Решение № 66 от 08.03.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 66 гр. София, 06.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Венелин Иванов

Членове:

Даниела Врачева

Георги Ушев при участието на секретаря РОСИЦА СТ. ПЕЙЧЕВА в присъствието на прокурора Д. Д. като разгледа докладваното от Георги Ушев Въззивно наказателно дело от общ характер № 20231000601018 по описа за 2023 година Производството е по реда на глава 21 от НПК:

С присъда от 12.06.2023г. на СГС 30 състав по НОХД № 3118/2021г.

Подсъдимият Х. Р. Б. е признат за ВИНОВЕН в това, че в неустановен с точност момент – за времето между 17:00 ч. на 17 март 2020г. и 12:30 ч. на 19.03.2020 г., в жилище в гр. *** (ж.к. „***”, бл. *, вх. *, ет. *, ап. *), по особено мъчителен за убитата начин и с особена жестокост умишлено умъртвил своята майка П. Х. Й. – Б. – престъпление по чл.116, ал.1, т.3 и т.6, вр.чл.115 НК, за което на основание чл.54, ал.1 от НК, е осъден на наказание „лишаване от свобода” за срок от 18 години, при първоначален „строг” режим на изтърпяване.

Приспаднато е времето, през което подс. Б. е бил задържан, считано от 19.03.2020 г. Подс. Б. е осъден да заплати, на основание чл.189, ал.3 от НПК, направените разноски в общ размер на 7942,30 лв., от които 5385,50 лв. по сметка на МВР (за досъдебното производство) и 2556,80 лв. по сметка на ВСС (за съдебната фаза).

В законоустановения срок по чл.319, ал.1 от НПК срещу първоинстанционната присъда е постъпила въззивна жалба от подсъдимия чрез адв. Л. Д. – негов защитник, в която се поддържат доводи за неправилност и незаконосъобразност на присъдата, както и за явна несправедливост на наложеното наказание. Според защитника не може да се приеме, че са налице доказателства, които да сочат по несъмнен начин, че подсъдимият Х. Б. е 1 извършил инкриминираното деяние, както от обективна, така и от субективна страна, а при постановяване на присъдата не е извършена правилна преценка на доказателствата и неправилно е приложен законът. Твърди се също така, че относно размера на наложеното наказание присъдата е явно несправедлива, тъй като не съответства на обществената опасност на деянието и дееца, както и на целите по чл. 36 от НК. Иска се присъдата да бъде отменена и подсъдимият да бъде оправдан по повдигнатото му обвинение.

В законоустановения срок е подадена и друга жалба, написана лично от подсъдимия, с която се твърди, че присъдата е постановена при пълна липса на доказателства – преки и косвени, а е основана единствено на предположения.

В срока по чл.320, ал.4 от НПК са постъпили писмени изложения за допълване на доводите, посочени в жалбите.

В депозираното допълнение на въззивната жалба от 15.06.2023 г. на подсъдимия чрез неговия защитник се поддържат доводите за неправилно приложение на материалния закон и за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Защитникът твърди, че присъдата е постановена при липсата на преки доказателства за съпричастността на подсъдимия към убийството на П. Б., като мотивите на съда се основават единствено на съдебно-медицинската експертиза и показанията на П. К., както и че от събраните в хода на съдебното следствие гласни доказателства са обсъдени само тези, които имат пряка връзка с обвинителната теза. Изразява се становище, че неправилно е кредитирано заключението на съдебномедицинската експертиза за времето на настъпване на смъртта и нанасянето на травмите, тъй като е основано на предположения. В тази връзка се посочва, че липсват и конкретни медицински доказателства, от които да е видно, че масивната мастна емболия на белите дробове е в резултата на счупените ребра на жертвата. Оспорва се заключението и на съдебно-медицинската експертиза по писмени данни, като необосновано с установените медицински находки.

Изразено е становище, че първоинстанционният съд чрез съпоставката на косвени доказателства не е обосновал по несъмнен начин фактическия състав на деянието по чл.116, ал.1, т.3 и т.6, вр. чл.115 от НК, както и че то е извършено от подсъдимия.

