Решение № 4011 от 11.06.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4011 гр. София, 11.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Рени Коджабашева

Членове:

Мария Г. Шейтанова

Весела Т. Аврамова при участието на секретаря Капка Н. Лозева като разгледа докладваното от Мария Г. Шейтанова Въззивно гражданско дело № 20251100507515 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С решение № 8771 / 15.05.2025 г. по гр. д. № 38003/2024 г. по описа на СРС, 173 с-в, е признато за установено на основание чл. 439, ал. 1 ГПК, че И. С. Г. не дължи на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД сумите, както следва: главница в размер на 2 432,05 лева, сумата от 2 518,41 лева за договорна лихва, сумата от 1 405,94 лева за лихва за забава, сумата от 9 лева за такса разходи и сумата от 327,31 лева за съдебни разноски, за които суми по ч.гр.д. № 470/2017 г. на Районния съд Белоградчик на 12.09.2017 г. е издаден изпълнителен лист и за събирането на които е било образувано изп.д. № 9 536/2017 г. по описа на ЧСИ Н.М..

Образувано е по въззивна жалба вх. № 181291/02.06.2025 г. на ответника „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД срещу решението. В жалбата се излагат доводи за неправилност и необоснованост на първоинстанционното решение.

Моли за отмяна на решението и постановяване на друго, с което исковете по чл. 439 ГПК да бъдат отхвърлени. Сочи, че неправилно районният съд е приел, че вземанията са погасени по давност поради непредприемане на същински изп. действия. Излага, че с молбата за образуване на ИД и с последващи молби е поискал извършването на действия по изпълнението, а и са възложени правомощията по чл. 18 ЗЧСИ. Поради това ЧСИ е поддържал служебно висящността на производството. Сочи, че искането да бъде предприето определено действие прекъсва давността, понеже не е необходимо да е постигнат резултат от действието, а и ЧСИ е длъжен да приложи способа.

Въззиваемият И. С. Г. оспорва подадената въззивна жалба. Моли за 1 потвърждаване на решението и присъждане на сторените по делото разноски. Излага, че до 2024 г. не са извършвани по ИД същински изп. действия. Претендира разноски.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба и отговора приема следното.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Решението е валидно и допустимо. Към датата на подаване на исковата молба, а и към датата на даване ход на устни състезания пр-вото по ИД е висящо, поради което искът е допустим.

Решението следва да бъде потвърдено като правилно.

С иска по чл. 439 ГПК се оспорва дължимостта на сумите по изпълнителния лист поради обстоятелства, изключващи изпълняемото право в неговата цялост, например изтекла давност, плащане, прихващане. Фактите следва да са такива, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание / ако е проведено исково производство/ или след изтичане на срока за подаване на възражение, ако ИЛ е издаден по влязла в сила заповед за изпълнение. Факти, настъпили преди приключване на съдебното дирене или преди изтичане на срока за подаване на възражение, са преклудирани като установени със сила на пресъдено нещо.

С исковата молба е предявен иск по чл. 439 ГПК от длъжника по ИД И. С. Г. срещу взискателя „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД. Ищецът твърди, че вземанията по ИЛ от 12.09.2017 г. по ч.гр.д. № 470/2017 г. на Районния съд Белоградчик са недължими като погасени по давност.

Твърди, че въз основа на ИЛ е образувано изп.д. № 9 536/2017 г. по описа на ЧСИ № Н.М.. Излага в исковата молба, че последното изп. действие, прекъсващо давностния срок, е от 04.09.2018 г., като до 04.09.2023 г. вземанията по ИЛ били погасени по давност. Сочи, че в периода 13.06.2019 г. – 23.02.2023 г. взискателят не е искал, а ЧСИ не е предприемал валидни изп. действия по делото. В тази връзка излага, че деловодната система на ЧСИ е манипулируема и е възможно да се запазват входящи номера. Също така въпреки насрочените описи на движими вещи за 25.06.2019 г., 19.12.2019 г. и за 14.07.2022 г. то те не са извършени и с насрочването им не е прекъснат давностният срок, изтекъл на 04.09.2023 г.

С отговора на исковата молба ответникът взискател оспорва иска. Навежда, че са входирани молби от взискателя и са извършвани действия по ИД. Сочи, че в периода 13.06.2019 г. – 10.05.2024 г. са подавани молби за извършване на справки и за насрочване на опис на движимо имущество; постъпили са плащания.

По делото не е било спорно, а и се установява от писмените доказателства, че ИЛ от 12.09.2017 г. по ч.гр.д. № 470/2017 г. на Районния съд Белоградчик е издаден в полза на кредитора „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД срещу длъжника И. С. Г.. В случая вземанията се погасяват с изтичането на петгодишен давностен срок.

С ТР № 2/26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС се обявява за неактуално ПВС № 3/1980 г., според което погасителна давност не тече докато трае изпълнителният процес относно принудителното осъществяване на вземането.

Възприема се напълно различно разрешение. Съгласно т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС по време на изпълнителния процес давността не се 2 счита за спряна, понеже кредиторът може да избере дали да предприема действия като иска прилагането на нови изпълнителни способи или не.

