Решение № 13 от 13.02.2026, Районен съд - Раднево

РЕШЕНИЕ

№ 13 гр. Раднево, 13.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАДНЕВО в публично заседание на четиринадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ростислава Петкова при участието на секретаря Десислава Ст. Лъчова като разгледа докладваното от Ростислава Петкова Гражданско дело № 20255520100561 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба на К. П. Г. чрез адв. Л.Б., срещу „Кредисимо“ ЕАД и „Ай Тръст“ ЕООД, с която се предявяват обективно кумулативно и пасивно субективно съединение установителни искове с правно основание:

- с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД, чл. 19, ал. 4 вр. ал. 5 ЗПК, чл. 22, ал. 1 ЗПК; чл. 11, ал. 1, т. 9 и 10 ЗПК, чл. 26, ал. 1, пр. 2 вр. с чл.

19, ал. 4 ЗПК за обявяване на нищожност на договор за потребителски кредит №*******/26.03.2025 г. сключен между К. П. Г. и „Кредисимо“ ЕАД.

- с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 2, евентуално предл. 3 ЗЗД вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК вр. чл. 143 ЗЗП за прогласяване за нищожен на договор за предоставяне на поръчителство от 26.03.2025 г., сключен между К. П. Г. и „Ай Тръст“ ЕООД.

Ищецът твърди, че е сключил с ответното дружество „Кредисимо“ ЕАД договор за потребителски кредит №*******/26.03.2025 г. по силата на който „Кредисимо“ ЕАД й е предоставило в заем сумата от 3 000 лв. при фиксирани ГЛП от 26.59 % и ГПР от 31.25 %. Съгласно погасителен план следвало да внесе общо 3 456,35 лв. на 12 месечни вноски, като сумата включвала главница и лихва. Ищцата твърди, че впоследствие разбрала, че месечната й 1 вноска възлиза на 452,51 лв. поради възнаграждението за поръчителство, тъй като договорът й бил обезпечен с договор за поръчителство, сключен с ответника „Ай Тръст“ ЕООД. Твърди, че не притежава договор за поръчителство, обезпечаващ нейния договор за кредит и дори не помни да е подписвала такъв. Въпреки опитите й да се снабди с този договор, те са били неуспешни, поради тази причина моли съда на основание чл. 190 от ГПК да задължи ответното дружество „Ай Тръст“ ЕООД да представи договора за предоставяне на гаранция, с който се обезпечава Договор за потребителски кредит №*******, сключен на 26.03.2025 г. с „Кредисимо“ ЕАД.

Твърди, че Договор за потребителски кредит №******* е нищожен, поради следното: ГПР по скрит начин е увеличен, тъй като в него не е включено дължимото възнаграждение за дадената гаранция. В исковата молба е посочено основание за недействителност на договора, свързано с изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК за посочване на общата дължима сума. В настоящия случай, макар в договора да е фиксирана общата дължима сума, нейният размер не бил коректно посочен според ищеца. Твърди, че клаузата за обезпечение реално увеличава печалбата на кредитора, тъй като дори при плащане на всички задължения по заема, потребителят ще трябва да заплати и възнаграждението на гаранта, поради което посоченият в договора ГПР не отговарял на действителните разходи, доколкото не включвал сумата за обезпечението и за застрахователната премия. Поддържа, че процесният договор за паричен заем е нищожен и поради това, че клаузата за заплащане на договорна лихва накърнява „добрите нрави“, за което излага доводи.

Относно договора за поръчителство счита, че той само формално представлява отделна гаранционна сделка, а в действителност се явява част от кредитното правоотношение и целта на сделката, е да се уговори допълнително възнаграждение за кредитора по договора за потребителски кредит, в нарушение на изискванията на чл. 19, ал. 4 ЗПК, както и на чл. 11, ал.

1,т. 10 ЗПК. Твърди, че единственият правен и икономически ефект от сделката е кумулиране в полза на "Кредисимо" ЕАД на допълнителен финансов приход в размер на 1818,91 лв., представляващ престацията на потребителя по гаранционната сделка.

