Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 58 от 06.01.2025, Районен съд - Варна

Съд
Районен съд - Варна
Дело
Гражданско дело 6384/2024
Вид
Решение № 58
Подписан
06.01.2025
В сила
29.01.2025
Състав
Десислава Йорданова

Цитирани разпоредби

  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.135 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 135, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 58 гр. Варна, 06.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 12 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Десислава Йорданова като разгледа докладваното от Десислава Йорданова Гражданско дело № 20243110106384 по описа за 2024 година и при участието на секретаря Станислава Ст. С.а

Производството по делото е образувано по предявен от ищеца М. Н. А., ЕГН:

********** срещу ответниците Н. Н. Д., ЕГН: ********** и А. Н. Д., ЕГН: ********** конститутивен иск с правно основание чл.135 от ЗЗД за обявяваване за недействителен спрямо ищеца на договор за дарение, обективиран в Нотариален акт за дарение на недвижим имот № *., по описа на нотариус **, вписан с № *в РНК, вписан на *г. в регистър на Агенция по вписванията с вх. рег.№ * г., с които ответникът Н. Н. Д. е дарил на А. Н. Д. 1/6 /една шеста/ ид.ч. от недвижим имот Поземлен имот, находящ се в обл. *" с идентификатор *, по кадастралната карта и кадастрални регистри, одобрени със заповед № РД-18-869 от 08.12.2017 г. на ИД на АГКК, с последно изменение на кадастралната карта и регистри, засягащо имота от 21.05.2019 г., с трайно предназначение на територията: Земеделска, начин на трайно ползване: Ниво. категория на земята: 5/пета/ предишен идентификатор: няма, номер по преходен план :*, при граници: *, *. *. *. *, *, *. *.

В исковата молба се излага, че ответникът Н. Д. е длъжник на ищеца по влязла в сила заповед за изпълнение по ч.гр.д. № */*г. по описа на ВРС. XVIII състав, въз основа на която е издаден изпълнителен лист от *г. срещу ответника като едноличен търговец за сумите:

19155 /деветнадесет хиляди сто петдесет и пет/ лева, ведно със законната лихва от 27.07.2014 г. до окончателното изплащане на вземането, сумата в размер на 5089.69 /пет хиляди осемдесет и девет лева и 69 ст./ лева представляваща лихва за забава, както и съдебно деловодни разноски в размер на 1960.09 / хиляда деветстотин и шестдесет лева и 9 ст./, За събиране на това вземане било образувано изп. дело */*г. по описа на ЧСИ *. *и съобразно издадено удостоверение от ЧСИ *общия размер на задължението е 49854,66лв.

Доколкото дарението от 2023 г. е разпоредител акт ищецът намира, че то го уврежда, тъй като длъжника изключва възможността изпълнението да се насочи срещу този имот.

Счита, че ответниците са извършили сделката със знанието, че я увреждат като излага, че длъжникът винаги знае, че уврежда кредитора си, а лицето с което е договорял е негов син. Излага, че ответникът А. Д. е знаел за уреждането, тъй като до дружество негова собственост „ *“ ЕООД- работодател на баща му е изпратено запорно съобщението по изп. дело */*г. по описа на СИС при ВРС.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът Н. Д. е депозирал отговор на исковата молба, като поддържа, че предявения иск е неоснователен. Оспорва ищцата да е него 1 кредитор като счита, че вземането й е погасено по давност. Посочва, че след образуване на изп. дело от 2014г. е имал здравословни проблеми и не е могъл да плаща задължението, а за изп. дело от 2024г. е разбрал с получаване на исковата молба. Оспорва да е извършил дарението с цел да осуети принудителното изпълнение. Твърди, че синът му не е запознат в детайли с дейността му като ЕТ нито задълженията му. Иска отхвърляне на претенцията.

В срока по чл.131 ГПК, ал.1 ответникът А. Д. е подал отговор на исковата молба, с който предявения иск се оспорва. Сочи, че не е знаел, че ищцата е кредитор на баща му и той е имал задължения към нея. Дарението било извършено в изпълнение на заръка на починалия му дядо. Иска отхвърляне на претенцията.

