Решение № 4928 от 26.09.2023, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 4928 гр. София, 26.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Здравка Иванова

Членове:

Ваня Н. Иванова

Наталия П. Лаловска при участието на секретаря Анелия Й. Груева като разгледа докладваното от Ваня Н. Иванова Въззивно гражданско дело № 20221100500079 по описа за 2022 година

Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 20177269 от 26.08.2021 г., постановено по гр. д. № 42390/2020 г. на Софийски районен съд, е отхвърлен предявения от О. Б. В. срещу „ЧЕЗ Разпределение България” АД иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 2, вр. чл. 82 от ЗЗД, за заплащане на сумата 22 500 лева, представляваща обезщетение за пропуснати ползи от месечни наеми на апартамент № 2, апартамент № 6 и апартамент № 13 – по 7500 лева за всеки /15 месеца по 500 лева месечна наемна цена/ за периода от м. 05.2018 г. до м.

07.2019 г., за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 17465/2020 г. на СРС. С решение от 06.11.2021 г. е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на горното решение, като ищецът е осъден да заплати на ответника 100 лв. юрисконсултско възнаграждение.

Решението е обжалвано от ищеца като неправилно, постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон, и в противоречие със събраните по делото доказателства. В жалбата се излага възражение срещу извода на районния съд, че ищецът не е доказал реалната възможност за увеличаване на имуществото си поради това, че сключените от него договор за наем не били прекратени. Сочи се в тази връзка, че ищецът не твърди, че договорите за наем са били прекратени, а се твърди, че вследствие на голямата забава при изпълнението на задължението от страна на ответника наемателите на обектите отказвали да плащат договорената цена, тъй като без електрозахранване на можели да използват имотите по предназначение. Поддържа, че след като в договора между страните е бил посочен срок за изпълнение на присъединяването към разпределителната мрежа, то за собственика е налице извод, че от този момент ще може да използва вещта по предназначение, но както собственикът, така и наемателите не са имали представа, че 1 забавата за включване на сградата под напрежение ще продължи цели 15 месеца. Поради това и договорите за наем не били прекратени, но наемателите не заплащали по тях предвидените наемни суми, тъй като липсата на електрозахранване правело обектите неизползваеми. Въззивникът счита, че са налице всички предпоставки за възникване на задължението на ответното дружество да му заплати претендираното обезщетение за нанесените му от неизпълнението имуществени вреди под формата на пропуснати ползи.

Въззиваемата стана „ЧЕЗ Разпределение България” АД /понастоящем с наименование „Електроразпределителни мрежи Запад” ЕАД/ оспорва въззивната жалба и настоява за потвърждаване на обжалваното решение. На първо място излага довод, че не е налице забава от страна на електроразпределителното дружество, тъй като задължително условие за поставянето под напрежение на съоръженията за присъединяване, както за присъединявания обект, така и за самите съоръжения, е издаването на разрешение за ползване по реда на ЗУТ, каквото разрешение за ползване е било издадено на 26.03.2019 г. Сочи се, че за периода, за който се търси обезщетение, обектите на ищеца не са били въведени в експлоатация, т.е. той не можел да ги ползва, като с оглед разпоредбата на чл. 23, ал. 1 от Наредба № 6/ 2024 г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи, захранването на обекта е невъзможно да бъде осъществено преди издаване на разрешение за ползване на самия жилищен обект. Сочи, че индивидуалните електромери в обектите на ищеца са били монтирани съобразно изискването на чл. 23, ал. 3 от посочената наредба. Поддържа се, че всички действия на електроразпределителното дружество са съобразени с нормативните изисквания.

Приемането и разрешението за ползването на съоръженията е изчаквало документите за приемане на жилищната сграда, при което ако е налице забава, то тя е реализирана поради действия/бездействия, свързани с разрешаване ползването на сградата.

За да се произнесе, въззивният съд взе предвид следното:

О. Б. В. е предявил срещу „ЧЕЗ Разпределение България” АД иск за признаване за установено съществуването на негово вземане за сумата 22 500 лева, представляваща обезщетение за пропуснати ползи от месечни наеми на собствени на ищеца апартаменти, находящи се в жилищна сграда в гр. София, район *******”, ул. „*******, в резултат на забавено изпълнение на задължението на ответника по сключен между тях договор за присъединяване на тези обекти към разпределителната електрическа мрежа.

