Решение № 212 от 18.06.2026, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 212 гр. Пловдив, 18.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Галина Гр. Арнаудова

Членове:

Мария П. Петрова

Румяна Ив. Панайотова-Станчева при участието на секретаря Стефка Огн. Тошева като разгледа докладваното от Мария П. Петрова Въззивно търговско дело № 20265001000099 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е въззивно и се развива по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С Решение №231 от 30.07.2025г., постановено по търг.дело №572/2024г. по описа на Окръжен съд-Стара Загора, „Дженерали Застраховане“АД, ЕИК 030269049, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“Княз Ал.Дондуков“№68, е осъдено да заплати на Ц. Б. Д. с ЕГН:**********, действащ чрез своя баща и законен представител Б. Ц. Д. с ЕГН:**********, двамата с постоянен адрес: гр.Г. кв. С. **********, допълнително сумата от 100000лв. към доброволно изплатената сума от 130000лв. преди завеждане на делото, представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди от смъртта на майка му И Ж И при ПТП на 15.02.2023г., ведно със законната лихва върху сумата от 31.03.2023г. /датата на претенцията до застрахователя/ до окончателното плащане, както и сумата от 8342лв., представляваща законна лихва върху доброволно изплатеното от застрахователя преди процеса обезщетение в размер на 130000лв. за периода 1 от 31.03.2023г. /датата на претенцията до застрахователя/ до 04.10.2023г.

/датата на доброволното плащане от застрахователя/; „Дженерали Застраховане“АД, ЕИК 030269049, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“Княз Ал.Дондуков“№68, е осъдено да заплати на адв.С. Т. от АК-Стара Загора, с личен номер от единния адвокатски регистър №**********, сумата от 9784лв. за осъществена безплатно адвокатска помощ на ищеца Ц. Б. Д., действащ чрез своя баща и законен представител Б. Ц. Д.;

„Дженерали Застраховане“АД, ЕИК 030269049, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“Княз Ал.Дондуков“№68, е осъдено да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, сумата от 4000лв. за държавна такса, както и сумата от 904,80лв., представляваща разноски, платени от бюджета на съда.

С Определение №911 от 04.12.2025г. по същото дело е оставено без уважение искането на „Дженерали Застраховане“АД за изменение на решението в частта му за разноските за адвокатско възнаграждение.

Недоволен от постановеното решение е останал жалбоподателят „Дженерали Застраховане“АД, който чрез пълномощника юрисконсулт М. М. го обжалва изцяло с конкретни доводи за неправилност, касаещи събирането на доказателства и преценката на събраните относно механизма на произшествието, действително претърпените от ищеца неимуществени вреди и съпричиняването на вредоносния резултат, като счита за неправилно и присъждането на лихви за забава, тъй като е разгледал претенцията в законоустановения срок и в този срок е определил и изплатил обезщетение, а претенцията за 100000лв. е предявена за първи път пред съда и за нея процедурата по чл.380 от КЗ не е спазена. Претендира за отмяна на решението и отхвърляне на исковете, евентуално за намаляване на обезщетението за неимуществени вреди при отчитане на приноса на пострадалата.

Въззиваемата страна Ц. Б. Д., действащ чрез своя баща и законен представител Б. Ц. Д., е подал чрез пълномощника адв.С. Т. писмен отговор на същата със съображения за нейната неоснователност и искане за потвърждаване на атакуваното с нея решение. Претендира за присъждане на адвокатско възнаграждение за оказаната безплатно правна защита и съдействие по делото.

Подадена е и частна жалба против определението за разноските от 2

„Дженерали Застраховане“АД, с която се иска то да бъде отменено и да се отмени изцяло присъденото адвокатско възнаграждение, поради липса на необходимост адвокатската услуга да е безплатна, евентуално да се намали, съобразно реално вложените правни усилия и работа по делото от страна на адвоката, сложността на казуса и времето, за което е протекло делото пред инстанцията.