Оспорват се доводите на първоинстанционния съд за оказан психически натиск от подсъдимия върху свидетелката Б., който я мотивирал да лъжесвидетелства при разпита си, за да му помогне. Според защитата неправилно е кредитирано заключението на КСППЕ на Д. Б., тъй като вещите лица услужливо са написали, че е налице психическа годност за участието й в наказателното производство в качеството на свидетел, което противоречи на приобщените по делото медицински документи, свързани с психичното й здраве. Отделно се посочва, че СГС е допуснал нарушение, като е провел разпита на свидетелката Б. и нейните родители преди допускането и изготвянето на заключението на КСППЕ по отношение на нея. Допълнително защитата изтъква, че е възможно да е упражнено влияние и от страна на разследващия полицай в ДП.

2

Относно обясненията на подсъдимия са наведени твърдения, че те са обсъдени от СГС единствено в хипотезата на изградена защитна позиция, но не и като източник на факти от значение за обективната истина.

Развити са подробни аргументи във връзка с възражението за неправилно приложение на материалния закон. Според защитата СГС не е конкретизирал в достатъчна степен приложимите квалифициращи елементи от състава на т.6 на чл.116 от НК. Отделно от това, се посочва, че за да бъде прието, че на жертвата се причиняват изключителни страдания, те следва да носят белезите на изключителност, необичайност по своето качество и обем, както и параметрите на физически и душевни страдания, които са неприсъщи за обикновеното настъпване на смъртта. Твърди се, че от субективна страна не е изследвано отношението на подсъдимия към процесния резултат, като не са обсъдени броят, силата, видът и локализацията на ударите, способът, подбран за уврежданията и интензитетът на упражненото насилие, с предходното, съпътстващото и последващото поведение на извършителя и с мотивите и намеренията на дееца. Направено е искане, ако въззивната инстанция приеме, че е налице извършено престъпление, то да бъде квалифицирано по чл.124 от НК.

Алтернативно се прави искане за изменение на първоинстанционната присъда, като бъде намален размерът на наложеното наказание. Според защитата то е явно несправедливо и следва да бъде определено при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК, акцентирайки върху чистото му съдебно минало, липсата на данни за противообществени прояви и обстоятелството, че е съдействал на разследването.

В допълнението към жалбата се оспорва и заключението на изготвената в досъдебното производство СППЕ по отношение на подсъдимия Б.. Според защитата прегледът е извършен на неподходящо място – сградата на СДВР при отсъствието на вещите лица проф. М. и д-р С.. Посочва се още, че съобразно даденото предписание в експертизата, подсъдимият не е приведен за допълнителни стационарни изследвания в ЦПЗ. С оглед на обстоятелството, че подсъдимият страда от синдром на алкохолна зависимост, по делото не е изяснен въпросът дали към инкриминирания период той е бил в състояние на патологично опиване, тъй като изследваното в посочената експертиза е към датата на освидетелстването и не се отнася за минал момент.

В заключение се посочва, че първоинстанционният съд в мотивите си е достигнал до погрешни изводи, които се основават на недоказани факти и неизяснена фактическа обстановка.

По делото е постъпило и допълнение към въззивната жалба, депозирано лично от подсъдимия. Той поддържа становището си, че присъдата е постановена при липса на доказателства. Счита, че СГС неправилно е направил извод за съпричастността му към констатираните със СМЕ №215/2020 г. наранявания по тялото на майка му. В тази връзка излага доводи, с които оспорва времевите рамки, в които е определен инкриминираният период от прокуратурата, както и че са допуснати нарушения и пропуски при извършения оглед в дома му, като не са снети 3 отпечатъци, не е направена проверка за наличието на косми и власинки и че поемните лица са допуснати в самото начало на процесуалното действие и по този начин за замърсили местопроизшествието. Оспорва и констатацията в протокола за оглед за липсата на взлом в жилището, заявявайки че е повреден заключващият механизъм на входната врата. Счита, че този факт е от значение, тъй като допуска побоят над П. Б. да е извършен извън апартамента, позовавайки се на показанията на свидетелката Б., че сутринта на 17.03.2020 г. е отключила вратата. Аргументира се с местата, на които е открита кръв, нейното количество, счупването на носа на жертвата и разпита на вещото лице О., който в съдебно заседание е заявил, че при счупен нос би изтекла около 100 мл кръв.

