Решение № 82 от 10.03.2021, Окръжен съд - Благоевград
- Съд
- Окръжен съд - Благоевград
- Дело
- Въззивно гражданско дело 221/2021
- Вид
- Решение № 82
- Подписан
- 10.03.2021
- В сила
- 10.03.2021
- Състав
- Катя Бельова, Лилия Масева, Анета Илинска
Цитирани разпоредби
- чл.432, ал.1, т.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.433 · Граждански процесуален кодекс
- чл.433, ал.1 и ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.433, ал.1, т.8 · Граждански процесуален кодекс
- чл.433, ал.1 и ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.435, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.435, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.435, ал.2, т.6, предл.второ · Граждански процесуален кодекс
- чл.436, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.436, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.437, ал.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл.450 · Граждански процесуален кодекс
- чл.486 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.113 · Закон за задълженията и договорите
- чл.116 · Закон за задълженията и договорите
- чл.18, ал.1 · Закон за частните съдебни изпълнители
РЕШЕНИЕ
№ 82 гр. Благоевград , 09.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в закрито заседание на девети март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:
Членове:
Катя Бельова
Лилия Масева
Анета Илинска като разгледа докладваното от Катя Бельова Въззивно гражданско дело № 20211200500221 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.437, ал.1 вр. с чл.435, ал.2, т.6, предл.второ ГПК.
Образувано е по жалба, подадена от ЕТ „Е. – Е.Б.“, ЕИК ...., чрез управителя Е. Б. Т., и лично от Е. Б. Т., ЕГН **********, с адрес: гр.П., ул.“М.ск.“ №1, чрез адв.И.А., против Разпореждане от 07.01.2021 г. по изп.д.№1/2011 г. по описа на ЧСИ Ал.Ц., рег.№701 в КЧСИ, с което съдебният изпълнител е постановил отказ за прекратяване на производството по изпълнителното дело.
В жалбата се излагат подробни съображения за незаконосъобразност на атакуваното разпореждане, като се поддържа, че са налице предпоставките за прекратяване на изпълнителното дело по чл.433, ал.1, т.8 ГПК. Твърди се, че на 07.01.2014 г. е извършено последното валидно изпълнително действие по делото, прекъсващо давността – спиране на изпълнителното дело поради сключено споразумение с кредитора. Посочва се, че следващото изпълнително действие е извършено едва на 11.01.2019 г., като е била депозирана молба за продължаване на изпълнителните действия срещу длъжниците, което действие било преклудирано на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК поради бездействие повече от 2 години от страна на кредитора. Твърди се, че ЧСИ е следвало да прекрати изпълнителното дело поради настъпилата перемпция още на 07.01.2016 г., но това не е сторено от него. Твърди се, че прекратяването на изпълнителното производство е настъпило по силата на закона, а съдебния изпълнител е следвало да се самосезира и да констатира това обстоятелство чрез издаване на постановление за прекратяване на изпълнителното дело.
1
Твърди се, че длъжниците не са спазвали сключеното с банката споразумение още от първоначалните вноски, а през времето, през което не е спазвано споразумението банката е бездействала и не е поискала никакви действия от ЧСИ по изпълнителното дело, което е основание за настъпването на перемпцията по чл.433, ал.1, т.8 ГПК. Жалбоподателите твърдят, че самото споразумение между взискателя и длъжника означава, че се изпълнява доброволно и щом длъжникът изпълнява доброволно, то тогава изпълнителният процес става ненужен, защото той е даден на кредитора в случай на липса или отказ от доброволно изпълнение от страна на длъжника. Твърди се, че с изтичането на срока по чл.433, ал.1, т.8 ГПК се счита, че взискателят се е дезинтересирал от изпълнителното производство, точно защото не е предприел изпълнителни действия, поради което изпълнителното производство следва да се прекрати. Твърди се, че в т.10 от ТР №2 от 26.06.2015 г. по т.д.№2/2013 г. на ОСГТК на ВКС е дадено обяснение кои действия се смятат за изпълнителни, като тези действия следва да се вземат предвид при определяне на момента, в който започва да тече двугодишният преклузивен срок, като това са и действията, които следва да се предприемат в рамките на този срок, за да не бъде прекратено изпълнителното производство. Твърди се, че споразумението между взискателя и длъжника не попада сред визираните в тълкувателното решение действия, защото в него се говори за изпълнителни действия, а не за извършване на правни действия по принцип. Посочва се, че плащането по споразумение, с което се предвижда начин на погасяване на едно задължение, извън изпълнителното дело, също така не попада сред изпълнителните действия, водещи до започването на нов двугодишен срок, защото макар и да могат да доведат до удовлетворяване на взискателя, те не се извършват в изпълнителния процес и не могат да му влияят. Твърди се, че нормата на чл.433, ал.1, т.8 ГПК е императивна и не подлежи на разширително тълкуване относно това кои факти могат да попречат на изтичането на двугодишния преклузивен срок. Навежда се, че в случая след като не са налице изпълнителни действия, предприемани нито от взискателя, нито от ЧСИ в продължение на повече от пет години, то е налице основанието по чл.433, ал.1, т.8 ГПК (неизвършване на действия по делото за период повече от две години) и ЧСИ Цанковски е следвало да констатира настъпилата перемция към 07.01.2016 г.