Поради това иска от съда да постанови решение, с което да обяви нищожността на процесните договори.

Претендира адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал.1, т.2 ЗА.

2

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника „Кредисимо“ ЕАД, действащо чрез юрисконсулт И., в който взема становище за неоснователност на исковете. Твърди, че действително е сключен процесния договор за кредит с №*******/26.03.2025г., с който на ищеца била отпусната сумата от 3000 лв. Твърди, че главницата била усвоена от него и се бил задължил да върне общо сума с възнаграждение в размер на 3456,35 лв. на 12 месечни вноски при уговорени ГПР в размер на 31,25 % и ГЛП в размер на 25,59%. Твърди, че към дата на подаване на настоящия отговор на исковата молба, е налице непогасено вземане на „Кредисимо“ ЕАД, произтичащо от Договор за потребителски кредит №*******/26.03.2025г., оглед което е налице правен интерес от предявяване на насрещен иск на основание чл.211 ГПК.

Развива съображение за липса на нищожност на договора за кредит на претендираните от ищеца основания. Твърди, че видно от Приложение №1 към процесния договор, по ясен и недвусмислен начин са посочени ГПР (т.8) и общата дължима сума (т.9), както и е упоменато, че допусканията, използвани при изчисляване на ГПР, са посочени в Общите условия. Счита, че възнаграждението за поръчител не отговаря на легалната дефиниция за общ разход по кредита, формулиран като разход по кредита, съгласно § 1, т.1 от Допълнителните разпоредби на ЗПК, като по тези съображение не е включен като разход по кредита. Не оспорва твърдението на ищеца, че при изчисляване на ГПР възнаграждението за предоставяне на поръчителство, дължимо и платимо на „Ай Тръст“ ЕООД, не е включено като разход по смисъла на чл. 19 ЗПК.

Твърди, че договора за поръчителство бил договор за поръчка по смисъла на чл. 280 и сл. ЗЗД и уговореното по него възнаграждение не попада в обхвата на общи разходи по кредита. Твърди, че евентуална нищожност на клаузата за поръчителство или на договора за поръчителство не се отразяват на действителността на договора за кредит като цяло. Поради това иска от съда да отхвърли исковете като неоснователни.

В срока по чл. 131 ГПК ответното дружество „Кредисимо“ ЕАД, действащо чрез юрисконсулт И., предявява срещу ищеца К. П. Г. насрещен иск с правно основание чл. 23 ЗПК за осъждане на ответника по насрещния иск да заплати на "Кредисимо" ЕАД сумата от 1016,25 лева главница, представляваща чистата стойност на кредита /главница/ по Договор за 3 потребителски кредит №*******/26.03.2025г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на исковата претенция до окончателното погасяване на задължението.

Основателността на исковете си дружеството обосновава с това, че между страните бил сключен договор за потребителски кредит №*******/26.03.2025г. Главницата по кредита възлизала на 3000 лева, като кредитополучателят се е задължил да върне сумата по кредита на 12 месечни вноски, а всички плащания по договора за кредит били общо 3456,35 лева (сбор от 3000 лева главница и 456,35 лева договорна възнаградителна лихва).

