Определение № 336 от 30.04.2024, Районен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 336 гр. Пловдив, 30.04.2024 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Иван Г. Калибацев като разгледа докладваното от Иван Г. Калибацев Частно наказателно дело № 20245330202285 по описа за 2024 година намери за установено следното:

Производството е по реда на чл. 244, ал. 5 НПК.

Образувано е по Жалба с вх. № 44019/23.04.2024г., депозирана от адв.К.

М., пълномощник на И. Я. Л., ЕГН: ********** против Постановление от 05.04.2024г. на РП – Пловдив, с което наказателното производство по ДП № 549/2023г. по описа на 1 РУ – ОД МВР – Пловдив, пр. пр. № 4841/2023г. по описа на РП – Пловдив е било спряно.

Жалбоподателят иска отмяната на атакуваното прокурорско постановление, доколкото същото се явявало неправилно и незаконосъобразно. Излага съображения, че е налице противоречие в обжалвания акт, като счита, че неправилно прокурорът е приел, че престъплението по чл.144 ал.3 от НК е осъществено, ако е налице закана, която би могла да възбуди основателен страх от осъществяването й.

Доказателства за това са налице, като защитникът счита, че заключението по съдебно психиатричната и психологическа експертиза излиза извън предмета и е необосновано. В подкрепа на доводите си сочи, че пострадалият И. Л. е бил душен, което също доказва за намеренията на Н. Л. да осъществи заканата си, което отново води до извода, че са налице достатъчно данни за извършено престъпление по чл.144 ал.3 от НК. Предвид на това моли постановлението за спиране да бъде отменено и делото да се върне за разследване.

Пловдивският районен съд, след като се запозна с представените по делото доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е депозирана от правоимащо за това лице, срещу подлежащ на обжалване прокурорски акт, по делото са налице данни, кога е било връчено постановлението за спиране на досъдебното производство, поради което 1 следва да се приеме, че е депозирана в законоустановения срок, поради което се явява процесуално допустима, разгледана по същество, се явява основателна.

Досъдебното производство е било образувано на 03.08.2023г. с постановление на прокурор за това, че на 10.03.2023г. в с.Брестник, обл.Пловдив е отправена закана за убийство на И. Я. Л., ЕГН: ********** и това заканване е възбудило основателен страх от осъществяването му – престъпление по чл.144 ал. ал.3 от НК.

За да спре наказателното производство прокурорът е приел, следната фактическа обстановка:

Пострадалият св.И. Л. притежавал наследствен имот — къща в с.Брестник, общ.Родопи, на ул.****. Св.Л. от 1990г. трайно живеел и работел във Ф.Р. Германия, в гр. Франкфурт, на адрес ул. ****, като се прибирал в България един-два пъти годишно за кратко време. По време на престоя му в България пребивавал основно в къщата му в с.Брестник и по-рядко оставал при сина му. Тази къща била на 3 етажа, с голям сутерен, чиято собственост и право на ползване не били разпределени между наследниците. Къщата била с един вход. Първият етаж е собственост на св.И. Л., но понеже той не го ползвал там живеела със семейството си св.Й.К. – негова племенница.

Вторият етаж от къщата е собственост на брата на пострадалия – св.Д. Л., който не го обитавал и жилището било празно. Третият етаж е мансарден, който бил собственост на св.Н. Л. – син на св.Д. Л. и племенник на пострадалия св.И. Л.. Св.Н. Л. живеел на третия етаж със семейството си.

Дворът също бил поделен между наследниците. Пострадалият притежавал 3/5 от двора, а св.Д. Л. – останалите 2/5. В двора били изградени постройки, не бил преграден с огради, ползвал се от всички живеещи.

Между съсобствениците И. и Д. Л.и имало неуредени имотни въпроси, което довело до конфликт, продължил дълги години. При всеки разговор на тази тема, между тях възниквали спорове.

