Решение № 31 от 04.02.2025, Окръжен съд - Кюстендил

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 31 гр. Кюстендил, 04.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на десети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Веселина Д. Джонева

Членове:

Елисавета Г. Деянчева

Мина Цв. П. при участието на секретаря Галина Г. К. като разгледа докладваното от Мина Цв. П. Въззивно гражданско дело № 20241500500068 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е по въззивна жалба с вх. № 10529/13.11.2023 г., депозирана от А. Г.

Е., Е Г Н : **********, със съдебен адрес: гр. София, ***, чрез процесуалния представител адв. С. С., против решение № 474/18.10.2023 г., постановено по гр. дело № 2008/2022 г. по описа на Районен съд – Дупница, с което първоинстанционният съд е отхвърлил предявените от ищцата и настояща въззивница искове с правно основание чл. 109 ЗС за осъждане на ответниците да премахнат газова инсталация, барака и гълъбарник, изградени в поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр.

Дупница, като е осъдил ищцата да заплати на ответниците С. М. С. и И. Н. П. съдебноделоводни разноски в размер на 1500 лв.

С въззивната жалба така постановеното решение се обжалва изцяло като неправилно поради постановяването му при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Въззивникът поддържа, че първоинстанционният съд е допуснал редица съществени процесуални нарушения при разглеждане на делото, довели до непопълване на същото с относим и допустим доказателствен материал от значение за изясняване на обективната истина. По-точно първоинстанционният съд не е изготвил доклад по делото, който да съдържа императивно изискуемите по закон реквизити, а именно: квалификация на всички претендирани от ищцата права и възраженията срещу отговора на ответниците; разпределение на доказателствената тежест между страните; указания за кои обстоятелства не се сочат доказателства; произнасяне по всички направени доказателствени искания. Твърди се, че неоснователно съдът е отказал назначаването 1 на съдебно-техническа експертиза, която да се произнесе относно законосъобразността на монтираната газова инсталация и нейното въздействие върху собствеността на въззивницата. Неоснователно и без да изложи мотиви районният съд бил отхвърлил и искането за допускане до разпит на един свидетел при режим на довеждане за установяване на фактите изложени в исковата молба относно газовата инсталация.

Сочи се, че изтъкнатите процесуални нарушения са довели до постановяване на решение при неизяснена фактическа обстановка.

По отношение на газовата инсталация, чието премахване се иска, се излагат твърдения, че за изграждането не е одобряван инвестиционен проект, а монтажът не е изпълнен нито съобразно работния проект, нито съгласно сключения договор с фирмата Аресгаз. Поддържа се, че изградената газова инсталация е външна, като монтираните газопроводни тръби са необезопасени, опасват изцяло жилищната сграда по фасадната стена на първия етаж собственост на въззивницата, отстоят на по-малко от 10 см. от електрическите кабели, захранващи сградата, при изискване това разстояние да бъде най-малко 80 см., като по този начин се създава реална опасност от инциденти, застрашаващи собствеността на Е.. Допълва се, че газопроводни тръби преминават и на по-малко от 25 см. от прозорците . Твърди се, че външната връзка от уличния газопровод до фасадата на сградата е монтирана върху мрежеста, нестабилна дворна ограда, отстояща на 120 см. от терена, което създава риск за преминаващите през дворното място. Сочи се, че за безопасността на газовата инсталация не е изградена мълниезащита, поради което, предвид близостта на тръбите до електрически кабели, се създава предпоставка при всяка по-силна буря да възникне искра и да настъпят непоправими щети върху цялата сграда, включително и на първия етаж.

Акцентира се, че не е изграден комин, който да отвежда димните/парните газове, отделящи се при използване на газта, над билото на сградата. Конкретизира се, че в момента за отвеждането на газовете се ползва тръба, излизаща от кухнята на апартамента на втория етаж, която обгазява собствения на въззивницата трети етаж от сградата, особено при наличие на вятър. Допълва се, че от споменатата тръба тече вода, която наводнява дворната пътека за изход от сградата и причинява неудобства.

