Определение № 1622 от 07.07.2022, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1622 гр. Бургас, 07.07.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на седми юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Росица Ж. Темелкова

Членове:

Таня Т. Русева Маркова

Димитър П. Стоянов като разгледа докладваното от Таня Т. Русева Маркова Въззивно частно гражданско дело № 20222100500207 по описа за 2022 година Производството е образувано по повод на депозирана частна жалба от ,,Теленор България“ ЕАД (понастоящем с наименование „Йеттел България“ ЕАД), със седалище гр. София ЕИК 130460283 и адрес на управление гр. София, район Младост, ж.к. ,,Младост“ 4, бизнес Парк София, сграда 6, чрез адвокат Здравко Цанев - САК, със съдебен адрес – гр. София, ж.к. ,,Гео Милев“, ул. ,,Александър Жендов“ № 6, ет. 5 против Заповед № 1245 от 09.06.2021г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, постановена по частно гр. дело № 4039/2021г. по описа на Районен съд – Бургас, в частта за разноските за адвокатско възнаграждение.

Депозираната жалба е подадена в срока по чл. 275 от ГПК заявителят е уведомен за издаването на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК след нейното влизане в сила – тоест на 26.01.2022г., а жалбата е изпратена по пощата на 01.02.2022г. и получена в съда на 03.02.2022г. и по този начин следва да се приеме, че е спазен седмодневния срок за атакуване на заповедта за изпълнение в частта й за разноските.

Частната жалба е подадена от лице с правен интерес да атакува постановения съдебен акт, допустима е и следва да бъде разгледана по същество. С жалбата се оспорва цитираната заповед за изпълнение като неправилна в частта, в която на заявителя са присъдени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 50 лева и се претендира присъждането им в полза на заявителя - ,,Теленор България“ ЕАД (понастоящем с наименование „Йеттел България“ ЕАД) в пълен размер от 360 лева с ДДС, съразмерно на уважената претенция по подаденото заявление. В жалбата се твърди, че Районен съд – Бургас е уважил изцяло искането, 1 обективирано в подаденото заявление по чл. 410 от ГПК, за вземане, произтичащо от Договор за мобилни услуги № * и Договор за лизинг от 02.03.2019г., за следните суми: 422, 20 лева – главница, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението – 08.06.2021г. до окончателното плащане, както и сумата от 25 лева - държавна такса и 50 лева - адвокатско възнаграждение. Навеждат се доводи във връзка с приложение правилото на чл. 78, ал. 1 от ГПК и т. 1 от ТР № 6/2012г. по описа на ОСГТК на ВКС.

Посочва се, че извършеното плащане за адвокатски хонорар се удостоверява с приложения към заявлението Договор за правна защита и съдействие № 10275/02.03.2021г., ведно с пълномощно към него. Подчертава се, плащането е извършено реално и по делото е представено доказателство за това Фактура № 1*/17.05.2021г. В жалбата се излага становище, че не са налице основания за намаляване размера на адвокатското възнаграждение, тъй като сумата от 300 лева съвпада с предвидения минимален размер съобразно чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Претендира се атакувания съдебен акт да бъде отменен в обжалваната му част и да бъдат присъдени претендираните разноски.

Бургаският окръжен съд като взе предвид исканията и твърденията на страните, разпоредбите на закона и представените по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството пред Районен съд – Бургас е образувано въз основа на депозирано Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.

410 от ГПК, с което се претендира да бъде разпоредено длъжникът С. Й. Й. да заплати на ,,Теленор България“ ЕАД (понастоящем с наименование „Йеттел България“ ЕАД), следните суми: 442 лева - главница, представляваща сбор от неплатени месечни такси и лизингови вноски за периода от 05.05.2019г. до 04.07.2019г. и договорна неустойка, дължими по сключени между страните Договор за мобилни услуги № * и Договор за лизинг от 02.03.2019г., съгласно Фактури № */05.06.2019г., № */05.07.2019г. и № */05.09.2019г., както и сумата от 25 лева - заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение в размер на 360 лева.

