Решение № 446 от 21.11.2023, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 446 гр. Пловдив, 21.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Атанаска Ст. Букорещлиева при участието на секретаря Мария Ив. Пеева като разгледа докладваното от Атанаска Ст. Букорещлиева Търговско дело № 20225300900333 по описа за 2022 година

Съдът е сезиран с искова молба, подадена от Е. А. З., с ЕГН ********** и адрес: гр.

****, срещу „Фи Хелт Застраховане” АД, ЕИК 200103397, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Студентски, ул. „Проф. Александър Фол“ № 2, вх. Б, представлявано от М. Х. К., с която са предявени искове с правно основание чл. 382 КЗ вр. с чл.134 ал.1 ЗЗД и чл. 456, ал. 1 от КЗ.

В исковата молба са изложени обстоятелства, че на ****г. между М. С. З., ЕГН **********, и „Първа инвестиционна банка“ АД бил сключен договор за банков кредит № *****/****г., по силата на който на З. бил отпуснат потребителски кредит в размер на 35 000 лв. със срок 120 месеца. За обезпечаване изпълнението по кредита бил сключен договор за застраховка с „Фи Хелт Застраховане” АД, за което била издадена застрахователна полица Спокойствие с ***, във връзка с която застрахователят бил задължен за 100 % от общия размер на кредита при покрит риск заболяване и злополука. Застрахователната премия била изплащана от застрахованото лице. На ****г. М. З. бил хоспитализиран в УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД, където на ****г. п.. Като причина за с. в медицинското свидетелство за с. било записано: „Covid идентифициран вирус, двустранна вирусна пневмония. Остър респираторен дистрес синдром. Остър миокарден инфаркт. Кардиогенен шок.“ Твърди се, че във връзка с настъпилата с. на кредитополучателя, застрахователят е бил длъжен да погаси задължението по договора за кредит, но тъй като той отказвал, а банкатакредитор не предприемала действия срещу него, то наследниците на п. длъжник имали право да упражнят правата на застрахованото лице. Изложено е, че ищцата е единствен 1 наследник на с. си М. З.. След настъпване на застрахователното събитие, същата уведомила банката- кредитор, както и застрахователя. С писмо с изх. № ****г. ответното дружество уведомило банката, че застрахователната претенция била непокрита по условията на корпоративен договор за застраховка „Спокойствие с ***“, тъй като, според събраната медицинска документация, през 2015г. М. З. е бил диагностициран с „Есенциална първична хипертония“, която болест не била декларирана при сключване на застрахователния договор през 2020г., но се намирала в причинна връзка с настъпилата с.. Освен това, заболяването, отбелязано като причина за с., имало катастрофичен характер в световен мащаб, поради което застрахователната претенция не можела да бъде удовлетворена. Твърди се, че е направено писмено заключение от л. л. на М. З., според което причината за неговата с. била остро заболяване БМП с дата на първо диагностициране ****г. Посочено е, че лицето не е лекувано консервативно и оперативно за това заболяване и не е ползвало отпуск. На 04.05.2015г. З. бил преглеждан и диагностициран с есенциална хипертония, но същото се е случило в период по-дълъг от 5 години преди датата на сключване на застрахователния договор, поради което застрахованият не е бил длъжен да декларира това обстоятелство. На 31.05.2022г., за да се избегне обявяване на кредита за предсрочно изискуем, ищцата, чрез нейния пълномощник – Г. С. Й., заплатила сумата от 2850 лева в полза на „Първа инвестиционна банка“ АД. Към 25.05.2022г., според данни от банката, непогасената част по кредита била в размер на 30 282,73 лв. – непогасена главница, 1644 лв. – просрочена главница и 1295,92 лв. – просрочена лихва.

