Решение № 604 от 16.12.2025, Окръжен съд - Велико Търново

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 604 гр. Велико Търново, 16.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ивелина Солакова

Членове:

Радка Цариградска

Силвия Пантелеева при участието на секретаря Албена П. Шишманова като разгледа докладваното от Ивелина Солакова Въззивно гражданско дело № 20254100500912 по описа за 2025 година

За да се произнесе, съобрази:

Производството по делото е образувано въз основа на подадена от Г. Петков П. въззивна жалба против Решение № 804/09.06.2025г., постановено по гр.д.

№ 3225/2024г. по описа на Районен съд- Велико Търново, с което е допуснато, на основание чл. 33, ал. 2 от ЗС, по предявения иск от Г. П. П. с ЕГН:

********** от гр. ***, ул. ***, срещу К. Н. К. с ЕГН: ********** от *** и А.

Т. К. с ЕГН: ********** от гр. *** №25, изкупуване от Г. П. П. с ЕГН:

********** на 13/24 /тринадесет двадесет и четвърти/ идеални части от правото на собственост спрямо поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на ***, с площ 829 кв. м, с трайно предназначение на територията - урбанизирана, с начин на трайно ползване - ниско застрояване /до 10 м/, с номер по предходен план - квартал 44, парцел II-831, при съседни поземлени имоти с идентификатори ***, ***, *** и ***, заедно с построените в него сграда с идентификатор ***, със застроена площ 80 кв. м, на един етаж, с предназначение - жилищна сграда еднофамилна, сграда с идентификатор ***, със застроена площ 27 кв. м, на един етаж, с предназначение - селскостопанска сграда, сграда с идентификатор ***, със застроена площ 33 кв. м, на един етаж, с предназначение - селскостопанска сграда и сграда с идентификатор ***, със застроена площ 85 кв. м, на един етаж, с предназначение селскостопанска сграда, при условия уговорени в Договор за покупкопродажба от **.**.**** за който е съставен нотариален акт *** на нотариус 1

Дочка Тютюнджиева, с район на действие района на Великотърновския районен съд, и при продажна цена от 45000 лв. /четиридесет и пет хиляди лева/, при условие че в едномесечен срок от влизане в сила на решението, Г. П.

П. с ЕГН: ********** плати на А. Т. К. с ЕГН: ********** сумата от 45000 лв.

/четиридесет и пет хиляди лева/ Решението се обжалва в частта, с която изкупуването е допуснато при продажна цена от 45000 лв.

Наведени са доводи за неправилност на решението в обжалваната му част, както следва: съдът се е позовал на предварителния договор, като е посочил, че не е необходимо същият да има достоверна дата, че този договор е противопоставим. Неправилно съдът е допуснал изкупуване при условията, посочени в нотариалния акт, цената по който е 8800 лв., а същевременно се сочи допускане при цена 45000 лв. Ответниците не са ангажирали доказателства за симулация относно цената в нотариалния акт. Развити са подробни съображения и се отправя искане към съда да отмени първоинстанционното решение в частта му относно цената, при която е допуснато изкупуването, като допусне същото при цена 8800 лв.

В законоустановения срок ответникът по делото А. Т. К. е подала насрещна въззивна жалба против първоинстанционното решение, като го обжалва в неговата цялост. Сочи, че решението е постановено по недопустим иск и моли съда да го обезсили и да прекрати производството по делото. Навежда при условията на евентуалност доводи и за неправилност на първоинстанционното решение в неговата цялост, както следва: Решението е неправилно защото разпореждането с материалното право в хода на граждански процес, в който купувача встъпва в правата нa страна за участие в публична продажба изключва прилагането на чл.33 от ЗС. Направеното искане за изкупуване на 13/24 идеални части на цена от 8800 лева, не може да се приеме за допустимо и съответстващо нa материалния закон и съдебната практика. Правата на ищеца не са накърнени с извършеното прехвърляне и в случай, че той желае да стане едноличен собственик нa имoтa, следва да участва в публичната му продажба, за да го откупи на действителната му пазарна цена.