Подсъдимият възразява срещу заключението на вещото лице О., който е посочил, че травмите по тялото на Б. са причинени в апартамента, тъй като тя не е могла да се движи поради болката, която изпитвала от счупените ребра. Според него то противоречи както на данните за местата, където са установени петна от кръв, така и на констатацията, че пикочният мехур на жертвата е бил празен. В тази връзка отбелязва още, че в мотивите не е обсъдено обстоятелството, че в банята е установен ДНК профил на повече от две лица. Счита, че неправилно в заключенията са описани травми, които са с давност от повече от 100 дни, като такива, получени с давност повече от 40 дни, позовавайки се на приобщените медицински документи от УМБАЛМС „Пирогов”.

Наведени са доводи, че СГС неправилно прави изводи за упражнен психически и физически тормоз върху Б. въз основа на свидетелските показания на Р. К. и В. Й.. Аргументира се с липсата на контакти с братовчедите му през годините и обстоятелството, че преразказват думи на П.

Б., касаещи събития, настъпили в неизвестен период от време. Според подсъдимия визираните от СГС „няколко източника“ за влошените му отношения с майка му са лица, които са повлияни от Б., която им е споделила неверни обстоятелства.

Според подсъдимия съдът не е изследвал и анализирал свидетелските показания относно възприетите шумове от апартамента им. Твърди, че в мотивите не са обсъдени показанията на свидетелката Г. Д., която в хода на първоинстанционното съдебно следствие е заявила, че продължава да чува същите шумове и към датата на разпита си. Счита, че не са анализирани показанията на свидетелката П. К., които от една страна, са противоречиви относно датата и времевия период, в който е чула виковете от апартамента им, а от друга, не са съпоставени твърденията й, че не е чула гласа му, със заявеното от свидетелката М. В., че на 18.03.2020 г. го е видяла сутринта да върви към автобусната спирка заедно с приятелката му.

Наведени са твърдения за неправилно кредитиране показанията на свидетелката Д. Б. с оглед данните за психичното й състояние и податливостта й на внушения и манипулации. В този смисъл оспорва изводите на СГС, че е упражнил влияние върху нея, като допуска, че и полицейските служители също биха могли да й влияят. Изтъква, че първоинстанционният съд го е лишил от възможността да задава въпроси на свидетелката, както и че 4 въпросите на съда са били целенасочени. Твърди, че ако е подготвил свидетелката, тя щяла да отговаря гладко. Относно документите, издадени от ТЕЛК, подсъдимият посочва, че е било с цел да й помогне, както и че при свижданията и телефонните им разговори й е казал единствено да говори истината.

Счита, че неправилно съдът е приел, че дадените от него обяснения са противоречиви, тъй като според него човек, който е открил майка си мъртва, не може да дава адекватни показания. Заявява, че няма ясен спомен за действията си и че неправилно в негова вреда се тълкува проявеното от него спокойствие и адекватно поведение. Позовава се на показанията на лекаря от ЦСМП, който е посочил пред съда, че от присъствието на полицията е разбрал, че става въпрос за настъпила насилствена смърт. Твърди, че той лично не е опипвал трупа за счупени ребра, а по отношение на старите наранявания – отдава ги на стари падания и припадъци, както и склонност към самонараняване.

Възразява срещу изводите на съда, че искал да организира „скоропостижно погребение“, твърдейки че усилията му са били насочени към това компетентните органи да бъдат уведомени. Аргументира се с приложените по делото данни за проведените телефонни разговори.