Варненският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното:

От представен по делото изпълнителен лист, издаден на *г. по ч.гр.д. */*г. по описа на РС- Варна, въз основа на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, длъжникът ЕТ „*“ ЕИК:

*е осъден да заплати на ищцата М. А. сумата от 19 155,00лв.- главница по договор за заем, ведно със законна лихва, 5089,69 лв.- лихва за забава и разноски – 484,90лв.- държавна такса и 1476,00 лв.- адвокатско възнаграждение.

От удостоверение за размера на дълга по изп. д. *г. по описа на ЧСИ **, се установява, че задължението по посочения изп. лист ктм 31.05.2024 г. е в размер на 49 854,66 лв. общо.

Видно от справка в ТРРЮЛНЦ ответника Н. Н. Д. е физическо лице, регистриран като търговец – ЕТ „*“.

От справка в НАП се установява, че „*“ ЕООД е работодател на Н. Н. Д. за периода 14.08.2018г.-17.03.2020г. и от 01.10.2021 г. до момента.

От справка в ТРРЮЛНЦ се установява, че едноличен собствени на капитала и управител на „*“ ЕООД е ответника А. Н. Д..

Видно от разписка на л.16 от делото, на 16.08.2022г. „ *“ ЕООД е получил запорно съобщение като работодател на Н. Д., касаещо изп. дело по описа на СИС при РС-Варна, който факт е отделен и за безспорен.

Видно от представения по делото договор за дарение обективиран в нотариален акт * от 18.05.2023г. Н. Н. Д. е дарил на сина си А. Н. Д. своите идеални части, придобити по наследство, а именно 1/6 ид.ч. от ПИ с идентификатор *по КККР на с. *, общ. *, обл. *.

Родствената връзка между ответниците се установява и от удостоверение, издадено от Община *, видно от което Н. Н. Д. е баща на А. Н. Д..

От правна страна:

Предявен е иск по чл. 135 ЗЗД

За да бъде уважен искът по чл. 135, ал. 1 ЗЗД, в тежест на ищеца е да докаже: 1) че е титуляр на вземане срещу конкретно лице - ответник по делото; 2) че това лице е извършило действие, с което го уврежда; 3) че вземането му е възникнало преди момента на извършване на увреждащото действие; 4) знанието на длъжника Н. Д., че с това действие уврежда кредитора си, 5) знанието на трето лице – А. Д., че сделката с Н. Д. уврежда кредитора.

По първата предпоставка:

По така описания фактически състав, ответниците оспорват ищеца да е кредитор на Н. Д..

Пределите на проверка, която съдът разглеждащ Павловия иск извършва по отношения въпроса дали ищецът е кредитор на ответника извършил разпореждането са ясни и подробно разяснени в Определение № 455 от 8.06.2020 г. на ВКС по гр. д. № 625/2020 г., IV г. о., ГК, в което е посочено, че ако Павловият иск е съединен обективно с иска за вземането, предмет на делото наред с потестативното право са и правоотношенията, които легитимират ищеца като кредитор. В този случай съдът ще съобрази в решението по павловия иск дали вземането съществува, както и в решението по иска за вземането – правната промяна. Кредиторът обаче може да предяви само павловия иск, без да предяви вземането си или да предяви вземането си в друго производство. В този случай правоотношенията, от които произтича вземането не стават предмет на делото по павловия иск и съдът не може да преценява дали съществуват правоотношенията, които легитимират ищеца като кредитор. Тези отношения може да бъдат преценявани в производството по делото, чийто предмет са. В производството по павловия иск съдът изхожда от положението, че вземането съществува, ако то произтича от твърдените 2 факти. Той може да приеме обратното, ако вземането е отречено със сила на пресъдено нещо. С иска по чл. 135 ЗЗД не се засяга обвързващата сила на увреждащата сделка (или друго действие) в отношенията между страните, които са я сключили (длъжника и третото лице). Те продължават да бъдат валидно обвързани от нея и след уважаването на павловия иск. вреждащата сделка се счита несъществуваща единствено по отношение на увредения кредитор и само с оглед на това негово качеството. Ако впоследствие това негово качество бъде отречено (напр. защото сделката има порок) или отпадне (напр. защото е погасено чрез плащане), непротивопоставимостта губи смисъл. Затова съдът, който е сезиран с иска по чл. 135 ЗЗД, може да вземе предвид единствено влязло в сила решение, с което се отрича качеството кредитор. Последният извод и в решение № 552 от 15.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 171/2009 г., IV г. о., решение № 639/06.10.2010 г. по гр. д. № 754/2009 г., ВКС, ІV г. о., Определение № 50798 от 9.11.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1560/2022 г., IV г. о., ГК/.

