Решение № 108 от 07.05.2025, Районен съд - Тетевен

РЕШЕНИЕ

№ 108 гр. Тетевен, 07.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТЕТЕВЕН, IV - СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МИЛЕН Р. АНГЕЛОВ при участието на секретаря МАРГАРИТА СВ. И. като разгледа докладваното от МИЛЕН Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело № 20254330100046 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по повод предявен иск от М. П. В., ЕГН ********** от гр. Ябланица, област Ловеч, ж.к. ххххххххххххх, чрез адв. Е. И. от АК – Пловдив, срещу „Креди Йес“ ООД, ЕИК 200688545, със седалище и адрес на управление: гр.

Хасково, ул. „Лозарска“ № 12, представлявано от Владислав М. Инджов, с цена на първия иск: 1449.00 лева и цена на втори иск: 50.00 лева.

Предявен е иск за прогласяване нищожност на Договор за кредит № ******** от 04.08.2023 г. с „Креди Йес“ ООД, ЕИК 200688545 като противоречащ на ЗЗД, ЗЗП, ЗПК, както и осъдителен иск за връщане на недължимо платена сума.

Излага се в исковата молба, че на 04.08.2023 г. ищцата е е сключила с ответното дружество Договор за кредит, по силата на който са й предоставени в собственост заемни средства в размер на 800.00 лева, при годишен процент на разходите – 48.398 %.

В исковата молба се сочи, че съгласно чл. 6 от договора, договорът за заем следва да бъде обезпечен с банкова гаранция или поръчител, отговарящ на условията на чл. 10 от ОУ към договора, а именно: едно или две физически лица, които отговарят кумулативно на следните условия: имат осигурителен доход общо в размер на най-малко 7 пъти размерът на минималната работна заплата за страната; в случай на двама поръчители, размерът на осигурителния доход на всеки един от тях трябва да е в размер на поне 4 пъти минималната работна заплата за страната; не са поръчители по други договори за заем, сключени от Заемодателя; не са Заемаетели по сключени и непогасени договори за заем, сключени със Заемодателя; нямат кредити към банки или финансови институции с класификация различна от „Редовен“, както по активни, така и по погасени задължения, съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ; да представят служебна бележка от работодателя си или друг съответстващ документ за размерът на получавания от тях доход.

В случай на неизпълнение от страна на кредитополучателя на условията визирани в чл. 6 от договора, респ. на чл. 10 от ОУ към договора за кредит от договора, същият дължи неустойка визирана в чл. 8 на кредитора в размер на 538.95 лева, която той следва да престира разсрочено заедно с погасителната вноска, към която се кумулира месечна вноска 1 за неустойка. Ищцата заявява, че е усвоила изцяло заемният ресурс, но не дължи плащания за неустойка, поради следните съображения:

За да заобиколят материално-правните изисквания, регламентирани в чл. 19, ал. 4 от Закона за потребителския заем, фирмите за бързи кредити въведоха практика да поставят на кандидатстващите за кредит лица изисквания, на които те не могат да отговорят: осигуряване на поръчителство на изпълнението на заемното правоотношение при неизпълними условия и/или предоставянето на банкови гаранции. След като кредитодателите създадоха предпоставки за неизпълнение на тези задължения чрез поставянето на изисквания към потребителите, които те не могат да удовлетворят, те включиха в договорите за потребителски кредит санкции - заплащането на неустойки или пък предвидиха заплащането на такси за осигуряване от страна на кредитодателя на фирми, които да обезпечат задълженията на потребителите. Чрез предвиждането на неустойки за неосигуряване на обезпечение, респ. на такси, които те събират за осигуряване на фирми гаранти, небанковите финансови институции си осигуриха допълнителна печалба, която вече е калкулирана с договорената възнаградителна лихва, като същевременно преодоляха законовото изискване за таван на лихвените нива и другите разходи по предоставената в заем сума.

Преценката за действителността на клауза за неустойката и за нейния обоснован размер следва да бъде извършена с оглед претърпените вреди от неизпълнението следва да се извърши при спазване на критериите, заложени в т. 3 от ТР на ОСТК на ВКС по т.д. № 1/09, с което е дадено разяснение, че условията и предпоставките за нищожност на клаузата за неустойка произтичат от нейните функции, както и от принципа за справедливост в гражданските и търговски правоотношения. Преценката за нищожност на неустойката, поради накърняване на добрите нрави следва да се прави за всеки отделен случай към момента на сключване на договора, като могат да бъдат използвани някои от следните примерно изброени критерии- естеството им на парични или непарични и размерът на задълженията, на които се обезпечаван с неустойка, дали изпълнението е обезпечено с други правни способи, вид на уговорената неустойка и на неизпълнението, съотношение на размера на уговорената неустойка и очакваните от неизпълнението вреди.

На следващо място се сочи, в исковата молба, че Неустойката за неизпълнението на задължението за осигуряване на поръчители или представяне на банкова гаранция е загубила присъщата на неустойката обезщетителна функция, защото чрез нея не се обезщетяват вреди от самостоятелни и сигурни неблагоприятни последици за кредитора, тъй като щети за кредитора биха настъпили единствено при настъпила неплатежоспособност на главния длъжник и при невъзможност вземанията по договора да бъдат събрани принудително от неговото имущество, като в този случай няма да съществува възможност те да бъдат събрани и от имуществото на лицата, които биха учредили лично обезпечение.

Предвидената неустойка в размер на в размер на 1167,88 лева е загубила присъщите за неустойката обезщетителна функция, доколкото тя е близо 100 % от заетата сума в размер на 1500,00 лева, без да зависи от вредите от неизпълнението на договорното задължение и по никакъв начин не кореспондира с последици от неизпълнението.

