Решение № 777 от 30.05.2025, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 777

***, 30.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Биляна В. Видолова при участието на секретаря Цецка С. Шутева като разгледа докладваното от Биляна В. Видолова Гражданско дело № 20244430104091 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Делото е образувано по искова молба подадена от Л. В. С. от ***, срещу ***, ***, с предявен иск с правно основание чл. 26 ал. 1 от ЗЗД. Ищецът твърди, че сключил с ответника *** по силата на който му била предоставена сума в размер на 4500.00 лева при фиксиран лихвен процент 40,54% и ГПР 49,00%. Твърди, че договорът за заем следвало да бъде обезпечен с банкова гаранция или поръчител, отговарящ на условията на чл.5 ал. 3, а в случай на неизпълнение на това задължение, ищецът следвало да заплати неустойка в размер на 1553.60лв., която дължи разсрочено с погасителните вноски.

Посочва, че за да заобиколят разпоредбата на чл.19 ал.4 ЗПК, при бързите кредити кредиторите въвели изисквания, които кредитополучателите не могат да изпълнят, а това води до дължими неустойки, осигуряващи допълнителни печалби на дружествата. Ищцата посочва, че преценката за действителността на клаузата за неустойка и за нейния размер, следва да бъде извършена с оглед претърпените вреди от неизпълнението. Посочва, че в т.3 от ТР на ОСГТК на ВКС по т.д. №1/09г. е дадено разяснение, че условията и предпоставките за нищожност на клаузата за неустойка произтичат от нейните функции и от принципа за справедливост в гражданските и търговски отношения. Твърди, че преценката за нищожност следва да се прави за всеки отделен случай към 1 момента на сключване на договора. Сочи, че по силата на чл.92 ЗЗД, неустойката представлява предварително определено обезщетение за вредите от неизпълнение и обезпечава изпълнението на договора, а в правната доктрина се приема, че тя може да има и санкционна функция. Навежда доводи, че в случая опредЕ.та неустойка е загубила присъщата си обезщетителна функция, защото чрез нея не се обезщетяват вреди от самостоятелни несигурни неблагоприятни последици за кредитора, тъй като щети за кредитора биха настъпили само при настъпване на неплатежоспособност на главния длъжник и при невъзможност вземанията по кредита да бъдат събрани от неговото имущество принудително. Така уговорено обезщетението не служи за обезпечаване на изпълнението на задължението за погасяване на главница и лихва, а за неизпълнение на условие за отпускане на кредита. Кумулирането й с погасителните вноски оскъпява кредита и създава предпоставки за неоснователно обогатяване на кредитора за сметка на потребителя, което противоречи на принципа на добрите нрави, излиза извън нейната обезпечителна функция. Твърди, че всъщност кредиторът не е търсил обезпечение, тъй като е поставил ограничения, и е дал неизпълнимо кратък срок за осигуряване на поръчители, че е негово това задължение да направи оценка на платежоспособността на потребителя. Твърди също, че съгл. Приложение №3 към договора за кредит, кредиторът предоставя на кредитополучателя допълнителни услуги от Пакет „Преференциално обслужване", включващ следните допълнителни услуги: удължено работно време, безплатно известяване за настъпване на предстояща падежна дата; детайлна информация за промоционални условия и възможности за бъдещи промоции по договори за кредит; преференциално разглеждане на исканията на клиента за преструктуриране на кредита; регулярно участие в ежемесечни и ежегодни томболи и награди, организирани от кредитодателя; получаване на удостоверение за актуален дълг или удостоверение за липса на задължения без заплащане на такса. Счита, че уговорката в това приложение за заплащане на пакет от допълнителни услуги в размер на 60.00лв., е изначално недействителна като неравноправна и противоречаща на добрите нрави и внася неравноправие в кредитното правоотношение по смисъла на чл. 143, т. 19 ЗПК, а също така е не е индивидуално съставена. Моли съда да постанови решение, с което да признае за нищожен *** на осн. чл. 26 ал. 1 от ЗЗД като противоречащ на 2 добрите нрави и заобикалящ императивни норми на ЗПК. Претендира разноски.

Ответникът ***, ***, счита, че исковете са необосновани и неоснователни, моли съда да ги отхвърли. Възразява за опредЕ.та от ищеца цена на договора, счита че е безспорно между страните сключването на договора и усвояване от ищцата на сумата от 4500лв. Счита, че в ГПР не следва да се включват последиците от неизпълнението, че уговорената неустойка е адекватна, че ищцата е била информирана за изискването за обезпечение, че уговорката за нея е била ясно и точно формулирана, че сключването на такъв договор е риск за кредитора, но кредитополучателите се съгласяват на такива уговорки, за да получат кредита веднага. Оспорва всички доводи на ищцата за недействителност на уговорката за неустойка. Заявява, че такса от 60.00лв. и приложение № 3 не съществува, че е налице приложение № 4, в което е посочена такса, дължима от всички потребители, независимо от резултата на подадената заявка – дали договор е сключен или не. Възразява изцяло срещу твърденията за нищожност на целия договор. Представя договора за кредит, приложени № 1, 4 и 5 и заявява, че приложения № 2, 3 и 6 не съществуват, прави възражение за прекомерност на поисканото адв. възнаграждение.