В заключение на изложените съображения жалбоподателят иска отмяна на атакуваното разпореждане и постановяване на решение, с което да се прекрати изпълнителното дело, ведно с присъждане на сторените разноски по делото.
Взискателят „О.“ АД изразява становище за неоснователност на жалбата и иска оставянето й без уважение. Твърди се, че при постановяване на отказа да прекрати изпълнителното дело, ЧСИ Ал.Ц. е съобразил акта си с действителната обстановка и е отчел всички обективни обстоятелства. Посочва се, че с приложените от банката 14 писма от длъжниците за признаване на дълга е налице доказателство за поддържане на активността на въпросното изпълнително дело от страна на длъжниците. Твърди се, че длъжниците сами са поели ангажимент задължението да бъде изпълнено, макар и не в първоначално договорените условия, сами са предложили размер на вноските и са удължили срока за пълно издължаване. Навежда се, че банката се е съгласила с така предложените ангажименти и 2 направени плащания, като предвид плащанията по споразумението за взискателя не е била налице необходимост от предприемане на ново принудително изпълнение. Твърди се, че с депозираните от длъжниците молби и плащания, длъжниците са направили признание на дълга, т.е. налице бил отказ от изтекла давност на длъжника чрез признаване на дълга, което е неоттегляемо изявление – както пряко, така и чрез последващо позоваване на изтекла по уговореното при първоначалните условия вземане давност. Банката твърди, че доброволните плащания представляват признаване на задължението и прекъсват както погасителната давност, така и т.нар. „перемпция“, визирана в чл.433, ал.1, т.8 ГПК, поради което твърди, че жалбата е неоснователна и следва да се остави без уважение.
ЧСИ, в мотивите си по чл.436, ал.3 ГПК навежда съображения за неоснователност на жалбата, като поддържа, че не е настъпила законовата перемпция по чл.433, ал.1, т.8 ГПК.
Посочва, че за визирания от жалбоподателя период – от 07.01.2014 г. до 15.01.2019 г., изпълнителното дело е било спряно по молба на взискателя „О.“ АД въз основа на сключено споразумение с длъжниците от 19.12.2013 г. Навежда се от съдебния изпълнител, че съгласно приложеното от взискателя становище с вх.№14940/22.12.2020 г. в периода на спиране на изпълнителното дело, длъжниците са извършвали регулярни, доброволни, частични плащания по дълга – директно на взискателя, а също така в периода на спирането и след възобновяване на производството по изпълнителното дело, длъжниците са депозирали множество молби до взискателя за допълнително разсрочване на задължението и отлагане на изпълнителните действия. Посочва се, че доброволното частично погасяване на вземането в рамките на спряното изпълнително производство, е основание за прекъсване на давността, защото длъжникът по никакъв начин не е оспорил задължението си, изрично е заявил, че дължи сумите и е плащал такива доброволно – директно на взискателя. Навежда се още, че след като имало доброволно плащане по дълга, съгласно сключеното споразумение, за взискателя отпадал и интересът да търси други способи на изпълнение, тъй като те биха довели до допълнителни необосновани разходи по делото, които биха увеличили дълга и биха увредили и длъжника, и взискателя. Твърди се, че след като длъжникът е нарушил споразумението за доброволно погасяване, взискателят закономерно е поискал възобновяване на изпълнителното дело, като в периода след възобновяване на изпълнението, на дата 17.01.2019 г., длъжниците не са оспорили задължението си, а напротив, търсили са ново споразумение с взискателя. Твърди се, че след възобновяване на изпълнителното производство е наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника и на публична продан е изнесен ипотекиран в полза на взискателя недвижим имот, който е продаден и възложен с постановление за възлагане от 26.11.2020 г. Посочва се, че евентуалното прекратяване на изпълнителното дело, би накърнило сериозно интересите на взискателя, като би позволило на длъжниците да се разпоредят с имуществото си, обезпечаващо вземането на взискателя. С оглед горните съображения, ЧСИ счита жалбата за неоснователна и моли за оставянето й без уважение.
