Решение № 460 от 06.12.2022, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 460 гр. П., 06.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., XI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Снежана Стоянова при участието на секретаря Елена Пенова като разгледа докладваното от Снежана Стоянова Административно наказателно дело № 20225220201508 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба от „СПЕЙС ЛИФТ” ООД, ЕИК: 203781454 със седалище и адрес на управление гр.П., бул. „Г.Б.“ № 128, ет.4, ап.7 против Наказателно постановление № 666113-F648561 от 05.10.2022 г., издадено от Директор на Дирекция „Контрол“ в ТД на НАП- Пловдив, с което за нарушение на чл.180 ал.2 във вр. с чл.102, ал.3, т.1 от ЗДДС, чл.86 ал.1 и ал.2 и чл.113, ал.1 и ал.2 от ЗДДС и на основание чл.180, ал.2 във връзка с чл.180, ал.1 от ЗДДС, на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 654, 67 лева /шестстотин петдесет и четири лева и 67 ст./ .

Релевираните в жалбата оплаквания се свеждат до твърдения, че АНО незаконосъобразно не е приложил привилегирования състав на чл.180, ал.4 от ЗДДС, с оглед на което е иска изменение на обжалваното НП, като се намали размера на имуществената санкция на 400 лева.

В съдебно заседание жалбоподателя се представлява от процесуален представител, който поддържа жалбата. Претендират се разноски – платения адвокатски хонорар в размер на 300 лева.

1

Наказващият орган, редовно призован не се явява, но се представлява от процесуален представител, който оспорва жалбата, излага становище за това, че НП е издадено в съответствие с процесуалния и материалния закон и пледира за неговото потвърждаване. Прави искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Районният съд провери основателността на жалбата, като прецени изложените в същата доводи и становището на ответната страна, съобразявайки закона, по вътрешно убеждение и като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства, при съблюдаване разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, прие за установено от фактическа страна следното:

Жалбоподателят е санкциониран с обжалваното в настоящото производство НП при следната приета за установена фактология:

„СПЕЙС ЛИФТ” ООД подало заявление за регистрация по ЗДДС на 07.01.2022 год., заведено с вх. № 133912200005281/07.01.2022 г. С оглед на това на инспектори към ТД на НАП Пловдив било възложено да извършат проверка за наличието на основание за регистрация по ЗДДС. При извършената проверка било установено, че търговското дружество е формирало облагаем оборот по смисъла на чл. 96, ал. 2 от ЗДДС за задължителна регистрация в размер на 50 137 лв. за периода от 01.04.2020 г. до 31.03.2021 г. Същият бил формиран от основната дейност на дружеството – поддръжка и ремонт на асансьори. При това положение търговецът е следвало да подаде в ТД на НАП Пловдив заявление за регистрация по чл. 96, ал. 1 от ЗДДС до 07.04.2021 г. (в 7-дневен срок от изтичане на данъчния период, през който е достигнат оборот от 50 000 лв.). Дружеството било регистрирано по ЗДДС, считано от 27.01.2022 г. с връчване на акт за регистрация по ЗДДС № 130422200260196/21.01.2022 г. Затова че било нарушило чл. 96 от ЗДДС бил съставен АУАН. За периода от 21.04.2021 г.

(датата, на която е следвало да бъде издаден акт за регистрация, ако лицето беше подало заявление в срок) до 27.01.2022 г. (датата на регистрация на жалбоподателя по ЗДДС) търговецът е следвало да бъде регистриран по ЗДДС и да начислява ДДС за извършените от него доставки по арг. на чл.102, ал. 3 от ЗДДС.

Жалбоподателят не бил начислил ДДС в размер на 654,67 лв. по облагаеми доставки на обща стойност 3928,00 лв., извършени през данъчен 2 период от 01.08.2021 г. до 31.08.2021 г., когато търговецът не е бил регистриран по ЗДДС, тъй като не е подал заявление за регистрация, въпреки че е бил длъжен. Ако лицето беше регистрирано по ЗДДС същото е следвало да начисли ДДС в общ размер на 654,67 лв. по извършените облагаеми доставки по реда на чл. 86, ал.1 и ал.2 от ЗДДС, като в срок до 31.08.2021 г. състави обобщен отчет и го посочи в дневника за продажби за същия данъчен период, като справката - декларация по ЗДДС и дневникът за продажби е следвало да подаде в компетентната ТД на НАП, ИРМ П., в срок до 14-число на месеца, следващ съответния данъчен период, а именно до 14.09.2021 г., която дата е приета за дата на извършване на нарушението.

