Решение № 14917 от 24.07.2026, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 14917 гр. София, 24.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 57 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МИХАИЛ ДР. ДРАГНЕВ при участието на секретаря ВЕСЕЛА М. МАРИНОВА като разгледа докладваното от МИХАИЛ ДР. ДРАГНЕВ Гражданско дело № 20261110109422 по описа за 2026 година

Предявени са искове с правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 1624,04 евро, представляваща неплатен остатък от регресна претенция за изплатено застрахователно обезщетение по застраховка „Каско“ за вреди, причинени при ПТП на 15.09.2022 г. на лек автомобил „Форд Мустанг“, с рег. № СВ 9409 НК, вследствие противоправно поведение на водач на лек автомобил „БМВ Х3“, с рег. № В 5872 ВТ, чиято гражданска отговорност е застрахована от ответника, ведно със законната лихва върху главницата. До ответника е отправена претенция за процесната сума, но задължението не било погасено изцяло, поради което ищецът претендира и мораторна лихва в размер на 613,27 евро за периода от 04.05.2023 г. до 07.04.2026г. Претендират се разноските по делото.

По иска по чл. 411 КЗ ищецът твърди, че в срока на застрахователното покритие по договор за имуществено застраховане по застраховка „Каско“ за л.а. „Форд Мустанг“, с рег.

№ СВ 9409 НК, е настъпило събитие – ПТП, в причинна връзка с което са причинени щети на застрахования автомобил. Твърди, че щетите са отремонтирани в доверен сервиз, като стойността на ремонта възлиза на 4056,80 евро, която сума е заплатена от ищеца. Твърди, че ответникът е застраховал гражданската отговорност на делинквента, спрямо когото в полза на ищеца възниква регресно вземане за платеното застрахователно обезщетение. Ответникът е платил част от претендираната сума, но не е възстановил дължимата сума в цялост, въпреки че е бил поканен с регресна покана.

Ответникът е депозирал отговор в законоустановения срок, с който оспорва исковете по основание и размер. Поддържа, че не са налице всички елементи на фактическия състав.

Оспорва размера на претендираното обезщетение, като счита, че същото е завишено, включително по отношение на стойността на частите, боята, материалите и камерата за ускорено сушене. Твърди, че е определил и изплатил обезщетение в размер на 4773,06 лв., с което е погасил задължението в цялост. Моли за отхвърляне на исковете и претендира 1 разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност по реда на чл. 235 от ГПК, намира за установено следното:

Относно иска по чл.411 ал.1 от КЗ

От разпоредбата на чл.411 ал.1 от КЗ се установява, че предпоставките за уважаване на предявения иск са: 1. настъпила суброгация на ищеца в правата на увреденото лице – 1) за което да е възникнало вземане по деликтно правоотношение на осн. чл. 45 ЗЗД; 2) да е бил сключен договор за имуществено застраховане, в изпълнение на който 3) застрахователят да е изплатил на застрахования застрахователното обезщетение и 2. причинителят на вредата да има сключен валиден застрахователен договор с ответника по застраховка „Гражданска отговорност” /ГО/.

Безспорно е, че към 15.09.2022 г. е било налице валидно облигационно правоотношение по договор за „Гражданска отговорност на автомобилиста” между собственика на л.а. „БМВ Х3“, с рег. № В 5872 ВТ и ответното дружество.

Безспорно е също, а и е видно от представената застрахователна полица, че към 15.09.2022 г. между собственика на автомобил л.а. „Форд Мустанг“, с рег. № СВ 9409 НК и ищцовото дружество е било налице облигационно правоотношение по договор за имуществена застраховка „Каско”.

Установява се от представени платежни нареждания, че от страна на застрахователя е заплатена сума в общ размер на 4056,80 евро за отстраняване на вредите по автомобил „Форд Мустанг“, с рег. № СВ 9409 НК.

Безспорно е, че за погасяване на регресната претенция е заплатена от страна на ответника сумата от 4773,06 лв. /2440,43 евро/.

Следва да се установи механизма на ПТП, включително наличието на причинноследствена връзка, противоправността на деянието и вината на дееца.

За настъпилото ПТП е съставен протокол за ПТП от 15.09.2022 г. Същият в обстоятелствената си част е частен документ, подписан от двамата водачи, съдържанието на който съдът кредитира, тъй като не противоречи на останалия доказателствен материал по делото.