В исковата молба ищецът твърди, че по силата на нотариален акт за учредяване на право на строеж срещу задължение за построяване на жилищна сграда е собственик на апартаменти № 2, № 6 и № 13, както и на гараж № 2 в жилищна сграда, построена в ПИ с идентификатор № ***, находяща се в гр. София, район *******”, ул. „*******.

Твърди се, че във връзка с ползването на имота на 14.09.2016 г. ищецът и строителят „Д.Х.” ООД сключили с ответното дружество договор за присъединяване на обекти на клиенти към разпределителната мрежа на „ЧЕЗ Разпределение България” АД. Ищецът заплатил уговорената в договора цена за присъединяване в дена на подписване не договора. Твърди, че съгласно клаузите на договора ответното дружество следвало да изпълни задължението си за присъединяване на обектите на ищеца и въвеждане в експлоатация с разрешение за ползване до 14.03.2018 г. Ищецът твърди, че с оглед предвидените в договора за присъединяване срокове и при упражняване на пълното му вещно право върху имотите той сключил на 02.05.2018 г. и на 05.05.2018 г. договори за наем за апартамент № 2 и № 6 с посочените лица срещу месечна наемна цена от 500 лв. Твърди, че имало и лице, желаещо да наеме апартамент № 13 за същата цена. Твърди, че ответникът не е изпълнил задълженията си по договора за присъединяване в уговорените срокове. Минавали месеци, а обектите били без електрозахранване. Едва в началото на м. 08.2019 г. с констативен протокол за масова регистрация били монтирани електромери и обектите поставени под напрежение – с повече от 16 месечно забавяне. Вследствие на тази голяма забава 2 наемателите на ищеца отказали да плащат договорената наемна цена, тъй като без електрозахранване не можели да използват имотите по предназначение. Във връзка с това ищецът не получил за всеки от трите си апартамента наемна цена от по 500 лв. месечно в период от 15 месеца, с което му били нанесени вреди под формата на пропуснати ползи в общ размер 22 500 лева за периода м. 05.2018 г. до м.07.2019 г., представляващи 15 месечни наема за трите му имота, които вреди били в пряка причинна връзка със забавеното изпълнение от страна на ответника на задълженията му по чл. 2, чл. 3 и чл. 10, ал. 2 и ал. 3 от договора за присъединяване. Сочи се, че за ищеца е съществувала сигурност, че чрез отдаване под наем на имотите, които е трябвало да бъдат присъединени, ще увеличи имуществото си, но не е могъл да получи наемната цена поради неизпълнението на задълженията от страна на ответника.

В писмения си отговор ответникът оспорва иска. Не оспорва, че на 14.09.2016 г. е сключил с ищеца и „Д.Х.” ООД договор за присъединяване към разпределителната мрежа за обект жилищна сграда на ул. „******* в гр. София. Излага възражение, че уговорените в договора срокове не са такива, каквито се твърдят в исковата молба. Твърди, че съгласно уговореното в договора срокът за изграждането и въвеждането в експлоатация на съоръженията за присъединяване било осем месеца от издаването на разрешение за строеж.

Такова разрешение за строеж за жилищната сграда било издадено на 31.08.2017 г. След издаването на разрешение за строеж започвало изпълнението на строежа, което било възложено на подизпълнител. В хода на процедурата се установило, че по трасето, по което следвало да преминат кабелите, няма приложена регулация – проблем, който бил извън компетентностите на ответника и възпрепятства изпълнението на проекта. Наложило се преработване на проекта по реда на чл. 154 от ЗУТ и била издадена заповед № 2/10.09.2018 г. за допускане на изменение на разрешението за строеж. Ответникът счита, че срокът за изпълнение на задължението му по чл. 10, ал. 2 от договора за присъединяване – осем месеца от издаването на разрешението за строеж, следва да се брои от посочената заповед за изменение на издаденото разрешение за строеж – 10.09.2018 г., тъй като той няма вина за необходимостта от преработка на проекта и изменението на разрешението за строеж.