В началото на март 2023г. св.И. Л. се върнал в България и на 10.03.2023г. бил в къщата в с.Брестник. За този ден се бил разбрал с брат си – св.Д. Л. да се срещнат и да разговарят за подялба на имота. Св.И. Л. бил в жилището на св.Й.К. и пиели кафе на терасата. По това време от къщата излязъл св.Н. Л., който тръгвал за работа. Св.И. Л. го поздравил, като на поздрава отговорил св.Н. Л.. След като тръгнал, в двора излязъл св.Д. Л., който отишъл близо до барбекюто. Св.И. Л. слязъл и поискал да разговаря с брат си, но св.Д. Л. го изпъдил, казал му да се маха и че ще му счупи главата. Св.И. Л. не си тръгнал, при което св.Д. Л. взел дървен стол и започнал да удря св.И. Л. по тялото, като през това време се заканвал. Тогава от къщата излязла св.С. Л.а – съпруга на св.Д. Л.. Тя започнала да подстрекава мъжа си и хвърляла по св.И. Л. обувки.

Последният се защитавал и така постепенно всички се преместили в посока към гараж, който се намирал в двора. От там св.Д. Л. взел един тиган и започнал да удря брат си по главата. Тези действия на свидетелите били 2 наблюдавани от св.Й.К., която била на терасата, но се прибирала в дома си и пак излизала.

За да се предпази св.И. Л. хванал св.С. Л.а за косата и я изблъскал в посока на брат си. Последната успяла да вземе очилата на св.И. Л., хвърлила ги на земята и ги стъпкала. Св.И. Л. успял да влезе в антре, което било в къщата и се опитал да затвори вратата му. От външната врата останали св.Д.

Л. и съпругата му, които започнали да блъскат вратата. Хващайки я и тримата свидетели прещипали пръстите си, при затварянето на вратата.

Св.И. Л. успял да избяга и се качил в жилището на птрви етаж, където била св.Й.К.. Л. се обадил на спешен тел.112 и подал сигнал за случилото се, който сигнал бил предаден към 1 РУ на ОД МВР – Пловдив, от където предали на ПУ „Първенец“.

След това св.И. Л. слязъл на двора за да чака полицаите. На двора отново се видял с брат си, където продължили да си разменят обиди и да се карат. Св.С. Л.а също била там и продължила да обижда и напада св.И. Л. дори го заплашила със св.Н. Л., че щял да го пребие.

По това време пред дома пристигнал св.Н. Л., който бил повикан от майка си, която му казала за скандала. След като спрял с автомобила си, св.Н.

Л. слязъл и искал да влезе в двора, но входната врата била заключена. Тогава св.Н. Л. извикал към св.И. Л. „Сега ще видиш какво ще те направя. Ще ти смачкам мутрата и ще те убия.“ Св.Д. Л. се опитал да успокои сина си и продължил да гони св.И. Л.. Тъй като врата на двора била заключена, св.Н. Л. прескочил оградата, продължил със заканите, при което хванал св.И. Л. за шията и започнал да го души. Тези действия на св.Н. Л. и отправените закани притеснили св.И. Л., който започнал да вика за помощ. По това време св.Й.К. излизала на терасата, чула виковете за помощ, но не се притекла, а се обадила на родителите си – св. Г. и Н.К., които живеели в с. Браниполе. Св. И. Л. успял да се освободи от хватката на св.Н. Л. и се качил в жилището си, от където отново се обадил на спешен тел. 112.

По-късно на място пристигнали св.Т.Ф. и св.Х.Г., които установили самоличността на свидетелите и съставили предупредителни протоколи по чл.65 от ЗМВР. Пристигнали и св.Г. и Н.К., които също разбрали за случилото се.

Същия ден св.Г.К. завел св.И. Л. в отделението по Съдебна медицина към УМБАЛ „Св. Георги“ – Пловдив, където бил прегледан и му било издадено СМУ № 232/2023г. В последното било посочено, че при прегледа на св.И. Л. се установило кръвонасядания и охлузвания в областта на главата, кръвонасядане на гръдния кош и по шията. Посочено е, че травматичните увреждания са причинили на И. Л. болка или страдание, без разстройство на здравето.

След случилото се св.И. Л. подал жалба в полицията и била образувана преписка, а той заминал за Германия. В последствие било образувано досъдебно производство, като били разпитани свидетели и била назначена 3

Комплексна съдебно - психиатрична и психологична експертиза на св.И. Л..

