Решение № 352 от 13.11.2023, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 352 гр. С.З., 10.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С.З., I ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Димитър М. Христов

Членове:

Анна Т. Трифонова

Иванела Ат. Караджова при участието на секретаря Антонина Д. Динева Николова като разгледа докладваното от Анна Т. Трифонова Въззивно търговско дело № 20235501000307 по описа за 2023 година

Обжалвано е решение № 573/23.06.2023г., постановено по гр.д № 1527/2022г. на Районен съд - С.З., с което е признато за установено по отношение на А. съществуването на вземанията на „Д.З.“ АД за следните суми: сумата в размер на 1 020, 92 лв., представляваща регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски по застрахователна щета 210836461/2021 г., въз основа на договор за застраховка „Каско”, сключен със застрахователна полица 0312200111020348, със срок на валидност от 08.09.2020г. до 07.09.2021г., за причинени имуществени вреди на лек автомобил, марка „Пежо 508“, с рег. № * ** *, с номер на рама ***, в резултат на ПТП, настъпило на 27.04.2021 г., вследствие необезопасена и несигнализирана неравност (дупка) на път II-55, на 13 км. от гр. Г., ведно със законната лихва върху главницата от 30.08.2021 г. до окончателното й изплащане, както и за сумата в размер на 19,57 лв. - мораторна лихва за забава за периода от 23.06.2021 г. до 30.08.2021 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.

№50343/2021г. по описа на С. районен съд и на „Д.З.“ АД са присъдени разноски.

1

Въззивникът А. излага доводи за неправилност на обжалваното решение и моли въззивният съд да отмени същото и да отхвърли предявения иск.

Претендира разноски.

Въззиваемият „Д.З.“ АД е подал отговор на въззивната жалба, в който взема становище по наведените във въззивната жалба оплаквания. Направено е искане същата да бъде оставена без уважение, като се потвърди обжалваното решение. Претендират се разноските пред въззивната инстанция.

Окръжен съд – гр. С.З., в настоящият състав, след като обсъди данните по първоинстанционното и въззивното производства, намира за установено следното:

Пред първоинстанционния съд е предявен иск с правно основание по чл. 410, ал. 1, т. 2 от КЗ вр. чл. 49, вр. чл. 45 от ЗЗД.

Ищецът „Д.З.“ АД моли съда да приеме за установено, че ответникът А. на основание чл.410, ал.1, т.2 от КЗ, дължи сумата от 1 020, 92 лева главница, застрахователно обезщетение, ведно със законната лихва върху нея от датата на завеждане на исковата молба до окончателното й изплащане, както и на основание чл. 86 от ЗЗД, сумата от 19,57 лева - мораторна лихва, за забава от 23.06.2021 г. до 30.08.2021 г.. Претендира направените съдебно деловодни разноски, както в заповедното, така и исковото производство, включително и адвокатско възнаграждение за двете производства.

В законоустановения срок по чл.131 ГПК процесуалният представител на А. е подал писмен отговор на исковата молба, в който заявява, че предявеният иск е допустим, но неоснователен и като такъв го оспорва изцяло както по основание, така и по размер, като излага подробни съображени.

По делото не е спорно, че между „Д.З.“ АД и З.В.Б. е сключен договор за застраховка „Каско на МПС“ на лек автомобил, марка „Пежо“, цвят – „сив металик, с номер на рама ***, със срок на валидност от 08.09.2020г. до 07.09.2021г., което се установява от застрахователна полица

0312200111020348.