Ответникът по частната жалба Ц. Б. Д., действащ чрез своя баща и законен представител Б. Ц. Д., е подал чрез пълномощника адв.С. Т. писмен отговор на същата с развити в него аргументи за нейната неоснователност и искане за потвърждаване на обжалваното определение.

Съдът, след преценка на събраните в хода на производството доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:

Предмет на въззивно разглеждане са предявените от малолетния Ц. Б. Д., действащ чрез своя баща и законен представител Б. Ц. Д., против „Дженерали Застраховане“АД искове по чл.432,ал.1 от КЗ във връзка с чл.45 и чл.86,ал.1 от ЗЗД за заплащане на допълнително обезщетение от 100000лв., извън доброволно платеното от застрахователя такова от 130000лв., за неимуществени вреди, претърпени от смъртта на неговата майка И Ж И, настъпила вследствие на ПТП от 15.02.2023г., причинено виновно от водача И Н Ц при управление на автобус марка „Исузу“, модел „Тюркоаз“, рег.

№*******, за който е налице валидна до 03.09.2023г. застраховка „Гражданска отговорност“, сключена с ответния застраховател, ведно със законната лихва, считано от 31.03.2023г. – датата на уведомяване на застрахователя за настъпилото застрахователно събитие, до окончателното изплащане на обезщетението, както и за заплащане на сумата от 8342лв., представляваща дължима лихва за забава върху извънсъдебно изплатената сума от 130000лв. за периода 31.03.2023г.-04.10.2023г. Твърди се ищецът да е бил желано и чакано повече от шест години от неговите родители дете и раждането му да е в резултат на четвърти успешен опит „ин витро“, при което като първо и единствено дете в семейството, да е бил обграден с много любов, внимание и грижи, особено от майката, която му посвещавала цялото си време и поела изцяло и единствено всички непосредствени грижи за него, в резултат на което помежду им възникнала силна привързаност и била изградена трайна и 3 дълбока емоционална връзка, а внезапната й и неочаквана смърт създала у него изключителна тревожност, безпокойство и притеснение, като загубата на родител в началото на житейския му път го лишава от майчина любов, грижи и подкрепа и тази житейска криза с времето ще се задълбочава все повече. На 31.03.2023г. ищецът изпратил уведомление до застрахователя за настъпилото застрахователно събитие и предявил застрахователната си претенция, но застрахователят поискал допълнителни документи за отговорността на водача на автобуса, с каквито към онзи момент ищецът не разполагал, и след няколко месеца променил позицията си и предложил подписване на извънсъдебно споразумение за определената като обезщетение за неимуществени вреди сума от 130000лв., която ищецът не приел като силно занижена, и тя му била изплатена на 04.10.2023г.

С отговора на исковата молба ответникът е оспорил претенциите като неоснователни, поддържайки изплатеният извънсъдебно размер на обезщетението за неимуществени вреди от 130000лв. да съответства на реално претърпените такива и на приноса на пострадалата при ПТП за настъпване на вредоносния резултат, изразяващ се в това, че не е ползвала предпазен колан, във връзка с което заявява изрично възражение. Оспорва претенцията за лихви с твърдение да е изпълнил в срок задълженията си по договора за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“.

С допълнителната искова молба ищецът е оспорил възражението за съпричиняване с твърдения пострадалата И да е била с поставен предпазен колан при възникване на ПТП, а, дори и при липса на такъв, с оглед на конкретния механизъм на процесното ПТП, при което е настъпил челен удар между две насрещно движещи се МПС, чиято сумарна скорост е била доста висока, като пострадалата се е намирала в автомобил със значително по-малки габарити, смъртният резултат е бил неизбежен и непредотвратим.

