Решение № 1385 от 17.12.2025, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1385 гр. Варна, 17.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ТО, в публично заседание на десети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мила Й. Колева

Членове:

Тони Кръстев

Ралица Каменова при участието на секретаря Мария Д. Манолова като разгледа докладваното от Мила Й. Колева Въззивно гражданско дело № 20253100502440 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх. № 67065/29.07.2025 г. от В. Г. Г., гр.

Варна, чрез адв. И. Н., срещу Решение № 2414/27.06.2025 г., постановено по гр. д. № 9763/2024 г. по описа на РС – Варна, с което са отхвърлени предявените от ищцата искове с правно основание чл. 405 от КЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на ответника „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК 030269049, със седалище в гр. София, да й заплати сумата от 8297.12 лева – частичен иск от сумата 10000.00 лева, представляваща обезщетение, дължимо по застраховка на МПС „Каско +“, обективирана в застрахователна полица № 0312200340020325 за причинените имуществени вреди на лек автомобил „Хонда Акорд Турер“ рег. № ****** вследствие на ПТП, реализирано на 04.08.2021 г., за което при ответното дружество е заведена щета № 210908410/05.10.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считан от датата на депозиране на исковата молба – 02.08.2024 г. до окончателното изплащане на задължението.

Във въззивната жалба са изложени съображения за неправилност и незаконосъобразност на първоинстанционното решение. Въззивницата оспорва извода на решаващия състав, че, след като увреденото МПС било отчуждено, то за нея липсвала материалноправна легитимация да претендира обезщетяване на вредите, нанесени на автомобила от ПТП. Оспорва мотивите в решението, че след прехвърляне собствеността на МПС вредата за ищцата се 1 изразявала в разликата между сумата, за която е отчуждила автомобила и тази, за която би го продала, ако не беше повреден вследствие на ПТП. Изразява несъгласие, че такъв иск не бил предявен пред първоинстанционния съд. На следващо място, видно от договор за покупко-продажба на МПС от 31.08.2021 г., с който е отчуждено процесното МПС за сумата от 4500.00 лева, сочи, че действителната стойност на увредения автомобил е намаляла вследствие на вредите от ПТП, като посочва отбелязаната в застрахователния договор сума от 18000.00 лева за релевантна при определяне на обезщетението. В допълнение, възлага в тежест на насрещната страна доказването на действителна стойност на автомобила, различна от посочената в застрахователния договор. Поддържа, че при изчисляване размера на обезщетението не следва да се прилага коефициент на овехтяване, тъй като същият бил включен в самата застрахователна стойност.

Видно от изготвената пред първоинстанционния съд САТЕ се установило, че стойността на имуществените вреди на процесното МПС е в общ размер на 10997.12 лева. Въззивницата описва следния механизъм на ПТП: на 05.08.2021 г., около 11:30 часа, увреденият автомобил се намирал на паркинг на бул. „Сливница“ № 98 в гр. Варна, като ищцата установила, че бил ударен от неизвестен извършител в предната му част. Твърди, че уврежданията довели до невъзможност автомобилът да се придвижва самостоятелно.

Оспорва твърдението на застрахователя досежно приложението на т. 27.1 от ОУ към застрахователния договор, съгласно който за събития с незначителни щети, които не пречат на МПС да се движи на собствен ход и които биват доказвани с декларация и без документи, издадени от компетентни държавни органи или попълнен от участници в ПТП двустранен протокол, се дължало обезщетение до 15% от застрахователната сума на МПС. Поддържа становище за нищожност на коментираната клауза с твърдения за нейната неравноправност. Твърди, че т. 27.1 от ОУ към застрахователния договор противоречи на чл. 106, ал. 5 КЗ. На изложените във въззивната жалба основания моли за постановяване на решение, с което да бъде отменено първоинстанционното такова и постановяване на ново, с което предявените искове бъдат уважени в цялост. Претендира присъждане на направените разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна – „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД депозира писмен отговор на въззивната жалба, в който излага становище за неоснователност на същата и правилност на обжалваното решение. Поддържа формираните от първоинстанционния състав мотиви за неоснователност на предявените искове, като излага идентични съображения в отговора си. Посочва съдебна практика в подкрепа на становището си. Сочи, че с плащане от 01.09.2021 г. по образуваната щета № 210908410/05.10.2021 г. била изплатена на ищцата сумата от 2700.00 лева, представляваща 15% от застрахователната стойност по договора, изчислена съгласно т. 27.1 от ОУ към същия, с което счита отношенията между страните за уредени. Моли за потвърждаване на първоинстанционното решение и присъждане на разноски.

