Решение № 218 от 20.03.2026, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 218 гр. Б., 20.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Б., XVII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: АНАТОЛИ Й. БОБОКОВ при участието на секретаря Атанаска Д. Ганева като разгледа докладваното от АНАТОЛИ Й. БОБОКОВ Административно наказателно дело № 20262120200150 по описа за 2026 година Пр оизводството е по реда на чл. 58д-63д ЗАНН.

Образувано е по жалба на ЕТ „С.-С.К.“, ЕИК ****, срещу Наказателно постановление №861448-F857397/12.11.2025г., издадено от Н. на отдел „О.д.“ - Б., Дирекция „О.д.“ в ГД „Ф.к.“, с което на жалбоподателя за нарушение на чл.3, ал.3 от Наредба Н-18/13.12.2006 на МФ вр. с Приложение №1 към чл.8, ал.1, т.1, чл.26, ал.1 от Наредба - Н18/13.12.2006г. на МФ и на основание чл.185, ал.2, изр.2 от ЗДДС във вр. чл.185, ал.1 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 1000 лева.

В жалбата се излагат съображения за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното постановление и се моли за неговата отмяна. Оспорва се извършването на нарушението. Сочи, че ЕСФП се е опитала да изпрати данните за доставката на гориво към НАП, но е било неуспешно, поради това, че системата е била недостъпна. Поддържа, че АУАН е съставен извън тримесечния срок по чл. 34, ал. 1 ЗАНН. Счита, че АУАН е бил съставен в нарушение на чл. 42, ал. 1, т. 5 ЗАНН, тъй като не са били посочени нарушените от жалбоподателя разпоредби, което е нарушило правото му на защита. Намира, че при издаване на НП, АНО не е спазил разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН. Поддържа, че случаят е маловажен и е приложима разпоредбата на чл. 28 ЗАНН. Излага твърдения за издадени срещу жалбоподателя 6 броя НП с налагане на отделни наказания по 1000 лева, както и налагане на ПАМ на обекта, които санкции се явяват тежки и непропорционални.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно уведомен, се представлява 1 от адв.Маджаров, поддържа жалбата и изложените в нея доводи. Претендира се присъждане на разноски за платено адвокатско възнаграждение.

АНО чрез процесуалния си представител юрисконсулт Д. оспорва жалбата като неоснователна и моли обжалваното постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Счита извършеното нарушение за безспорно доказано. Сочи, че Заповедта за налагане на ПАМ е била обжалвана и е била отменена, като не се е осъществило реално запечатване на обекта, и жалбоподателят не е претърпял имуществени вреди. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази възраженията на страните, намира за установено следното:

От фактическа страна:

На 13.10.2025г., в 10:46ч. била извършена проверка от служители на НАП в това число и свидетелката Г. А. - старши инспектор в НАП, на търговски обект по смисъла на пар.1 т.41 от ПР на ЗДДС - бензиностанция „Ч.в.“, находящ се на адрес: гр. Б., Път „Б. - С.“, стопанисван от ЕТ „С.-С.К.“, с ЕИК: ****, констатациите, на която са били отразени в протокол за извършена проверка в обект cep. АА № 0139069/13.10.2025г. и протокол № 1307246/30.10.2025г. Установило се, че лицето, извършващо продажби на течни горива, има въведено в експлоатация фискално устройство (ФУ), представляващо електронна система с фискална памет (ЕСФП), модел „DFSQ7S-KL“, с одобрение от БИМ № 173FS/28.05.2019r, с индивидуален номер DT509954 и номер на фискалната памет 02787425, и средства за измерване: нивомерна измервателна система (НИС), модел „Site Sential OPW“, с номер от държавния регистър 5055, три /3/ на брой единични бензиноколонки, Adast 8951.31, с номер от държавния регистър 4111, две /2/ на брой колонки LPGK, c номер от държавния регистър 2741 и една модулна бензиноколонка, Adast 8996.75, с номер от държавния регистър 3674, с общо седем пистолета за зареждане на гориво. Установило се, че в обекта се продават: дизелово гориво, бензин А95Н и втечнен нефтен газ (LPG), както и че обектът разполага със следните резервоари за съхранение на гориво: Резервоар № 1, с вместимост 34 036 л. за бензин А95Н; Резервоар № 2, с вместимост 34 036 л. за дизелово гориво; Резервоар № 3, с вместимост 34 036 л. за дизелово гориво; Резервоар № 4, с вместимост 34 036 л. за дизелово гориво; Резервоар № 5, с вместимост 10 285 л. за LPG.