В заявлението се посочва, че страните са сключили договори за предоставяне на услуги: Договор за мобилни услуги № * и Договор за лизинг от 02.03.2019г., съгласно които на потребителя са предоставени мобилен телефонен номер * и мобилен телефонен апарат SAMSUNG Galaxy J4 Pus Dual Gold (на основание сключения между страните Договор за лизинг от 02.03.2019г.). В заявлението се посочва, че длъжникът не изпълнява задълженията си за заплащане цената на ползваните мобилни услуги, лизинговите вноски за предоставените устройства и задълженията си за неустойки, възникващи вследствие на предсрочното прекратяване на договорите за мобилни услуги по вина на потребителя поради изпадането му 2 в забава, начислени и издадени от заявителя фактури.

Въз основа на депозираното Заявление за издаване на Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, Районен съд – Бургас е постановил Заповед № 1245 от 09.06.2021г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, постановена по частно гр. д. № 4039/2021г., по силата на която е разпоредено длъжникът С. Й. Й., сумата от 422 лева - главница, представляваща сбор от неплатени месечни такси и лизингови вноски за периода от 05.05.2019г .до 04.07.2019г. и договорна неустойка, дължими по сключени между страните Договор за мобилни услуги № * и Договор за лизинг от 02.03.2019г., законната лихва от вземането, както и сумата от 75 лева - разноски поделото, от които - 25 лева - заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение в размер на 50 лева.

В своите мотиви съдът е приел, че адвокатският хонорар следва да бъде определен съобразно спецификата на производството, действителната практическа и правна сложност на делото, както и че ограниченията на минималните размери на адвокатските възнаграждения, наложени с Наредба № 1/2004г. на Висшия адвокатски съвет, не отговарят на легитимни цели, включително и постановените с чл. 101, § 1 от ДФЕС - Решение на съда на ЕС по съединени дела С-427/16 и С-428/16.

Бургаският окръжен съд, намира от правна страна следното:

Съгласно чл. 78, ал. 1 във връзка с чл. 412, т. 6 ГПК, заплатените от заявителя в заповедното производство такси и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от длъжника.

Съгласно задължителните указания, дадени в т. 7 от ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк.д. № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, разпоредбата на чл.

248 ГПК намира приложение в заповедното производство в хипотезата, при която заповедният съд не се е произнесъл по искането за разноски. В същото е посочено, че по въпроса за приложимостта на чл. 248 ГПК в заповедното производство следва да бъдат разграничена хипотезата, при която заповедният съд изобщо не се е произнесъл по искането за разноски, от тази, при която произнасянето му е погрешно, т.е. несъобразено с правилата на чл.

78 ГПК, включително когато не са присъдени всички направени разноски в полза на страната, която има право на такива. В последния случай (при погрешно произнасяне по разноските) заинтересуваната страна разполага с изрично уредената в чл. 413, ал.1 ГПК възможност да подаде частна жалба срещу заповедта за изпълнение в частта за разноските. Ако обаче съдът е пропуснал да се произнесе по това искане (липсва произнасяне по разноските), налице е непълнота, която подлежи на отстраняване по общия ред на чл. 248 ГПК.

С оглед така дадените разяснения от ВКС, които са задължителни за съдилищата, въззивният съд намира, че в конкретния случай не може да се приеме, че депозираната частна жалба по съществото си е молба по чл. 248 от 3

ГПК за изменение на заповедта за изпълнение и изпълнителния лист в частта за разноските, а следва да бъде разгледана именно като жалба по реда на чл.

413, ал. 1 от ГПК. В случая, в издадената по делото заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК заповедният съд се е произнесъл по искането за разноските за адвокатско възнаграждение, като е присъдил част от тях в размер на 50 лева и е счел, че не следва да се присъдят на заявителя разноски за процесуално представителство в пълния им заявен размер от 360 лв., което пък фактически представлява отказ да се присъди този размер и за заявителя на основание чл.