Благоевградският окръжен съд, след преценка на данните, съдържащи се в изпълнителното дело, доводите на страните и разпоредбите на закона, приема за 3 установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е процесуално допустима. В нормата на чл.435, ал.2 от ГПК /след изм. - ДВ, бр.86 от 2017 г./ са регламентирани кои изпълнителни действия могат да бъдат обжалвани от длъжника, а именно: т.1 постановлението за глоба; т.2 насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо; т.3 отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението; т.4 отказа на съдебния изпълнител да извърши нова оценка по реда на чл.468, ал.4 и чл.485; т.5 определянето на трето лице за пазач, ако не са спазени изискванията на чл.470, както и в случаите по чл.486, ал.2; т.6 отказа на съдебния изпълнител да спре, да прекрати или да приключи принудителното изпълнение; т.7 разноските по изпълнението. С оглед на цитираната разпоредба, в която са изброени изчерпателно и лимитативно действията на съдебния изпълнител, които могат да бъдат предмет на обжалване от длъжника, към които се включва и отказ за прекратяване на изпълнителното дело, съдът приема, че жалбата, с която е сезиран, е процесуално допустима. На следващо място жалбата, с която съдът е сезиран, е подадена в срока по чл.436, ал. 1 от ГПК, поради което следва да се разгледа по същество.
Разгледана по същество тя е и основателна.
От материалите, съдържащи се в кориците на изп.д.№1/2011 г. по описа на ЧСИ Ал.Ц., рег.
№701 в КЧСИ, се установява, че това изпълнително дело е образувано на 04.01.2011 г. по молба на „С.Б.“ АД, ЕИК ...., чийто универсален правоприемник е „О.“ АД, ЕИК ...., срещу длъжниците: ЕТ „Е. – Е.Б.“, ЕИК ...., с управител Е. Б. Т., и Е. Б. Т., ЕГН **********, с адрес: гр.П., ул.“М.ск.“ №1, въз основа на изпълнителни листове от 28.12.2010 г., издадени по ч.гр.д.№1760/2010 г. и ч.гр.д.№1793/2010 г., и двете по описа на РС – Сандански.
С молба вх.№49/07.01.2014 г. взискателят „С.Б.“ ЕАД /с универсален правоприемник „О.“ АД/ е поискал спиране на изпълнителното дело, на основание чл.432, ал.1, т.2 ГПК, поради сключено извънсъдебно споразумение с длъжника, което искане е уважено с разпореждане на ЧСИ от същата дата върху молбата за спиране. Едновременно със спирането на делото, взискателят е поискал и смяна на назначения по делото пазач на движимите и недвижимите вещи, което искане също е уважено от съдебния изпълните със съставяне на протокол по чл.486 ГПК от 15.01.2014 г.
С молба вх.№00262/11.01.2019 г. взискателят „О.“ АД, ЕИК .... /универсален правоприемник на „С.Б.“ ЕАД/, чрез пълномощника си юрк.Ил.К., е поискал от съдебния изпълнител, на основание чл.450 ГПК, след като извърши справка за трудовите договори на Е. Б. Т., ЕГН **********, да наложи запор върху получаваните от нея трудови възнаграждения.
С разпореждане от 15.01.2019 г. ЧСИ Ал.Ц. е възобновил производството по изп.д.№1/2011 г. и е постановил да се извърши справка за трудовите договори на Е. Б. Т., ЕГН **********.След възобновяване на изпълнителното дело са извършени редица действия от 4
ЧСИ, в това число и изготвяне на Постановление за възлагане на недвижим имот от 26.11.2020 г.
С молба вх.№14379/09.12.2020 г., подадена от ЕТ „Е. – Е.Б.“, ЕИК ...., чрез управителя Е.Т., и лично от Е. Б. Т., ЕГН **********, чрез адв.И.А., е поискано от съдебния изпълнител да прекрати изпълнителното дело, на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК, поради настъпила перемпция.
С атакуваното разпореждане от 07.01.2021 г. ЧСИ Ал.Ц. е постановил отказ да прекрати производството по изп.д.№1/2011 г. по неговия опис, като е приел, че за спорния период от 07.01.2014 г. до 15.01.2019 г. изпълнителното дело е било спряно по молба на взискателя, въз основа на сключено споразумение с длъжниците от 19.12.2013 г., с оглед на което те са извършвали частични плащания директно на взискателя. Съдебният изпълнител е приел, че със сключване на споразумение за изплащане на дълга, извършване на доброволни вноски и депозиране на молби относно плащане на задължението, длъжникът признава дълга съгласно чл.116 ЗЗД, като давността се прекъсва с всяка доброволна вноска. Прието е, че действията по признаване на дълга са основание за прекъсване на давността, защото длъжникът не оспорва вземането, а изрично е заявил, че дължи сумите и е плащал такива доброволно. Прието е също така, че с оглед доброволното плащане на вноски от длъжниците, отпадал интересът на кредитора да търси други способи за изпълнение, тъй като те биха довели до допълнителни необосновани разходи по делото, които биха увредили и длъжника, и взискателя. С тези мотиви съдебният изпълнител е отказал да прекрати производството по изпълнителното дело.
Разпечатката съдържа 30 от 52 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/f6d90c9d-601e-4483-8ddf-64217b137f6f