От заключението й се приема, че св.И. Л. не се води на психиатричен учет и не страда от психично заболяване. Бил е със запазена психична годност, може да участва в наказателното производство, разбирал е свойството и значението на постъпките си. Вещите лица приемат, че към момента на деянието, св.И. Л. е преживял негативни емоции – напрежение, раздразнение, обида, тревожност и страх със ситуативна компонента. Експертите не са установили данни на когнитивно, емоционално и поведенческо ниво тези негативни преживявания да включват страх за живота му, който да съответства на юридическото понятие „основателен страх“. Изживяванията на Л. са оценени като нормално психологични, съответни на ситуацията и не са довели до разгръщането на соматично или психично разстройство. След случилото се на 10.03.2023г. при пострадалия не се наблюдава настъпила житейска дезадаптация. Не е приложил документи, които да свързват спомената от него в интервюто артериална хипертония с инцидента на 10.03.2023г. Не е ползвал психиатрична или психологична помощ.

С оглед на изложеното в заключението на вещите лица, прокурор от Районна прокуратура – Пловдив приема, че не са събрани доказателства за наличие на престъпление по чл.144 ал.3 от НК, тъй като приема, че деецът е следвало да отправи закана към пострадалия с убийство и тя да бъде възприета и да възбуди основателен страх от осъществяването й. Прокурорът приема, че пострадалия св.И. Л. не приел заплахата сериозно и тя не възбудила основателен страх от осъществяването й, поради което липсвало елемент от това престъпление. Прокурорът прави изводи, че подобни заплахи често се употребявали между И. и Д. Л.и, а св.Н. Л. не е имал намерение да се закани на пострадалия св.И. Л. с убийство по такъв начин, че да възбуди основателен страх от осъществяването му, но приема, че последния е използвал непремерени думи. Прокурорът приема, че не се събрали доказателства за това деецът да е съзнавал съдържанието на заканата и последната да бъде възприета от заплашения като действителна такава.

Изводът на прокурора бил, че св.Н. Л. използвал тези думи в израз на гняв.

Предвид на това приема, че са налице данни за престъпления от частен характер, а именно по чл.130 ал.2 от НК и по чл.144 ал.1 от НК и по чл.146 от НК, поради което спрял наказателното производство на осн. чл. 244 ал.1 т.1 вр. с чл.25 ал.1 т.6 от НПК.

Съдът намира за вътрешно противоречиви мотивите на прокурора с които е спрял наказателното производство.

Следва да се отбележи, че прокурорът избирателно е тълкувал определени доказателства, като изводите му не кореспондират със събрания доказателствен материал. Ясно и категорично по делото се установява, че имало спор между св.И. Л. и св.Д. Л., като последният използвал различни предмети и нанасял удари по св.И. Л.. Към тях се присъединила и св.С. Л.а, 4 която подстрекавала св.Д. Л. да бие и дори го подстрекавала да го убие. Наред с това св.С. Л.а повикала на помощ св.Н. Л., който при пристигането си също заплашил св.И. Л., че ще го убие. И това не останали празни думи, а св.Н. Л. прескочил оградата на имота и се насочил към св.И. Л., като го хванал за шията и започнал да го души. Очевидец на случилото се е св.Й.К., която видяла действията на св.Д. Л., С. Л.а и Н. Л., както и чула отправените от последния закани с убийство към св.И. Л.. Т.е. налице са достатъчно доказателства, от които се установява, че св.Н. Л. не само е отправил закана с убийство, но и предприел действия по душене на св.И. Л., с което е демонстрирал желанието си да осъществи намерението си и е възбудил сериозен страх у св.И. Л., че може да изпълни намеренията си. Несериозно е заключението на вещите лица, че могат да определят степента на заплаха, както и да определят юридическото понятие „основателен страх“, тъй като подобно понятие не е определяно и няма елементи на измеримост.

Възприятията на св.И. Л. явно са му дали повод да се страхува от отправените му закани, защото е потърсил помощ от полицията и е търсел защита от св.К., викайки за помощ.

Ето защо и Съдът приема, че прокурорът се е произнесъл с необосновано постановление, като мотивите му са избирателно посочени, без да анализира в детайли всички събрани доказателства. Необосновани са и изводите на прокурора, че св.Н. Л. е отправил закана с убийство, но не е имал намерение да го прави по начин, който да възбуди основателен страх от осъществяването му. Тези изводи са неправилни, като постановлението за спиране е необосновано и незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено. Делото следва да се върне на прокурора за продължаване на производството, който може да прецени дали следва да събира допълнителни доказателства, с които да изясни обективната истина и да реши следва ли да повдигне обвинение за извършено престъпление или да прекрати наказателното производство.