По отношението на довода на ответника Н. Д. за липсата на качество на кредитор за ищеца, тъй като вземането по представения изп. лист е погасено по давност следва да се посочи, че в практиката на ВКС константно и безпротиворечиво се приема, че въпросите относно съществуването и изискуемостта на самото вземане, включително възражението за изтекла погасителна давност, са неотносими съм спора по чл. 135 ЗЗД и съответно съдът не ги приема и изследва в този процес / напр.Определение № 950 от 12.10.2017 г. на ВКС по гр. д. № 1096/2017 г., IV г. о., ГК/.

За пълнота следва да се посочи, че регистриран по ТЗ едноличният търговец запазва качеството си на физическо лице и не се раздвоява юридически, затова той отговаря с едно и също имущество както за задълженията, възникнали в резултат на упражняването на търговска дейност, така и за тези, възникнали в качеството му на физическо лице, а обстоятелството, че е вписан като едноличен търговец, разширява правоспособността му, което е свързано с осъществяваната от него търговска дейност. Поради тази причина въпреки, че задължението на Н. Д. е възникнало в качеството му на търговец, той може да отговаря пред кредитора- ищец с имуществено протежавано от него извън търговската му дейност.

Доколкото по делото от ищеца е представен изпълнителен лист, издаден въз основа на заповед за изпъление по чл.410 ГПК, както и при липсата на доказателства за влязло в сила решение, с което да е отречено качеството на кредитор на ищеца, съдът приема, че е налице първата от предпоставките за уважаване на иска.

По втората и третата предпоставка:

Настоящият състав възприема разрешението в решение № 320/05.11.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1379/2012 г., ІV г. о., решение № 407 от 29.12.2014 г. по гр.д. № 2301/2014 г. ІV г.о. ВКС; решение № 639 от 06.10.2010 г. по гр.д. № 754/2009 г. ІV г.о. ВКС, в които се приема, че увреждащо кредитора действие е всеки правен и фактически акт, с който се засягат права, които биха осуетили или затруднили осъществяване на правата на кредитора спрямо длъжника Така, увреждане е налице, когато длъжникът се лишава от свое имущество, намалява го или по какъвто и да е начин затруднява удовлетворението на кредитора в т.ч. опрощаване на дълг, обезпечение на чужд дълг, изпълнение на чужд дълг без правен интерес и пр.

С оспорвания договор за дарение, който по дата следва представения изпълнителен лист въз основа на който ищецът е кредитор, първият ответник е намалил имуществото си като е отчуждил свои вещи, с оглед на което са налице и следващите две предпоставки за уважаване на иска.

По четвъртата и петата предпоставка:

По отношение знанието на ответниците за увреждащия характер на сделката, съдът съобразява, че изпълнителеният лист от 2018г. е издаден преди сключването на договора за дарение от 2023г. и съобразявайки възприетото, в решение 18/ 04.02.2015 г. по гр. д. № 3396/14 г. на четвърто г. о. на ВКС и решение № 264 от 18.12.2013 г. по гр.д. 915/2012 г. ІV г.о. ВКС в което е прието, че длъжникът винаги знае за увреждането, когато разпоредителната сделка е извършена след възникване на кредиторовото вземане, съдът приема, че първият ответника е знаел за увреждането.

С оглед искането за обявяване на недействително на безвъзмездна сделка – безвъзмездно прехвърляне на притежаваните от длъжника 1/6 идеални части от недвижим 3 имот, осъществено с процесния договор за дарение, то следва да се установи само, че длъжникът Н. Д. е знаел, че има кредитор и със сделката го уврежда.

Нетносими за съществото на спора са доводите на ответника Н. Д. за невъзможност да изпълни задължението поради здравословни проблеми, които дори и да са житейски разбираеми по повод трудностите, които водя, не освобождават лицата от техните задължения. Неотносим по делото е и довода за незнание на ответника Н. Д. за образуваното изп. дело от 2024г., доколкото неговото задължение е установено с влязлата в сила заповед като преценка на ищеца е какви действия ще предприеме, за да събере вземането си.

Без значение е субективното отношение на лицето, което е получило престацията – А.