Решение № 495 от 19.08.2021, Районен съд - Варна
- Съд
- Районен съд - Варна
- Дело
- Административно наказателно дело 1036/2021
- Вид
- Решение № 495
- Подписан
- 19.08.2021
- В сила
- 30.11.2021
- Състав
- Теодора Шишкова
Цитирани разпоредби
- чл.34, ал.1 и 3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.34, ал.1 и 3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.44 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.57, ал.1, т.5 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.6 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63 ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
РЕШЕНИЕ
№ 495 гр. Варна , 19.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 36 СЪСТАВ в публично заседание на седемнадесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:
Теодора Шишкова при участието на секретаря Неше Еюб. Реджепова като разгледа докладваното от Теодора Шишкова Административно наказателно дело № 20213110201036 по описа за 2021 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „А.Б.“ ЕООД с ЕИК ***, с адрес: гр. Варна, ***, представлявано от управителя М.И.Д., срещу Наказателно постановление № 03 - 012075/ 04.12.2019 год. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда" - гр.Варна, с което за нарушение на чл.11, ал.5, вр. чл.11, ал.1, вр. чл.12, ал.1 и ал.2 от Наредба № РД - 07 - 2 за условията и реда за провеждане на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, на „А.Б." ЕООД е наложено административно наказание „имуществена санкция" в размер на 1 800.00 /хиляда и осемстотин/ лв.
В жалбата се моли за отмяна на НП, като се изтъква, че то е постановено при противоречие с материалния закон и процесуалните правила, а в условията на евентуалност нищожно. Сочи се, че липсва трудово правоотношение с лицето, то било на практика на работа при друг работодател – ДЗЗД „Б.Ч.“, с което жалбоподателя бил в преки облигационни отношения, свързани с договор за изпълнение на строително-монтажни работи.
1
В съдебно заседание въззивната страна, редовно призована се представлява от адв. Няголов, който поддържа жалбата и моли НП да бъде отменено като изтъква съображенията изложени в жалбата и други съображения свързани с несъставомерност на нарушение от типа „недокументиране на инструктаж“, като такъв има единствено за непровеждане на инструктаж.
Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание се представлява от упълномощен процесуален представител, която оспорва жалбата и моли НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно, като излага, че провеждането на инструктажа се свързва пряко и непосредствено с неговото документиране. Моли да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
На 06.11.2019 година Е.Н. инспектор в ДИТ - Варна, извършили проверка на на строителен обект -„жилищна сграда" , находящ се в гр. Варна, ***.
В хода на проверката в строителния обект били установени няколко лица които полагали труд. Едно от установените лица било Т.Д.Г., ЕГН ***, който работел като „майстор", заедно с другите, установени лица.
Впоследствие на представляващ възз. дружество била връчена призовка, с която били изискани трудовите досиета на работниците, установени в обекта, както и документи свързани с осигуряването на здравословни и безопасни условия на труд.
При документалната проверка и след запознаване с книгата за инструктаж, Е.Н. констатирал, че дружеството не е документирало провеждането на начален инструктаж за работника Т.Д.Г.. Констатациите от проверката били обективирани в протокол за извършена проверка № ПР1935897/26.11.2019 год.
При тези констатации на 26.11.2019 год., Е.Н. съставил срещу въззивното дружество като работодател АУАН за това, че не е документирало провеждането на начален инструктаж по безопасност и здраве в книга за 2 начален инструктаж на лицето Г., изпълняващ трудовите функции на „майстор" при постъпването му на работа. Приел, че нарушението е извършено на 06.11.2019 год. към който момент е следвало да се документира провеждането на начален инструктаж по безопасност и здраве на работника в книгата за инструктаж, както и че е нарушена нормата на чл.11, ал.5 вр. чл.
12, ал.1 и ал.2 от Наредба № РД-07-2 за условията и реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд.
Актът бил надлежно предявен и връчен на упълномощено от управляващия въззивното дружество лице, което го подписал без възражения.
