Определение № 4470 от 08.10.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4470 гр. София, 08.10.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Бонка Дечева

Членове:

Ваня Атанасова

Атанас Кеманов като разгледа докладваното от Атанас Кеманов Касационно гражданско дело № 20248002100889 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Мина Маришки басейн“ЕООД, чрез процесуалния им представител адвокат Н. К., срещу решение №408 от 27.11.2023г. по в.гр.д.№368/2023г. на Пловдивския апелативен съд, с което е потвърдено решение № 41 от 20.04.23г., постановено по т.д.№166/21г. на Окръжен съд Хасково, с което е отхвърлен предявеният на основание чл.108 от ЗС иск от „Мина Маришки басейн“ЕООД/в ликвидация/, ЕИК 836143816 срещу „Водоснабдяване и канализация“ООД - Димитровград /в ликвидация/,ЕИК 836005135 за приемане за установено,че тръбопровод в село Злато поле от 20.8 км. и тръбопровод село Здравец от 1.09 км., изградени от стоманени тръби ф 200, са собственост на ищеца „Мина Маришки басейн“ЕООД / в ликвидация“/ и да се осъди ответника „Водоснабдяване и канализация“ООД - Димитровград /в ликвидация/да предаде владението им на ищеца.

В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното въззивно решение поради нарушаване на материалния закон, допуснати при постановяването му съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, с оглед на което се моли за неговата отмяна и постановяване на друго по същество, с което предявеният иск с правно основание чл.108 от ЗС да бъде изцяло уважен.

В изложението към касационната жалба се поддържа, че са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1, т.1 от ГПК.Поставят се следните въпроси, които според касатора са решени в противоречие с практиката на тричленни състави на ВКС :

1

1/Длъжен ли е въззивният съд да следи служебно за съществуващи ограничения на закона за придобиване на вещи по давност/пречки за придобиване/, когато една от страните по спора се позовава на такъв придобивен способ.

Изводите на въззивния съд са в противоречие с решение №62/29.03.2016г. по гр.д.

№5628/2015г. на ВКС, І г.о.

2/Допустимо ли е въззивният съд да основе решението си на факти и обстоятелства, които не са въведени в процеса с писмения отговор на исковата молба от ответника.

Решението е постановено в противоречие с решение №199/01.02.2019г. по гр.д.№4108/2017г. на ВКС, ІІІ г.о. и решение №288/29.12.2015г. по гр.д.№2293/2015г. на ВКС, ІІІ г.о.

3/Ограничен ли е въззивният съд от наведените в жалбата оплаквания, които касаят правилността на обжалваното първоинстанционно решение.

Противоречие с решение №50159/14.01.2022г. по т.д.№1596/2021г. на ВКС, ТК.

В писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответникът по касация „Водоснабдяване и канализация“ООД - Димитровград /в ликвидация/, чрез процесуалния си представител адвокат Н. К., изразява становище, че не са налице основания за допускане до касационно обжалване на въззивното решение, респ. за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е редовна и процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл.

283 ГПК, има необходимото задължително съдържание по чл. 284 ГПК, подадена е от легитимирано лице, чрез упълномощен адвокат, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, касационният съдебен състав съобрази следното:

Въззивният съд е приел, че предмет на делото е иск по чл. 108 от ЗС, предявен от „Мина Маришки басейн“ЕООД / в ликвидация“/ срещу „Водоснабдяване и канализация“ООД Димитровград по отношение на : тръбопровод с. Злато поле – с. Здравец с дължина от 20.8 км. и тръбопровод с. Здравец – с. Бряст с дължина от 1.09км., като правото си на собственост ищецът е основал на следните твърдения : процесните тръбопроводи са били изградени от „Мина Маришки басейн“АД през 1994 г., преминали са в капитала на отделеното дружество „Мина Здравец“ЕАД, което впоследствие се е вляло в ищцовото дружество.

