Определение № 2209 от 07.06.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2209 гр. София, 07.06.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО IX ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на трети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Александра Йорданова

Членове:

Стоян Михов

Рафаела Ст. Матева като разгледа докладваното от Стоян Михов Въззивно частно наказателно дело № 20261100603655 по описа за 2026 година

Производството е по реда на гл. 22 НПК.

С протоколно определение от 07.05.2026 година, по НОХД № 1503/2026 година СРС, НО, 109 с-в е оставил без уважение искането на защитника за прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на прокурора при СРП на осн. чл. 249, ал. 1, вр. чл. 248, ал. 1, т. 3 НПК.

Срещу определението е постъпила частна жалба от защитника, с която се оспорва правилността на първоинстанционния акт. Поддържа се по същество неяснота на обвинението, ограничаваща правото на защита на подсъдимия. В тази насока се излагат съображения за липса на яснота, конкретност и достатъчна индивидуализация на твърдяното деяние спрямо П.Л.. Посочено било, че деянието било извършено на неустановена дата, в значителен времеви период, без да бъде конкретизирано кое точно поведение прокуратурата приема за изпълнително деяние, при какви фактически обстоятелства е осъществено същото и кои конкретни изрази се приемат за съставомерни.

Обвинението на следващо място не очертавало ясно дали твърди едно конкретно деяние, множество самостоятелни деяния, продължавано престъпление или отделни фактически прояви. Липсата на конкретизация не се изчерпвала единствено с отсъствие на точна дата, но и с липсата на 1 индивидуализация на изпълнителното деяние.

Предвид посочените съображения се претендира отмяна на първоинстанционното определение и постановяване на ново, с което да бъде прекратено съдебното производство и делото да бъде върнато на прокурора.

Съдът, съобразявайки доводите в частната жалба и материалите по делото и извършвайки цялостна проверка на правилността на първоинстанционното определение намира, че жалбата е неоснователна, а по същество първоинстанционото определение е правилно.

Подсъдимото лице Л. А. К. е предаден на съд по обвинения за две престъпления: 1. По чл. 144, ал. 3, т. 1 и т. 3, вр. ал. 1 НК с потсрадала П.Л. и 2. По чл. 144, ал. 3, т. 1, вр. ал. 1 НК с пострадала М.М.Д..

Съдържанието на внесения обвинителен акт отговаря коректно на изискванията на чл. 246, ал. 2 и ал. 3 НПК, както правилно е приел и първоинстанционния съд. В същият е въведен минималния стандарт от гледна точка на неговото съдържание с оглед пълноценно упражняване правото на защита от подсъдимито лице и очертваване на предмета на доказване по делото-дата, място, начин на осъществяване на изпълнителното деяние и участието на обвиняемия в него. Неоснователни са твърденията на защитника за неяснота на обвинението, касателно тъврдяното престъпление по чл. 144, ал. 3, т. 1 и т. 3, вр. ал. 1 НК с пострадало лице П.Л.. Вярно е обстоятелството, че досежно дата на извършване на тъврдяното деяние е посочена от прокурора неустановена такава, но е рамкиран времеви период като начален и краен момент, в рамките на който се явява обективирано същото. Такава фактическа и правна конструкция е допустима, когато доказателствените материални, събрани в досъдебното производство не дават възможност да се конкретизира точно датата, но дават възможност да се лимитира периодът от време, в който е обективирано изпълнителното деяние. По този начин не се създава никаква неяснота в обвинението в частта относно датата на деянието, като правото на защита може да бъде упражнено пълноценно. В този исмисъл изводите на първата инстанция, че липсват процесуални нарушение са обосновани и почиват на правилна оценка на приложимия закон. Не е налице твърдяната неяснота на обвинението и досежно изпълнителното деяние, касаещо твърдяното престъпление спрямо пострадалата Л.. Коректно във фактите и диспозитива е посочено, че заканата с убийство е вербална, посредством 2 употребени изрази: "казал й "ще те убия", "ще те пратя в гробищата". При това положение коректно е посочена формата на изпълнителното деяние и конкретиката от гледна точка на неговото обективиране. Очевидно с оглед описанието на твърдяното престъпление с пострадала Л. е, че се касае до обвинение за едно деяние, осъществяващо един състав на престъпление, като никъде прокурорът не е въвеждал твърдения, че се касае до множество или продължавано престъпление по това обвинение.

В обобщение обвинителният акт отговаря на изискванията на лч. 246, ал. 2 и ал. 3 НПК, като не създава неяснота в обвинението, което да обуславя прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на прокурора.

Достигайки до същите правни изводи първоинстанционният съд е постановил определение, съответно на закона, което следва да се потвърди.

Така мотивиран СГС, НО, IX въззивен състав

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА проколно определение о т 07.05.2026 година, по НОХД № 1503/2026 година на СРС, НО, 109 с-в, с което е оставено без уважение искането на защитника за прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на прокурора при СРП на осн. чл. 249, ал. 1, вр. чл. 248, ал. 1, т. 3 НПК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протест.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3