В открито съдебно заседание въззивникът, редовно призован, не се явява, представлява се от адв. И. Н., който поддържа изложеното във 2 въззивната жалба и моли за постановяване на решение, с което бъде отменено първоинстанционното такова и бъдат уважени в цялост предявените искове.

Претендира разноски.

В съдебно заседание въззиваемата страна, редовно уведомена, не изпраща представител.

За да се произнесе по спора, Варненският окръжен съд съобрази следното:

Производството пред ВРС е образувано по предявен от В. Г. Г. срещу „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД иск с правно основание чл. 405 КЗ за осъждане ответното дружество да заплати сумата в размер на 8297.12 лева, частичен иск от сумата 10000.00 лева - дължимо обезщетение, съгласно застраховка на МПС застрахователна полица № 0312200340020325, „Каско +“ , по щета № 210908410/05.10.2021 г. за нанесените и отстранени имуществени вреди, както следва: предна броня за подмяна - частичен иск за 336.00 лв. от 854.00 лева; хромирана решетка за подмяна - частичен иск за 150.00 лв. от 382.00 лева; емблема и фирмен знак за подмяна - частичен иск за 53.00 лева от 134.00 лева; падаща решетка - частичен иск за 48.00 лв. от 120.00 лева; счупена рамка на декоративна решетка - лайсна решетка - частичен иск за 94.00 лв. от 240.00 лева, изписват се грешки по таблото; декоративна решетка за подмяна - частичен иск за 48.00 лв. от 120.00 лева; водач под десен фар за подмяна - частичен иск за 38.00 лв. от 96.00 лева; десен фар за полиране частичен иск за 20.00 лв. от 47.00 лева; ПВЦ дистроник за подмяна - частичен иск за 6264 лв. от 7 545.00 лева; рамка радиатор - 2броя - частичен иск за 96.00 лв. от 240.00 лева за брой; водач броня за подмяна - частичен иск за 25.00 лв. от 60.00 лева; труд за подмяна на части монтаж - демонтаж и ремонта и боя частичен иск за 1125.00 лв. от 2862.00 лева, вследствие ПТП на 04.08.2021 г. на лек автомобил „Хонда", модел „Акорд Турер“, с ДК № ******, ведно с законната лихва върху сумата от датата на завеждане на исковата молба 02.08.2024г. до окончателното изплащане на сумите.

Ищцата твърди, че на 04.08.2021 г., в гр. Варна, е намерила паркирания си собствен автомобил „Хонда", модел Акорд Турер, с рег. № ****** ударен в предна част от неизвестно МПС. Във връзка с нанесените по валидно сключена застраховка на МПС, съгласно полица № 0312200340020325, „Каско +", със срок на действие от 03.09.2020 г. до 02.09.2022 г., в "ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ"АД е образувана щета/претенция

„Каско"

№

210908410/05.10.2021 г.

Ищцата излага, че във връзка с щетата й е изплатено обезщетение в размер на 2700.00 лева при положение, че калкулацията на щетите, извършена от застрахователя е в размер на 10464.79 лева. Твърди се, че автомобилът вече е отремонтиран и ищцата е заплатила стойността на извършените ремонтни дейности, на стойност около 13000.00 лева. Счита изплатеното обезщетение за недостатъчно да покрие щетите по увредения автомобил. При тези съображения ищцата е отправила искане за уважаване на предявения иск и присъждане на разноски.