Също така от заключението по САТЕ, прието без възражения, което съдът цени като обективно и компетентно, се изяснява механизмът на настъпване на ПТП-то, а именно:

На 15.09.2022 г. около 18:15 часа, л.а. „БМВ Х3“, с рег. № В 5872 ВТ се движел по бул.

“Пейо К. Яворов„ с посока от бул. “Черни връх„ към *** водачът реализирал ПТП със спрелия пред него л.а. „Форд Мустанг“, с рег. № СВ 9409 НК.

Вследствие на удара л.а. „Форд Мустанг“, с рег. № СВ 9409 НК се изместил напред и се ударил в намиращия се пред него л.а. „Фолксваген Бийтъл“.

Горният механизъм, се потвърждава и от останалия доказателствен материал по делото, включително материалите по приложената административно-наказателна преписка, съдържащи и влязло в сила НП.

Заключението по СТЕ категорично установява, че е налице причинно – следствена връзка между механизма на ПТП, описан в исковата молба, както и описаните увреждания на „Форд Мустанг“, с рег. № СВ 9409 НК.

Според чл. 23, ал. 1 ЗДвП водачът на пътно превозно средство е длъжен да се движи на такова разстояние от движещото се пред него друго превозно средство, че да може да спре зад него, когато то намали скоростта или спре рязко.

В случая, с оглед приетия механизъм на ПТП, съдът намира, че водачът на л.а. „БМВ 2

Х3“, с рег. № В 5872 ВТ не се е движел на такова разстояние от движещият се пред него л.а.

„Форд Мустанг“, с рег. № СВ 9409 НК, че да може да спре зад него, когато той намали скоростта или спре рязко.

Следователно, при така установената фактическа обстановка следва да се приеме, че водачът на л.а. „БМВ Х3“, с рег. № В 5872 ВТ е осъществил нарушение на правилата за движение по пътищата, а именно на чл. 23, ал. 1 ЗДвП, което е предизвикало процесното ПТП.

Съобразно чл. 45, ал. 2 ЗЗД вината при непозволено увреждане се предполага до доказване на противното, като в тежест на ответника е било да опровергае презумпцията по чл. 45, ал. 2 ЗЗД, което по делото не е направено.

С оглед горното следва да се приеме, че с плащането на застрахователното обезщетение/стойността на услугата по възстановяване и отстраняване на щетите/ от страна на ищеца за него е възникнало по силата на закона суброгационно право спрямо причинителя на вредата или неговия застраховател по застраховка „Гражданска отговорност” - ответника. Обхватът на суброгационното право зависи от размера на застрахователното обезщетение, което застрахователят е платил, и от размера на обезщетението, което третото лице като деликвент дължи съгласно чл. 45, ал. 1 ЗЗД на застрахования. Причинителят на вредите, респ. неговия застраховател по ГО, не може да бъде задължен да плати повече, отколкото са задълженията на деликвента към увреденото лице, нито повече от платеното от самия застраховател.

Според чл. 499 ал.2 пр. първо КЗ, при вреди на имущество обезщетението не може да надвишава действителната стойност на причинените вреди.

При определяне размера на дължимото обезщетение следва да се отчита уговорката между застрахования и застрахователя - чл.400 ал.1, ал. и ал.3 от КЗ . При положение, че друго не е уговорено се приема, че застрахователната сума е определена съгласно действителната стойност и следователно дължимото застрахователно обезщетение следва да се определи в рамките на договорената максимална застрахователна сума, съобразно стойностния еквивалент на претърпяната вреда, който не може да надхвърля действителната стойност на увреденото имущество, определена като пазарната му стойност към датата на увреждането, като не следва да се прилага коефициент за овехтяване, тъй като последният е инкорпориран в самата застрахователна стойност и действителната стойност на увреденото имущество, като за такава се смята стойността, срещу която вместо него може да се купи друго със същото качество/ ал.2/, т.е по пазарната му стойност./ тези, за привеждане на увреденото МПС в изправно техническо състояние, тоест, годно за движение. Макар и частите, които са повредени, в действителност да не са били нови към датата на настъпване на ПТП, няма как да се вмени в задължение на застрахованото лице да намери части, със същата степен на използване и то ще е принудено да закупи нови и техният размер е неговата действителна вреда/.