Впоследствие на 28.09.2018 г. дружеството внесло в ДНСК документи за издаване на разрешение за ползване на съоръженията и на сградата – заедно, но се оказало, че съществуват проблеми по приемането на сградата /а не на ел. съоръженията/ и се изчаква отстраняването им. На 05.02.2019 г. се провела Държавна приемателна комисия /ДПК/, при което отново се констатирали нови нередности със сградата и е даден отново срок за отстраняването им. Сочи се в тази връзка, че забавата за издаването на разрешението за ползване на сградата и на съоръженията за присъединяването й към ел. мрежата се бавело по причини, имащи отношение към изпълнението на задълженията на ищеца като един от възложителите на строежа, и нямащи нищо общо с дружеството, т.е. налице била забава на кредитора по договора за присъединяване. Твърди се, че разрешението за ползване на строежа /сградата и ел. съоръженията/ било издадено на 26.03.2019 г. след отстраняване на недостатъците, касаещи сградата. След издаването на разрешението за строеж собствениците на индивидуални обекти в сградата имали задължение да поискат сключване на договор с „ЧЕЗ Електро България” АД за доставка на ел. енергия, във връзка с което ответното дружество монтира индивидуалните електромери и поставя изградените съоръжения под напрежение. Такова искане от пълномощник на ЕС на сградата на ул.

„******* било входирано на 12.07.2019 г., което било изпратено по компетентност на „ЧЕЗ Разпределение България” АД. Последното предприело съответните действия за осигуряване на индивидуални електромери и поставяне под напрежение на съоръженията за присъединяване на жилищната сграда, но по време на проверките било установено, че някои от обектите в сградата не са изградили вътрешните си инсталации, необходими са свързването на всеки обект със съоръженията на „ЧЕЗ Разпределение България” АД, а това било ангажимент на всеки от потребителите съгласно чл. 117, ал. 7 от ЗЕ. След отстраняване 3 на проблема от страна на собствениците на сградата електромерите били монтирани на 06.08.2019 г., с което приключили задълженията на ответника по присъединяването на процесната жилищна сграда. Сочи се, че за целия процесен период, докато се е изграждала и въвеждала в експлоатация сградата, за нея е бил сключен договор за временно строително захранване, т.е. през цялото това време сградата е била електрозахранена с открита партида за строителен ток. Ответникът счита, че е бил изправна страна по всички сключени договори във връзка с процесната сграда и не е налице забава по отношение изпълнението му към ищеца по сключения договор, а ако такава забава има – тя не е в причинноследствена връзка с негово виновно поведение, а е резултат от поведението на трети лица, включително е налице забава от страна на ищеца. Алтернативно се излага и възражение срещу претендираните от ищеца вреди. Сочи се, че изцяло проблем на ищеца е, че не е изчислил правилно сроковете по договора за присъединяване и е решил, че може да получава наеми за обектите преди изтичането на договорените срокове и преди обектите му реално да се присъединени към разпределителната мрежа. Ответникът оспорва представените с исковата молба договори за наем като твърди, че те са съставени за нуждите на процеса и са антидатирани. Поддържа също, че тези договори имат за предмет имоти, които към момента на сключването им нямат индивидуални партиди за ел. енергия, т.е. тези имоти са били в състояние, което не отговаря на ползването, за което са били наети – жилищни нужди. С оглед на това ответникът счита, че неполучаването на уговорената с тях престация за предоставеното ползване не е било сигурно за ищеца. Отделно от това излага довод, че уговорената с тях наемна цена от 500 лв. месечно е твърде висока и за апартамент с площ 48 кв.м. с нормално електрозахранване и абсурдно би било цената да е такава за апартаменти без ел.захранване и/или индивидуални партиди за ток. Поддържа се, че след като ползването на сградата за жилищни нужди не е било разрешено към този момент, договорите за наем са били сключени противоправно. Ответникът навежда довод, че претендираните от ищеца вреди не са предвидими, доколкото забавянето не е резултат от действия или бездействия на дружеството, а е резултат на поведението на ищеца като възложител на сградата и като собственик на обекти в сграда, в която не се изградени изходящите линии.