Нарушението било извършено в град П. и установено на 14.01.2022 г. след подаване на заявление за регистрация по ЗДДС със закъснение и представяне на документи във връзка с регистрация по ЗДДС.

При така установеното срещу жалбоподателя бил съставен АУАН, надлежно предявен и връчен на представляващия, срещу който не постъпило възражение.

Въз основа на съставния АУАН, на 05.10.2022 г. било издадено атакуваното НП. Последното било връчено на представляващия жалбоподателя на 13.10.2022 г., а жалбата била подадена от надлежно упълномощен адвокат на 25.10.2022 г., поради което е процесуално ДОПУСТИМА.

Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните по делото писмени доказателства и от показанията на актосъставителя- св.В. Д., които като категорични, съдът напълно кредитира, независимо, че свидетелката е служебно обвързана с АНО. В същото време св.Д. няма никакъв личен мотив да уличава жалбоподателя, като му приписва поведение или деяние, което обективно да не е извършено от същия, още повече че установените от нея факти не се отричат от жалбоподателя. Св.Д. бе категорична, че във връзка с подадено заявление за регистрация по ДДС от жалбоподателя, било установено че същият не е бил регистриран своевременно, като същевременно е извършил облагаеми доставки в дейността си, като облагаемият оборот за задължителна регистрация е бил постигнат от търговеца в един по-ранен момент от момента на подаване на заявлението за регистрация.

3

Безспорно установено е от писмените доказателства по делото, че в хода на ревизионното производство жалбоподателят е самоначислил дължимото ДДС за данъчен период м.март 2022 год. и го е внесъл в приход на бюджета на 13.04.2022 год.

С оглед характера на въззивното производство, съобразно жалбата, а и от гледна точка естеството на констатираното нарушение, съдът приоритетно счита, че в рамките на собствените си правомощия е взел необходимите и възможни мерки за разкриването на обективната истина. Същевременно е осигурил и достатъчна възможност на всяка от страните да защити и обоснове позицията си по делото. Предвид изложеното, съобразно наведените в жалбата доводи, но и като е задължен да извърши цялостна служебна проверка относно законосъобразността и правилността на атакуваното наказателно постановление, в случая от правна страна съдът приема, че жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

Като инстанция по същество съдът осъществи цялостна проверка досежно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени в жалбата. При извършената такава, съдът констатира, че административно наказателното производство е започнало със съставянето на АУАН, надлежно предявен и връчен на санкционираното лице чрез законовия му представител. В АУАН и в НП са отразени датата и мястото на извършване на нарушението. НП също е съставено от компетентен орган, надлежно упълномощен. В АУАН и НП нарушението е описано точно и ясно, като са изложени всички обстоятелства - елементи от фактическия състав на същото, съгласно възприетата правна квалификация. От събраните по делото писмени и гласни доказателства безспорно се установи, че жалбоподателя е подал заявление за регистрация по ЗДДС на основание чл.96 ал.1 от ЗДДС на 07.01.2022 г. Не е спорно също, че извършената от контролните органи проверка във връзка с това заявление, е установила, че за данъчен период 01.08.2021 г. – 31.08.2021 г. задълженото лице е реализирало облагаем оборот в размер на 3 928 лв. Няма спор и за това, че облагаемият оборот за задължителна регистрация бил достигнат от жалбоподателя още за периода 01.04.2020 г.- 31.03.2021 г. и бил в размер на 50 137 лв. Установи се, че с оглед на така констатираното, жалбоподателят е следвало да подаде заявление за регистрация по чл.96 ал.1 от ЗДДС до 4

07.04.2021 г. (в 7-дневен срок от изтичане на данъчния период, през който е достигнат оборот от 50 000 лв.). Ясно е и това, че заявление за регистрация е било подадено на 07.01.2022 г., т.е. със закъснение от 9 месеца. Безспорно е също, че за горе цитирания данъчен период 01.08.2021 г. – 31.08.2021 г. жалбоподателят е извършил облагаеми доставки на посочената стойност и че дължимия ДДС за периода се равнява на 654,67 лв.

