Решение № 876 от 23.05.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 876 гр. Пловдив, 23.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на десети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Зорница Н. Тухчиева - Вангелова при участието на секретаря Таня Д. Стоилова като разгледа докладваното от Зорница Н. Тухчиева - Вангелова Административно наказателно дело № 20235330201459 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Обжалван е Електронен фиш серия К № 3870116, издаден от ОД на МВР - Пловдив, с който на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 2, т. 6 ЗДвП на Х. Е. В. – законен представител на „Даун Криейтърс“ АД е наложена глоба в размер на 650,00 лева за нарушение на чл. 21, ал. 2 вр. чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.

В жалбата и в допълнителна молба се излагат конкретни съображения за незаконосъобразност на ЕФ, като е формулирано искане за неговата отмяна. Претендира се присъждане на разноски. Релевира се възражение за прекомерност.

Въззиваемата страна ангажира писмено становище за неоснователност на жалбата, като моли същата да бъде оставена без уважение, респективно ЕФ да бъде потвърден като правилно и законосъобразно постановен. Претендира разноски. Релевира възражение за прекомерност.

Съдът, като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт подлежащ на обжалване по съдебен ред, 1 поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Относно спазването на срока за обжалване настоящият състав отчита, че и към датата на съдебното заседание въззиваемата страна не е представила разписка за надлежно връчване на ЕФ.

Трайно утвърдено е разбирането както в теорията, така и в съдебната практика, че в тежест на наказващия орган е да докаже надлежно връчване на санкционния акт, а в тежест на жалбоподателя е да установи подаването на жалбата в установения в чл. 59, ал.2 ЗАНН срок, считано от датата на надлежно връчване.

В настоящия случай предвид невъзможността на наказващия орган да докаже надлежно връчване на процесния ЕФ, то следва да се счете че 14 дневния срок за обжалване изобщо не е започнал да тече и жалбата е подадена в срок. Противното би било равносилно на отказ от правосъдие, дължащ се на проявено процесуално бездействие от страна на администрацията да документира надлежно връчваните санкционни актове.

Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди доводите на страните, и служебно провери правилността на атакувания ЕФ, намери, че са налице основания за неговото изменение. Съображенията за този извод са следните:

Електронният фиш е издаден за това, че на 14.07.2020 г. в 07,56 часа на п ъ т II-64 км. 50+500, в посока към с. Труд, извън населено място, при въведено ограничение на скоростта от 60 км/ч с пътен знак B 26, при отчетен толеранс от минус 3 %, лек автомобил „КИА СИИД“ с рег. № ***, се движел с установена наказуема скорост - 115 км/ч., тоест с превишаване на скоростта от 55 км/ч.

Като собственик на МПС е посочен именно жалбоподателят.

Във връзка с пасивната легитимация на жалбоподателя следва изрично да се посочи, че в чл. 189, ал. 4 и 5 ЗДвП е въведена презумптивна отговорност за собственика на МПС, който в общия случай следва да понесе отговорност за извършеното с притежаваното от него МПС нарушение на режима на скоростта. В този смисъл липсва изискване от заснетото с АТСС статично изображение или от видеоклипа да се установява действителния 2 водач. В този смисъл - Решение № 1986/27.10.2021г. на Административен съд Пловдив, по а.н.д. № 1750 по описа на съда за 2021 г.; Решение № 1988/27.10.2021г. на Административен съд Пловдив, к.а.н.д. № 1969 по описа на съда за 2021 г.; Решение № 1834 от 13.10.2021 г. по к. адм. н. д. № 1652 / 2021 г. на Административен съд – Пловдив; Решение № 1469/13 юли 2021 год. на Административен съд Пловдив, к.а.н.дело № 1414 по описа за 2021 год., и др.

Собственикът може да снеме отговорността от себе си по два алтернативни механизма. Първият е по реда на чл. 189, ал. 5 ЗДвП, като за всяко отделно управление на МПС, с декларация посочи кое е действителното лице, което го е извършило, с прилагане на неговото СУМПС. В този случай издадения на собственика електронен фиш се анулира, като се издава нов на посоченото лице.