От правна страна се сочи, че във връзка с възникналото застрахователно събитие, ответното дружество било задължено да погаси задължението по договора за кредит, тъй като настъпилото застрахователно събитие представлявало покрит риск по застрахователния договор. Поддържа се, че с. на М. З. не е била в причинна връзка с предхождащо заболяване, както и че не е налице деклариране на невярна информация, тъй като застрахователят изисквал информация за заболявания, протекли в предходните 5 години, застрахователният договор бил сключен на 30.07.2020г., а есенциалната хипертония била диагностицирана на 04.05.2015г. Освен това се сочи, че с. на З. не се дължала на природно бедствие с катастрофичен характер, а на заболяване.

Извън горното се навежда възражение за нищожност на т. 3.2.22 от Общите условия по застраховка „Спокойствие с FiHealth”, тъй като същата била неравноправна клауза по см. на чл. 143, ал. 2, т. 6 от ЗЗП. Това е така, защото в нея била предвидена възможност за застрахователя да откаже плащане по своя преценка, без да са предвидени конкретни основания за отказ. Освен това, на М. З. не бил поставен конкретен въпрос дали е боледувал от хипертония, поради което клаузата, на която се основавал отказът на застрахователя, била нищожна на основание чл. 146, ал. 1 от ЗЗП.

Предвид гореизложеното, се иска от съда да постанови решение, с което да се осъди ответното дружество да заплати на „Първа инвестиционна банка“ АД сумата от 30282,73 лв., представляваща застрахователно обезщетение по застраховка ”Живот”, обективирана в застрахователен сертификат за групова застраховка „Спокойствие с FiHealth” №***** и ОУ 2 към него, сключена с М. З., наследодател на Е. З., обезпечаващо изпълнението на задълженията на кредитополучателя по остатък от договор за банков кредит от 30.07.2020г. към дата ****г. Претендира се и осъждането на ответника да заплати на ищцата сумата от 2850 лв., представляваща застрахователно обезщетение за платени от нея суми по договор за банков кредит от 30.07.2020г., сключен между М. З. и „ПИБ”АД, ведно със законната лихва върху тези суми, считано от датата на завеждане на исковата молба, до окончателното им плащане. Допълнителни съображения по спора са развити в писмена защита на адв.Б.пълномощник на ищцата. Направено е искане за присъждане на разноски.

С определение, постановено в закрито заседание на 10.06.2022г., като съищец в производството е конституирана „Първа инвестиционна банка”АД, със седалище и адрес на управление- гр. София, бул.”Драган Цанков”№37. Изразено е от съищеца в съдебно заседание, проведено на 18.10.2023г., становище, че предявените искове са основателни.

В срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, с който е взето становище за неоснователност на предявените искове. Не се оспорва обстоятелството, че между М. З. и ответното дружество е бил сключен договор за застраховка, както и че след с. на лицето е образувана претенция № ****. Твърди се, че отказът на застрахователя да заплати застрахователно обезщетение бил законосъобразен, тъй като есенциалната хипертония, от която е страдал М. З., се намирала в причинно-следствена връзка с настъпилата с., поради което рискът бил изключен от застрахователното покритие на основание т. 3.2.22 от Общите условия. Освен това се твърди, че наследодателят на ищцата съзнателно бил обявил неточно обстоятелствата, свързани със своето здравословно състояние, като не е посочил, че страда от есенциална хипертония, въпреки че са му били провеждани прегледи за това заболяване в периода от 01.01.2013г. – 31.12.2018г., което било самостоятелно основание за отказ на основание чл. 363, ал. 4 от КЗ. Извън това се сочи, че коронавирус пандемията представлявала природно бедствие от масов характер, което самостоятелно изключвало отговорността на застрахователя. Твърди се също, че оспорената като нищожна клауза на т. 3.2.22 от Общите условия към застраховката не е неравноправна, тъй като в нея ясно е посочено, че касае предшестващи заболявания, които лицето не е декларирало, респ. за които застрахователното дружество е поставило въпрос. Поради това застрахователят не можел по своя преценка да се освободи от отговорност. По изложените съображения се иска да се отхвърлят предявените искове. Претендират се разноски.

