Решение № 5216 от 12.06.2026, Административен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 5216

Бургас, 12.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Бургас - IX-ти състав, в съдебно заседание на двадесет и първи май две хиляди двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ:

ПАВЛИНА СТОЙЧЕВА

При секретар ИЛИЯНА ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от съдия ПАВЛИНА СТОЙЧЕВА административно дело № 20267040700768 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Съдът е сезиран с жалба, подадена от В. Г. С. от [населено място] против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 26-1818-000102/25.03.2026г. на Началник сектор към ОД на МВР, Пазарджик, РУ, с която, на основание чл.171, т.1, б.“з“), гг) от ЗДвП, е разпоредено временното отнемане на свидетелството за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца.

Жалбоподателката С. оспорва заповедта като незаконосъобразна, издадена в противоречие с материалния закон и в нарушение на процесуалните правила. Възразява, че не е знаела за служебното прекратяване на регистрацията на МПС, не е получавала уведомление от Гаранционния фонд по чл.574, ал.11 от КЗ, като се позовава на Наредба № I-458/24.03.2000г. досежно задължението за уведомяване на собственика. Възразява още, че установеният пропуск е отстранен незабавно, като застраховка „Гражданска отговорност“ е сключена веднага след проверката на контролните длъжностни лица, с което целите на ПАМ са постигнати. Иска се отмяна на заповедта и присъждане на разноски.

В съдебно заседание жалбоподателката не се явява и не се представлява. Неин пълномощник извънсъдебно е изпратил становище, видно от което жалбата се поддържа на сочените в нея основания, направено е изложение и по съществото на спора.

Ответникът – Началник сектор към ОД на МВР, Пазарджик, РУ наложил принудителната административна мярка, не се явява и не изпраща представител.

Жалбата е процесуално допустима за разглеждане, като подадена от надлежна страна, засегната от действието на издадения административен акт и депозирана в предвидения от закона срок.

Разгледана по същество е основателна.

Установява се по делото, че против жалбоподателката В. С. е бил съставен АУАН с бл.№ 1066388 от 24.03.2026г., видно от който, на 24.03.2026г., около 11:20ч. в [населено място], на [улица], срещу № 3, е била установена да управлява собствения си лек автомобил [Марка], модел „Авенсис”, с рег. № [рег. номер], който бил със служебно прекратена регистрация от 24.03.2026г. поради липса на задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“. АУАН е подписан без възражения. Иззети са свидетелство за управление на МПС, 2 бр. регистрационни табели с номер [рег. номер] и свидетелство за регистрация на МПС.

Въз основа на съставения АУАН и на основание чл. 171, т. 1, б.“з“), гг) от ЗДвП е издадена процесната Заповед № 26-1818-000102/25.03.2026г., с която, спрямо жалбоподателката е приложена принудителна административна мярка “временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца”, в мотивите на която административният орган се е позовал на фактическите констатации в съставения АУАН, като е посочил, че водачът управлява МПС, за което след справка чрез ОДЧ при РУ Пазарджик е установено, че на основание чл.143, ал.10 от ЗДвП е спряно от движение на 24.03.2026г., с което водачът е нарушил нормата на чл.140, ал.1, предл.първо от ЗДвП.

Съгласно приложената от административния орган норма на чл.171, т.1, б. “з“), гг) от ЗДвП за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат следните принудителни административни мерки: 1. временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач: ……… з) извън случаите по букви "а" – "ж", който при управление на моторно превозно средство е извършил нарушение по този закон, за което е предвидено налагане на наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от: …. гг) 6 месеца – за нарушенията по чл. 175, ал. 2 и ал. 3, чл. 176, ал. 1, чл. 178ж, ал. 2 и чл. 182, ал. 5.

В случая, мярката е приложена за това, че жалбоподателката е управлявала МПС, което не е регистрирано по надлежния ред, тъй като е с прекратена регистрация поради липсата на задължителна застраховка "Гражданска отговорност", т. е. нарушена е разпоредбата на чл.140, ал.1 предл. първо от ЗДвП, съгласно която норма по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставен на определени за това места.

Данните от административната преписка сочат, че управляваното от жалбоподателката МПС с регистрационен № [рег. номер] е с прекратена регистрация от 24.03.2026г., на която дата е била извършена и проверката, т.е. към този момент са били налице предпоставките за приложение на ПАМ по чл.171, т.1 б."з", гг) от ЗДвП, предл. първо, за нарушение по чл.175, ал.3 от ЗДвП.

Съгласно изменението на нормата на чл.143, ал.10 от ЗДвП, в сила от 07.09.2025г. (ДВ, бр.64 от 2025г.), за административния орган е отпаднало изискването в ЗДвП за уведомление на собственика на МПС в хипотезата на служебно прекратяване на регистрацията на ППС, за което е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл.574, ал.11 от КЗ. Служебно прекратена регистрация на ППС се възстановява служебно при предоставени данни за сключена застраховка от Гаранционния фонд по реда на чл.574, ал.6 от КЗ или по желание на собственика след представяне на валидна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. В този смисъл, възражението на жалбоподателката, че не е била наясно с извършената дерегистрация на МПС е неоснователно, тъй като към датата на дерегистрация – 24.03.2026г., респ. към датата на издаване на заповедта – 24.03.2026г., за административния орган е отпаднало това задължение съобразно посочената законодателна промяна, приложима след 07.09.2025г. Неоснователно е и оплакването за липса на вина, поради незнание, тъй като прилагането на принудителна административна мярка не е наказание, а административен акт, поради което въпросът за вината не се обсъжда в това съдебно производство.

Независимо от това заповедта е незаконосъобразна.

Принудителните административни мерки, каквато по дефиниция и по съдържание е приложената мярка по чл.171, т.1, б.“з“), гг) от ЗДвП, са форма на държавна принуда, налагащи неблагоприятни последици на адресата с цел постигане на правно определен резултат. В случая, правният резултат, който законът цели с прилагането на ПАМ като процесната, е осигуряване безопасността на движението по пътищата и преустановяване на нарушенията. Отнесено към настоящия случай, видно е, че застраховката „Гражданска отговорност“ е сключена, непосредствено след проверката (извършена е на 24.03.2026г. в 11:20ч., а застраховка „ГО“ е сключена на 24.03.2026г., в.12:40ч.), т.е. нарушението е отстранено незабавно и в този смисъл, целта на закона е постигната, като органът е следвало да съобрази вече представената полица, още повече, че ЗПАМ е издадена на 25.03.2026г., т.е. един ден след като нарушението е преустановено. По арг. от чл.6, ал.1 и ал.5 от АПК административните органи следва да се въздържат от актове и действия, които могат да причинят вреди, явно несъизмерими с преследваната цел. Изложените данни могат да обосноват извод, че прилагането на процесната мярка се явява в отклонение от принципа на съразмерност и целта на закона – отменително основание по чл.146, т.5 от АПК.

На основание изложените мотиви издадената заповед следва да бъде отменена, като съобразно този изход на делото в полза на жалбоподателката следва да бъдат присъдени разноските по делото в документиран размер от 260,11евро.

Така мотивиран и на основание чл.172, ал.2 от АПК и чл.172, ал.5 от ЗДвП, Бургаският административен съд, 9-и състав,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 26-1818-000102/25.03.2026г. издадена от Началник сектор към ОД на МВР - Пазарджик, РУ Пазарджик.

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР Пазарджик да заплати на В. Г. С. от [населено място], [жк], 26, ет.1, ап.2, с [ЕГН], сумата от 260,11евро разноски по делото.

Решението не подлежи на обжалване.

СЪДИЯ:

†††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††