Решение № 202 от 18.07.2024, Районен съд - Девня

РЕШЕНИЕ

№ 202 гр. Девня, 18.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДЕВНЯ, І НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: АНТОНИ НИКОЛОВ като разгледа докладваното от АНТОНИ НИКОЛОВ Административно наказателно дело № 20243120200067 по описа за 2024 година Производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по въззивна жалба от Е. Б. Б., ЕГН: **********, срещу НП № 23 – 0253 – 000772 / 22. 11. 2023 г. на Началник група – РУ – Девня – ОД – МВР – Варна. Със същото на жалбоподателя: за нарушаване разпоредбата на чл. 58, ал. 4 от ЗДвП и на основание чл.

178 Ж, ал. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание Глоба в размер на 1 000. 00 лв. /хиляда лв./ и Лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от три месеца.

Жалбоподателят моли съда да отмени НП с довод незаконосъобразност, в частност процесуални нарушения, необоснованост.

Жалбата е подадена в срока по чл. 59 ал. 2 от ЗАНН, от надлежна страна и следва да бъде разгледана.

Въззивникът, редовно призован, в съдебно заседание не се явява, представлява се от процесуален представител. Поддържа жалбата. Претендира за присъждане на разноски.

Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание не се явява, не се представлява от процесуален представител. Депозира писмено 1 становище, с което поддържа жалбата. Претендира за присъждане на разноски, при прекомерност на такива за другата страна.

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установена следната фактическа обстановка:

На 26. 08. 2023 г. в землището на гр. Девня, обл. Варна, възз. Е. Б. Б. управлявал моторно превозно средство с ДК№ ***, движейки се по път А 2, посока гр. София. Получил информация, че нейн колега – свид. П. М. Й., управляващ моторно превозно средство с ДК№ ***, преустановил движение на път А 2, посока гр. Варна и се нуждае от помощ. С управляваното от него моторно превозно средство въззивникът навлязъл в платното за гр. Варна и движейки се насрещно на движението в него, по аварийната лента стигнал до своя колега. Органите на реда получили сигнал за това придвижване. Свид. Е.

Н. Х. – служител при ОД – МВР – Варна отишъл до двете моторни превозни средства, провел беседа с двамата водачи, изяснявайки по този начин фактическата обстановка. Съставен бил АУАН, предявен и подписан без възражения. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН били депозирани писмени такива. Административно – наказващият орган приел констатациите на актосъставителя, като ангажирал отговорността на въззивника.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на свидетелските показания, както и от приложените и приети по делото писмени материали, които кредитира като единни, последователни, непротиворечиви, взаимно допълващи се, логични, безпристрастни, обективно и компетентно дадени, кореспондиращи с приетата фактическа обстановка и относими към предмета на доказване.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Настоящият състав намира, че АУАН е изготвен от длъжностно лице със съответните компетенции, съдържа необходимите реквизити, лимитирано изброени в чл. 42 от ЗАНН и е надлежно предявен. НП е издадено от 2 компетентен орган, отговаря на изискванията на чл. 57 от ЗАНН и е надлежно връчено. Фактическата обстановка е еднакво отразена в АУАН и НП.

Съдът намира, че в случая е осъществен състава на визираното нарушение.

От обективна страна за съда не остава съмнение, че на 26. 08. 2023 г. в землището на гр. Девня, обл. Варна, възз. Е. Б. Б. управлявал моторно превозно средство с ДК№ ***, което е „всяка една манипулация и боравене с уредите, приборите и механизмите му”. Движил се по път А 2, посока гр.

София, но навлязъл в платното му за посока гр. Варна и движейки се насрещно на движението в него, по аварийната лента стигнал до своя колега.

Горното съдът извежда от свидетелските показания, както и от приложените и приети по делото писмени документи.

От субективна страна нарушението е извършено умишлено. Горното съдът извежда от цялостното поведение на въззивника, обективирано по делото, от вида и последователността на неговите действия.

