Решение № 12314 от 24.06.2025, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 12314 гр. С, 24.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 118 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА при участието на секретаря ДИАНА Й. ТОДОРОВА като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА Гражданско дело № 20241110138960 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба от „Т С“ ЕАД, ЕИК ******, представляван от АСА, с адрес гр. С, ***Б срещу В. Д. Ф., ЕГН: ********** и Б.

Д. Ф., ЕГН: **********, с която са предявени по реда на чл. 422 ГПК субективно и обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за установяване по отношение на ответниците съществуването на следните вземания, в условията на разделна отговорност при квоти от 1/2 за всеки от ответниците, като сумите се разпределят както следва:

1. за В. Д. Ф., ЕГН: ********** - 1/2 от сумите, а именно: сума в общ размер на 442,85 лв., от които сумата от 351,54 лв. - главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. С, ж.к. „М“, бл.

61, вх. А, ап. 7, аб. № 82212 за периода от 01.07.2020 г. до 30.04.2023 г., сумата от 52,22 лв. - мораторна лихва за периода от 15.09.2021 г. до 10.01.2024 г., сумата от 32,59 лв. – главница за услугата дялово разпределение за периода от 01.12.2020 г. до 30.04.2023 г., както и сумата от 6,50 лв. - мораторна лихва за периода от 15.02.2021 г. до 10.01.2024 г., ведно със законната лихва върху двете главници, считано от 09.02.2024 г. до окончателното изплащане на сумите,

2. за Б. Д. Ф., ЕГН: ********** - 1/2 от сумите, а именно: сума в общ размер на 442,85 лв., от които сумата от 351,54 лв. - главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. С, ж.к. „М“, бл.

61, вх. А, ап. 7, аб. № 82212 за периода от 01.07.2020 г. до 30.04.2023 г., сумата от 52,22 лв. - мораторна лихва за периода от 15.09.2021 г. до 10.01.2024 г., сумата от 32,59 лв. – главница за услугата дялово разпределение за периода от 01.12.2020 г. до 30.04.2023 г., 1 както и сумата от 6,50 лв. - мораторна лихва за периода от 15.02.2021 г. до 10.01.2024 г., ведно със законната лихва върху двете главници, считано от 09.02.2024 г. до окончателното изплащане на сумите.

За горепосочените суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 7950/2024 г. по описа на СРС, 118 състав.

Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците, в качеството им на собственици на процесния имот (съгласно уточнителна молба от 21.08.2024 г.), въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Претендира ответниците да са клиенти на топлинна енергия на основание чл. 153, ал. 1 ЗЕ. Посочва, че на основание чл. 139 ЗЕ разпределението на топлинна енергия между потребители в сграда - етажна собственост се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Твърди, че в рамките на процесния период дяловото разпределение за сградата, в която се намира топлоснабденият имот, се е извършвало от „ТС“ ЕООД.

Поддържа, че съгласно общите условия за ответниците е налице задължение за заплащане на ищеца на стойността на услугата дялово разпределение, дължимата цена за която не е била заплатена. Предвид липсата на изпълнение на падежа на задължението за заплащане на главницата за доставена топлинна енергия за битови нужди, както и на главницата, представляваща стойност на извършена услуга дялово разпределение, претендира заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху двете главници.

Моли за уважаване на предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответниците, с който предявените искове се оспорват като неоснователни. Оспорват наличието на облигационна връзка с ищеца за доставка на топлинна енергия по аргументи, че живеят на друг адрес и с тяхно съгласие е сключен договор с ищеца и другия съсобственик за този адрес. Оспорват наличието на индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия. В тази връзка се позовават на нищожност на процедурата, предвидена по реда на чл. 61 и сл. от Наредба за топлоснабдяването № 16-334/06.04.2007 г. и на формулата, приета в т. 6.1.1 от Методиката за дялово разпределение на топлинна енергия в сгради – етажна собственост. Релевират възражение за недължимост на част от процесните вземания поради погасяването им по давност. Считат, че не са изпаднали в забава, тъй като не са били надлежно уведомени от ищеца за дължимите от тях суми. На следващо място считат, че ОУ на ищеца са нищожни, в частта в която се приема, че ищецът и третото лице - помагач могат да уговорят задължения за потребителите без тяхно участие и съгласие. Молят за отхвърляне на предявените искове.