413 от ГПК съществува правото да атакува постановената заповед в частта на разноските.

На основание чл. 36, ал. 1 от ЗА адвокатът има право на възнаграждение за своя труд, като размерът на възнаграждението се определя в договор между адвоката и клиента. Този размер трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде по-нисък от предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа – чл. 36, ал. 2 ЗА. С Наредба № 1/09.07.2004 г. на Висшия адвокатски съвет за минималните размери на адвокатските възнаграждения са определени възнагражденията за процесуално представителство, защита и съдействие по различни видове дела.

Отговорността за разноски е ограничена обективна деликтна отговорност за вредите от предявяване на неоснователен или недопустим иск и включва само внесените такси и разноски по производството, както и възнаграждението за един адвокат, но не и всякакви други разходи и пропуснати ползи от страната по делото. Основната цел е да се възстановят направените реални разходи, които са предизвикани от нуждата от правна защита в дадено производство.

Безспорно е, че производствата по заявления за издаване на Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК и по чл. 417 от ГПК, са дела с определен интерес, формиран стойностно от размера на претендираните вземания. В исковото производство, размера на адвокатското възнаграждение се определя на база пълния размер на имуществения интерес. При интерес до 1 000 лв. в исковото производство е дължимо адвокатско възнаграждение в минимален размер от 300 лв., респ. 360 лв., с включен ДДС по смисъла на чл. 7, ал. 2, т. 1 и §2а от ДР от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения . В случай, че претенцията се завява не в исково, а в заповедно производство, възнаграждението се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 от цитараната наредба, но на базата на половината от стойностите на претендираните суми по смисъла на чл. 7, ал. 7 от Наредбата. Горното води до извод а, че в случая адвокатското възнаграждение следва да се определи на база на половината от размера на претендираното вземане от 442, 20 лева – тоест отново се касае за сума до размера от 1 000 лева и в този случай минималното възнаграждение също възлиза на сума в размер от 300 лева (360 лева с включен ДДС).

Заявителят е претендирал да му бъде присъдено като разноски именно възнаграждението в минимален размер от 360 лв., с вкл. ДДС, заплащането на което надлежно е удостоверил – с представения по делото 4

Договор за правна защита и съдействие № 10275/02.03.2021г. (лист 5 от първоинстанционното производство), от който е видно, че договореното между страните възнаграждение за адвокат в размер на 360 лева с включен ДДС е заплатено в брой. На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК и като взе предвид, че депозираното заявление е изцяло уважено, то настоящата инстанция намира, че и направените в заповедното производство разноски следва да бъдат изцяло уважени.

Мотивиран от изложеното, атакуваното разпореждането в частта, в която е отказано да бъде присъдено възнаграждението за адвокат в неговия пълен размер следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено ново разпореждане, по силата на което да бъдат присъдени направените по делото разноски в пълния им обем.

След връщане на делото, първоинстанционният съд, сезиран със заявлението, следва да издаде допълнителна заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК.

Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Разпореждане, обективирано в Заповед № 1245 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, постановена по частно гр. дело № 4039/2021г. по описа на Районен съд - Бургас , в частта, в която е отхвърлено заявлението на ,,Теленор България“ ЕАД (понастоящем с наименование „Йеттел България“ ЕАД), със седалище гр. София, ЕИК 130460283 и адрес на управление гр. София, район Младост, ж.к. ,,Младост“ 4, бизнес Парк София, сграда 6, със съдебен адрес: гр. София, ж.к. ,,Гео Милев“, ул. ,,Александър Жендов“ № 6, ет.5, за присъждане на направените по делото разноски – възнаграждение за адвокат за сумата над присъдения размер от 50 (петдесет) лева до размера на отхвърлената част от 360 лева и вместо това ПОСТАНОВЯВА: