Решение № 112 от 14.12.2021, Окръжен съд - Търговище
- Съд
- Окръжен съд - Търговище
- Дело
- Въззивно гражданско дело 158/2021
- Вид
- Решение № 112
- Подписан
- 14.12.2021
- Състав
- ТАТЯНА ДИМИТРОВА ДАСКАЛОВА, БИСЕРА БОЯНОВА МАКСИМОВА, БОРИС ДИМИТРОВ ЦАРЧИНСКИ
Цитирани разпоредби
- чл. 272 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 110 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 12, ал. 2 · Закон за наследството
- чл. 16 · Закон за наследството
- чл. 16, ал. 1 · Закон за наследството
- чл. 16, ал. 2 · Закон за наследството
- чл. 27 · Закон за наследството
- чл. 27, ал.1 · Закон за наследството
- чл. 30 · Закон за наследството
- чл. 30, ал. 1 · Закон за наследството
- чл. 31 · Закон за наследството
- чл. 48 · Закон за устройство на територията
РЕШЕНИЕ
№ 112 гр. Търговище, 13.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на шести декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател: ТАТЯНА Д. ДАСКАЛОВА
Членове:
БИСЕРА Б. МАКСИМОВА
БОРИС Д. ЦАРЧИНСКИ при участието на секретаря ЖОРЖЕТА СТ. ХРИСТОВА като разгледа докладваното от ТАТЯНА Д. ДАСКАЛОВА Въззивно гражданско дело № 20213500500158 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Предмет на проверка е решение № 51 от 10.05. 2021 г., по гр.д. № 817/ 2019 г. на РС – Попово, с което се ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Р. АТ. Г., ЕГН **********, от с. М.., общ. Попово, ул. "А..." № ..и по отношение на Г. АТ. Г., ЕГН ********** с постоянен адрес- гр.
Габрово, ул. "О.." № .., вх. .., ет. ...ап. .., А.М., ЕГН ********** от с. М..., общ.
Попово, ул."Я...." №... и С. ЕР. М., ЕГН ********** от с. М., общ. Попово, ул.
"Я." № ..., че Г. АТ. Г., като прехвърлител по нотариален акт за дарение № 164, том VI, дело № 1152/2018г. на СБ - Попово и нотариален акт за покупкопродажба № 163, том VI, дело № 1151/2018 г. вписан в СВ - Попово, както и че А. М. М. като преобретател по нотариален акт № 164, том VI, дело № 1152/2018г. на СВ - Попово, и А..М. М. и С. ЕР. М. като преобретатели по нотариален акт 163, том VI, дело № 1151/2018 г. вписан в СВ - Попово НЕ СА СОБСТВЕНИЦИ на следния недвижим имот, находящ се в с. М.., община Попово, а именно : 1/2 ид.ч. от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, с кад. № 181, с площ от 618 кв.м., за който е отреден УПИ II, с площ от 658 кв.м., при граници: улица, 1
ПИ на С. С. Петров, ПИ на Д. Х. К. и С. И. К. и УПИ на А. М. М., ВЕДНО с 5/12 ид.ч. от построената в поземления имот едноетажна еднофамилна жилищна сграда, като ОТХВЪЛЯ иска за разликата над 5/12 ид.ч. до прехвърлените 6/12 ид.ч. от едноетажна еднофамилна жилищна сграда, построена в поземления имот.
С решението са присъдени и разноски за страните.
Недоволни от това решение са останали всички страни.
Ищецът обжалва решението в отхвърлителната част. Счита, че сделката по дарението е нищожна като привидна и прикриваща сделка за покупкопродажба, защото страните изобщо не са имали намерение да сключват договор за дарение. Моли решението в отхвърлителната част да се отмени и искът да се уважи така, както е предявен. В съд.зас. жалбата се поддържа от адвокат А..
От адв. Р. – особен представител на ответника Г. Г., е постъпила подробна жалба, в която решението се обжалва в частта, в която искът срещу този ответник се уважава. Повтарят се всички доводи, които адвокат Р. е изложил пред районния съд, включително и за тълкуване на завещанието.
Счита, че ако искът бъде уважен следва да се уважи и възражението за намаляване на завещателното разпореждане и попълване на запазената част от наследството. Иска се отмяна на решението и отхвърляне на иска. В съд.зас. жалбата се поддържа от адв. Р..
От ответниците съпрузи А. и С.М.и е постъпила жалба, чрез адвокат М.И.. Жалбата е изключително подробна и в нея са развити почти същите доводи като в жалбата на другия ответник. Считат, че е следвало да се уважи възражението по чл. 30, ал. 1 от ЗН на другия ответник и да се намали завещателното разпореждане. Прилагат се писмени доказателства, които са свързани с имуществото, което наследодателката на ищцата и другия ответник е имала и за начина, по който се е разпоредила с него. Иска се отмяна на решението, поради незаконосъобразност и нарушаване на съдопроизводствените правила, като се присъдят и направените по делото разноски. В съд.зас. жалбата се поддържа от адв. И.
Отговори на жалбите са постъпили от адв. И., в които тя взема становище, че жалбата на другия ответник е основателна, а на ищеца – неоснователна.
2
Съдът, като провери събраните по делото доказателства, установи следното: Решението е валидно и процесуално допустимо.
Искът е предявен от Р.Г., против брат му Георги и двамата съпрузи, на които той е прехвърлил ½ ид. част от наследствен имот – дворно място с жилищна и стопански сгради в с. М.., община Попово. Счита, че брат му е прехвърлил права, които няма, защото имотът му е бил завещан от тяхната майка. Затова и иска да бъде признат за собственик на имота.
Ответниците оспорват иска и молят да бъде отхвърлен.
Какви са фактите по делото:
Ищецът Р.Г. и ответникът Г.Г. са синове и наследници на К.Х. Генчева, б.ж. на с. М., община Попово, починала на 25.06. 2010 г. К. Х. Генчева е сключила граждански брак с А. Г. Генчев на 06.03. 1949 г., като съпругът е починал на 28.11. 2008 г.
На 24.03. 2005 г. К.Генчева съставила саморъчно завещание, с което завещала на сина си Р.Г. имуществото, което притежава по време на нейната смърт, както следва: собствения си недвижим имот, представляващ дворно място от 658 кв.м., с неуредени придаващи се по регулация 40 кв.м., със застроените в него жилищна сграда и стопанска постройка, находящи се в с.
М.., при граници: улица, С.С., Д.Х., К.Х., за което се отрежда парцел 2, кад.
№ 181, кв. 8 по плана на селото, собствеността върху която има, удостоверена с нотариален акт №13, т. 2, дело № 404 от 1989 г. на РС – Попово Така съставеното завещание е обявено на 28.08. 2019 г., с протокол и вписано в СВп – Попово на 28.08. 2019 г. на нотариус № 495 - Елка Д..
По делото е представен и нотариален акт (констативен) за право на собственост върху недвижим имот, придобит по наследство и по делба, т. II, дело 4040/ 1989 г. на РС- Попово и договор за доброволна делба на недвижим имот от 10.05. 1989 г. между К. Х. Колев и К.Х. Генчева, вписан в СВ Попово.
Понастоящем имотът представлява ПИ, с кад. № 181, с площ от 658 кв.м., за който е отреден УПИ II, в кв. 8 по плана на с. Медовина, с построени в него масивно жилище и паянтово жилище.
С нот. акт за дарение на недвижим имот от 06.08. 2018 г., ответникът Г.Г., действащ чрез пълномощник, е дарил на А. М. М. своята 1/6 ид.ч. от процесния имот.
На същата дата – 06.08. 2018 г., с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот акт № 163, том VI, дело № 1151/ 2018 г., вписан в СВ – Попово, Г.Г., действащ чрез пълномощник, продал на А. М. М. собствените си 2/6 ид.ч. от същия имот.
С разрешение за строеж № 32/ 12.12. 1989 г., на Община Попово, на К.Х. Генчева е разрешено да построи едноетажна еднофамилна жилищна сграда със застроена площ от 84 кв.м., в парцел II-181, в кв. 8 на с. М...
Изрично в това разрешение е посочено, че преди започване на строителството да се събори старата жилищна сграда.
Строежът е започнал през месец март 1990 г.
3
На 08.06. 1995 г. е издадено разрешение за ползване, като сградата е построена и въведена в експлоатация.
Същото се установява и от изготвеното по делото заключение по СТЕ.
От това заключение се установява, че към момента на огледа, на който е присъствал и съдебният състав, в УПИ II, кад. № 181, кв. 8 по плана на с. М., има налични 2 сгради- масивна жилищна сграда и лятна кухня.
Жилищната сграда е въведена в експлоатация през 1995 г. и отговаря на изискванията на чл. 48 от ЗУТ за жилищна такова.
Втората сграда представлява лятната кухня и е построена върху основите на съборената стара жилищна сграда. Строена е след въвеждането на основната, нова жилищна сграда и същата не отговаря на изискванията за жилищна. Новата жилищна сграда е построена върху част от старата жилищна сграда. Останалата част от старата жилищна сграда е съборена. В акт обр. 16 за новата сграда е записано, че при строителството са спазени нормативните изисквания и няма допълнително изискване да се събори старата сграда, както е записано в строителното разрешение, т.е. е била съборена. Съществуващата към момента на огледа друга жилищна сграда в имота (лятна кухня) е изградена в последствие върху част от основите на старата постройка, което е видно и от използваните материали. За тази сграда не е намерена строителна документация. Т.е тя е строена без съответното разрешение.