По делото е представено Искане за оценка на вреди по застраховка „Каско на МПС“ от 05.05.2021 г. от З.В.Б. до „Д.З.“ АД, в което е декларирал, че „на 27.04.2021 г., в 13.30 часа, пътувайки от П. към Б., на 13 км. от Г., близо до снегоринен пункт, влязъл в дълбока и около 1,5 дупка и увредил 2 предна лява и задна лява гума, плюс джанти. Заявил е, че желае застрахователното обезщетение да бъде заплатено по банкова сметка IBAN:

***, с титуляр З.В.Б..

Видно от изготвените от застрахователя опис - заключение за вреди на МПС по щета № 210836461/05.05.2021 г. и опис-заключение по претенция №210836461/10.05.2021 г. – 2 бр. при извършените оглед и допълнителен оглед на 05.05.2021 г. на МПС марка „Пежо“, модел 508, с рег. номер ЕН**КТ, с номер на рама ***, са били установени следните увреждания: гума предна лява – за подмяна; гума задна лява – за подмяна; джанта предна лява – за подмяна; джанта задна лява – за подмяна.

Видно от ликвидационен акт № 993018/10.05.2021 г., по ликвидационна преписка №210836461 от 05.05.2021 г., за обезщетение на имуществените вреди по автомобил Пежо 508, с рег. номер ЕН**КТ, с номер на рама ***, застрахователят е определил обезщетението на сумата в размер на 1 596, 78 лв., като след приспадане на дължима застрахователна премия, остатъкът от обезщетението за изплащане е посочен като 1005, 92 лв.

Видно от преводно нареждане за кредитен превод

№201В1О02113101ТО/11.05.2021 г., сумата в размер на 1005,92 лв. е изплатена на З.В.Б. на 11.05.2021г.

По делото е представена регресна покана, изх. №310006403/14.06.2021 г., с която „Д.З.“ АД е уведомил ответната „А.“ за това, че на 27.04.2021 г., по време на движение по път II-55, на 13 км. от гр. Г. е било реализирано ПТП с МПС „Пежо 508“, рег. № ЕН**КТ, попаднало в необозначена и необезопасена дупка, с искане за възстановяване на сумата в размер на 1005,92 лв. - обезщетение за имуществени вреди и сумата от 15 лв. начислени ликвидационни разходи или общо сумата от 1010,92 лева, като е предоставен срок за плащане – 7 – дневен от получаване на поканата.

Видно от писмо изх. № 53-00-1171/25.06.2021 г., Областно пътно управление – С.З. към А., е възразило срещу горепосочената покана и отказало изплащане на обезщетение поради липса на доказателства за точното място на ПТП – то и поради несъставяне на протокол за ПТП – то.

Видно от приложеното ч. гр. д. № 50343/2021 г. по описа на С. районен съд, съдът е издал в полза на „Д.З.“ АД против А. заповед № 13655/01.10.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за сумите: главница в 3 размер на 1 020, 92 лв., представляваща регресно вземане по изплатено застрахователно обезщетение във връзка с щета 210836461/2021 г. за ПТП, настъпило на 27.04.2021 г., вследствие на необезопасена и несигнализирана неравност (дупка) на път II-55, на 13 км. от гр. Г., ведно със законната лихва от 30.08.2021 г., до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 23.06.2021 г. до 30.08.2021 г. в размер на 19,57 лв., държавна такса в размер на 25 лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 360 лв. Тъй като длъжникът е подал възражение по чл. 414 ГПК, съгласно чл. 415, ал.1 ГПК и в изпълнение на дадените от заповедния съд указания, заявителят е предявил настоящите искове за установяване на вземанията си по издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.

За изясняване на делото от фактическа страна е назначена съдебна автотехническа експертиза, чието заключение въззивният съд кредитира като компетентно и мотивирано изготвено.

По делото е изслушан и свидетелят З.В.Б. /водачът на процесния автомобил/, чиито показания въззивният съд кредитира като последователни и непротиворечиви.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

За възникване на регресното вземане по иска с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 от КЗ е необходимо да се установят следните факти: да е сключен договор за имуществено застраховане между ищеца и водача на увредения автомобил, в срока на застрахователното покритие да е настъпило събитие, причинено в следствие на неупражняване на надзор от страна на поддържащия пътната настилка /в случая А . /, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът да е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер на действителните вреди.

