Решение № 66 от 15.04.2026, Районен съд - Харманли

РЕШЕНИЕ

№ 66 гр. Харманли, 15.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАРМАНЛИ, ТРЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Веселин Хр. Коларов при участието на секретаря Елена Д. Г.а като разгледа докладваното от Веселин Хр. Коларов Административно наказателно дело № 20255630200552 по описа за 2025 година

Производството е по Глава III Раздел V чл.59 и сл. от Закон за административните нарушения и наказания.

Обстоятелства по жалбата.

Жалбоподателят Г. Х. К. ЕГН ********** от с.Малко Градище, общ.Любимец, чрез пълномощника адв. И. Д. при АК Хасково, обжалва Наказателно постановление № 240271-000091 от 12.II.2024г. на Началник Група в ОД МВР Хасково, РУ Харманли, като го счита за неправилно, издадено при съществено нарушение на процесуалните правила и в противоречие със закона.

Моли съдът да отмени изцяло обжалваното наказателно постановление.

В съдебно заседание жалбоподателя- редовно призован, не се явява и не се представлява. От проц. му представител - адв. И. Д. при АК Хасково е депозирана молба, с която взема становище по същество.Претендира разноски, за които представя списък.

Административно наказващия орган - Началник Група към ОД МВР Хасково, РУ Харманли - редовно призован, не се представлява и не взема становище по жалбата. В писмо рег.№ 271000 - 9034/29.Х.2025г., с което административно наказателната преписка е изпратена в Районен съд Харманли е изразено становище за потвърждаване на наказателното постановление. Направено е искане - в случай на отмяна на наказателното постановление да бъде обстойно разгледан определения размер на възнаграждението при наличието на адвокатски хонорар като същият бъде определен в минимален размер.

Районна прокуратура Хасково ТО Харманли - редовно призована не се представлява, не взема становище по жалбата.

Факти от съдебното дирене.

С Наказателно постановление № 24-0271-000091 от 12.II.2024г. на Началник на група към ОД МВР Хасково, РУ Харманли, издадено въз основа АУАН сер. GA № 1150168 от 28.I.2024г. на Г. Х. К. ЕГН ********** от с. Малко Градище, общ. Любимец, на основание чл.175 ал.1 т.4 от Закон за движение по пътищата са наложени административни наказания:

“Глоба” в размер на 200лв. и „Лишаване от право да управлява МПС” за 6 месеца, за това, 1 че:

„На 19.V.2023г. в 13.12ч., в гр. Харманли на бул.“България“ като водач на лек автомобил, БМВ 318 ЦИ с рег. № ****, България при обстоятелства:

В гр. Харманли по бул.“България“ в кръгово кръстовището образувано с бул.

„Цар Освободител“ в посока към гр.Хасково управлявайки собствения си лек автомобил БМВ 318 ЦИ с рег. № ****, при подаден светлинен и звуков сигнал с цел извършване на проверка от служебен автомобил на Ру Харманли с надпис „Полиция“, не спира плавно в най дясната част на платното за движение, а подава рязко газ на автомобила и се отправя към гр.Хасково, с което осуетява полицейска проверка. АУАН е съставен във връзка с преписка номер 271р-16507/07.VI.2023г. снето писмено обяснение и отказ на лицето да попълни декларация по чл.188 от ЗДвП, е извършил:

1.Не спира плавно на посоченото място, или в най- дясната част на платното за движение, при подаден сигнал за спиране от контролен орган, с което виновно е нарушил чл.

103 от ЗДвП.”

В Акт за установяване на административно нарушение сер. GA № 1150168 от 28.I.2024г. са отразени идентични обстоятелства.

В хода на производството се разпитаха в качеството на свидетели С. Г. С. и М.

П. М. - служител при РУ Харманли.

От показанията на св. С. С. – актосъставител се установява, че на 28.I.2024г., по време на работа спрял за проверка лек автомобил, с пътник в него Г. Х. К., за който имало преписка, която му била изпратена за да се вземе отношение. След като разпознал лицето решил да вземе отношение по възникналата преписка, по която установил нарушенията, а именно, че на 19.V.2023г., когато бил дежурен по наряд в 13:12ч. в гр. Харманли на бул.