В срока по реда на чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата 3 молба, с който се оспорва предявеният иск като неоснователен. Ответникът оспорва претенцията по размер, поради наличието на ограничение от застрахователната отговорност на застрахователя, обективирано в т. 27.1, от ОУ, във връзка с т. 27. Счита, че с плащане от 01.09.2021 г. от страна на дружеството е заплатено в полза на ищцата сумата от 2700.00 лева, представляваща обезщетение по предявена застрахователна претенция с № 210908410, която не надхвърля 15% от застрахователната сума, която по полица с № 0312200340020325 е в размер на 18000.00 лева. Оспорва размера на ищцовата претенция, като счита същия за завишен и неотговарящ на реално претърпените вреди. Сочи, че съгласно изричната уговорка на страните в ОУ по застраховката, при частична щета на МПС, което е на възраст над 10 години (каквото е процесното МПС), застрахователното обезщетение се определя по експертна оценка, която съгласно същите ОУ се извършва по правилата на Застрахователя и приетите от него методики, цени и каталози. Счита, че предвид периода на експлоатация на процесното МПС (повече от 10 г., към датата на настъпването на събитието), няма пречка при отстраняване на вредите да бъдат вложени алтернативни части, както и части - втора употреба.

Смята, че претендиралите от страна на ищеца стойности за извършването на ремонт на процесното МПС надвишават значително средно пазарните такива, дори при използването на оригинални части за подмяна. Претендира разноски.

Съдът, след преценка на събраните доказателства, касаещи предмета на спора, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, предметните предели на въззивното производство, очертани с жалбата, приема за установено следното:

Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. При изпълнение на задълженията, вменени му с разпоредбата на чл. 269 и чл. 270 ГПК, въззивният съд намира, че произнасянето на съда съответства на заявената за разглеждане претенция и е постановено от родово компетентен съд, поради което решението е валидно и допустимо.

По отношение на правилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл. 269, ал. 1, изр.второ от ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.

Установява се по делото, че на 05.08.2021 г., около 11:30 часа, процесният автомобил бил паркиран в гр. Варна, на паркинг на адрес бул.

„Сливница“ № 98. Отивайки до автомобила си, В. Г. установила, че същият е ударен в предната част от неизвестно МПС. Процесното ПТП безспорно е настъпило в периода на действие на сключената между страните застраховка „Каско +“, поради което следва да се приеме, че застрахователят дължи обезщетение въз основа на застрахователната полица.

Като безспорно установено по делото е и обстоятелството, че 4 застрахователят е изплатил на ищцата сумата от общо 2700.00 лева – обезщетение за настъпилите вреди от застрахователно събитие по застрахователна полица № 0312200340020325, „Каско +“ , по щета № 210908410/05.10.2021 г. Изплатената сума е изчислена от застрахователя съгласно т. 27.1 от ОУ: „За събития с незначителни щети, които не пречат МПС да се движи на собствен ход и които биват доказвани с декларация, без а) документи, издадени от компетентните държавни органи, удостоверяващи настъпване на застрахователно събитие, или б) двустранен констативен протокол за ПТП, съставен съгласно изискванията на приложимото право, застрахования има право да получи общо обезщетение до 15 % от застрахователната сума на МПС за едно или повече събития, настъпили през срока на застраховката“, тъй като от страна на дружеството е възприето, че щетите по МПС са незначителни и същото може да се придвижва на собствен ход.

Констатира се също така, че с Договор за покупко-продажба на МПС от 31.08.2021 г., с нотариална заверка на подписите рег. № 10725/31.08.2021 г. на нотариус К.И., рег. № 572 на НК ищцата В. Г. е продала на Н.П. л. а. „Хонда", модел „Акорд Турер“, с ДК № ******.