В настоящия случай въззивният съд намира за безспорно установено, че между „Д.З.“ АД и собственика на увредения автомобил „ Пежо 508“, рег. № ЕН**КТ към момента на настъпване на пътния инцидент е налице валидно сключен договор за застраховка „Каско на МПС“ , обективиран в застрахователна полица 0312200111020348. Пред първоинстанционния съд са представени заверени копия от извадки от агентски отчети, ведно с платежни нареждания към тях, касаещи плащанията на първите 3 броя застрахователни премии по процесната полица. Четвъртата вноска по застрахователната полица е прихваната от изплатеното застрахователно обезщетение. В този смисъл възраженията изложени във въззивната жалба, настоящата съдебна инстанция намира за изцяло неоснователни.

От писмените доказателства по делото – документи по

4 застрахователната щета, свидетелските показания и заключението на съдебната автотехническа експертиза безспорно е установен механизма на настъпване на процесното ПТП, настъпилите вреди и причинната връзка.

По делото не е спорно, че път II-55, по който се е движил автомобилът и по-конкретно, участъкът, където е настъпило ПТП - то, е част от републиканската пътна мрежа. Съгласно чл. 19, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата републиканските пътища се управляват от „А.“. Съгласно чл. 30, ал. 1 от Закона за пътищата „А.“ осъществява дейностите по изграждането, ремонта и поддържането на републиканските пътища. В този смисъл на А. е възложена да осъществява дейностите по ремонта и поддържането на републиканските пътища. Неизпълнението на задължението за стопанисване на пътния участък от отговорните служители на ответника, представлява противоправно поведение при изпълнение на възложената им работа.

Установената дупка по пътното платно представлява "препятствие на пътя" по смисъла на § 1, т. 19 от ППЗДвП, тъй като нарушава целостта на пътното покритие и създава опасност на движението. Същата не е била обезопасена с нарочен пътен знак, което се установява от свидетелските показания, който знак да указва на водачите да я заобикалят, за да продължат движението си по аргумент от чл. 52, ал. 1 от ППЗДвП. Поради това следва да се приеме, че А., не е изпълнила вмененото й по закон задължение, да я поддържа и ремонтира. Налице е бездействие на нейните служители, натоварени със задължението да сигнализират препятствията по пътя и да ги отстраняват, с което да обезпечават безопасността на движението, поради което следва да се ангажирана отговорността на ответника за заплащане на причинените имуществени вреди по лек автомобил „Пежо 508“, рег. № **.

От представеното преводно нареждане за кредитен превод

№201В1О02113101ТО/11.05.2021 г. за сумата от 1 005, 92 лв. безспорно се установява, че „Д.З.“ АД, е изплатило на собственика застрахователно обезщетение в размер на 1 005, 92 лв. При това положение следва да се приеме, че е налице валидно основание за суброгиране на ищеца в правата на увредения.

С оглед изложеното възивният съд намира, че е изпълнен фактическият състав на чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД, поради което предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен.

Въззивникът А. дължи лихва за забава от датата, на която е получил регресна покана изх. №310006403/14.06.2021 г. В настоящия случай се установява, че регресната покана е получена от ответника на 15.06.2021 г., като в нея е предоставен 7 - дневен срок за плащане, поради което ответникът дължи лихва за забава от 23.06.2021 г. След служебно изчисление е установено, че мораторна лихва за периода от 23.06.2021 г. до 30.08.2021 г. е в размер на 19, 57 лв., поради което предявения иск за обезщетение за забава 5 е основателен в претендирания размер.

Предвид гореизложеното въззивният съд намира, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на делото А. следва да заплати на „Д.З.“ АД направените във въззивното производство разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 484, 86 лв.

Водим от горните мотиви, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 573/23.06.2023г., постановено по гр.д № 1527/2022г. на Районен съд - С.З..

ОСЪЖДА А., ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С.** да заплати на „Д.З.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.

С.**, направените във въззивното производство разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 484, 86 лв.

Присъдените суми могат да бъдат изплатени по следната посочена от „Д.З.“ АД банкова сметка в заповедното производство, а именно: в „**“ АД, IBAN ***.