Вторият начин е чрез вписване в свидетелството за регистрация на МПС по реда на чл. 4, ал. 3 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. на Министъра на вътрешните работи на регистриран ползвател, в който случай на основание чл. 188 ЗДвП отговорност за извършеното нарушение носи регистрирания ползвател и ЕФ се издава направо на негово име, като в този случай именно той се ползва от правомощието по чл. 189, ал.5 ЗДвП да посочи с декларация действителното лице, което е управлявало МПС, ако е било различно от него.

В този смисъл - Решение № 1914 от 21.10.2021 г. по к. адм. н. д. № 1303 / 2021 г. на Административен съд - Пловдив, Решение № 1911 от 21.10.2021 г. по к. адм. н. д. № 1375 / 2021 г. на Административен съд - Пловдив, и др.

В конкретния случай жалбоподателят не се е възползвал от нито един от двата алтернативно предвидени способа, поради което именно той е санкциониран в качеството си на представляващ ЮЛ - регистриран собственик и не може да оспорва авторството на деянието в процеса по обжалване на ЕФ.

Относно възражението, че отговорността на дееца е погасена по давност следва да се съобрази трайната съдебна практика, базирана върху задължителните разрешения на ТР № 1/2014 г. на ВАС, приемаща, че ЕФ представлява своеобразен властнически акт с установителни и санкционни функции (който по своето правно действие съчетава в себе си функциите както на АУАН, така и на НП), поради което за него не намират приложение 3 сроковете по чл. 34 ЗАНН за издаване на АУАН, нито тези за издаване на НП.

На основание Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. на ВКС и ВАС приложение намират само обикновената давност от 3 години по чл. 80, ал.1, т.5 НК (която се прекъсва с всяко действие по преследване на административно наказателно отговорното лице) и абсолютна преследвателна давност от 4,5 години. В този смисъл - Решение № 288/21.02.2022 год. на Административен съд - Пловдив по к.н.а.х дело № 3087/2021 г., Решение № 2278 от 24.11.2021 г. по к. адм. н. д. № 2294 / 2021 г. на Административен съд – Пловдив, Решение № 233 от 04.02.2021 г. по к. адм. н. д. № 3229 / 2020 г. на Административен съд – Пловдив, Решение № 907 от 29.04.2021 г. по к. адм. н. д. № 534 / 2021 г. на Административен съд – Пловдив.

В настоящия случай процесното нарушение е извършено и установено на 14.07.2020 г., като видно от справката за намерени фишове процесният фиш е издаден още на 12.08.2020 г. Същият се сочи да е връчен на дата 05.12.2022 г. Към нито една от тези дати не е изтекла нито обикновената 3 годишна давност по чл. 80, ал.1, т.5 НК, нито абсолютната давност. Тези давностни срокове не са изтекли и към момента на постановяване на съдебното решение, поради което възражението се явява неоснователно.

Противно на възраженията на жалбоподателя, изложената в ЕФ фактическа обстановка за движението на процесния автомобил с посочената скорост на посоченото място се доказва от приложеното по административната преписка статично изображение, което съгласно чл. 16, ал. 3 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г. е годно доказателствено средство за обстоятелствата, свързани с упражнения с АТСС видеоконтрол. Така от процесното статично изображение съвсем ясно се установява автомобилът с който е извършено вмененото административно нарушение, както и скоростта му на движение. Така, в същото е посочено с координатни точки мястото на извършване на нарушението и измерената скорост на процесния автомобил в размер на 118 км/ч. В тази връзка и за пълнота следва да се акцентира, че предвид механизма на функциониране на АТСС с лазерен лъч, и автоматично разпознаване номера на нарушителя още в реално време, евентуалното наличието на друг автомобил в близост до заснетия е изцяло ирелевантно към несъмнената установеност на нарушението от фактическа страна. В този изричен смисъл - Решение № 1945 от 29.10.2020 г. по к. адм. н. д. № 1795 / 4

2020 г. на Административен съд – Пловдив, Решение № 2356 от 19.11.2019 г. по к. адм. н. д. № 2125 / 2019 г. на Административен съд - Пловдив , Решение № 1277 от 12.06.2019 г. по к. адм. н. д. № 847 / 2019 г. на Административен съд – Пловдив.