Възражения не постъпили и в срока по чл.44 от ЗАНН.
На 04.12.2019 год., въз основа на акта и материалите по АНП, било издадено и атакуваното наказателно постановление. В него АНО приел изцяло фактическите и правни констатации на акосъставителя, като посочил, че въззивникът „не е документирал провеждането на начален инструктаж по безопасност и здраве на Т.Д.Г., изпълняващ трудови функции на „майстор".
В хода на проведеното съдебно следствие дружеството-жалбоподател представи договор за гражданско дружество с наименование „Б.Ч.“ от 06.11.2019г. видно от който Т.Д.Г. е съдружник, като целта на обединението е извършване на строително-монтажни дейности, кактои договор за изпълнение на строително-монтажни работи от същата дата сключен между „А.Б." ЕООД и ДЗЗД „Б.Ч.“.
Описаната фактическа обстановка се установява и потвърждава от събраните по делото доказателства гласни и писмени доказателства, а именно свидетелски показания, писмените материали - преписката по АНП, вкл.АУАН, протокол за извършена проверка, констативен протокол, идентификационна карта, призовка, заповеди, копие от книга за инструктаж и др.които съдът кредитира изцяло като достоверни и непротиворечиви.
Като свидетел в хода на съдебното следствие показания даде Е.Н.
(инспектор при Д „ИТ" Варна). В показанията си пред съда св.Н. възпроизведе възприятията си от извършената проверка с нужната конкретика. Същият заяви, че по време на проверката в обекта Г. е бил 3 установен да полага труд, като същият е декларирал доброволно всички елементи на трудово правоотношение.
Съдът изцяло кредитира писмените материали, съдържащи се в АНП и приобщени към доказателства по делото, както и тези събрани в хода на съдебното следствие.
Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, направи следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок от надлежна страна - лице спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 7 - дневен срок от узнаване за издаденото НП и пред надлежния съдебен орган.
Съгласно приложените по делото заповеди, АУАН и НП на свой ред са били издадени от компетентни органи.
АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл.34, ал.1 и 3 от ЗАНН.
В същото време обаче констатира, че в хода на адм. наказателното производство е било допуснато съществено нарушение на процес. правила, а именно:
Съдът споделя становището, че е допуснато нарушение на чл.52, ал.4 от ЗАНН, тъй като не е бил преценен АУАН с оглед неговата обоснованост.
Съгласно разпоредбата на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, в НП следва да се съдържа пълно, точно и ясно описание на нарушението и да са посочени конкретните обстоятелства, при които същото е извършено, като изрично следва да се посочат датата и мястото на извършване на нарушението.В този смисъл, в обстоятелствената част на НП следва да са посочени всички факти, касаещи съставомерните признаци на нарушението.
На първо място с АУАН и НП на въззивника е повдигнато фактическо обвинение в качеството си на роботодател не бил документирал 4 провеждането на начален инструктаж на Т.Д.Г..
Видно от съдържанието на НП/ а и на АУАН/ не са посочени факти, от които да се направи несъмнен извод, че се касае за наличие именно на трудово правоотношение, а не на друго правоотношение, в каквато насока са и представените пред съда писмени доказателства.
Тук следва да се посочи, че по делото са налице доказателства, че Г. епрестирал труд на обекта в каквато насока са и показанията на св. Н., който е категоричен, че лицето е декларирало елементи на правоотношение, които са отразени и в констативен протокол.
Както в акта, така и в НП като дата на нарушение е посочена 06.11.2019 год., липсват обаче каквито и да било факти, че именно на тази дата Г. е постъпил на работа като декларативното посочване че нарушението е извършено на 06.11.2019 год. не компенсира липсата на факти. Началният инструктаж по силата на чл. 12, ал.2 от наредбата се провежда в деня на постъпване на работа, а нито в акта, нито в издаденото впоследствие въз основа на него НП се съдържат факти от кога според АНО Г. е постъпил на работа.