Направено е възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение от ищцовата страна, в случай че същото е в размер по-голям от минималния размер на адв. възнаграждение, определен в Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Съображения по спора са изложени и в писмена защита на адв.Е. М.процесуален представител на ответника.

В подадената допълнителна искова молба по чл. 372, ал. 1 от ГПК ищцата оспорва твърдението, че есенциалната хипертония представлява рисков фактор в Ковид заразата, както и че същата е в причинна връзка със с. на лицето. Твърди, че М. З. не е бил лекуван от високо кръвно налягане за период от 5 години преди сключване на застрахователния 3 договор, а е бил преглеждан и диагностициран с есенциална хипертония на 04.05.2015г.

Твърди още, че с. й е декларирал, че не е лекуван, а не, че не е бил преглеждан. Оспорва и твърдението, че наследодателят й съзнателно е премълчал за това обстоятелство, както и че застрахователят не би сключил застрахователния договор, ако знаеше за заболяването. На следващо място, оспорва квалифицирането на коронавирус пандемията като природно бедствие, тъй като не се дължало на въздействие на природни сили (напр. цунами, вулкан, буря и т.н.). В подкрепа на становището за неравноправност на клаузата на т. 3.2.22 от ОУ към договора за застраховка изтъква, че предоставената от застрахователя декларация за предшестващи заболявания била обща и завършвала с неизчерпателно изброяване на „..и каквото и да е хронично заболяване“, което давало възможност на застрахователя да откаже изплащане на застрахователно обезщетение по своя преценка.

В срока по чл. 373, ал. 1 от ГПК е подаден допълнителен отговор, в който се навеждат твърдения, че М. З. многократно е бил преглеждан и консултиран във връзка есенциалната хипертония. Твърди се, че изисканата от застрахователя информация при сключването на застрахователния договор се отнасяла до заболявания, от които застрахованият е боледувал в последните 5 години, а не само до такива, от които е бил лекуван. Посочва се, че изразът „лекуван“ следва да се възприема в по-широк смисъл, тъй като включвал в себе си и проведените прегледи и консултации, независимо дали е назначена лекарствена или друга терапия. Твърди се също, че дори и застрахователят да не би отказал сключването на застраховката, ако беше запознат с предхождащото заболяване на З., то би сключил същата при различни условия, напр. при по- висока застрахователна премия, което отново довежда до основателност на отказа за заплащане на застрахователното обезщетение.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира следното:

Установява се от представеното по делото удостоверение за наследници с №****г., издадено от Община Пловдив, че ищцата е единствен наследник по закон на М. С. З., починал на ****г.

Липсва спор между страните, че на 30.07.2020г. М. С. З. е сключил с „ПИБ“ АД договор за банков кредит № ***/***г., по силата на който банката му е предоставила потребителски кредит в размер на 35 000 лв., със срок 120 месеца. Съгласно чл.20 от договора, кредитополучателят се съгласява да осигури сключването на застраховка „Спокойствие с FiHealth” върху живота, здравето, телесната цялост и работоспособността му за негова сметка или за сметка и в полза на Банката при „Фи Хелт Застраховане“ АД за застрахователна стойност общо до 100 % от целия размер или от остатъка от размера на кредита. Във връзка със сключването на застраховката кредитополучателят получава от Банката застрахователна полица.

Установява се, че на 30.09.2013г. между ответното дружество и „Първа инвестиционна банка” е сключен договор за корпоративна застраховка „Спокойствие с FiHealth на получателите на кредити”, с който страните се договарят Банката, в качеството си на застраховащ и трето ползващо се лице, да сключи със застрахователя Корпоративна 4 застраховка „Спокойствие с FiHealth”върху живота, здравето, телесната цялост и работоспособността на трети лица- кредитополучатели по договори за кредити, предоставени от Банката.