Поддържа се, че съгласно Наредба № 15/28.07.2005 г. за правила и норми за проектиране, изграждане и експлоатация на съоръжения за пренос и разпределение на топлинна енергия, димните газове следва да бъдат отвеждани над нивото на зоната за дишане и по-точно над билото на сградата. На последно място се твърди, че доколкото тръбите на газовата инсталация минават върху фасадната стена на първия етаж, същите възпрепятстват нейното поддържане и ремонтиране, нарушават естетическия вид и нейното предназначение. Сочи се, че районният съд е отхвърлил предявения иск касателно процесната газова инсталация с аргумент, че същата е била изградена от оторизирана фирма. Поддържа се, че това обстоятелство е без значение за предмета на спора, като при преценката относно наличието и степента на неблагоприятно въздействие върху имота на въззивницата следва да се съобрази законността на монтажа, което може да се осъществи единствено посредством изготвяне на заключение от специалист.

По отношение на масивната постройка, чието премахване се иска, се поддържа, че районният съд не е обсъдил всички доказателства и доводи на въззивницата във връзка с наличието на неправомерно въздействие върху собствеността , дължащо се на същата. Твърди се, че от приетото по делото писмо от Община Дупница № 94-К444/1/ от 09.07.2008 г. е видно, че второстепенната постройка на допълващо 2 застрояване при закупуване на имота от въззиваемите е имала размери 290 см. на 240 см. и височина 130 см., а новопостроената такава, чието премахване се иска, е с размери 220 см. на 230 см. и височина над 225 см., от които 70 см. са над покрива на собствения на въззивницата гараж. Твърди се, че изводът на първоинстанционния съд, че новата сграда не засенчва прозорците на собствения на въззивницата първи етаж от къщата, с оглед на който и е отхвърлен предявеният иск, противоречи на горните данни. Поддържа се, че засенчването е вследствие на височината на покрива на новата постройка и не зависи от разстоянието до жилищната сграда. Твърди се също така, че процесната постройка на допълващо застрояване представлява строеж от шеста категория по смисъла на ЗУТ, който е изпълнен без необходимото разрешение за строеж, поради което постройката е незаконна и подлежи на премахване. На следващо място въззивницата поддържа, че покривът на новопостроената сграда е със 70 см. над този на гаража , поради което всичкият водосбор се излива върху покрива на нейния гараж, което от своя страна разрушава керемидите и навлажнява стените.

Въззивницата претендира да бъдат премахнати и незаконно изградените елементи на процесния гълъбарник - бетонова площадка, винкели, метална врата и покрив от мрежа, като излага аргументи, че въззиваемият С . продължава да храни гълъби върху бетоновата площадка, които пък замърсяват двора.

Съобразно изложеното моли съдът да отмени изцяло обжалваното решение и вместо него да постанови друго, с което да уважи предявените искове с правно основание чл. 109 ЗС. Претендира разноски.

В срока по чл. 263 ГПК ответниците в първоинстанционното производство - С.

М. С. и И. Н. П. са подали отговор на въззивната жалба, с който изцяло я оспорват.

Противопоставят се на твърденията на въззивницата за необоснованост на решението и за постановяването му при съществени процесуални нарушения. Оспорват твърдението, че районният съд не е изпълнил задълженията си свързани с изготвяне на доклад по делото, като сочат, че въззивницата (тогава в качеството си на ищца) е депозирала изрично становище във връзка с доклада по делото и отговора на исковата молба. Поддържат, че обжалваното решение е мотивирано – съдът е изложил съображения за отхвърлянето на иска.