В отговор на насрещната въззивна жалба ответникът по същата я оспорва и моли съда да я отхвърли, като развива подробни съображения.

Великотърновският Окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, като взе предвид наведените в жалбата оплаквания, отговора на ответника и като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното :

Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, против обжалваем съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Преценявайки обжалваното решение по реда на чл.271, ал.1, изречение първо, предложения първо и второ от ГПК и съобразявайки се с правомощията си, визирани в чл.269, ал.1, изречение първо от ГПК, въззивният съд констатира, че решението е валидно и допустимо.

Относно валидността :

2

Постановено е от надлежен орган, функциониращ в надлежен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, в писмена форма и е подписано, като волята на съда е изразена по начин, който позволява да се изведе нейното съдържание.

Относно допустимостта:

Решението отговаря на изискванията, при които делото може да се реши по същество и съдът се е произнесъл по спорното право, така, както е въведено с исковата молба. Възраженията на жалбоподателката по насрещната въззивна жалба А. Т. К. относно допустимостта на процеса са неоснователни.

По този въпрос вече е налице произнасяне на съда с определение по в.ч.гр.д.

№ 1152/2024г. на ВТОС, като са изложени мотиви защо исковата претенция с правно основание чл. 33 , ал. 2 от ЗС е допустима. От момента на произнасяне на посоченото определение до настоящия момент не са настъпили нови факти, които да обуславят недопустимост на процеса.

Преценявайки обжалваното решение по реда на чл.271, ал.1, изречение първо, предложение трето от ГПК и съобразявайки се с правомощията си, визирани в чл.269, ал.1, изречение второ от ГПК, въззивният съд счита решението за правилно в частта му относно признатото от съда право на изкупуване в полза на ищеца, но за неправилно в частта му относно условията , при които това право следва да се упражни.

Съображенията за този извод са следните :

С исковата си молба ищецът твърди, че с ответника К. К. са съсобственици на поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на ***, заедно с построените него сгради с идентификатори ***, ***,

*** и ***, при права 11/24 идеални части за ищеца и

13/24 идеални части за ответника. Изтъква се, че на 03.07.2024г. в хода на производство по делба на имота по гражданско дело №1087/2022г., по описа на Великотърновския районен съд, между К. К. и А. К. е сключен договор за продажба на притежаваните от продавача 13/24 идеални части при цена от 8800 лв., без спазване на изискванията на чл. 33, ал. 1 от ЗС. Поради изложеното се отправя искане до съда да постанови решение, с което да допусне изкупуване от ищеца на прехвърлените идеални части от правото на собственост спрямо процесния имот при условията на продажбата им, както и за присъждане на разноски. В постъпил в законоустановения срок отговор на исковата молба ответниците по същата оспорват основателността на исковата претенция. Навеждат доводи, че изискванията за продажба на вещни права от съсобствения имот не са нарушени, тъй като в хода на производството по делба ищецът нито е разполагал със средства, нито е направил искане за възлагане на имота. Посочват, че е необосновано изкупуването да бъде признато при цена,равна на данъчната оценка на идеалните части от съсобствения между страните имот, предмет на исковата претенция, тъй като при изнасяне на имота на публична продан ще се достигне пазарната му цена, като ищецът може да участва в проданта и така да придобие процесния дял.

3

Твърди се, че действително уговорената и платена цена, при която ответникът К. е продал спорния дял от процесния имот е 45 000 лв. Отправят искане към съда да отхвърли предявения иск, евентуално да го уважи при действително заплатената за процесния дял цена от 45 000 лв.

Ищецът е оспорил твърденията на ответниците за наличие на симулация на разпоредителната сделка относно цената на придобиване на процесния дял от имота- предмет на спора, като сочи, че представеният предварителен договор е антидатиран и съставен за целите на настоящия процес.