„България“ на кръстовището образувано с бул. „Цар Освободител“ лек автомобил „БМВ 318 ЦИ“ с рег. № ***** започнал да използва пътищата отворени за обществено ползване за други цели, като започнал да прави дрифт. Автомобила направил два пъти дрифт, а той със служебният автомобил пуснал светлинен и звуков сигнал със цел извършване на проверка.

Същият подал рязко газ в посока бул. „България“ и по ул. „Сакар планина“ завил надясно, след това по ул. „Македония“ и напуснал територията на гр. Харманли, като не се подчинил на светлинния и звуков сигнал и избягал от извършването на проверката. След извършена справка в база данни на МВР, установил, че настоящият собственик на автомобила е Г. Х.

К.. Във връзка с тази преписка и след като разпознал и лицето, което било пътник в автомобила, взел отношение и съставил актове по възникналата преписка. Предоставил на лицето декларация по чл.188, но същият заявил, че не можел да посочи, кой е управлявал автомобила, тъй като не познавал лицето. Въпросния акт бил съставен в участъка на гр.

Симеоновград, в негово присъствие и в присъствието на свидетеля М. М., който не бил свидетел на нарушението.

Св.С. посочва, че не видял кой точно управлява автомобила и затова му представил декларация, с която да посочи кой е управлявал, както и колко човека са в автомобила, тъй като изчаквал да влезе в кръстовището, пред него имало един автомобил.

Посочва, че на 19.V.2023г. е установено нарушението, а на 28.I.2024г. е взето отношението, което било след шест месеца, като през това време се работело по преписката.

От показанията на св.М. М. се установява, че на 28.I.2024г. бил автопатрул съвместно с колегата С. С., когато спрели за проверка лек автомобил, в който пътник бил Г.

Х. К.. Колегата му С. разпознал К. във връзка с преписка, на която той бил установил нарушението, и съставил АУАН по констатираните нарушения. Той бил свидетел на съставянето на акта, но не бил свидетел на нарушението. Акта бил съставен в ПУ гр.Симеоновград в присъствието на жалбоподателя, който отказал да го подпише.

Предвид гореизложеното, свидетелят С. С. приел, че с поведението си жалбоподателят К. е осъществил нарушение на разпоредбата на чл. 103 от ЗДвП, съставил АУАН сер. GA № 1150168 от 28.I.2024г., който не бил подписан.

Въз основа на така съставения АУАН, Началника на група в ОДМВР – Хасково РУ -Харманли, в качеството му на АНО, издал оспореното наказателното постановление, като в същото били възприети фактическо описание и правна квалификация на 2 деянието, идентични с тези, съдържащи се в АУАН-а и за това нарушение на чл. 103 от ЗДвП на жалбоподателя били наложени административни наказания "Лишаване от право да управлява МПС" за срок от шест месец и "Глоба" в размер на 200 лева.

Фактическата обстановка беше установена от съда след преценка на приложените и приобщени към делото по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства и доказателствени средства: АУАН сер. GA № 1150168 от 28.I.2024г.; Наказателно постановление № 24-0271-000091/12.IІ.2024г., Заповед № 8121з-1632/02.XII.2021г. на Министъра на вътрешните работи и докладна записка, както и гласни доказателства, приобщени чрез разпит на свидетелите С. С. – актосъставител и М. М..

При кредитиране на показанията на свидетелите Сл.С. и М.М. съдът взе предвид, че св. С. е единствения очевидец на случилото и свидетелства за обстоятелства, които е възприел непосредствено при изпълнение на служебните си задължения, а св. М. е свидетел при съставянето на акта.

Правни съображения.

Обжалваното постановление подлежи на обжалване в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН. Наказателното постановление е връчено на жалбоподателя на 13.Х.2025г., като жалбата е депозирана пред Административно наказващия орган на 15.Х.2025г. и е входирана под № 271000-9034/29.Х.2025г. Като подадена в законоустановения срок, от легитимирано лице, жалбата се явява процесуално допустима, а преценена по същество основателна.