По делото са разпитани свидетели и на двете страни. От показанията на св. Добрева, св. Пеев и св. Димитров се установява, че в имота има две сгради – стара и нова, като новата е строена през 90-те години, след земетресение. И двете сгради са в общ двор. Този имот бил на Кина, наследствен от баща й.
Двете сгради са свързани чрез остькление. В имота сега живее Радослав, а Георги последно е виждан в селото през 2016-2017 г., когато дошъл да си вземе рентата от кооперацията, тъй като същият живее преимуществено в чужбина.
От разпита на св. Драганов пък се установява, че К. още през 2005-2006 г. заявила, че уредила децата си чрез завещания, като на Р. дала къщата, а на брат му апартамента. Баба К.. е споделяла и с внука си – св. Г. (син на отв.Г.), че къщата иска да я остави на чичо му, а апартамента на баща му. Същото се установява и от св. И. (дъщеря на ищеца) – баба и дядо й искали да устроят децата си, като на единия оставят апартамента, а на другия къщата в с .М.., тъй като и двамата били по чужбина и като се завърнели, всеки от тях да има жилище. Последно видяла чичо се през 2008 г., когато починал дядо й и тогава говорили за завещанието, което Кина оставила на Р.., като отношението на чичо й за това било положително.
По делото като доказателства са приложени собственоръчно написана декларация на осн. чл. 33 от ЗС от Г. АТ. Г. и пълномощно от Р. АТ. Г. за представителство и закупуване на поземлени имоти, вписано в СВп при PCПопово с peг. № 466/ 23.01.2003 г.
От събраните пред ОС – Търговище писмени доказателства се установи, че освен притежавания жилищен имот в с. М.., наследодателката К.Генчева е притежавала и земеделски земи: нива с площ от 3,825 кв.м., в м.
„А..“ имот № 065039 по КВС на землището на с. М.., закупена с нот. акт № 44, том VI, на 26.07. 2004 г., нива с площ от 13,139 дк. в м.“Тетрелик“ в с. М.. и лозе от 0,660 дк. – придобити по наследство и делба.
От допълнително назначената задача по техническата експертиза за оценка на наследствените имоти към момента на откриване на наследството и 4 сега, се установи следното: процесният недвижим имот към датата на откриване на наследството – 25.06. 2010 г. – жилището и дворното място в с.
М.., е на обща стойност 14 800 лв. Цената само на дворното място е 1300 лв., а на жилищната сграда 13 500 лв.
Цената на земеделските земи към момента на откриване на наследството е в размер на 8120 лв.
Към момента тези стойности са съответно 27 290 лв. за къщата и дворното място общо, за дворното място 3090 лв., а за жилищната сграда 24 200 лв. За земеделските земи стойността е 21 705 лв.
При така установените факти, въззивният съд, като съобрази и доводите на страните, в подадените от тях жалби, намира следното от правна страна: с оглед естеството на иска, който е отрицателен установителен иск за собственост, в тежест на ответниците е да установят правото си на собственост: първият се позовава на наследство, а другите двама са придобили от него. Спорен е въпросът дали първият ответник действително е придобил ½ от процесния имот, с оглед на оставеното от майка му завещание.
Оттам е спорен и въпросът относно това дали е настъпил вещнопрехвърлителният ефект за купувачите – другите двама ответници.
Отделно от това изключително спорен е бил и въпросът какво точно е завещала К. Генчева на сина си Р..., като в тази връзка са събрани изключително много доказателства и са вложени голяма част от процесуалните усилия на страните и съда.
Има и други насрещни оспорвания, които ще бъдат разгледани понататък.
С оглед на това въззивният съд се спира първо на въпроса какво е било завещано от К. Генчева. Първо, в завещанието има текст, който казва, че прави разпореждане с имуществото, което притежава към момента на смъртта си. Следва завет в полза на ищеца Р. Г. и след това описание на имота, което включва дворното място с неговата площ, със застроените жилищна сграда и стопанска постройка, описват се местоположението и съседите, като след това се посочва, че собствеността върху имота се притежава от нея на основание нот. акт от 1989 г.
На първо място е видно, че завещанието не е универсално и касае част от притежаваното имущество, което е описано точно. Според въззивния съд е ясно, че е завещан имотът в състоянието, в което е щял да се намира към момента на смъртта на наследодателката с оглед израза „по време на моята смърт“. Дори и да не беше написано в завещанието, то това е пределно ясно.