Въззивният съд е приел за установено по делото, че процесните тръбопроводи са изградени от „Мини Маришки басейн“АД и представляват етапи т.5 и т.7 на строеж „Питейно водоснабдяване с помпена станция и водохващане към строеж рудник „Здравец“ въз основа на разрешение за строеж №38/23.06.1993 г. и въведени в експлоатация по протокол образец 16 от 18.02.1994г.Не се спори по делото, че същите са били част от активите на „Мина Здравец“ЕАД, ЕИК[ЕИК], учредено като еднолично търговско дружество, образувано чрез отделяне от „Мини Маришки басейн“ЕАД, вписано с решение от 11.07.2000г. по т.д.

№186/2000г. по описа на Окръжен съд Хасково.„Мина Здравец“ЕАД – в ликвидация е преобразувано чрез вливането му в „Мини Маришки басейн“ЕООД.Преобразуването е вписано в ТР на 1.11.2016г., от която дата и търговецът е заличен.

Установено е още, че процесните водопроводи са действащи, изградени от стоманени тръби, 2 положени подземно на дълбочина от 1.50м до 3.00м от Помпена станция, като осигуряват питейно водоснабдяване на населени места в района на пет сондажни кладенеца в близост до помпената станция – първият е от резервоар до помпената станция за захранване на селата Долно Белево, Голямо и Малко Асеново, Радиево, Странско, Длъгнево, Бряст и Здравец, а вторият е от резервоар 400 куб.м. до с. Злато поле и с. Райново.Тръбопроводите преминават през пресечен терен – земеделски земи и горски местности през землищата на населени места в Община Димитровград, пресичат два пъти местната река Мартинка, вливаща се в р. Марица.В този смисъл са констатациите в прието по делото заключение на СТЕ, което не е оспорено от страните по делото.В същото е мотивиран извод, че тръбопроводите представляват подземни съоръжения, трайно прикрепени към земята и са неразделна част от действащата водоснабдителна система на общо девет населени места.

Евентуалното им демонтиране и преместване ще доведе до спиране на питейната вода до тези населени места и ще наруши техническата инфраструктура по водоснабдяването им.

С решение на едноличния собственик на капитала Министерство на икономиката и енергетиката № РД-21-160/29.06.2006г. е дадено разрешение за продажбата на обект „Помпена станция I - ви и ІІ-ри подем с.Злато поле, собственост на „Мина Здравец“ ЕАД / ликв./.С протокол от 07.07.2006г. на комисия, определена от ликвидатора на „Мина здравец“ЕАД, е определен за купувач ответникът „Водоснабдяване и канализация“ООД Димитровград на недвижими и движими активи, съгласно опис-извлечение на активите, включени в „Помпена станция 1-ви и 2-ри подем“ с. Злато поле.По делото е представен опис – извлечение от оценката, приета с протокол от 7.4.06г., по инвентарни номера, в която двата процесни тръбопровода фигурират с инв. №№ 501028 и 501031 в раздел „недвижими имоти“, като същите са оценени във връзка с процедурата по продажба.Сделката по отношение на недвижимите активи е обективирана в нот.акт №117, том VII, рег. № 6416, дело № 705/2006 г. на Нотариус Б. – рег. № 368.С протокол от 16.11.2006г. е извършено предаване на купувача на продадените активи, като в п.І недвижими имоти, продадени съгласно цитирания нотариален акт изрично са отразени и процесните два тръбопровода т.11 и 12.5.По делото не са събрани доказателства по отношение счетоводните записвания на продажбата в „Мина Здравец“ ЕАД.Според заключението на ССчЕ единствената налична информация е представен инвентаризационен опис на „Мина Здравец“ ЕАД / ликв./. за 2015 г. и оборотна ведомост за периода м. януари - м. септември 2016г.Според инвентаризационния опис за 2015г. към 31.12.2015 г. процесните активи не се водят на „Мина здравец“ЕАД/ликв./. Не са представени доказателства за това процесните активи да са част от заключителния баланс по чл. 263з, ал.1 от ТЗ, изготвен към датата на преобразуването и вливането на дружеството в „Мини Маришки басейн“ ЕООД.Същевременно при ответника „ВиК ООД – Димитровград тръбопроводите са заведени в дълготрайните активи на дружеството с дата на въвеждане в експлоатация 27.7.06г. и фигурират като активи в дружеството до 31.12.2016г., като са прехвърлени към Община Димитровград през 2017г.