Претендират разноски.

Третото лице помагач на страната на ищеца „ТС“ ЕООД с ЕИК ****** не оспорва исковете.

Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

2

По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр.1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ:

Предявеният иск е за заплащане на дължимата цена по договор за продажба на топлинна енергия.

Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) от Закона за енергетиката, в редакцията, касаеща процесния период, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 ЗЕ на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36,ал.3. Съгласно чл. 150 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносно предприятие на потребители/клиенти на топлинна енергия за битови нужди, се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие.

Установява се от представеното саморъчно завещание, че МЙД с ЕГН ********** е завещала на ответниците Б. Д. Ф. и В. Д. Ф. по ½ ид.ч. от притежавания от нея недвижим имот – апартамент № 7 в гр. С, ж.к. М 1, бл. 61, вх. 1, ет. 3. След смъртта на завещателката, починала на 13.11.2019 г. , завещанието е обявено съгласно Протокол за обявяване на саморъчно завещание от 20.112020 г. на нотариус М Д – С, рег. № на НК 621. В съответствие с посоченото завещание е съставен и Нотариален акт за признаване правото на собственост върху недвижим имот от 20.112.2021 г. № 109, т. III, рег. № 7521, дело № 394/2021 г. на нотариус М Д – С, рег. № на НК 521, с който ответниците са признати за собственици при равни квоти на посочения недвижим имот , представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***. Не се твърди и не се установява от събраните доказателства някой съсобствениците да е извършвал разпоредителни сделки с придобитото към датата на смъртта на завещателя правото на собственост или да е учредявано право на ползване за имота.

Предвид посоченото, а и с оглед признанията на ответниците, че са съсобственици, съдът намира, че в рамките на процесния период от 01.07.2020 г. до 30.04.2023 г. същите са били съсобственици на процесния имот при равни квоти – по ½ ид.ч. всеки и следователно клиенти на ТЕ по смисъла на чл.153 ЗЕ в рамките на целия процесен период.

Не е доказано в производството само единият от съсобствениците или трето лице да е сключило индивидуален договор с ищцовото дружество за доставка на топлинна енергия, поради което и възраженията на ответниците в този смисъл са неоснователни. Не води до различен извод воденето на партидата само на единия от съсобствениците, тъй като не е установено в производството изразена от него воля да се задължи да заплаща пълния размер на задълженията. Обстоятелството кой и дали фактически живее в имота е неотносимо към въпроса за възникване на облигационната връзка и задълженията по нея, поради това и възраженията на ответниците, че не живеят в имота са ирелевантни.

Потребителите като страна по правоотношение с топлопреносното предприятие по см. на чл .150 ЗЕ дължат заплащане на реално потребената топлинна енергия въз основа на 3 отчетени единици от средствата за дялово разпределение - топломери, монтирани на отоплителните тела в жилището, водомер за топла вода и съответна част от стойността на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация по данни от общия топломер, монтиран в абонатната станция. С разпоредбата на чл.156 ЗЕ е установен принцип за измерване на реално доставената на границата на собствеността топлинна енергия при уреждане на отношенията между топлопреносното предприятие и потребителите на ТЕ в сграда – етажна собственост.

Ответниците посочват, че не оспорват размерите на начисленията и извършените изчисления съобразно нормативната уредба, а оспорват валидността на тази уредба.

В случая за периода от 01.07.2020 г. до 30.04.2023 г. за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. С, ж.к. „М“, бл. 61, вх. А, ап. 7, аб. № 82212, е претендирана от ищеца стойност на ТЕ в размер на 703,08 лева. Според представените от третото лице помагач доказателства изравнителните сметки, изчислени по действащите към съответните периоди нормативни правила, са на стойност общо 616, 56 лева без ДДС /или 739,87 лева с ДДС/, от които 19,56 лева без ДДС за периода от 01.04.2021 г. до 30.04.2021 г., 158,68 лева за периода от 01.05.2020 г. до 31.03.2021 г., 204,04 лева без ДДС за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2022 г., сумата 234,28 лв за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2023 г.

