Решение № 3447 от 15.04.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3447 гр. София, 15.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на седми април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ИВ. ПОПОВА като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Гражданско дело № 20211110173306 по описа за 2021 година

Производството е образувано по искова молба на /фирма/ срещу Т. АНТ. ИВ., с която са предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл.

86, ал. 1 ЗЗД за установяване дължимостта на вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 52943/2021г. на СРС, 40 състав, а именно: 180,10лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за имот, находящ се на адрес: /населено място/, аб. № **********, за периода от 01.05.2017г. до 30.04.2018г., ведно със законната лихва от 10.09.2021г. до изплащане на вземането, и 55,81лв., представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2018г. до 01.09.2021г.

Ищецът твърди, че между него и ответника е възникнало облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия при общи условия, чиито клаузи са обвързали абонатите на топлопреносното предприятие без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че е доставил до процесния имот топлинна енергия на претендираната стойност, която не е заплатена. Посочва, че ответникът дължи и лихва за забава върху главницата.

Съобразно изложеното, моли за уважаване на предявените искове.

Ответникът е подал отговор на исковата молба в законоустановения срок, с който оспорва предявените искове. Твърди, че задълженията са погасени чрез плащане, а в условията на евентуалност – поради изтекла погасителна давност.

Съобразно изложеното, моли за отхвърляне на предявените искове.

Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, намира следното:

Предявени са за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК положителни установителни искове с правно основание с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

По делото не е спорно, а и се установява от събраните писмени доказателства, че 1 ответникът е бил собственик на процесния недвижим имот до 19.04.2018г., когато го е продал на трето за спора лице. В чл. 3 от договора /л. 19/ е предвидено, че купувачът ще влезе във владение на имота в двумесечен срок, считано от датата на нотариалния акт, но не по-късно от 19.06.2018г., като всички задължения за ток, вода, топлинна енергия и др. под. до предаването на владението ще бъдат за сметка на продавача.

Ответникът признава в отговора на исковата молба, че e напуснал имота м. юни 2018г.

От представения по делото протокол за отчет /л. 75/, който не е оспорен, се установява, че на 02.05.2018г. е извършено реално отчитане на измервателните уреди в имота за консумираната топлинна енергия през отоплителен сезон м.05.2017м.04.2018г., като е отчетено потребление.

От събраните по делото писмени доказателства и изслушаното и прието експертното заключение по ССчЕ се установява, че през процесния период са издавани прогнозни сметки за консумацията в имота и на 31.07.2018г. е издадена обща фактура № 96816416 за крайно дължимите за отоплителен сезон м.05.2017г.-м.04.2018г. суми, като прогнозните задължения са сторнирани. Вещото лице посочва, че всички представени документи за извършени от ответника плащания са съобразени от ищцовото дружество, като с тях са заплатени всички прогнозни задължения, които са били на обща стойност от 794,37лв. Останала е незаплатена единствено изравнителната сметка, издадена през м. юли 2018г., която е на стойност претендираните 180,10лв. Видно е, че всички представени от ответника платежни нареждания и фискални бонове са от дата преди м. юли 2018г., поради което е невъзможно с тези плащания да са погасени задължения, които към този момент все още не са възникнали. По делото няма доказателства за извършено плащане след издаване на общата фактура /изравнителната сметка/ на 31.07.2018г., поради което не може да се приеме, че това задължение е погасено чрез плащане.

Ответникът е направил и възражение за погасяване на вземането по давност.

Задълженията за заплащане цената на топлина енергия представляват „периодични плащания“ по смисъла на чл. 111, б. „в“ ЗЗД (ТР № 3/2011г. по тълк. дело № 3/2011г., ОСГТК на ВКС), тъй като се характеризират с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари, имащи един правопораждащ факт, чийто падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми, поради което се погасяват с тригодишна давност. Заявлението за издаване на заповедта за изпълнение, откогато се счита предявен искът съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК и прекъсната давността съгласно чл.

116, б. „б“ ЗЗД, е подадено на 10.09.2021г. Следователно, всички вземания, чиято изискуемост е настъпила преди 10.09.2018г., са погасени по давност.

През процесния период в отношенията между страните са приложими общите условия, одобрени с Решение на КЕВР от 27.06.2016г. Съгласно чл. 33, ал. 1 от тях, клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл.

32, ал.1 и ал. 2 в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.

В чл. 155, ал. 1 ЗЕ е регламентирано, че потребителите на топлинна енергия в сграда - етажна собственост заплащат доставената топлинна енергия по един от следните начини: 1/ на 11 равни месечни вноски и една дванадесета изравнителна вноска; 2/ на месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна вноска; и 3/ по реална месечна консумация. От данните по делото се установява, че в случая е избрана и прилагана втората хипотеза. Анализът на цитираната нормативна уредба води до извод, че в случаите на чл. 155, ал. 1, т. 1 или т.