С първоинстанционното решение е прието ищецът в изпълнение на разпоредбата на чл.380 от КЗ да е предявил претенцията си за изплащане на обезщетение пред ответния застраховател, получена от последния на 31.03.2023г., поради което предявените искове да са допустими. Прието е въз основа на влязлата в сила на 05.07.2026г. присъда №23 от 19.06.2026г. по НОХД №656/2026г. на Окръжен съд-Стара Загора настъпването по вина на водача И Н Ц на автобуса на ПТП от 15.02.2023г., при което е причинена по 4 непредпазливост смъртта на И Ж И – майка на ищеца. Прието е въз основа на показанията на свидетелите М Д и Ж Ж, както и заключение на съдебнопсихологична експертиза, че между малолетния ищец, който към датата на произшествието е бил на 3 години и 6 месеца, и неговата майка е имало близка емоционална и духовна връзка, тъй като то е родено с помощта на асистирана репродукция след няколко неуспешни опита „ин витро“ и от раждането му майката е била изцяло отдадена на него, отглеждайки го с много любов, внимание и грижа, като благодарение на постоянните й грижи и възпитание той се развивал много добре физически и психически, а внезапната й загуба оказала дълбоко емоционално и психологическо въздействие върху му, като се има предвид и, че загубата на майка е изключително травмиращо събитие за всяко дете, особено на тази възраст, в която децата са силно привързани към родителите си и разчитат на тях за емоционална подкрепа и сигурност, а преждевременната загуба на майка вследствие на пътен инцидент е опустошително събитие, което оставя трайни следи върху личността, психиката и живота на детето. Осъзнаването на случилото се като неизбежен факт може да има сериозни последици за психологическото развитие на детето и такава загуба може да доведе до дълбоки чувства на несигурност, страх и тревожност, а в дългосрочен план такава травма може да увеличи риска от развитие на депресия, посттравматично стресово разстройство и други психологически състояния, като трудностите при справянето със загубата могат да повлияят на способността на детето да изгражда доверие в другите и да формира здравословни връзки в бъдеще. С оглед на тези обстоятелства е определен справедлив размер от 230000лв. на обезщетението за неимуществени вреди и след приспадане на доброволно изплатеното от 130000лв. е прието за дължимо такова от 100000лв. Прието е за неоснователно възражението за съпричиняване, тъй като, макар и да се установява пострадалата И И да е била без поставен предпазен колан при настъпване на ПТП, съгласно заключението на СМЕ и показанията на виновния водач И Ц, според обясненията на експерта в съдебно заседание, при конкретния механизъм на ПТП и високата обща скорост на двете МПС от около 130км/ч, дори и с поставен колан, сътресението на тялото при удар с такава скорост между лек автомобил и превозно средство, най-малко би довело до разкъсване на аортата като едно от претърпените травматични увреждания, което само по себе си би довело до 5 смъртен изход. Прието е, че застрахователното покритие включва и лихвите за забава, за които застрахования отговаря пред увреденото лице, като отговорността на застрахователя обхваща лихвите за забава в рамките на застрахователната сума и за периода от по-ранната измежду датите на уведомяване от застрахования за настъпването на застрахователното събитие и уведомяване или предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице, каквато в случая е предявена на 31.03.2023г., поради което и доколкото доказателства за уведомяване на застрахователя от застрахования не са представени, това е и момента, от който се дължи законна лихва, както върху доброволно изплатеното, така и върху присъденото обезщетение за неимуществени вреди.

Настоящата инстанция, с оглед правомощията си по чл.269 от ГПК, намира първоинстанционното решение за валидно и допустимо. Ищецът, противно на застъпваното от жалбоподателя неспазване на процедурата по чл.380 от КЗ, е предявил пред ответния застраховател претенцията си за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди без конкретен размер, получена от последния на 31.03.2023г. и заведена с вх.№89В000038, като такова в размер на 130000лв. му е изплатено по банков път на 04.10.2023г., но същият не е съгласен с така определения от застрахователя размер на изплатеното му обезщетение, при което са налице процесуалните предпоставки по чл.498,ал.3 от КЗ и искът за допълнително обезщетение от 100000лв. е допустим.