От фактическа страна първоинстанционният съд е обсъдил всички представени от страните относими към спора доказателства, като е извел правилни изводи относно наличието на съсобственост между страните по отношение на спорния имот към момента на извършване на разпоредителната сделка с процесния дял от имота. В този смисъл въззивният съд намира, че са налице предпоставките на чл. 33,ал. 2 от ЗС, а именно – съсобственост между ищеца и ответника К. Н. К. към момента на извършената от последния продажба на неговия дял от съсобствеността и липса на предложение, отправено до ищеца преди продажбата, за изкупуване на дяла от имота.

Ответникът К. не твърди да е направил такова предложение, а дори сочи, че е продал своя дял на другата ответница, без да изпълни изискването на чл. 33 , ал. 1 от ЗС , защото смята това за ненужно.

Предвид това следва да бъде признато правото на ищеца да изкупи процесните идеални части от съсобствения с ответника К. имот.

Наведените в насрещната въззивна жалба доводи за неоснователност на иска предвид наличието на приключило производство по съдебна делба на имота между ищеца и ответника К., са неоснователни. Към момента на извършване на разпореждането с идеалните части от процесния имот съсобствеността по отношение на и мота не е била прекратена. Към момента на приключване на съдебното дирене и пред двете инстанции съсобственост върху процесния имот също е налице. Постановеното в делбения процес решение за изнасяне на имота на публична продан не е изпълнено. Това в кой момент от развитието на делбеното производство е извършено прехвърлянето на процесните идеални части е без значение за основателността на иска по чл.

33,ал. 2 от ЗС.

Ето защо въззивният съд намира, че първоинстанционното решение в частта му, с която е признато правото на ищеца да изкупи дяла на ответника К. от съсобствения между тях имот е правилно и в тази му част то следва да се потвърди.

Изводите на съда относно условията, при които е извършено разпореждането обаче не са неправилни. С оглед отговорите на исковата молба, следва да се приеме, че ответниците твърдят симулация по отношение на цената, посочена в сключения между тях договор за покупко-продажба на процесните идеални части от имота, предмет на спора. Пред първоинстанционния съд е представен предварителен договор, сключен между ответниците, съгласно който те са уговорили цена на спорния дял от 4 процесния имот в размер на 45 000 лв., като са посочили, че плащането ще се извърши в брой при подписване на нотариалния акт. Посочено е, че купувачът получава капаро от 8 800 лв. при сключване на предварителния договор.

Датата на съставяне на предварителния договор е оспорена от страна на ищеца. Доколкото ответниците, които са страни по предварителния договор, не са представили доказателства, установяващи достоверността на тази дата, съдът намира, че в случая следва да се счете, че за ищеца договорът има достоверна дата от деня, в който волята на страните по същия е обективирана в нотариалния акт за прехвърляне правото на собственост върху процесния дял от имота-предмет на иска ( чл. 181,ал.1 пр. 4 от ГПК). В случая по-важен е отговорът на въпроса каква е била волята на страните по нотариалния акт досежно цената на прехвърляните идеални части. Въззивният съд намира, че ответниците не са доказали своите твърдения за наличие на симулация относно цената по сключения между тях договор за покупкопродажба и че действителната уговорена и платена цена е тази, посочена в нотариалния акт, обективиращ договора им. Съображенията в насока този извод са следните :

На първо място, представеният предварителен договор, който съдържа уговорка, че цената на процесните идеални части от съсобствения с ищеца недвижим имот е 45 000 лв., при направеното от ищеца оспорване, не е достатъчен да обоснове извод за наличие на симулация относно цената по процесния нотариален акт. Договорът обвързва само страните по същия и на тях действително, както е посочил и първоинстанционният съд, той е противопоставим. За да е противопоставим и на ищеца обаче, би следвало да са налице и други убедителни доказателства, потвърждаващи наличието на действителна уговорка за заплащане на по-високата цена. Такива биха били например разписка или платежно нареждане, от които да е видно, че цената е платена в размера и сроковете, както е уговорено в предварителния договор.

Разпечатката съдържа 48 от 74 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/f6d677ef-a79b-4911-a7a3-526adb89222c