Не се спори по делото, че до края на 2016 г. процесните активи са владяни от „В и К“ООД – Димитровград. В този смисъл са и показанията на разпитаните по делото свидетели: Г. К. – 3 главен счетоводител на дружеството през посочения период, който заявява, че активите по осъществената продажба, включително двата водопровода, са реално предадени през м. ноември 2006г., тъй като е имало спорове с наемателя им и се е наложило предаването да стане с помощта на съдия-изпълнител и полиция.Предаването станало с протокол, в който вещите са описани, до предаването им на Община Димитровград през 2017 г. никой друг не ги е владял, нито ползвал, „ВиК ООД – Димитровград ги е считал за своя безспорна собственост, като ги е поддържала, експлоатирала и амортизирала.През този период не е имало оспорвания на собствеността от други лица.Отписването на водопроводите като активи станало през 2017г. по искане на министъра на регионалното развитие за предаването им на общината като публичен актив.Горното се подкрепя и от показанията на свидетеля А.

Г., работещ в дружеството от 2006-2007г., който заявява, че от 2006г. досега никой друг не е експлоатирал тръбопроводите, както и на свидетеля Г. Г. – технически ръководител в дружеството, който твърди, че от 2010г., откогато работи в същото, тези водопроводи се експлоатират и поддържат единствено от „ВиК“. Тези свидетелски показания кореспондират изцяло със събрания по делото доказателствен материал, включително показанията на свидетеля, посочен от ищцовата страна – Н. Б..Последният заявява, че бил взел вещите под наем от „Мина Здравец“ през 2000 и до 2006г. ги е ползвал като наемател.След 2006 г. те се експлоатирали от „ВиК“ Димитровград. Такива са и данните и по писмените доказателства по делото и приетото заключение на ССчЕ – протокол за предаване от 16.11.2006 г., отразяване в активите на ответника от 27.7.06 до 31.12.2016, искане на МРРБ за отписване на вещите и предаване на съответната община, отписване на тръбопроводите като актив от страна на „Мина Здравец“.

Въз основа на така установената фактическа обстановка въззивният съд е приел, че разграничителният критерий за това дали една вещ е движима или недвижима се определя от чл. 110, ал.1 от Закона за собствеността с това дали същата е трайно прикрепена към земята или постройката по естествен начин или от действието на човека.В случая наличието на такова трайно прикрепяне към земята е установено по делото.В този смисъл е изричната констатация на приетото по делото заключение на СТЕ, неоспорено от страните: процесните тръбопроводи са трайно прикрепени към земята, положени на дълбочина от 1.5м и 3м от Помпена станция.Същите не могат да бъдат демонтирани, без да се наруши тяхната цялост.Обстоятелството, че могат да бъдат ремонтирани и/или изцяло или подменени, на което се позовава жалбоподателят, не може да доведе до обратен извод.Възможността за ремонт и/или пълна или частична подмяна не е критерий, свързван от закона с определянето на вещта като движима или недвижима.Съществен е критерият дали вещта е трайно прикрепена към земята и в тази връзка ако бъде отделена от земята, ще се запази в цялост или ще бъде разрушена като интегрирана вещ, с определено предназначение.При „хипотетично демонтиране от една система и монтиране в друга система, на друго място“, каквото се сочи във въззивната жалба, би се стигнало до разрушаване на процесните вещи и създаване на други такива с подобни характеристики.Съгласно пар.1, ал.1,т.32 от ЗВ „водоснабдителна система“ е съвкупност от съоръжения за добиване на природни води, пречистването и/или обеззаразяването им до необходимото качество, съхраняването, 4 транспортирането, разпределянето и доставянето им до имотите на потребителите.Безспорно процесните водопроводи представляват част от водоснабдителна система по смисъла на цитирания текст – обстоятелство, което не се оспорва във въззивната жалба. Същите имат характеристиките на линеен обект по смисъла на пар. 1, ал.1, т.2 от ДР на Закона за опазване на земеделските земи – водопроводите са изрично посочени в текста, както и техническа инфраструктура съгласно легалното определение на пар.5, т.31 от ДР на ЗУТ - система от сгради, съоръжения и линейни инженерни мрежи на транспорта, водоснабдяването и канализацията и др.