Приложимият по договора годишен лихвен процент (ГЛП) бил в размер на 26,59 %, годишният процент на разходите (ГПР) - в размер на 31,25 %. За погасяване на задълженията си по договора кредитополучателят бил извършил плащания по кредита в общ размер на 1893,75 лева. Посочената сумата била разпределена за погасяване на следните задължения: сумата от 878,76 лева главница; сумата от 237,32 лева възнаградителна лихва; сумата от 1,98 лева обезщетение за забавено изпълнение; сумата от 80 лева такси по Тарифа; сумата от 695,94 лева, разпределена към „Ай Тръст“ ЕООД за погасяване на вземането им по Договор за предоставяне на поръчителство. С оглед изложеното моли съдът да осъди ответника по насрещния иск, в случай че уважи предявения иск за нищожност на Договор за потребителски кредит №*******/26.03.2025г. и да постанови решение, с което да осъди К. П. Г., да заплати на „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК 175330437, сумата от 1 016,25 лева, представляваща чистата стойност на кредита /главница/ по Договор за потребителски кредит №*******/26.03.2025г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на исковата претенция до окончателното погасяване на задължението.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника по насрещния иск К. П. Г., действаща чрез адв. Л. Б., САК, в който взема становище за основателност на предявения насрещен иск за сумата от 1016,25 лв. и не оспорва, че ответницата дължи неизплатената част от главницата по потребителския кредит.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника „Ай Тръст“ ЕООД, чрез юрисконсулт С., в който взема становище за неоснователност на предявените искове. Твърди, че не оспорва сключването 4 на Договор за потребителски кредит №*******/26.03.2025г. между К. П. Г. и „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК 175330437, в качеството на кредитор, във връзка с обезпечаването на който е сключен Договор за предоставяне на поръчителство с поръчител „Ай Тръст“ ЕООД и потребител К. П. Г.. Не оспорва и факта, че е сключило договор за поръчителство, по силата на който се е задължил да гарантира като поръчител описаното задължение на ищеца. За така описаната услуга било дължимо възнаграждение в размер на 1818,31лв., погасяването на което било разсрочено на 12 месечни вноски съгласно погасителен план.

Развива съображение за липса на нищожност на договора за поръчителство на претендираните от ищеца основания. Счита, че възнаграждението за поръчител има характеристиката на възнаграждение, дължимо на лице, което по занятие предоставя услуги по гарантиране на задължения на контрагенти (дейност, която не е забранена от закона), като размерът му е съобразен с риска, който доверителят му поема – възнаграждението е дължимо само за периода на предоставяне на услугите.

Описва механизма на сключване на договора за кредит и този за предоставяне на поръчителство.

Твърди, че съгласно договора за кредит ищецът не бил длъжен да сключи договор за поръчителство, нито това било задължително условие за сключване на договора за кредит, поради което възнаграждението по договора за поръчителство не следвало да се включва в ГПР. Излага съображения за валидност на договора за поръчителство и наличие на валидно задължение по него, което е погасено от ищеца до датата на предсрочното погасяване на кредита. Поради това иска от съда да се отхвърлят исковете като неоснователни. Претендира разноски.

Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

С протоколно определение от 14.01.2026 г. е обявен за окончателен проекта на доклад по делото, с който на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ГПК съдът е обявил за признати и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че ищецът е сключил с ответното дружество „Кредисимо“ ЕАД договор за потребителски кредит №******* от 26.03.2025 г., с който ответникът се задължил да му преведе парични средства под формата на 5 потребителски кредит, в размер на 3000 лв., който следвало да се върне на 12 месечни погасителни вноски по погасителен план при уговорени ГПР в размер на 31,25 % и ГЛП в размер на 26,59 %, като ищецът заплатил на ответника суми по кредита в размер на 1893,75лв.; в раздел III, т. 10 от ОУ е предвидена опция за сключване на договор за поръчителство с втория ответник „Ай тръст“ ЕООД като обезпечение по договора за кредит, както и че по договора за кредит е начислявано възнаграждение в размер на 1818,31 лв. за предоставяне на поръчителство, погасяването на което е разсрочено на 12 месечни вноски съгласно погасителен план, както и обстоятелството, че при изчисляване на ГПР възнаграждението за предоставяне на поръчителство, дължимо и платимо на „Ай Тръст“ ЕООД, не е включено като разход.

На основание чл. 146, ал. 1, т. 5 от ГПК съдът е разпределил доказателствената тежест както следва:

По исковете с правно основание чл.26, ал. 1, предл. първо и второ ЗЗД на фона на отделените безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелства, ищецът следва да докаже твърденията си за нищожност/недействителност на договора за кредит и договора за поръчителство на сочените основания.