Счита, че неустойката е договорена в нарушение на изискванията на добросъвестността и е излязла извън присъщата й обезпечителна функция. В добросъвестните отношения, легитимният кредиторов интерес е да получи обезпечение преди сключването на договора, за да се гарантира срещу евентуалното пълно или частично неизпълнение от страна на заемополучателя. Няма житейска и правна логика един кредитор да престира без наличие на обезпечение, т.е. да е поел риска от евентуалното неизпълнение и да изисква едва след сключването на договора да му бъде предоставено обезпечение на дълга, тъй като на практика така се лишава от гаранции срещу неизпълнението. Нормално и логично е след като заемодателят поставя такива условия на заемателя, за да му отпусне 2 кредит, то при липсата на някои от тях, той да не отпусне заема.

Моли съда да прогласи нищожността Договор за кредит № ******** от 04.08.2023 г. като противоречащ на принципа на добрите нрави, заобикалящ материално - правните изисквания на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, накърняващ договорното равноправие между страните и нарушаващ предпоставките на чл. 11, т. 9 и 10 от ЗПК относно същественото съдържание на потребителските договори за кредит, както и да осъди „Креди Йес“ ООД да върне недължимо платена сума от 50,00 лева, платена по нищожен договор за кредит, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата

В срока по чл. 131 от ГПК има депозиран отговор на ИМ от ответника „Креди Йес“ ООД, ЕИК 200688545, в който изразява становище за неоснователност и недоказаност на иска. Оспорва, че процесната клауза в договора за предоставяне на потребителски кредит, под името, а именно тази в чл. 6 от договора води до недействителност на договора за кредит.

Моли съда да отхвърли като неоснователен и недоказан предявения иск за прогласяване на нищожност на договор за потребителски кредит. Моли за присъждане на сторените съдебни разноски в настоящото производство.

С писмена молба вх. № 2942/23.04.2025 г., в първо по делото съдебно заседание, ищцовата страна по реда на чл. 214, ал. 1 от ГПК е поискала измяна размера на претендираният осъдителен иск, като размерът на осъдителния иск да бъде изменен, като същият бъде увеличен от 50.00 лв. на 203.82 лв., с протоколно определение от 24.04.2025 г. съдът е допуснал така направеното искане за промяна, в частта касаеща претендираният размер на ищцовата претенция.

В открито съдебно заседание страните не се представляват.

По делото са приети писмени доказателства представени от ищцовата и ответната страна, които не са оспорени, поради което съдът ги възприема като автентични и верни.

Районен съд - Тетевен, ГО, четвърти състав, като взе предвид становищата на страните и съобразявайки събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа и от правна страна следното:

Предявени са обективно и субективно кумулативно съединени иска - иск за признаване на недействителност на правна сделка поради накърняване на добрите нрави и поради заобикаляне на закона и е с правна квалификация чл. 26 ал. 1 предл. второ и трето от ЗЗД, вр. чл. 146, ал.1 и чл.143 ЗЗП, във вр. чл. 22 и чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК за прогласяване за нищожен, като противоречащ на закона Договор за потребителски кредит № ******** от 04.08.2023 г., и осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за сумата от 203.82 лева, представляваща недължимо платена от ищеца сума по нищожен договор за потребителски кредит.

Не се спори между страните, а и от представените по делото писмени доказателства Договор за паричен заем № ******** от 04.08.2023 г., сключен между „Креди Йес“ ООД и М. П. В., се установява, че между ищцата и ответното дружество е възникнало облигационно правоотношение по Договор за паричен заем № № ******** от 04.08.2023 г., по силата на който на ищцата е предоставена в заем парична сума в размер на 800 лева; че ищцата е погасила сума в размер на 414.00 лева от задълженията си по същия, като е заплатила на ответника сумата от 210.18 лева за погашение на дължима главница и сума от 49.84 лева за дължима лихва и 153.98 лева за неустойка по договора.

Изхождайки от предмета и страните по процесния договор - физическо лице, което при сключване на контракта действа извън рамките на своята професионална компетентност и финансова институция по смисъла на чл. 3, ал. 1 ЗКИ, предоставяща кредита в рамките на своята търговска дейност, съдът приема, че процесният договор има характеристиките на 3 договор за потребителски кредит, чиято правна уредба се съдържа в действащия ЗПК, в който законодателят предявява строги изисквания за формата и съдържанието на договора за потребителски кредит, уредени в глава трета, чл. 10 и чл. 11. СЕС многократно е подчертавал, че националния съд е длъжен служебно да преценява неравноправния характер на договорните клаузи, попадащи в обхвата на Директива 93/13 и по този начин да компенсира неравнопоставеността между потребителя и доставчика, като аргументи в този смисъл са изложени в редица решения. Предвид създадената между страните облигационна обвързаност съдът счита, че ответникът има качеството потребител по смисъла на § 13 ЗЗП, даващ легална дефиниция на понятието „потребител“, според който текст потребител е всяко физическо лице, което придобива стока или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност.

На ищцата, в качеството на физическо лице е предоставен потребителски кредит.

Разпоредбата на чл. 143 ЗЗП дава легално определение на понятието „неравноправна клауза“ в договор, сключен с потребителя и това е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравноправие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя като в 18 точки визираната правна норма дава изчерпателно изброяване на различни хипотези на неравноправие. Според чл.

146, ал. 1 ЗЗП, неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако не са уговорени индивидуално, като в алинея 2 от същата разпоредба е разписано, че не са индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени предварително и поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им особено в случаите на договор при общи условия. Тези нормативни разрешения са дадени и в Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори, която е транспонирана с нов чл. 13а, т. 9 от ДР на ЗЗП /ДВ бр. 64/2007 г. /.