Оспорват предприетото от тях строителство да е нарушило правото на собственост на въззивницата чрез създаване на ограничения и затруднения за ползване на собствените имоти по-големи от обичайните. Във връзка с претенцията за премахване на газовата инсталация сочат, че по делото е предоставена информация от „Аресгаз“ ЕАД, в качеството му на лицензиант за дейностите разпределение и снабдяване с природен газ, относно реда за присъединяване на клиентите към газоразпределителната мрежа и конкретно тяхното присъединяване. Допълват, че по делото е налична и документацията, съгласно която е извършено присъединяването. С оглед на това оспорват като неоснователно твърдението на въззивницата, че монтажът на газовата инсталация не е изпълнен съобразно работния проект и договора с „Аресгаз“ ЕАД. Поддържат, че, освен че газовата инсталация е изградена съгласно изготвения проект, същата е одобрена, въведена в експлоатация и ежегодно се обслужва технически, поради което е неоснователно твърдението относно 3 необезопасеността на газопроводните тръби. Оспорват се тръбите да отстоят на помалко от 10 см. от електрически кабели, захранващи сградата, което от своя страна да създава реална опасност от инциденти. Застъпва се, че газовете от системата не излизат от пригодена за комин тръба, а от специален, предвиден за такава газова инсталация от затворен тип коаксиален комин. Сочи се, че въззивницата е дала съгласие за газифициране на втория жилищен етаж на сградата и дори е присъствала при монтирането на инсталацията.

Във връзка с претенцията за премахване масивната постройка (барака) се излагат твърдения, че въззиваемите са решили да ремонтират първоначално съществувалата постройка, тъй като тя била в лошо състояние – полуразрушена и опасна за ползване.

Поддържа се, че наличната понастоящем такава представлява второстепенна постройка на допълващо застрояване и е изградена на мястото на преди съществувалата. Застъпва се, че наличието на процесната барака не нарушава владението и пълноценното ползване от страна на Е. на собствеността .

По изложените съображения молят въззивната жалба да бъде оставена без уважение и първоинстанционното решение да бъде потвърдено. Претендират разноски.

Подадена е също така въззивна частна жалба с вх. № 350/11.01.2024 г. от С. М. С. и И. Н. П., срещу определение № 1248/28.12.2023 г., постановено по гр. дело № 2008/2022 г. по описа на РС – Дупница. С обжалваното определение е оставено без уважение искането на ответниците в първоинстанционното производство, обективирано в молба с вх. № 9699/23.10.2023 г., за изменение на решението на районния съд в частта за разноските.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа страна следното:

От представения по делото нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по наследство и делба № 6, том IV, рег. № 4188, дело № 570 от 2005 г. от 17.09.2005 г. на нотариус Л.С., с район на действие РС – Дупница се установява, че А.

Г. Е. е собственик на първи жилищен етаж със застроена площ от 97 квадратни метра, заедно с 3/4 (три четвърти) идеални части от двете избени помещения (стая и мазе), ведно с 1/2 (една втора) идеална част от общите части на двуетажната масивна жилищна сграда с идентификационен № *** и гараж с идентификационен № ***, със застроена площ от 21 квадратни метра, които сгради са построени върху общински терен при отстъпено право на строеж в поземлен имот с идентификационен № *** (шестдесет и осем хиляди седемстотин осемдесет и девет точка шестнадесет точка четиристотин и петдесет), с площ от 349 (триста четиридесет и девет) квадратни метра пространство, с трайно предназначение: урбанизирана и начин на трайно ползване - ниско застрояване, находящ се в гр.

Дупница, ***, при съседи на имота: улица с идентификационен № ***, жилищен блок с идентификационен № ***, имот с идентификационен № *** и имот с идентификационен № ***. От представената по делото спогодба от 11.01.1971 г., сключена между бащата на А. Е. – Г.Е.М., и Н.И.С. се установява, че описаните в нотариалния акт 3/4 (три четвърти) идеални части от двете избени помещения (стая и мазе) представляват едно мазе и една стая в подпокривното пространство на къщата, изградена откъм западното било на покрива. В спогодбата е уговорено изграждането на плътна ограда по една от границите на поземления имот (тази откъм запад-югозапад), в който се намира къщата, 4 която ограда да послужи за приспособяването на навес за отоплителни материали. В депозираната искова молба се съдържат изявления, водещи до извод, че уговорените навеси за отоплителни материали са били изградени, но под формата на постройки състоящи се от четири ограждащи стени и покрив. Именно разрушаването и повторното изграждане (но по-висока) на една от тези масивни постройки (бараки), се твърди че представлява неоснователно действие, което пречи на Е. да упражнява правото си на собственост върху горепосочения първи жилищен етаж от къща.