Решение № 22 от 19.01.2026, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 22 гр. С.*, 19.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С.*, I ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Димитър М. Христов

Членове:

Румяна Ат. Танева

Анна Т. Трифонова при участието на секретаря Стефани Хр. Чапанова като разгледа докладваното от Анна Т. Трифонова Въззивно търговско дело № 20255501000387 по описа за 2025 година

Производството е образувано по въззивна жалба на “Т.” ЕАД против Решение № 645/02.07.2025г. постановено по гр.д. № 987/2025г. на РС С.*, с което е обявен за недействителен, на основание чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, Договор за паричен заем № 312525509 от 01.02.2024 г., сключен между С. К. К., ЕГН ********** и „Т.“ ЕАД, гр. С., ЕИК ** и са присъдени разноски по делото.

Във въззивната жалба се излагат подробни съображения за неправилност и необоснованост на обжалваното решение. Развити са подробни съображения от фактическа и правна страна във връзка с направените оплаквания. Направено е искане да се отмени първоинстанционното решение като неправилно и вместо него да се постанови друго, с което да се отхвърли предявения иск. Направено е искане да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение по делото.

В законния срок е постъпил писмен отговор от страна на въззиваемия, в който е взето становище, че жалбата е неоснователна, а решението е законосъобразно и правилно, изложени са подробни аргументи в тази връзка, направено е искане да е отхвърли жалбата и да се остави в сила решението на Районен съд – С.*. Претендират се разноските по въззивното производството.

Окръжен съд – гр. С.*, в настоящият състав, след като обсъди данните по първоинстанционното и въззивното производства, намира за 1 установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивната инстанция дължи проверка за валидността на решението, за неговата допустимост, в обжалваната част, а за правилността му единствено на въведените в жалбата основания.

При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо.

По отношение правилността на обжалваното решение съдът намира следното:

По делото не е спорно и от писмените доказателства се установява, че на 01.02.2024 г. между С. К. К., като кредитополучател и "Т." ЕАД – кредитодател е сключен Договор за потребителски кредит № 312525509/01.02.2024г., по силата на който на кредитополучателя е предоставена сума в размер на 2300 лв., при годишен лихвен процент – 51,13% и годишен процент на разходите по кредита 64,10%. Съгласно чл. 7.1 от договора общия размер на кредита е 2942,72 лв., включващ сумата 2300 лв.

- дадена в заем и 642,72 лв. – застрахователна премия. Съобразно инкорпорирания в договора погасителен план заетата сума следва да се върне на 24 анюитетни месечни погасителни вноски, всяка с размер 198,20 лв., последна вноска в размер на 198,35 лв., с падеж 15-то число на месеца, включваща в себе си посочените части от главницата и лихвата, т.е. сумата 4756,95 лв., от които 2942,72 лв. главница /състояща се от дадени в заем средства и уговорени като застрахователна премия средства/ и 1814,23 лв. лихва.

Съгласно чл. 19 от договора при сключването му потребителят не е длъжен да сключва застраховка, по свое желание той може да сключи някоя от застраховките или да се присъедини към някоя от застрахователните програми, предлагани от кредитора, в качеството му на застрахователен агент, без това да е задължително условие за сключването на самия договор.

Съгласно чл. 7.2.3 от договора, в случаите, когато потребителят е пожелал да сключи някоя от застраховките или да се присъедини към някоя от застрахователните програми, предлагани от кредитора при условията на чл.

19, частта от средствата по кредита, представляваща дължимата за конкретната застраховка (конкретните застраховки), се превежда от кредитора за сметка на потребителя по банковата сметка на съответния застраховател, респективно – по банковата сметка на съответния застрахователен посредник.

Видно от представения сертификат № 170535573342024 за застрахователни програми „Защита на кредита“ и „Защита на сметките“ на кредитополучателя на потребителски кредити и допълнителна медицинска 2 услуга „Второ медицинско мнение“ и „Програма за превенция на здравето“ в качеството си на застрахователен агент на „К.Ж.“ и „К.О.“, ответникът "Т." ЕАД е сключил със С. К. К. застрахователни програми „Защита на кредита“ и „Защита на сметките“ с плащане на еднократна такса „Второ медицинско мнение“, с еднократна застрахователна премия в размер на 638,59 лв.

Сумата, представляваща еднократната застрахователна премия от 638,59 лв., не е платена от кредитополучателя. Кредиторът, който е и застрахователен агент, се е задължил да превежда от сметката на потребителя по своята банкова сметка или по тази на застрахователя „частта от средствата по кредита“, представляваща дължимата за конкретната застраховка“ / чл. 7.2.3/.

От представеното заявление за рефинансиране на задължение от 04.02.2024 г. е видно, че кредитът от 01.02.2024 г. е отпуснат с цел рефинансиране на потребителски кредит ДПК № 7053517560, предоставен на К. от същия кредитор.

Преди подписване на кредитното съглашение, кредитополучателят е попълнил заявление-декларация за установяване на договорни отношения от 01.02.2024г.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Сключеният между страните договор има характеристиките на договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗПК, спрямо който са приложими специалните изисквания на ЗПК и ЗЗП.