В тази насока ВКС се е произнесъл и в Р № 115 от 9.07.2009 г. на ВКС по т. д. № 627/2008 г., II т. о., ТК и Решение № 209 от 30.01.2012 г. на ВКС по т. д. № 1069/2010 г., II т. о., ТК, решение № 6 от 2.02.2011 г. на ВКС по т. д. № 293/2010 г., I т. о. , решение № 79 от 2.07.2009 г. на ВКС по т. д. № 156/2009 г., I т. о на ВКС и др.

Съгласно заключението на вещото лице стойността необходима за възстановяване на процесното МПС, изчислена по средни пазарни цени към датата на ПТП-то, е 7518,84 лв./3844,32 евро/.

По тези съображения съдът намира, че възстановителна стойност на МПС-то е в определения от вещото лице размер от 3844,32 евро.

В настоящия случай ищецът е заплатил обезщетение в размер от 4056,80 евро.

Съгласно чл. 410, ал. 1 КЗ с плащането на застрахователното обезщетение 3 застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне.

Служебно известно на съда е, че обичайните разноски за определяне размера на обезщетението са в границите между 15 лв. и 25 лв. За ликвидационни разходи се претендира сумата от 15 лв./7,67 евро/, която също следва да бъде присъдена.

Ето защо суброгационното право на ищеца е възникнало до сумата от 3851,99 евро.

Безспорно е, че за погасяване на регресната претенция е заплатена от страна на ответника сумата от 2440,43 евро.

Ето защо искът следва да бъде уважен за разликата от 1411,56 евро.

Относно иска по чл.86 ал.1 от ЗЗД

Съгласно чл. 412, ал. 3 КЗ застрахователят по застраховка "Гражданска отговорност" следва в 30 дневен срок да определи и изплати размера на своето задължение или мотивирано да откаже плащането по предявената претенция от застрахователя по имуществена застраховка, който е встъпил в правата на застрахованото лице.

След изтичането на този срок застрахователят по застраховка "Гражданска отговорност" изпада в забава на осн. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Претенцията по щетата е била депозирана при ответното дружество на 03.04.2023г./л.

41/. Тоест, длъжникът е изпаднал в забава след изтичане на 30 дневен срок от тази дата, т.е. на 04.05.2023 г.

Претендира се обезщетение за забава за периода 04.05.2023 г. до 07.04.2026г. в размер на 613,27 евро.

Съдът намира, че обезщетението за забава за периода от 04.05.2023 г. до 07.04.2026 г. върху присъдената сума 1411,56 евро е в размер на 533,78 евро/изчислен с лихвен калкулатор на НАП/, до която сума следва да се уважи искът.

Относно разноските по производството:

Предявен размер: 2237,31 евро, Уважена част: 1945,34 евро, Отхвърлена част: 291,97 евро.

Разноски на ищеца: ДТ- 90,52 евро, Д. А. – 200 евро, Заплатено адвокатско възнаграждение – 452,54 евро с ДДС/определено в минимален размер по чл. 7, ал. 2, т. 2 Наредба № 1 за възнаграждения за адвокатска работа и съответно неподлежащо на намаляване/ или общо 743,06 евро.

С оглед изхода на делото и осн. чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца се дължат разноски в размер на 646,09 евро.

Разноски на ответника: Д. А. – 50 евро и юрисконсултско възнаграждение, определено от съда по чл. 25 НЗПП в минимален размер от 102,26 евро или общо 152,26 евро.

С оглед изхода на делото и осн. чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника се дължат разноски в размер на 19,87 евро.

Мотивиран от гореизложеното, Софийският районен съд,

РЕШИ:

ОСЪЖДА ЗАД „О.З.“ АД с ЕИК: ....., със седалище и адрес на управление: гр. ....., да заплати на „ЗАД А.“ АД с ЕИК:.....7, със седалище и адрес на управление: гр. ........, както 4 следва:

- на основание чл. 411, ал.1 КЗ сумата 1411,56 евро, представляваща неплатен размер на регресна претенция за платено застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски по имуществена застраховка „Каско” относно л.а. „Форд Мустанг“, с рег. № СВ 9409 НК, поради настъпило пътнотранспортно произшествие на 15.09.2022 г. по вина на водача на л.а.