Решение № 256 от 20.09.2026, Районен съд - Димитровград

РЕШЕНИЕ

№ 256 гр. гр. Димитровград, 20.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДИМИТРОВГРАД в публично заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Пепа Д. Жекова при участието на секретаря Валентина Ив. Господинова като разгледа докладваното от Пепа Д. Жекова Гражданско дело № 20265610100303 по описа за 2026 година

Предявени са кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 9, ал. 1 ЗПК във връзка с чл. 99, ал. 1 ЗЗД, чл. 422, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 92 от ЗЗД във връзка с чл. 99, ал. 1 ЗЗД и с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 86, ал. 1 ЗЗД във връзка с чл. 99, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът „БЕСТ КЕПИТЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД (предишно наименование „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ" ЕАД) твърди, че се е снабдил със заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 1886/2025 г. по описа на Районен съд -Димитровград, като в изпълнение на указанията на заповедния съд предявява настоящите искове за установяване на вземанията му по издадената заповед за изпълнение.

Твърди следните обстоятелства, от които произтичат вземанията му:

На 26.04.2022 г. между „Креди Йес“ ООД (кредитор), от една страна, и Д. Н. Д. (в качеството му на кредитополучател) от друга, е подписан Договор за паричен заем № 555065 с чиста стойност от 204.52 € (двеста и четири евро и петдесет и два евроцента)/ 400.00 лв. (четиристотин лева). Договорът бил с уговорен брой 18 вноски, всяка от които в размер на 17.38 € (седемнадесет 1 евро и тридесет и осем евроцента)/ 34.00 лв. (тридесет и четири лева).

Първата падежна дата е била на 03.05.2022 г. Последната вноска е била уговорена за 30.08.2022 г. Общата дължима сума, която е следвало да бъде върната на Заемодателя в края на посочения период, е в размер на 219.77 € (двеста и деветнадесет евро и седемдесет и седем евроцента)/ 429.83 лв.

(четиристотин двадесет и девет лева и осемдесет и три стотинки).

Не са постъпили плащания от длъжника.

На 12.01.2024 г. между „Креди Йес“ ООД, в качеството на цедент и "Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД в качеството му на цесионер се сключи Договор за цесия, по силата на който „Креди Йес“ ООД /като цедент/ цедира вземането си по гореописания Договор за кредит на "Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД (настоящо наименование „БЕСТ Кепитъл България“ ЕАД) /като цесионер/. Съгласно Договора за цесия, „Креди Йес“ ООД прехвърля на цесионера "Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД парични вземания, произтичащи от просрочени и неизплатени Договори за потребителски кредити, които са подробно описани в Приложение № 1, представляващо неразделна част от Договора.

В предмета на сключения Договор за цесия от 12.01.2024 г. е включено и вземането по Договор за кредит № 555065 сключен между „Креди Йес“ ООД и Д. Н. Д.. Изложеното предпоставя правния интерес на представляваното от мен дружество да предяви настоящия иск. Съобразно мотивите на т.10б от Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, установителният иск може да бъде подаден и от цесионера, но в срока по чл.415, ал. 1 от ГПК, който тече от датата на връчване на указанията на съда на цедента.

Съгласно Приложение № 1 към договора за цесия от 12.01.2024 г., вземане възлиза на 333.36 € (триста тридесет и три евро и тридесет и шест евроцента)/ 652.00 лв. (шестстотин петдесет и два лева), от които 204.52 € (двеста и четири евро и петдесет и два евроцента)/ 400.00 лв. (четиристотин лева) главница, 15.25 € (петнадесет евро и двадесет и пет евроцента)/ 29.83 лв.

(двадесет и девет лева и осемдесет и три стотинки) договорна лихва, 113.59 € (сто и тринадесет евро и петдесет и девет евроцента) / 222.17 лв. (двеста двадесет и два лева и седемнадесет стотинки) неустойка.

С пълномощно от 12.01.2024 г., предишният кредитор /цедентът/ „Креди Йес“ ООД е упълномощил "Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД (настоящо 2 наименование „БЕСТ Кепитъл България“ ЕАД), ЕИК 202423225, да уведоми от името на „Креди Йес“ ООД всички длъжници по вземанията на „Креди Йес“ ООД, които „Креди Йес“ ООД е цедирало, съгласно сключения Договор за цесия от 12.01.2024 г. Предвид това и съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД, цедентът „Креди Йес“ ООД, чрез пълномощника си „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ” ЕАД (настоящо наименование „БЕСТ Кепитъл България“ ЕАД), е изпратил чрез препоръчана поща до длъжника Д. Н. Д.