Неоснователни са възраженията на ответниците за недължимост на стойността на ТЕ, поради липса на правно основание за начисляване на топлинна енергия. Съгласно чл. 155, ал.

1, т. 2 ЗЕ клиентите на топлинна енергия в сгради – етажна собственост заплащат консумираната топлинна енергия на месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна вноска, като според чл. 155, ал. 3 ЗЕ правилата за определяне на прогнозната консумация и изравняването на сумите за действително консумираното количество топлинна енергия за всеки отделен клиент се определят с наредбата по чл. 125, ал. 3 ЗЕ. В процесния период са действали Наредба № 16-334 от 6.04.2007 г. за топлоснабдяването (отм.), издадена от министъра на икономиката и енергетиката, обн., ДВ, бр. 34 от 24.04.2007 г., попр., бр. 39 от 15.05.2007 г., изм. и доп., бр.

58 от 17.07.2007 г., бр. 45 от 16.06.2009 г., бр. 94 от 29.10.2013 г., в сила от 1.06.2014 г. - изм., бр. 99 от 15.11.2013 г., в сила от 15.11.2013 г., изм. и доп., бр. 42 от 9.06.2015 г., в сила от 9.06.2015 г., бр. 74 от 20.09.2019 г., в сила от 20.09.2019 г., отм., бр. 25 от 20.03.2020 г. и Наредба № Е-РД-04-1 от 12 март 2020 г. за топлоснабдяването (2020 г.), Издадена от министъра на енергетиката, oбн., ДВ, бр. 25 от 20.03.2020 г.; изм. с Решение № 7276 на ВАС на РБ от 3.07.2023 г. и Решение № 1037 на ВАС на РБ от 10.02.2025 г. - бр. 16 от 25.02.2025 г., в сила от 25.02.2025 г.; доп., бр. 42 от 23.05.2025 г., в сила от 25.02.2025 г. Съгласно чл.

195, ал. 1 АПК отмяната на формулите от методиката за дялово разпределение, установени с посочените актове има действие само за в бъдеще, поради което не се отразява на приложимите правни норми за конкретния казус, доколкото отмяната няма обратно действие.

Освен това съгласно мотивите на Тълкувателно решение № 2 от 25.05.2017 г. на ВКС по т. д. № 2/2016 г., ОСГК и Решение на Конституционния съд № 5/22.04.2010 г. по к. д. № 4

15/2009 г., е прието, че топлоснабдяването на сградите под режим на етажна собственост неизбежно се извършва чрез инсталация, която се явява обща част на сградата и нейното предназначението е да отоплява вътрешната част на сградата - етажна собственост, и чрез топлопроводите й топлинната енергия да достига до индивидуалните имоти на потребителите. Общите части не могат да бъдат отделени от сградата по начин да задоволяват нуждите само на някои собственици и титуляри на вещни права. Потребителите на топлинна енергия в такава сграда могат да имат различни интереси, включително по въпроса да бъде ли сградата топлоснабдена, поради което е възприет принципът "решава мнозинството". При доставката на централно отопление в сградите под режим на етажна собственост искането за услугата се прави не от всеки отделен етажен собственик (той не би могъл да получи енергията, без да ползва сградната инсталация като обща част), а от мнозинството етажни собственици, които по общо правило могат да вземат решения дали и как да бъдат използвани общите части. Потребител на услугата е цялата етажна собственост, затова титулярът на права върху отделни обекти може да откаже заплащането на доставено против волята му централно отопление в тези обекти, но не може да откаже (съгласно цитираното по-горе решение на Конституционния съд) заплащането на отдадената от сградната инсталация или от отоплителните уреди в общите части енергия при доставката на централно отопление в сградата.