При проверката контролният орган констатирал, че на 23.05.2025 г. от задълженото лице са били подадени данни за 6 броя доставки на гориво, въведени ръчно чрез ЕСФП, за които ЕСФП обаче не е подала данни от нивомерната система към системата на НАП. При така установеното, а именно, че за 6 броя доставки на гориво на 23.05.2025г., регистрираното в обекта ЕСФП не е подало данни от нивомерната система към НАП, свидетелката Г. А. съставила срещу жалбоподателя АУАН cep. № F857397/30.10.2025 г. за извършени нарушения по чл. 3, ал. 3 от Наредба Н2 18/2006 г., във връзка с Приложение № 1 към чл. 8, ал. 1, т. 1, чл. 26, ал. 1 от Наредба - Н- 18/13.12.2006 г. на МФ, императивно изискуеми, съгласно Раздел III б, т. 3, буква „а“, а именно: „Видове данни за определяне на наличните и продадените количества горива, предавани от ЕСФП по установената дистанционна връзка: а) данни от нивомерната система за доставка на горива“.

Впоследствие АНО е издал 6 броя НП за констатираните 6 броя административни нарушения, като НП предмет на проверка в настоящото производство е за доставка с уникален контролен номер (УКН) на електронен акцизен данъчен документ (еАДД) 01000000000009537299, дата на доставка 23.05.2025, количество 6899 литра, вид на горивото - дизел и резервоар № 3, в който е било разтоварено. С наказателно постановление на жалбоподателя на основание чл.185, ал.2, изр.2 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 1000 лева.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по делото доказателства и доказателствени средства. Показанията на свидетелката Г. А. са последователни, обективни, безпротиворечиви и логични и съдът ги кредитира в тяхната цялост. Показанията на свидетелката се подкрепят и от представените по делото писмени доказателства. По делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под съмнение така установените факти.

От правна страна:

Жалбата е депозирана в рамките на срока за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:

Настоящият състав като инстанция по същество след извършена проверка за законност, констатира, че при съставяне на АУАН и издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалния и материалния закон, които да обуславят отмяна на обжалвания акт. АУАН и обжалваното наказателно постановление са издадени от компетентни лица (упълномощени със Заповед № З-ЦУ-30- 875/23.06.2025 г. и Заповед № 445/16.06.2023 г. на изпълнителния директор на НАП) в сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН.

При издаване на АУАН и наказателното постановление са спазени императивните разпоредби на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. Съдът не споделя поддържаната в жалбата защитна теза за допуснати в производството нарушения на чл. 42, ал. 1, т. 5 и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН. Както в АУАН, така и в НП подробно е била описана установената при извършване на проверката фактическа обстановка, която е била подведена и под правната квалификация на извършено нарушение по чл.3, ал.3 от Наредба Н-18/13.12.2006 на МФ вр. с Приложение №1 към чл.8, ал.1, т.1, чл.26, ал.1 от Наредба - Н18/13.12.2006г. на МФ. Вмененото на жалбоподателя нарушение е било описано както от 3 фактическа страна, така и от правна, като са били описани и обстоятелствата, при които е било извършено. Индивидуализирано е изпълнителното деяние, а именно неподаване на данни от нивомерна система към НАП на количествата на получени доставки на гориво в обекта. Конкретизирана е и датата и мястото на извършване на деянието, а именно датата на доставката 23.05.2025 г. и в проверявания обект - бензиностанция „Ч.в.“, находящ се на адрес: гр. Б., Път „Б. - С.“. Ето защо настоящият състав намира, че не е налице неяснота по отношение на вмененото на жалбоподателя процесно нарушение и правото на защита не му е било нарушено.