Съгласно разпоредбата на чл.11, ал.5 от Наредба № РД - 07 - 2 за условията и реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, инструктажите, проведени по реда на наредбата, се документират в Книги за инструктажи, съгласно Приложение 1.
Чл.11 ал.1 от Наредба № РД - 07 - 2 за условията и реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд вменява задължение за работодателя да осигури провеждането на инструктажи по безопасност и здраве, а чл.12, ал.1 от горепосочената Наредба регламентира провеждането на начален инструктаж на постъпващите на работа и на лицата по чл. 11, ал.1, т.1 - 5 от Наредбата.
В конкретният случай от НП не става ясно какво точно нарушение АНО приема, че е извършено и защо именно работодателят следва да бъде отговорен за това нарушение по следните съображения.
5
Видно от обстоятелствената част на НП липсват факти, от които да се направи извод дали АНО приема, че е бил проведен начален инструктаж и ако да на коя дата, като единствено не е бил документиран или се приема, че изобщо не е бил проведен начален инструктаж.
Липсата на факти в горния смисъл е от съществено значение, тъй като задължението на работодателя е да осигури провеждането на инструктажите по безопасност и здраве, но съгласно ал.2 на чл.11 от цитираната по-горе Наредба, тези инструктажи се провеждат от длъжностни лица с подходящо образование по ред и условия, определени от работодателя, като именно длъжностното лице което провежда инструктажа издава и служебната бележка по смисъла на чл.12 ал.3 от Наредбата, а съобразно образецът на книгата в която се документират инструктажите, същите се документират не от работодателя, а от длъжностното лице, което ги е провело.
В този смисъл в НП не са посочени никакви факти, от които да се направи извод, че работодателят не е изпълнил конкретно свое задължение, свързано с осигуряване провеждането на инструктажа.
От друга страна, според настоящия съд в случая неправилно контролния орган е определил и субекта на адм. нарушение по следните съображения:
Съгласно чл. 11, ал. 1 от Наредба № РД - 07 - 2 от 16.12.2009 год. работодателят осигурява провеждането на инструктажи по безопасност и здраве при работа, а според ал. 2 на същата правна норма инструктажите по чл. 10, ал. 3 се провеждат от длъжностни лица с подходящо образование по ред и при условия, определени от работодателя. От анализа на цитираните разпоредби се установява, че задължението на работодателя е да осигури провеждането на инструктаж чрез определянето на длъжностно лице, което да извършва и документира инструктажа. Тоест документирането на проведения инструктаж е вменено в задължение не на работодателя, а на съответното длъжностно лице, което го е извършило. Въззивното дружество като работодател, принципно би могло да носи отговорност по наредбата, в случай че изобщо не е определило лице да провежда инструктажа (нарушение на чл.11, ал.1) или ако допусне до работа лице, което не е инструктирано (нарушение на чл.3 от Наредбата).
6
Административнонаказващият орган обаче не е изследвал въпроса има ли лице, което е било определено от дружеството работодател да провежда инструктажите, едва след което в случай, че се установи, че такова не е било определено да се потърси административнонаказателната отговорност на дружеството, по чл. 11, ал.1 от Наредба № РД - 07 - 2 от 16.12.2009 г., а не както е сторено по чл.11, ал.5 от Наредба № РД-07-2 от 16.12.2009 г.
На следващо място според настоящия съд недокументирането на проведен инструктаж, за каквото деяние е ангажирана отговорността на въззивника, не представлява нарушение по смисъла на чл.6 от ЗАНН защото за това деяние санкция не е предвидена. Следва да бъде отбелязано за пълнота и това, че задължението за документиране възниква само в случай, че инструктаж е бил проведен, поради което и липсата на отбелязване в нарочната книга (официалния удостоверителен документ съобразно наредбата) на проведен инструктаж означава само едно, а именно че такъв инструктаж не е бил проведен. С оглед всичко изложено по-горе съдът счете, че атакуваното НП е издадено и в нарушение на материалния закон и като такова следва да бъде отменено.