на 1 845,00 лева, при сума на получаване 1 500,00 лева, при лихва от 345,00 лева, при ГПР - 49,11 % и ГЛП - 23%, със срок на кредита – 12 месечни вноски. Сочи, че по силата на чл. 5 от договора, същата е следвало да сключи договор за гаранция с дружество избрано от ответника, с цел сключения договор за потребителски кредит да бъде обезпечен. Твърди, че по сключения договор за гаранция е следвало да заплати сумата от 1 470,00 лева, описана в т. 4.3 от Стандартния европейски формуляр. Твърди се, че ищцата е заплатила по договора сумата от общо 2 101,09 лева. Счита процесният договор за недействителен като на първо място релевира специалните основания по чл. 22 от ЗПК. Сочи, че съгласно чл. 22 от ЗПК, във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК договор за потребителски кредит е нищожен, ако не са посочени приложимият лихвен процент и условията за прилагането му. В случая липсвало изрично посочване 1 дали лихвеният процент е фиксиран за целия срок за кредита, или е променлив. В договора нямало и отбелязване какъв е общият размер на дължимата за срока на договора възнаградителна лихва и съотношението й с главницата по кредита, както и таксата, за да може да се направи проверка дали посоченият лихвен процент отговаря на действително прилагания от заемодателя. Визираната неяснота съществено ограничавала правата на потребителя. Намира, че погасителният план не отговарял на чл. 11, ал. 1, т. 11 от ЗПК и в него липсва задължителната информация по ЗПК. В процесния договор била предвидена дължимостта на главница, договорна лихва, такса, като същите е следвало да бъдат индивидуализирани, подробно посочени с оглед тяхната периодичност, но това не било сторено. Това създавало невъзможност за ищцата да разбере заплащаните от нея вноски по погасителния план какви компоненти включват, как са изчислени и на каква база. На следващо място се сочи, че в договора годишния процент на разходите (ГПР) бил посочен само като абсолютна стойност. Липсвала ясно разписана методика на формиране ГПР по кредита - кои компоненти точно са включени в него и как се формира същият. Не било ясно по какъв начин е формиран ГПР, посочен в договора само като числото 49,11, като неясни били както компонентите, така и математическият алгоритъм, по който се формирало годишното оскъпяване на заема. След като кредиторът при формиране цената на предоставения от него финансов ресурс, задавал допълнителни компоненти, които го оскъпяват, следвало по разбираем за потребителя начин да посочи какво точно е включено в тях. Именно и поради това процесният договор се явявал нищожен, поради неспазване на изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. На следващо място намира, че договорът е нищожен и поради неспазване на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, а от там и на действителния размер на ГПР, тъй като сумата, която се претендирала чрез договора за гаранция/поръчителство, в размер на 1 470,00 лева, не била включена в ГПР и ГЛП. В договора за кредит е посочен ГПР, но чрез включването на възнаграждението за гаранция/поръчителство към ГПР и ГЛП, то действителните такива биха нараснали над 10 пъти, дори и повече. С оглед на това, твърди, че потребителят е бил въведен в заблуждение относно стойността на разходите, които ще прави по обслужването на кредита.

Намира, че с предвиждането за заплащане сумата по договора за поръчителство се заобикаляла разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Заявява, че поради невключване на уговорките за заплащане на разходи за такса в размера на ГПР, последният не съответствал на действително прилагания от кредитора в кредитното правоотношение. Цитира разпоредбите на чл. 19, ал. 1 от ЗПК и § 1. Точка 1 от ЗПК „Общ разход по кредита за потребителя“ като намира, че заплащането на сумата по договора за поръчителство следвало да бъде разглеждано като елемент от общия разход по кредита за потребителя, тъй като то било пряко свързано с договора за потребителския кредит, било известно на кредитора и се заплащало от потребителя. Намира, че е налице заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, като с уговорките за заплащане на допълнителни разходи по Договора за поръчителство се нарушавало изискването ГПР да не бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута определена с ПМС № 426/2014г. Поради това намира, че в случая приложение следва да намери разпоредбата на чл. 22 от ЗПК, съгласно която ако не са спазени изискванията на конкретни разпоредби от закона, то договорът за потребителски кредит е изцяло недействителен, като сред тях била и нормата 2 на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК - за определяне на ГПР. В уточнителна молба ищцата сочи, че претендираната от нея като недължимо платена сума в размер на 256,09 лева, е формирана от лихва в размер на 56,09 лева и 200,00 лева – възнаграждение за гаранция. Твърди, че по процесния договор за кредит е заплатила сумата от общо 1 756,09 лева, от които 1500,00 лева – главница, 56,09 лева – лихви и 200,00 лева възнаграждение по договор за гаранция.

Поради това намира, че вземането на ответника по кредита е изцяло погасено.