Разпоредбата на чл. 11, ал. 1 от ЗПК императивно установява съдържанието на договора за потребителски кредит, част от което е годишният процент на разходите по кредита /ГПР/ - чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.

Съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

Съгласно § 1 т. 1 от ДР на ЗПК "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, 3 когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси.

Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът за потребителски кредит трябва да съдържа ГПР по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР по начина, посочен в приложение № 1. Изрично разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК постановява, че ГПР не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в евро и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България.

В настоящия случай е безспорно установено, че се касае за сключване на договор за потребителски кредит, при който длъжникът се е присъединил към застрахователни програми на кредитора, "Защита на кредита" и "Защита на сметките" за кредитополучателите на потребителски кредити, предоставени от "Т."ЕАД. Изтеглен е допълнителен кредит в размер на застрахователната премия, като главницата за възстановяването на заетите суми е оформена общо и за двата дълга. Възнаграждението на кредитора е начислено общо и в крайна сметка ведно с него и застраховката е постигнат общ размер по кредита, т. е. крайно дължима сума, която надхвърля по размер почти два пъти размера на реално изтеглената сума. При това в застрахователното правоотношение кредиторът действа като застрахователен агент срещу комисионна, която не е посочена. Липсват и данни по делото части от застрахователната премия по застрахователното съглашение /предвид направените плащания по договора за потребителски кредит/ да са били реално заплатени на застрахователите.

Видно от представения Договор за потребителски кредит № 312525509/01.02.2024 г., в посочения размер на ГПР – 64,10% са включени само договорната лихва и разходите на банката за обслужването на кредита, при коректно поведение на двете страни. Застрахователната премия не е включена при изчисляване на ГПР. В случай, че в ГПР освен възнаградителната лихва се включи и застрахователната премия, размерът на ГПР би бил в по-голям размер, като определено би надвишил максималния допустим размер на ГПР, установен с разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК.

В случая, независимо, че в договора за кредит е посочено, че застрахователното правоотношение е незадължително за получаване на кредита, разходите по него следва да се включат в общите по кредита за потребителя и да участват при формирането на ГПР, защото са част от конструкция, прикриваща допълнително възнаграждение за кредитора, което представлява разход по основния договор и следва да бъде включен в ГПР.

4

Посоченият в процесния договор ГПР не отговаря на действителния размер на разходите по кредита, поради което този договор не отговаря на императивното изискване относно неговото съдържание, установено в чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.

С оглед гореизложеното, като не са включени застрахователните премии в размера на ГПР в процесния договор за потребителски кредит, е налице противоречие с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК и договорът за кредит е недействителен на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.

Поради съвпадане на правните изводи на двете първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено. инстанции,

По разноските:

От представените по делото доказателства се установява, че въззиваемият е материално затруднено лице, поради което адвокатската защита е осъществявана безплатно. Предвид изхода на спора, следва в полза на процесуалния представител на въззиваемата да се присъди възнаграждение за оказаната безплатна адвокатска помощ и съдействие на основание чл. 38, ал. 1 от ЗАдв, в какъвто смисъл е направено и съответното искане.

Съобразно приетите с решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22 г. /задължително за съдилищата, съгласно чл.

633 ГПК/, както и с оглед практиката на ВКС, обективирана в определение № 50015/16.02.2024 г. по т. д. № 1908/2022 г. на ВКС, I т. о и определение № 50015/16.02.2024 г. по т. д. № 1908/2022 г. на I т. о. на ВКС, посочените в Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатски възнаграждения размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при определяне служебно на възнаграждения, но без да са обвързващи за съда. При преценка на релевантните при определяне на адвокатското възнаграждение параметри - вид на спора, интерес, вид и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото, на адв. М. В. М. следва да се определи адвокатско възнаграждение в размер на 926 лева с вкл. ДДС /473,46 евро/ за оказаната безплатна адвокатска помощ на въззиваемата С. К. К.. Определеното адвокатско възнаграждение е към минимума, предвиден в Наредба № 1/2004 г.

, а процесуалният представител адв. М. е представил доказателства за регистрация по ЗДДС.

Водим от горните мотиви, съдът

РЕШИ:

5

ПОТВЪРЖДАВА решение № 645/02.07.2025г. постановено по гр.д. № 987/2025 г. по описа на Районен съд – гр.С.*.

ОСЪЖДА „Т.“ ЕАД, ЕИК ** със седалище и адрес на управление гр. С., * * да заплати на адвокат М. В. М., АК - П., с адрес: гр. П., ** сумата от 473,46 евро /четиристотин седемдесет и три евро и четиридесет и шест евроцента/ с вкл. ДДС /с левова равностойност от 926 лева /деветстотин двадесет и шест лева/ с вкл. ДДС/, представляваща адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал.2 ЗА за оказаната безплатна правна помощ на въззиваемата С. К. К. пред въззивната инстанция.

Разпечатката съдържа 47 от 53 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/f6d94aa2-3a14-4012-9df6-c48196053871