Протокол с решение от ОСЗ № 9936 от 07.11.2025, Районен съд - Пловдив

ПРОТОКОЛ

№ 9936 гр. Пловдив, 07.11.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пламена Н. Славова - Милева при участието на секретаря Гергана Хр. Семерджиева - Саръмова Сложи за разглеждане докладваното от Пламена Н. Славова - Милева Гражданско дело № 20255330107495 по описа за 2025 година.

На именното повикване в 10:14 часа се явиха:

***

Като взе предвид докладваните днес становища на страните, доказателствата по делото и закона, съдът намира следното:

Предявен е иск по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, за който ищецът трябва да докаже плащането на процесната сума, а в тежест на ответника е да докаже наличието на валидно правно основание за нейната дължимост.

Установява се от приложената справка от ответника, че по процесния договор била платена сумата от 610,50 лв. Този факт освен това е обявен за безспорен между страните. Ето защо ищецът доказа при пълно доказване, че е платил процесната сума на ответника.

Установява се от приложения договор за кредит уговарянето на неустойка за непредставяне на обезпечение в чл. 29 във вр. с чл. 19 от същия.

Съгласно признанията на ответника неустойката не е включена в ГПР. Съдът намира, че така уговорената неустойка представлява скрито възнаграждение за кредитора, тъй като липсват функциите на неустойката. Непредставянето на обезпечение не е свързано с реални вреди за кредитора, а само увеличава кредитния риск. При това положение на осн. чл. 71 ЗЗД кредиторът може да намали срока на договора, а в случай че реши да носи кредитния риск, дължимостта на парична сума съставлява възнаграждение. Ето защо неустойката следва да се включи в ГПР, но същата не е включена. С това се нарушават правилата на чл. 11, ал. 1, т 10 ЗПК На осн. чл. 22 ЗПК договорът се явява недействителен.

При това положение, дължима остава само чистата стойност на кредита, която е в размер на 550 лв. Установи се, че длъжникът е платил по-голяма сума, а именно 610,50 лв. Разликата от 60,50 лв. се явява платена без 1 основание на осн чл 23 ЗПК следва да се уважи иска за връщането й, ведно със законната лихва.

При този изход от спора право на разноски има ищецът а именно: 50 лв. за ДТ, платен е и адвокатски хонорар от 400 лв., но с оглед възражението за прекомерност същият следва да се намали на 250 лв. с оглед ниската правна сложност на делото и решаването му въз основа на писмени доказателства и признанието на ответника.

Така мотивиран,

СЪДЪТ

РЕШИ:

ОСЪЖДА „СТИК-КРЕДИТ" АД, ЕИК: 202557159, с адрес: гр. Шумен, пл. „Оборище" № 136, да плати на Д. Н. Н., ЕГН: **********, с адрес ***, по предявения от него иск с правно основание чл.55, ал.1, пр. 1 ЗЗД, сумата от 60,50 лв., платена от Д. Н. по Договор за потребителски кредит под формата на кредитна линия № ***/ 26.02.2022г. и получени от „СТИК-КРЕДИТ" АД без основание, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 30.10.2024г., до окончателното плащане.

ОСЪЖДА „СТИК-КРЕДИТ" АД, ЕИК: 202557159, да плати на Д. Н. Н., ЕГН: **********, сумата от 50 лв. за държавна такса и 250 лв. за адвокатски хонорар.

Решението подлежи на обжалване пред ОС Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Да се връчи на страните препис от протоколното решение, като в съобщението до ответника се изпише банковата сметка, посочена в исковата молба с указание, че може да плати сумите, за които е осъден, по тази банкова сметка.

Протоколът изготвен в съдебно заседание.

Заседанието се закри в 10,34 часа.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ Секретар: _______________________

2