2 ЗЕ задълженията на потребителите за заплащане на месечни вноски /равни или прогнозни/ не са в зависимост от изравнителния резултат в края на съответния отчетен период, а имат самостоятелен характер. Изравнителният резултат не влияе на 2 дължимостта на месечните вноски в установените за тях срокове, а води до възникване на ново вземане в полза на една от страните по облигационното отношение в размер на разликата между начислената суми по прогнозните вноски и стойността на действително доставеното количество топлинна енергия, отчетено в края на периода. В зависимост от това дали начислените прогнозни месечни вноски са в по-голям или помалък размер от стойността на действително доставеното количество топлинна енергия, отчетено в края на периода, то това ново вземане възниква в полза на потребителя или в полза на топлопреносното предприятие. При всички случаи обаче, това "изравнително" вземане е самостоятелно и различно от вземанията на топлопреносното предприятие за месечни вноски /равни или прогнозни/, а не се касае до корекция на тези вноски със задна дата. Това разбиране съответства на приложимите към договора общи условия, които обвързват страните. Съгласно чл. 32, ал. 3 от ОУ след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от търговеца, продавачът издава за отчетния период кредитни известия за стойността на фактурите по ал. 1, и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки.

При прогнозно начисляване на месечните задължения за топлинна енергия доставчикът няма как да знае изначално какъв е действителният размер на потребената енергия. Това обстоятелство се установява едва с извършване на реалния отчет след края на отоплителния сезон. Поради това, когато стойността на реално потребената енергия надхвърля стойността на начислените месечни прогнозни задължения, в полза на дружеството възниква вземане, което е ново и има нов срок за изпълнение, макар самата консумацията да обхваща същия период. И така е логично – преди извършване на отчет на измервателните уреди след края на отоплителния сезон и констатиране на потребеното количество топлоенергия, не е ясно каква е стойността на потребената енергия, дали има суми за доплащане или такива за възстановяване. Ако има суми за доплащане, то техният размер става известен (определен) едва на този етап и съответно започва да тече и срокът за изпълнението им. Тъй като фактурата, в която е обективирана изравителната сметка след края на отоплителния сезон, е издадена на 31.07.2018г., то следва, че 45-дневният срок за заплащането й съгласно чл. 33, ал. 1 вр. чл. 32, ал. 3 от ОУ изтича на 14.09.2018г., както е посочено и в самата нея. От това следва, че денят за изпълнение е определен и с настъпването му вземането става изискуемо. Или иначе казано, давността е започнала да тече на 15.09.2018г. и изтича на 15.09.2021г., но с депозираното на 10.09.2021г. заявление за издаване на заповед по чл.

410 ГПК същата е прекъсната съгласно чл. 116, б. „б“ ЗЗД, поради което възражението за погасяването на вземането по давност също се явява неоснователно.

Доколкото по делото е безспорно установено, че през процесния период именно ответникът е бил собственик и ползвател на имота, то именно той дължи заплащане на задълженията, както е предвидено и в самия договор за покупко-продажба, с който се е разпоредил с имота.

По изложените съображения, предявеният иск за главното вземане от 180,10лв. се явява основателен.

Ответникът, чиято е доказателствената тежест, не установява да е заплатил това задължение, с оглед на което на основание чл. 84, ал. 1 ЗЗД е изпаднал в забава за плащането му от 15.09.2018г. и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва. Съгласно заключението по ССчЕ същото възлиза на сумата от 55,85лв., но предвид действащия в гражданския процес принцип на диспозитивното начало, съдът е ограничен от заявения от ищеца размер, а именно 55,81лв.

С оглед изложеното, и искът за акцесорното вземане се явява изцяло 3 основателен.

По разноските:

При този изход на спора, право на присъждане на сторените разноски има ищецът на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, който е направил такива в размер на 75лв. за заповедното производство и 375лв. в исковото производство с включено юрк. възнаграждение от 100лв., определено на основание чл. 78, ал. 8 ГПК от съда.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД от /фирма/, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление /населено място/, срещу Т. АНТ. ИВ., ЕГН: **********, с адрес: /населено място/ , че ответникът дължи на ищеца следните суми, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 52943/2021г. на СРС, 40 състав, а именно:

180,10лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за имот, находящ се на адрес: /населено място/, аб. № **********, за периода от 01.05.2017г. до 30.04.2018г., ведно със законната лихва от 10.09.2021г. до изплащане на вземането, и 55,81лв., представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2018г. до 01.09.2021г.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 Т. АНТ. ИВ., ЕГН: **********, с адрес:

/населено място/, да заплати на /фирма/, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: /населено място/, сумата от 75,00лв. – разноски в заповедното производство и сумата от 375,00лв. – разноски в исковото производство.

РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице – помагач на страната на ищеца - „Нелжо Инженеринг“ ООД.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4