Наказателното постановление е издадено при спазване на предвидените в Глава III на ЗАНН разпоредби, регламентиращи установяване на административните нарушения и налагане на административните наказания и не страда от процесуални пороци, водещи до отмяната му. Актът за установяване на административно нарушение е съставен както в присъствието на нарушителя, а така също и в присъствието на свидетел - служител на РУ Харманли.

Актът е издаден от компетентно длъжностно лице- С. С., в качеството му на мл. автоконтрольор при РУ Харманли и в рамките на правомощията предоставени от Закона за МВР и МЗ № 8121з-1632/02.XII.2021г. Актът за установяване на административно нарушение съдържа всички задължителни реквизити, предвидени в разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Актът е предявен на нарушителя за подпис, но не е подписан. Отказа на нарушителя да подпише предявения му акт е надлежно удостоверен с подписа на един свидетел.

Издаденото въз основа на АУАН Наказателното постановление № 240271-000091 от 12.II.2024г. на Началник на група към ОД МВР Хасково, РУ Харманли, е издадено от компетентен орган, предвид МЗ №8121з-1632/02.XII.2021г. Наказателното постановление е издадено в законния срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, като при неговото издаване не са допуснати нарушения на процесуалните правила, налице са задължителните реквизити по смисъла на чл. 57 от ЗАНН. Извършеното нарушение е индивидуализирано с оглед на време, място и начин на извършване.

При тези обстоятелства следва деянието да се прецени по същество.

За съставомерността на нарушението по чл.103 ЗДвП е необходимо, от обективна страна, подадения сигнал да е възприет от водача, същият да не е спрял или да не е изпълнил дадени указания, което в случая, по делото, не се доказа по категоричен начин.

В тази насока, свидетелските показания, съдът не кредитирани като напълно еднозначни, недвусмислени и убедителни. Не се установи категорично именно, че жалбоподателя е бил водач на автомобила и че същият е нарушил задължението си визирано в чл. 103 ЗДвП, отказвайки да спре на определеното място.

Във връзка с материалната законосъобразност на оспореното наказателно постановление, съдът намира следното:

Съдът приема, че жалбоподателят Г.К. не е осъществил от обективна и субективна страна състава на нарушението на чл. 103 от ЗДвП, за което е ангажирана и административно наказателната му отговорност.

Разпоредбата на чл. 103 от ЗДвП въвежда задължение за водачите на пътни превозни средства при подаден сигнал за спиране от контролните органи да спрат плавно в най-дясната част на платното за движение или на посоченото от представителя на службата за контрол място и да изпълняват неговите указания. Посочената норма не съдържа 3 конкретизация на понятието „подаден сигнал за спиране“, поради което тази разпоредба препраща към разпоредбата на чл.170 ал.3 от ЗДвП.

Съгласно разпоредбата на чл.170 ал.3 от ЗДвП при спиране на пътно превозно средство за проверка или за оказване на съдействие служителят от органите за контрол подава своевременно ясен сигнал със стоп палка. През нощта сигналът за спиране може да бъде подаден и с описваща полукръг червена светлина. Униформен полицай може да спира пътните превозни средства и чрез подаване на сигнал само с ръка. Сигнал за спиране може да бъде подаден и от движещ се полицейски автомобил и мотоциклет.

Наред с изложеното по-горе съдебния състав счита, че от събраната в хода на съдебното дирене доказателствена съвкупност - както писмени, така и гласни доказателства, вмененото на жалбоподателя нарушение не е доказано по несъмнен начин. Съобразно разпоредбата на чл.53 от ЗАНН, наказателно постановление се издава, когато е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина. В административно наказателното производство тежестта на доказването лежи върху административно наказващия орган. Жалбоподателят не е длъжен да доказва, че не е извършил нарушението, че не е действал виновно, нито е допустимо да се правят изводи в негова вреда ако не е доказал възраженията си.

От анализа на събраните в хода на производството гласни доказателства – показанията на св.С., по категоричен начин се установява единствено, че не е установил по категоричен начин, кой точно управлява автомобила, а собственика на автомобила установил, след извършена справка в база данни на МВР.