Правилно е приложен и чл. 16, ал.5 от Наредба № 8121з-532/ 12.05.2015г., като при определяне на установената наказуема скорост е приспаднат именно толеранс от - 3 %. В този смисъл следва да се съобрази, че съгласно представения по делото протокол за последваща проверка, допустимата грешка при отчитане на измерена скорост при пътни условия при скорост над 100 км/час е +/- 3 % .

В този смисъл законосъобразни са математическите изчисления при приспадане на толеранса. В статичното изображение е отбелязана измерена скорост 118 км/час. 3% от тази величина се равняват на 3,54 км/час. След приспадане на толеранса се получава 114,46 км/час. При преглед на предвидените санкции в чл. 182, ал.1 ЗДвП е видно, че законът борави с цели числа на наказуемата скорост. В противен случай ненаказани биха останали стойности на скоростта между 10 км/час и 11 км/час, 40 км/час и 41 км/ час и други. В същия смисъл е и разпоредбата на чл. 747, ал.3 от Закона за измерванията. Поради изложеното получената скорост е закръглена към цяло число - 115 км/час, като именно тази скорост е била отразена в ЕФ.

Действително, по-благоприятният, а и математически по – прецизен за дееца вариант е бил закръглянето да бъде към по-ниското цяло число - 114 км/час, а не към по – високото такова 115 км/час. Към кое точно число ще се извърши закръглянето обаче е изцяло ирелевантно в настоящия случай, доколкото превишението за което е санкциониран жалбоподателя отново би било над 50 км/час. В този смисъл - Решение № 418 от 22.02.2019 г. по к. адм. н. д. № 98 / 2019 г. на XXIII състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 2356 от 19.11.2019 г. по к. адм. н. д. № 2125 / 2019 г. на XIX състав на Административен съд – Пловдив.

С ТР № 1/2014 г. на ВАС се потвърди принципното положение, че поставянето на технически средства, които автоматично да записват административни нарушения, трябва да се извършва по определена процедура и с оглед спазването на определени изисквания (арг. чл. 32, ал. 2 от Конституцията). Правилата трябва да бъдат достатъчно ясни и подробни, 5 за да дадат на гражданите съответно указание за условията и обстоятелствата, при които контролните органи имат право да ги използват.

Тези правила бяха законодателно уредени с приемането на Наредба № 8121з-532/12.05.2015г, съгласно която, за да е законосъобразно използването на мобилно средство за видео контрол, съгласно приложимата към датата на нарушението редакция на Наредбата (след изменението с ДВ. бр.6 от 16.01.

2018г.), следва да са налице следните условия: използваното техническо средство да е от одобрен тип; техническото средство да е вписано в Българския институт по метрология; техническото средство да е преминало през първоначална и последваща метрологична проверка; автоматизираното техническо средство да е използвано съгласно инструкцията на производителя и изискванията, посочени в удостоверението за одобрен тип; при контрол на въведено с пътен знак ограничение на скоростта мястото за разполагане на АТСС се определя така, че АТСС да извършва измерване след навлизане на превозното средство в зоната с ограничение на скоростта - чл. 8 от Наредба № 8121з-532 от 12 май 2015 г.; да са спазени изискванията на чл. 10, ал.1 от Наредба № 8121з532/12.05.2015г. като надлежно е попълнен Протокол за използване на Автоматизирано техническо средство или система.

С оглед духа на № ТР 1/2014г. на ВАС съдебната практика трайно приема, че всяко едно от гореизброените изисквания е императивно, като само при кумулативната им наличност, използването на АТСС е законно, а липсата на което и да е от изискванията опорочава процедурата и предпоставя отмяна на наложената санкция.