Претендира се и присъждане на сторетените по делото разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът „Ф.Б.“ ЕООД депозира отговор на исковата молба, с който изразява становище за неоснователност на исковата претенция. Не се оспорва, че между страните е бил сключен процесният договор за кредит за сумата от 1 500,00 лева, със срок на погасяване на главницата и лихвите до 12 месеца. Сочи, че по силата на чл. 5 от договора, ищецът бил длъжен да даде подходящо обезпечение на своето задължение, чрез поръчителство от Мултитюд Банк (Малта). Намира, че посочената разпоредба не е нищожна, като твърди, че сключването на договор за поръчителство не било условие за сключване на договора за кредит, доколкото кредитополучателят можел да избере свой поръчител или този предложен от кредитора. Твърди, че исковете за нищожност на договора за гаранция са недопустими, доколкото не били насочени срещу правилната страна, туй като Мултитюд Банк бил самостоятелно юридическо лице и договорът за гаранция е отделно облигационно отношение, по което ответникът не бил страна. Намира, че ищецът сам бил избрал дружеството Мултитюд Банк за свой поръчител в електронния формуляр, след като е бил информиран за дължимите такси, и е подал заявление за кредит. Получил е преддоговорната информация по е-mail, в която било изрично посочено, че се изисква поръчителство, съответно получил и договора за поръчителство. След като бил информиран, ищецът потвърдил чрез СМС желанието си да сключи договора за кредит. Поради това не можело да се приеме, че е налице заблуждаваща търговска практика по чл. 68е от ЗЗП. Намира, че твърденията на ищеца не били подкрепени с доказателства, като не ставало ясно какви плащания е извършил. Намира за неоснователни твърденията за нарушение на чл. 143 от ЗЗП, доколкото в СЕФ били ясно посочени възможностите за обезпечение и дължимите суми към Мултитюд Банк, които ищецът бил приел доброволно. По отношение твърдяното нарушение на чл. 19, ал. 4 от ЗПК сочи, че договорът за гаранция е възмездна услуга, а разходът за нея не се включва в ГПР, тъй като била незадължителна. Твърденията на ищеца, че била допълнителни разходи, намира за неоснователно, доколкото обезпечението било резултат от оценката на кредитоспособността. Намира, че ответното дружество е предоставило необходимата информация за ГПР, като ищецът е имал време да избере обезпечението и правото да се откаже в 14-дневен срок, но не бил упражнил това си право. Счита, че при определяне на ГПР нямало допуснати нарушения, доколкото българското законодателство не забранявало договорът за поръчителство да бъде възмезден, а ищецът имал цялата информация за да вземе решение дали да сключи договора. Счита предявените искове за изцяло неоснователни и моли да бъдат отхвърлени, с присъждане на разноски.

В открито съдебно заседание страните не се явяват и не изпращат процесуален представител. Представят писмени становища.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото 3 доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, и при спазване разпоредбата на чл. 235 от ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:

Между страните не е спорно, че са сключили Договор за предоставяне на потребителски кредит № 1328270 от 22.02.2024 г., по силата на който ответникът „Ф.Б.“ ЕООД, като кредитодател, е отпуснал на ищцата Й. С. К., като кредитополучател, кредит в размер на 1 500,00 лева, а К. се е задължила да върне сумата на 12 вноски, с първа падежна дата – 23.03.2024 г., съобразно погасителен план, който е неразделна част от договора. В разпоредбата на чл.

3 от договора е посочена и общата сума, която следва да върне кредитополучателя за целия период в размер на 1 845,00 лева, представляваща сбор от сумата на отпуснатия кредит в размер на 1 500,00 лева и лихва в размер на 345,00 лева, при лихвен процент в размер на 23%. В чл. 4 от договора е посочено, че общият разход по кредита е 345,00 лева, а годишният процент на разходите (ГПР) е в размер на 49,11, изчислен по реда на чл. 8.4 от Общите условия и включва разходите, включени в общия разход по кредита, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

В чл. 5 от договора е предвидено, че кредитът се обезпечава с поръчителство, предоставено от Multitude Bank в полза на дружеството ответник, като с одобряването от страна на ответника на предоставеното обезпечение, уговорката, свързана с предоставянето му, става неотменима.

С чл. 7 от договора кредитополучателят е дал изричното си съгласие по чл. 13, ал. 4 от ЗЕДЕУУ кодът за потвърждение, предоставен му от кредитора, който е електронен подпис по смисъла на чл. 13, ал. 1 от ЗЕДЕУУ, във взаимоотношенията с кредитора да има силата на негов собственоръчен подпис.

Съгласно част 4, т. 4.3 от приложения по делото Стандартен европейски формуляр (СЕФ) към дговора, изискването за обезпечение, което следва да бъде предоставено по договора за кредит е договор за предоставяне на поръчителство/гаранция, подписан от кредитополучателя. Посочено е още, че очакваните разходи за кредитополучателя по договора за поръчителство ще бъдат в размер на 1 470,00 лева. Изрично е подчертано, че същите не се включват в ГПР по кредита, тъй като не влизат в общия разход по кредита съгласно параграф 1.1. от ЗПК, доколкото касаели допълнителна услуга, която не била задължително условие за предоставянето на кредита.

От представените по делото и неоспорени от страните 2 броя разписки е видно, че на 16.08.2024 г. ищцата е превела на ответника сумата от 265,00 лева, а на 27.09.2024 г. - сумата от 1 836,09 лева.

От представеното по делото Удостоверение за липса на задължения от 27.09.2024 г. се установява, че към посочената дата, ищцата няма текущи задължения към ответника „Ф.Б.“ ЕООД.