Съдът, като съобрази становищата на страните и представените по делото доказателства, прецени ги поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното: Прието е за безспорно между страните, а и от представения от ответника договор и приложения се установява, че страните са сключили *** със следните параметри, посочени в Приложение № 1: кредит от 4500 лв., погасяване при 24 вноски /както се установява от погасителния план – месечни вноски/, ГПР 49.00 %/като изрично в договора е посочено, че в ГПР не се включват разходи за събиране, лихви и неустойки за неизпълнение/, фиксиран лихвен процент – 38.84%. В самия договор – Приложение № 1 са посочени два вида вноски – с одобрено обезпечение – 276.68лв., и без одобрено обезпечение – 578.00лв., общо дължима сума при надлежно и правилно изпълнение на задълженията по кредита – 6640.32 лева. В Приложение № 4, е посочено, че страните се съгласяват, че преди сключване на договора, кредиторът е разгледал и оценил заявката за отпускане на кредита, вкл. и че е извършил детайлна проверка на кредитоспособността на клиента. Уговорено е в чл. 2, че кредитополучателят 3 следва да заплати на кредитора такса в размер на 99.84лв. за разглеждане и оценка на заявката за кандидатстване за кредит и представената преддоговорна информация от кредитополучателя, за подготовка на договора, оценка на кредитоспособността и финансовите възможности на кредитополучателя и вероятността за погасяване на кредита, като таксата се заплаща на разни вноски с всяка вноска по кредита и в пълен размер, независимо от предсрочното погасяване на кредита. Видно от погасителния план, тя е начислена към всяка от вноските – по 4.16лв.

В Приложение № 5 от договора, чл. 1, е уговорено, че кредитополучателят се задължава в срок до края на следващия ден след предаването на паричния заем, да учреди следните обезпечения – поръчителство на две физически лица или банкова гаранция в размер на 6640.32 лева, представляваща сбор на дължимата главница и лихва за ползване на кредита, със срок на валидност от 30 дни след крайния срок за погасяване на всички задължения по настоящия договор. За поръчителите в чл. 2 ал. 1 е посочено, че следва да отговарят на строго определени изисквания - да имат нетен размер на осигурителен доход в размер на 1500 лева; да бъдат лица над 20 годишна възраст; да работят на безсрочен трудов договор; да имат не по-малко от 5 години трудов и осигурителен стаж; да не са кредитополучатели или поръчители по друг договор за кредит; да нямат неплатени осигуровки за последните две години; да нямат задължения към други кредитни или финансови институции или ако имат - кредитната история на поръчителя в ЦКР към БНБ една година назад да е със статус не по- лош от „Редовен”. Независимо от това, по своя преценка, кредиторът е посочил, че може да изиска и повече от двама поръчители, както и че по своя преценка може да откаже да приеме предложените от кредитополучателя поръчители.

Съгласно чл. 4 от Приложение № 5 към договора, в случай че Кредитополучателят не осигури и не представи в срок обезпечение по кредита съгласно сроковете и условията на чл.1 от приложението, или действието на обезпечението бъде по някаква причина прекратено, кредитополучателят дължи на кредитора неустойка за всеки календарен ден, за който не е предоставил обезпечение. Размерът на неустойката е индивидуално определен за всеки кредитополучател и е изрично посочен в Погасителния план към кредита и неустойката се начислява и се заплаща заедно със съответната погасителна вноска. Неустойката се дължи само за периоди, в които кредитът 4 е бил без осигурено обезпечение. В този смисъл, ако Кредитополучателят осигури надлежно обезпечение по кредита, което се счита от момента на одобрението на обезпечението от страна на кредитора, макар и след изтичането на срока за нейното представяне, неустойката спира да се начислява. Ако действието на обезпечението бъде прекратено, независимо по какви причини, неустойката отново се начислява считано от деня, в който действието на обезпечението е било прекратено. Размерът на неустойката в случай на непредоставяне на обезпечение е 9.89 лева средно на ден, като неустойката не трябва да надвишава 1 % от главницата по кредита. Видно е, че така предвидените проценти за изчисляване на неустойката са преобразувани в погасителния план в твърди суми, като към месечната вноска е предвидена неустойка в размер на 301.11лв. месечно, или общо 7226.68лв. за целия срок на догтовора. Ответникът по делото твърди, че соченото от ищеца приложение № 3 – пакет допълнителни услуги, не съществува към процесния договор, а и видно от погасителния план към договора, такива услуги не са начислявани към вноските по него. По искане на съда, по делото е представено извлечение от счетоводството на ответника, съгласно което ищцата е заплатила по процесния договор сумата от 2405лв., от които кредиторът е погасил следните вземания: главница в размер на 532.72 лева; възнаградителна лихва в размер на 557.36 лева; неустойка в размер на 1204.44 лева;, такса съгласно Приложение № 4 към договора в размер на 16.64 лева; допълнителна такса за извънсъдебно събиране в размер на 93.84 лева.

При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

Предявен е допустим отрицателен установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД. Доказа се по делото, че страните са обвързани от заемно правоотношение по *** Не е спорно, че ищцата е усвоила сумата от 4500.00 лв. – главница. Между страните не е спорно, че е начислена неустойка за непредоставяне на обезпечения, както и че неустойката е разсрочена месечно в погасителния план, който е представен като доказателство от ответника. Страните спорят относно това дали начислената неустойка е следвало да бъде включен в годишния процент на разходите по договора, като от отговора на исковата молба става ясно, че кредиторът не я е включил и оспорва необходимостта тя да се включва в ГПР, това е посочено и в чл. 9 от Приложение № 1 от договора, изясняващо допусканията, използвани при 5 изчисляването на ГПР. Съгласно чл. 9, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане.

Съгласно чл. 10, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-малък от 12, в два екземпляра - по един за всяка от страните по договора. От събраните по делото доказателства се установява, че императивно определеното съдържание на договора е налице.