Решение № 167 от 11.04.2018, Окръжен съд - Русе

Р

Е Ш Е

Н И Е № 167 гр. Русе, 11.04.2018 г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

Русенският окръжен съд, гражданска колегия, в открито заседание на шестнадесети март две хиляди и осемнадесета година, в състав:

Председател: АНЕТА ГЕОРГИЕВА

Членове: ТАТЯНА ЧЕРКЕЗОВА

АТАНАС ДИМИТРОВ при секретаря СВЕТЛА ПЕЕВА, като разгледа докладваното от съдията ЧЕРКЕЗОВА

В. гр. дело № 135 по описа за 2018г., за да се произнесе, съобрази:

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

Л.И.М., чрез пълномощника си адв. Н.Д., е обжалвал Решението на Русенския районен съд по гр. д. № 5090/2017г., с което е признато за установено по отношение на него, че съществува вземане на ищеца Р.Д. за сумата от 12 000 лева, дължима по силата на сключен договор за заем от 26.02.2015г., с нотариална заверка на подписите – вземане по чл. 79 ал.1 вр. чл. 240 ал.1 от ЗЗД, за сумата от 1 480 лева – мораторна лихва за забава за периода 27.02.2016г.

– 15.05.2017г. - вземане по чл. 86 от ЗЗД, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 17.05.2017г. – датата на подаване на Заявлението по чл.

417 от ГПК по ч.гр.д. № 3059/2017г. на РРС, до окончателното изплащане на вземането.

Твърди, че Решението е неправилно поради нарушения на материалния закон и на процесуалните правила, претендира отмяна на съдебния акт и постановяване на нов, с който искът бъде отхвърлен изцяло.

Ответникът по жалбата я оспорва и моли съда да не я уважава и потвърди атакуваното Решение.

Окръжният съд, като взе предвид оплакванията в жалбата, доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Жалбата е допустима – подадена е от страна по спора в законния срок и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество, тя се явява неоснователна.

Решението, с което искът е уважен, е валидно, допустимо и правилно. При изяснена фактическа обстановка, съдът е направил изводите си при спазване на процесуалните правила и съобразяване с материалния закон.

На основание чл. 272 от ГПК, окръжният съд споделя изцяло мотивите на районния съд в обжалваното решение, както относно установените фактически положения, така и развитите правни доводи и препраща към тях.

Предмет на делото е иск по чл. 422 от ГПК, предявен от Р.Д. след възражение от страна на Л.М. срещу издадената по ч.гр.д. 3059/2017г. на РРС Заповед по чл. 417 от ГПК за изпълнение на парично задължение, съгласно която М. следва да заплати на ищеца сумата от 12 000 лв. – главница, представляваща неплатено задължение по Договор за паричен заем от 26.02.2015г., 1 480 лева– законна лихва за забава за периода от 27.02.2016г. до 15.05.2017г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 17.05.2017г. до окончателното изплащане на вземането, 270 лева - разноски за държавна такса и 800 лева за адвокатско възнаграждение.

От доказателствата по делото се установява, че на 26.02.2015 г. бил сключен договор за заем, по силата на който Р. Д., в качеството на заемодател, предал на Л.И.М. - заемател, сумата от 12 000 лева, с уговорен срок на издължаване една година – до 26.02.2016г. Съгласно чл. 2 от договора за заем, същият има сила на разписка за посочената в него сума, която била предадена от заемодателя и получена от заемателя при подписването на договора. Ответникът не оспорва обстоятелството, че е подписал процесния договор с нотариална заверка на подписите, поради което съдът го кредитира изцяло като годно доказателство по делото. Същият не е представил доказателства да е погасил задължението си към заемателя, поради което е правилен и законосъобразен изводът на първоинстанционния съд, че след датата на падежа, считано от 27.02.2016г., заемателят е изпаднал в забава и дължи както връщане на заетата сума, така и законната лихва за забава от 1 480 лева.

Наведените пред въззивната инстанция доводи за неспазена от външна страна форма на договора с нотариална заверка на подписите настоящата инстанция намира за преклудирани, тъй като оригиналът на договора се намира в Ч.гр.д. 3059/17г. на РРС, приложено към делото, и страната е имала възможност да се запознае с него в хода на първоинстанционното производство.

При този изход на делото, на жалбоподателя следва да се възложат направените от ответната страна разноски в размер на 1000 лева – адвокатско възнаграждение, съгласно представения списък по чл. 80 от ГПК.

Така мотивиран и на основание чл. 271 от ГПК, съдът

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Решение №

1628/20.11.2017г., постановено по гр. д. № 5090/2017г. на Русенския районен съд.

ОСЪЖДА Л.И.М., ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на Р.Д., ЛНЧ **********, притежаващ разрешение за пребиваване в Република България № *********, изд. на 22.03.2017 г. от МВР – Русе, с постоянен адрес *** направените във въззивното производство разноски в размер на 1 000 лева – адвокатско възнаграждение.

Решението може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: