Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 2748 от 19.02.2025, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 2834/2024
Вид
Решение № 2748
Подписан
19.02.2025
Състав
ИЛИНА ВЕЛИЗАРОВА ЗЛАТАРЕВА МИТЕВА

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 2748 гр. С, 19.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 113 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА

МИТЕВА при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА Г. НЕСТОРОВА като разгледа докладваното от ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА МИТЕВА Гражданско дело № 20241110102834 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано искова молба от Е. С. М. срещу В (В), с която е предявен конститутивен иск с правно основание чл. 357, ал. 1, във вр. чл. 188, т. 2 КТ за отмяна на заповед № 1910/06.12.2023 г. на началника на В, с която на ищцата е наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“.

Ищцата Е. С. М твърди, че между нея и ответника В е налице трудово правоотношение, по силата на което изълнявала длъжността „главен експерт“ в отдел Финанси, сектор Счетоводство“. Поддържа, че наложеното й със заповед № 1910/06.12.2023г. на началника на В, връчена й на 06.12.2013 г., дисциплинарно наказание "предупреждение за уволнение" е незаконно, тъй като заповедта е неясна и немотивирана, а по същество – че не е извършила нарушения на трудовата дисциплина. Евентуално поддържа, че наложеното наказание не е съответно, с оглед тежестта на нарушенията. Моли съда да отмени наложеното й наказание. Претендира разноски.

Ответникът В със срочно депозиран отговор на исковата молба оспорва предявения иск като неоснователен. Твърди, че са спазени всички формални изисквания във връзка с ангажиране на дисциплинарната отговорност, а по същество – че вменените нарушения на трудовата дисциплина са виновно извършени от ищцата и наложеното наказание е съответно. Моли съда да отхвърли иска.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК намира за установено от фактическа страна следното:

Не е спорно между страните и се установява от приетия по делото като писмено доказателство трудов договор № 305/19.05.2016 г., че ищцата заема длъжността „Главен екперт“ с място на работа „Ръководство, Финансов отдел, сектор „Счетоводство“ при В (В).

Съгласно приетата по делото длъжностна характеристика основните трудови задължения на ищцата включват следене и анализ на разчетите с доставчици, осчетоводяване на приходи и разходи в деня на получаване на документите, разчитане по 1 банков път с всички вътрешни и външни контрагенти, задължение да следи за плащанияра към доставчици, издаването на фактури на клиенти/контрагенти на В, анализ на салдата по сметките. Задължение за служителя е да информира ръководителя си за изпълнението на възложените му задачи, както и да познава Етичен кодекс на служитЕ.те в МО, Етичен кодекс на В, Правилник за вътрешния трудов ред на Ръководството и централната администрация на В, МБАЛ-С, МВМФ, медицински пунктове към В, МБАЛ- С, ЦПО, Правилник за устройството и дейността на В, Закона за счетоводството, Закона за публични финансови средства, Закона за отбраната и въоръжените сили на Р. България. В длъжностната характеристика е посочено, че служителят се отчита пред Началник служба Финанси. Сред другите изисквания за заемане на длъжността е посочено, че лицето следва да притежава добри комуникативни способности, да умее да работи в екип и да проявява творчество и инициативност.

Не е спорно и видно от представената декларация от ищцата Е. М. от 01.07.2020г. същата е била запозната с изискванията на Етичния кодекс на служитЕ.те от В и Правилника за вътршния трудов ред на Ръководството и централната администрация на В, МБАЛ-С, МВМФ, медицински пунктове към В, МБАЛ- С, ЦПО във В.

По делото е представена докладна записка от М В – началник в служба „Финанси“ до Началника на В от 10.11.2023г. Съгласно докладната записка подателката й установила нерегламернирана кореспонденция по телефон и имейли, които не били входирани в деловодството на В от страна на служителката Е. М.. От текста на докладната може да се изведе, че вследствие на тази несъгласуваната с авторката й и със служитЕ.те на Служба ПНД кореспонденция, която включвала обещания към служитЕ. на „Ф ф“ ЕООД за оттегляне претенциите на В за налагане по банковата им гаранция за удържане на неустойките, се стигнало до изпращането на писма от служитЕ.те на Служба ПНД до БНБ за удържане на сумите по неустойките. В докладната е посочено, че своевременно на 10.11.2023г. в 14,15ч. Е. М. й донесла писма от БНБ относно неустойките, които не били входирани в деловодството на В, с обяснениято, че са взети на тази дата, но писмата били с изх. № от 08.11.2023г. На искането й за представяне на писмени обяснения авторката на докладната получили отрицателен отговор от засегнатата служителка, което мотивирало искането й за предприемане на административни действия.

Със Заповед № 1801/13.11.2023 г. на началника на „В“ е определен състав на комисия, на която е възложена задача да извърши проверка за изясняване на обстоятелствата и установяване на фактите, изложени докладната от началника на служба „Финанси“.

На 20.11.2023 г. ищцата е депозирала писмени обяснения пред назначената комисия, в които признава, че е провела комуникация по телефон със служител на „Ф ф“ по повод на дължими неустойки, защото в разговор между други двама представитЕ. на В и фармацевтичната компания било взето решение за провеждане на такава комуникация между счетоводствата за изясняване на върпоса как трябва да се отнесат постъпили плащания. Служител на фармацевтичната компания изпратил имейл до общата електронна поща на финансовия отдел, адресиран поименно до ищцата, а след като постъпило плащане Е. М. се обадила на посочения телефонен номер, за да изясни по коя фактура е. По време на този разговор ръководителката й се обаждала, но тъй като ищцата била в невъзможност да й отговори, госпожа В позвънила на друг служител, който я уведомил за това, че ищцата разговаря с представител на „Ф ф“. В хода на разговора станало въпрос за писма до БНБ, но служителката уточнила, че този върпос е извън ресора й. Сочи, че разговорите със счетоводствата на контрагенти са обичайна практика. Уточнява, че получава физически писмата от БНБ, но не ежедневно, защото достъп до извлеченията може да се осъществява и посредством онлайн банкираме. Уточнява, че имейлът, чрез който е била потърсена от служител на фармацефтичната компания-конрагент, е общ за всички служитЕ. и началникът й има достъп до него. В обясненията е посочено, че няма практика за провеждане на оперативки с г-жа В за решаване на неотложни въпроси.

Към обяслненията си служителката е представила разпечтки от имейли, в т.ч. имейл с наименование „За Е.“, с който се уточнява кои преводи по кои фактури са и се иска спраква 2 за начаислени неустойки.

Видно от протокол от проверка на комисията, назначена със Заповед № 1801/13.11.2023 г. на началника на В и с оглед направени констатации за извършени нарушения от страна на Е. М. е направено предложение до началника на В да бъде открита процедура за налагане на дисциплинарно наказание „Предупреждение за уволнение“ спрямо ищцата.

Не е спорно между страните, а и от писмо от 27.11.2023 г. от началника на В, се установява, че от ищцата са поискани писмени обяснения във връзка с проявеното от нея поведение, а именно – провеждането на нерегламентирана комуникация по имейл и по телефон и занасянето на ръка на ръковидителя на отдела на писма от БНБ с изходящи номера от 08.11.2023г. едва на 10.11.2023г. с обяснението, че са получени на втората дата.

Видно изисканите по реда на чл. 192 ГПК писма от БНБ, върху същите е направено отбелязване с посочен автор Е. М., че са получени на 10.11.2023г.

Със Заповед № 1910/06.12.2023 г., издадена от началника на „В“ на ищцата е наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“ за допуснати нарушения на КТ, задължения по длъжностна характеристика и Етичния кодекс на служитЕ.те на В. В мотивната част на заповедта е посочено, от констатациите на назначената комисия е установено, че на ищцата е било възложено да отговаря за всички въпроси, свърани с начисляване, следене на плащания и осчетоводяване на суми за неустойки, дължими от „Ф ф“ ЕООД по сключени договори за доставка на лекарствени продукти. Посочено е, че след като на 01.11.2023г. по сметка на В са постъпили суми от „Ф ф“ ЕООД ищцата провела телефонни разговори с техен представител, без да уведоми ръководителя си, като пропуснала да уведоми г-жа В и за водена на 01.11.2023г. кореспонденция по имейл. Посочено е, че след като се върнала на 10.11.2023г. от БНБ Е. М. не уведомила нито по телефон, нито лично ръководителката й г-жа В за получени писма, като не й ги занесла, а вместо това в същия ден ги предала на друга колега, която следвало да ги предаде със служебната поща. Въпреки, че била длъжна да занесе писмата веднага след завръщането си от БНБ Е. М. ги предала на г-жа В едва след като втората ги поискала, при това чак в 14:15ч. на същия ден. Писмата били входирани в деловодството на В на 10.11.2023г. и ищцата не представила доказателства за получаването им в същия ден. В заповедта е посочено, че според длъжностната й характеристика Е. М. нямала трудово задължение/отговорност да води кореспонденция по електронна поща с контрагенти на В.

От друга страна съгласно чл. 18 от Етичния кодекс на служитЕ.те на В деловата кореспонденция е официална, а по електронна поща се водела такава от работен порядък.

Въпреки, че до електронната поща имали достъп всички служитЕ. на отдел „Финанси“, вкл. ръководителя му г-жа В, Е. М. следвало да уведоми началничката си за получените електронни писма. С така описаното поведение ищцата извършила дисциплинарно нарушение по чл. 187, т. 10 КТ. Отбелязано е, че при определяне вида на наказанието, работодателят е отчел тежестта на извършеното нарушение на трудовата дисциплина, обстоятелствата, при които е извършено, както и поведението на служителката.

Ищцата признава, че на 06.12.2023г. й е връчен препис от заповедта.

По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетеля М С.а И – служител по трудово правоотношение при В на длъжност „Главен експерт“ в служба „Финанси“. Свидетелката разяснява, че макар и да заема същата длъжност като Е. М., задълженията й били различни – да разнася пощата и вътрешните преписки. В показанията й, снети на 08.10.2024г. свидетелката сочи, че Служба „Финанси“ имала една обща електронна поща, като всеки от отдела отговарял на входящата кореспонденция, но дължал уведомление на работодателя за това какво се получава и какво не се получава.

Началничката имала приемно време, но можело и да й се напише имейл, за да се уводими за постъпленията по електронната поща. Когато въпросът бил спешен, служителят дължал уведомяването на ръководителя в същия ден. При комуникация с контрагенти това било почти задължително. Всеки ден общо 20-те служителя в отдела получавали имейли на 3 общата поща, които били длъжни да си четат. Пощата се носела на началничката по два пъти на ден – в 10.30ч. и в 14,30 часа.

Останалите събрани по делото доказателства не се обсъждат от съда, тъй като не установяват относими към предмета на доказване по делото обстоятелства.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 357, ал. 1 във вр. с чл. 188, т. 2 КТ.

За основателността на иска в тежест на ответника е да докаже при условията на пълно и главно доказване факта на нарушението на трудовата дисциплина, иизискването на обяснения от ищеца относно посоченото в заповедта нарушение, наличието на заповед с изискуемото по чл. 195 КТ съдържание, спазването на сроковете за налагане на дисциплинарно наказание по чл. 194 ГПК, както и че наложеното наказание е съобразено с критериите по чл. 189 ГПК .

Разпоредбата на чл. 186 от КТ дефинира като нарушение на трудовата дисциплина виновното неизпълнение на трудови задължения от страна на работника или служителя.

Процедурата по която се налага наказание за допуснато дисциплинарно нарушение представлява дисциплинарно производство, съдържащо норми от процесуален характер, които следва да бъдат спазени от наказващия орган преди налагане на дисциплинарното наказание.