Постановките на

Постановление на ВС № 3/1980 г. са обявени за неактуални по съображенията, че то се отнася до принудителното изпълнение на вземанията на социалистическите организации, по които се е провеждало служебно ръководене на изпълнителния процес. Според тълкувателното решение при изпълнителния процес давността се прекъсва многократно с предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ, като е без значение дали прилагането му е поискано от взискателя или е предприето от ЧСИ по чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ. Считано от датата на предприемане на последното валидно изпълнително действие започва да тече нова погасителна давност, като за давността е без значение кога делото е прекратено на осн. чл. 433, ал. 1 , т. 8 ГПК. Като изпълнителни действия, чието предприемане прекъсва давността, са посочени: налагането на запор и възбрана, присъединяване на кредитора, възлагане на вземане, извършване на опис и оценка, назначаване на пазач, насрочване и извършване на продан до постъпването на суми от проданта или на плащания от трети лица. Не прекъсват давността: изпращането и връчването на ПДИ, проучването на имущественото състояние, извършването на справки, назначаването на експертиза, извършването на разпределение на постъпили по делото суми и плащането въз основа на разпределението. Признанието на длъжника за съществуване на вземането също прекъсва давността.

Според ТР № 3/2020 г. от 28.03.2023 на ОСГТК на ВКС отмяната на ПВС № 3/ 18.11.1980 г., извършена с т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС, поражда действие от считано от 26.06.2015 г. Развито е, че докато е траел изпълнителният процес относно вземанията по образувани преди обявяването на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. на ОСГТК, ВКС изпълнителни дела, давност за тези вземания не е текла. За тях давността е започнала да тече от 26.06.2015 г., от когато е обявено за загубило сила ПВС № 3/ 1980 г. В този смисъл е и т. 3 от ТР № 2/2023 г. от 04.07.2024 г. на ОСГТК на ВКС, според което по изпълнителните дела, образувани за принудително събиране на вземания, не е текла погасителна давност до обявяване на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. Давността за тези вземания e започнала да тече от 26.06.2015 г.

Изп.д. № 9 536/2017 г. по описа на ЧСИ Н.М. е образувано след приемането на ТР № 2/26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС и след 26.06.2015 г. Следователно постановките на това ТР са приложими считано от образуването на ИД.

Давностният срок е прекъснат с извършването на следните същински изп. действия: на 23.10.2017 г. е наложен запор на трудовото възнаграждение на длъжника, на 07.09.2018 г. г. е наложен запор на банкова сметка на длъжника в ПИБ АД, на 10.09.2018 г. е наложен запор на банкова сметка на длъжника в “Юробанк България“ АД.

Считано от тази дата - 10.09.2018 г., е започнал да тече нов петгодишен давностен срок, който е изтекъл на 10.09.2023 г. без да бъде прекъсван с предприемане на конкретно същинско изп. действие.

Според заключението на СТЕ, което съдът напълно кредитира, то използваните от ЧСИ деловодни системи не позволяват промяна на вида и делото, по което са входирани документи. В.л. е извършило справка в ел. папка на ИД и е установило, че подадените в периода 13.06.2019 г. – 10.05.2024 г. молби от взискателя са подадени по ИД 9536/2017 г.; че е гарантирана поредността на вх. и изх. номера; че не е възможно 3 преместването на един документ от едно дело в друго дело; че датите на молбите съвпадат с датите на файловете на сървъра; не е възможно да се смени вече придаден входящ номер. По време на разпита си в.л. сочи, че е възможно с бутон “редакция“ да се променят бележките съм документ, но не е възможно да се върне документът в начален статус или да се измени.

Видно от справка от НАП то лицата, подали молбите, са работили за взискателя – възражение, което не се и поддържа с въззивната жалба / че не са работили за взискателя/.

Така установява се, че в периода 13.06.2019 г. – 10.05.2024 г. действително са подавани молби от взискателя за извършване на справки и за насрочване на опис на движимо имущество. Тези молби обаче, както и извършването на справки от ЧСИ, не прекъсват давностния срок. Насрочен е опис на движими вещи на длъжника за дати 28.08.2019 г., 18.02.2020 г., 22.07.2020 г., 13.09.2022 г. За нито един от тези описи обаче няма данни длъжникът да е уведомен, а още по-малко да са извършени. Според ТР прекъсва давностния срок извършването на описа.

Така считано от 10.09.2018 г. е започнал да тече нов петгодишен давностен срок, който е изтекъл на 10.09.2023 г. без да бъде прекъсван с предприемане на конкретно същинско изп. действие.

Следващото същинско действие, което би могло да прекъсне давностния срок, ако не беше изтекъл, е постъпването на сума от запор на банкова сметка на 12.12.2023 г., както и налагане за запор на трудово възнаграждение през м. 03.2024 г. Към тези дати обаче давностният срок е бил изтекъл – на 10.09.2023 г. Правилно исковете са били уважени.

Разноски се следват на въззиваемия ищец. Представен е договор за правна защита и съедйствие от 28.04.2026 г. по чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА. Съдът определя възнаграждение от 150 евро според фактическата и права сложност на спора.

Така мотивиран, Софийски градски съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 8771/15.05.2025 г. по гр. д. № 38003/2024 г. по описа на СРС, 173 с-в.

ОСЪЖДА „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД ЕИК 203670940, да заплати на основание чл. 38, ал. 2 ЗА на адв. М. И. П., л.н. **** адвокатско възнаграждение в размер на 150 евро за въззивното производство.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

4

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5