Доколкото наложеното е в строго определен размер, съдът не следва да разглежда въпроса относно неговото редуциране.

Предвид факта, че нарушения от подобен вид касаят безопасността на движението по пътищата съдът намира, че формират сравнително висока обществена опасност, поради което не могат да бъдат приравнени към маловажните случаи, респективно правилно в случая е ангажирана административно – наказателната отговорност, още повече, че конкретния случай по нищо не се различава от обикновените такива, именно за които законодателя е предвидил налагане на санкция.

Съдът намира наведеното от въззивника за неоснователно, поради следното: не се установиха процесуални нарушения, от категорията на съществените такива, които да обусловят цялостна отмяна, като по безспорен начин в хода на производството се доказа осъществяването на състава на визираното нарушение. Тълкуването от въззивника на ДР на ЗДвП, пар. 6, т. 4, връзка на тази разпоредба с т. 3, чл. 58, т. 3 и т. 4 от ЗДвП, напълно не се споделя от съда, доколкото разпоредбите на закона са пределно ясни и ненуждаещи се от разяснения, а изложеното е превратно. Напълно достатъчно е да се осъзнае, че лентата е за движение в една посока, а платното обхваща всички ленти. Дори не следва да се коментират мисли като „никога не съм 3 била в платното за насрещно движение“, „лентата за принудително движение ... не представлява част от платното за движение“, доколкото те са меко казано плашещи, предвид опасността от настъпване на изключително тежки последици с оглед скоростта, с която се движат моторните превозни средства по магистрала. Въззивникът следва да знае, че ширината на аварийната лента се различава от другите ленти, респективно конкретното моторно превозно средство – влекач, изначално не може да се побере в аварийната лента, т. е. задължително част от него е била в лента за насрещно движещи се в същия момент моторни превозни средства. Оценка на работата на служители на ОД – МВР – Варна съдът за разлика от въззивника не счита за редно да прави.

Резонен се явява въпроса дали въззивника е осъзнал на каква опасност е подложил други участници в движението, извършвайки конкретното, което е нарушаване на забраната му като водач да се движи в платното за насрещно движение по магистрала, описание което фигурира в обстоятелствените части на АУАН и НП, като същото е в степен, позволяваща да се разбере в какво се състои нарушението, респективно да се организира адекватно защита срещу това. Почти всичко изложено от въззивника съдът намира за защитна теза, което е негово право, но буди недоумение дали наистина така трябва да разсъждава един професионален водач, който приоритетно е по пътищата, в качеството на водач и то на тежкотоварно пътно превозно средство.

Съгласно чл. 63 Д от ЗАНН, страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. С оглед оказаната правна помощ като вид и количество, изхода на спора, своевременно направено искане и приложени доказателства, в полза на ОД – МВР – Варна следва да се присъди сумата от 80. 00 лв. /осемдесет лв./, представляваща направени по делото разноски.

Предвид горното съдът намира, че атакуваното НП следва да бъде потвърдено, поради което и на основание чл. 63 от ЗАНН РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА НП № 23 – 0253 – 000772 / 22. 11. 2023 г. на Началник група – РУ – Девня – ОД – МВР – Варна, с което на Е. Б. Б., ЕГН: **********: за нарушаване разпоредбата на чл. 58, ал. 4 от ЗДвП и на основание чл.

178 Ж, ал. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание Глоба в размер на 1 000. 00 лв. /хиляда лв./ и Лишаване от право да управлява 4 моторно превозно средство за срок от три месеца.

ОСЪЖДА Е. Б. Б., ЕГН: ********** да заплати на ОД – МВР – Варна сумата от 80. 00 лв. /осемдесет лв./, представляваща направени по делото разноски.

Решението подлежи на съдебен контрол в 14 – дневен срок от съобщаването пред Административен съд – Варна.

Съдия при Районен съд – Девня: _______________________ 5