С оглед на посоченото, няма съмнение, че жалбоподателят е следвало да подаде заявление за регистрация поради достигане на съответния оборот до 07.04.2021 г., но е сторил това едва на 07.01.2022 г., т.е. със закъснение от 9 месеца. В случая става дума за едно относително продължително бездействие от страна на търговското дружество - жалбоподател, но то осъществява състава на друго нарушение, а именно неизпълнение от страна на търговеца жалбоподател на задължението за регистрация по ЗДДС, което е осъществено в периода от датата, когато за същия е възникнало задължението за регистрация до датата, на която то е подало заявлението.

Процесното нарушение обаче е осъществено чрез бездействие по отношение на задължението за начисляване на дължимия данък. Извършено е в хипотезата на неначисляване на ДДС от лице, по отношение на което са били налице основанията за регистрация, но то не е подало заявление за регистрация и е останало нерегистрирано и през период, в които е следвало вече да е било задължително регистрирано и да начислява ДДС. Разпоредбата на чл.102 ал.3 т.1 от ЗДДС, разписва, че за определяне на данъчните задължения на лицето в случаите, когато е било длъжно, но не е подало заявление за регистрация в срок се приема, че лицето дължи данък за извършените от него облагаеми доставки за периода от изтичането на срока, в който е следвало да бъде издаден акта за регистрация до датата, на която е регистрирано от органа по приходите. При това положение напълно верен е изводът на административните органи, че ако жалбоподателят е бил изпълнил в срок своето задължение за подаване на заявление за регистрация по ЗДДС, актът за регистрация по ЗДДС е следвало да бъде издаден не по - късно от 21.04.2021 г. и за периода от тази дата до датата на фактическа регистрация по ЗДДС- 27.01.2022 г. дружеството дължи данък за извършените от него облагаеми доставки за всеки един от данъчните периоди. Съгласно разпоредбите на чл.87 и чл.125 ал.5 във вр. с ал.3 във вр. с ал.1 от ЗДДС, 5 данъкът се дължи за всеки данъчен период, който би съществувал, ако дружеството бе изправно и бе подавало своевременно заявление за регистрация, тъй като тогава би било регистрирано и за него би възникнало задължението за начисляване на данъка за всеки един данъчен период. Както се посочи по-горе, установено е че за процесния данъчен период – 01.08.2021 г. – 31.08.2021 г. жалбоподателят е извършил облагаеми доставки на цитираната стойност, като по посочения начин е бил изчислен и ДДС за периода в посочения размер. Съгласно чл.86 ал.1 от ЗДДС регистрирано лице, за което данъкът е станал изискуем, е длъжно да го начисли, като: 1. издаде данъчен документ, в който посочи данъка на отделен ред; 2. включи размера на данъка при определяне на резултата за съответния данъчен период в справка - декларацията по чл. 125 за този данъчен период - задължения по начисляването, които са останали неизпълнени за посочения период и в хипотезата на чл.102 ал.3 т.1 от ЗДДС (какъвто е настоящия случай). С оглед на посоченото правилно АНО е приел, че за данъчен период от 01.08.2021 г. до 31.08.021 г. жалбоподателят е извършил вмененото му нарушение, отделно и самостоятелно от останалите от същия вид, извършени в предходните и следващите едномесечни данъчни периоди. Неправилно обаче според съда, АНО е ангажирал обективната отговорност на търговеца, като е санкционирал същия по чл.180 ал.2 във вр. с ал.1 от ЗДДС, тъй като не отчел всички предпоставки за приложение на привилегирования състав по чл.180, ал.4 от ЗДДС. В този смисъл съдът напълно споделя направените в жалбата възражения. Съгласно чл.180, ал.4 от ЗДДС, при нарушение по ал. 1, когато регистрираното лице е начислило данъка в срок до 18 месеца от края на месеца, в който данъка е следвало да бъде начислен, глобата, съответно имуществената санкция, е в размер на 10 на сто от данъка, но не по-малко от 400 лева. В случая данъка е следвало да бъде начислен за данъчен период 01.08.2021 г. - 31.08.2021 г., но е бил начислен за данъчен период 01.03.2022 г.