В нормата на чл.118, ал.6 от ЗДДС е предвидено задължение за регистрирано или нерегистрирано по ЗДДС лице, извършващо доставки/продажби на течни горива от търговски обект, с изключение на лицата, извършващи доставки/продажби на течни горива от данъчен склад по смисъла на Закона за акцизите и данъчните складове, да предава по дистанционна връзка на Националната агенция за приходите и данни, които дават възможност за определяне на наличните количества горива в резервоарите за съхранение в обектите за търговия с течни горива. Според чл.3, ал.3, във вр. с ал.2 от Наредба № Н- 18/13.12.2006г. всяко лице, което извършва продажби на течни горива чрез средства за измерване на разход, е длъжно да предава на НАП по установената дистанционна връзка и данни, които дават възможност за определяне на наличните количества горива в резервоарите за съхранение в обектите за търговия на течни горива. За тази цел като средство за измерване от одобрен тип се използва нивомерна измервателна система за обем на течни горива с информационен изход за свързване към централно регистриращо устройство на ЕСФП, подлежаща на метрологичен контрол. Не се спори по делото, че ЕТ „С.-С.К.“ извършва продажба на течно гориво, поради което се явява и адресат на задължението по чл. 3, ал. 3 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. за предаване по дистанционна връзка на Националната агенция за приходите на данни, които дават възможност за определяне на наличните количества горива в резервоарите за съхранение в обектите за търговия с течни горива. За тази цел като средство за измерване от одобрен тип се използва нивомерна измервателна система (НИС) за обем на течни горива с информационен изход за свързване към централно регистриращо устройство на ЕСФП и подлежи на метрологичен контрол. Не е спорно, а се установява и от показанията на свидетеля А. и от писмените доказателства, че в обекта е монтирана и функционира ЕСФП с нивомерна система. Същевременно от фактическа страна по делото от показанията на свидетелката А. се установява, че ЕСФП на проверявания обект не е подала данни от нивомерната система за получена на 23.05.2025 г. доставката на 6899 литра дизелово гориво, с което на практика се възпрепятства възможността да се определят наличните количества гориво в резервоара в обекта. По този начин от жалбоподателя е реализирано нарушение по чл.3, ал.3 от Наредба № Н18/13.12.2006г. при форма на изпълнителното деяние - бездействие, доколкото жалбоподателят е пропуснал да извърши едно правно дължимо 4 действие. В действителност от предстаени в преписката фискални документи, изведени от ЕСФП в обекта се установява, че процесните доставки са били предадени успешно по документи към НАП, но постъпилото зареждане е неуспешно изпратено, като е отразено, че системата е била недостъпна. Видно от налично в преписката писмено доказателство - становище на управителя на сервизното дружество, обслужващо жалбоподателя, техническият проблем е бил определен като липса на връзка със сървъра на НАП. Независимо от това в проведения разпит актосъставителят А. посочва, че при подобна констатация от търговеца, е следвало веднага да бъде изпратено до НАП уведомление за наличния проблем в системата. В случая жалбоподателят, въпреки че е бил наясно, че изпращането на данните за количествата на доставките на гориво на 23.05.2023 г. от нивомерната система е било неуспешно, същият не е сезирал органа по приходите за установения технически проблем. Следователно жалбоподателят не е изпълнил задължението си по чл.3, ал.3 от Наредба № Н18/13.12.2006г. и правилно е била ангажирана административнонаказателната му отговорност.

На следващо място съдът не споделя възражението за маловажност на случая. По смисъла на §1 ал.1 т.4 от ДР на ЗАНН (нова - ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г.) „маловажен случай“ е този, при който извършеното нарушение от физическо лице или неизпълнение на задължение от едноличен търговец или юридическо лице към държавата или община, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение или на неизпълнение на задължение от съответния вид. В конкретната хипотеза според съда предвид наличните по делото данни, не може да се направи извод, че в случая деянието се отличава с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от същия вид, което да обуславя неговата маловажност. Нарушението е такова, което засяга важни обществени отношения, свързани с дейността по контрол на количествата заредено гориво в резервоарите на търговските обекти, които извършват продажба на течни горива, като по този начин се гарантира проследяемост и контрол на получените приходи от извършените продажби и надлежното отчитане на дължимите данъци. Нарушения от посочения вид са предпоставка за ощетяване на фиска, поради което не може да се приеме, че извършеното е с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от същия вид.