Уведомление за извършеното прехвърляне на вземания. Същото се е върнало като непотърсено, което е надлежно отбелязано на върналата се на изпращача обратна разписка. Копие от известието за доставяне е приложено към настоящата молба.

Моли, в случай че съдът приеме, че длъжникът не е надлежно уведомен за извършеното прехвърляне на вземания, да приемете с настоящата искова молба и приложеното към нея уведомление за извършено прехвърляне на вземания, с което от името на цедента го уведомяваме за сключен на 12.01.2024 г. Договор за цесия между „КРЕДИ ЙЕС“ ООД и „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ” ЕАД (настоящо наименование „БЕСТ Кепитъл България“ ЕАД), по силата на който „КРЕДИ ЙЕС“ ООД, в качеството си на цедент, продава на цесионера „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ” ЕАД (настоящо наименование „БЕСТ Кепитъл България“ ЕАД) изрично посочени вземания, произхождащи от договори за паричен заем.

Искането е да се признае за установено по отношение на ищеца, че Д. Н.

Д. дължи на „БЕСТ Кепитъл България“ ЕАД (предишно наименование „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ” ЕАД) сумите, г., а именно: 204.52 евро (двеста и четири евро и петдесет и два евроцента)/ главница, 15.25 евро (петнадесет евро и двадесет и пет евроцента)/ договорна лихва, 113.59 евро (сто и тринадесет евро и петдесет и девет евроцента) неустойка, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението 19.11.2025 г. до изплащане на вземането, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 1886/2025 г. по описа на РС Димитровград.

Претендират се сторените разноски в исковото и в заповедното производство. Направено е възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК ответникът Д. Н. Д. е подал 3 писмен отговор, с който оспорва иска.

Счита, че иска е недопустим, тъй като липсва активната процесуална легитимация. Съгласно разпоредбата на чл. 99, ал.4 от ЗЗД за да има действие прехвърлянето на вземането от „Креди Йес" ООД, ЕИК 200688545 със седалище в гр. Хасково, ул. „Лозарска" №12 на „Бест Кепитъл България" ЕАД с предишно наименование „Кредит Инкасо Инвестмънт БГ" ЕАД с ЕИК 202423225, със седалище и адрес на управление гр. София, Бул." г Панчо Владигеров" 21, то трябва да е съобщено на длъжника, в случая на моя доверител Д. Д., и поражда действие от деня на съобщаване от предишния кредитор, т.е. от „Креди Йес" ООД. Безспорно такова съобщение за прехвърляне на вземането не е достигнало до длъжника Д. Д., съответно по силата на закона за кредитор спрямо Д. се счита „Креди Йес" ООД, който единствено активно процесуално легитимиран, а исковата молба е подадена от „Бест Кепитъл България" ЕА.Д, което се явява лице външно на правоотношенията кредитор- длъжник, което съществува към г момента между Д. Н. Д. и ,,Креди Йес" ООД, поради което счита, че исковата претенция е заявена от ненадлежна страна и искът е недопустим поради липса на активна процесуална легитимация.

По същество счита иска за неоснователен.

Видно от чл. 3, ал. 4 от договора за паричен заем № 555065, сключен на 26.04.2022г. между „Креди Йес" ООД и Д. Н. Д., се касае за периодично плащане, а именно ежеседмично. Съгласно разпоредбата на чл.111 от ЗЗД с изтичане на тригодишен срок се погасяват вземанията за периодични плащания. Следователно вземането към длъжника е погасено на 31.08.2025г., съгласно разпоредбата на чл.111, б."в" от ЗЗД, тъй като тогава изтича давностния срок и за последното вземане по договора за паричен заем.

На следващо място счита, че договора за паричен заем е недействителен.

Първо в чл.1 от договора не е посочено от кого се представлява лицето кредитор „Креди Йес" ООД, което от една страна е нарушение на чл.11, ал.5 от Закона за потребителския кредит /ЗПК/, а от друга не е ясно дали подписалият се под договора Г.А. е упълномощен да представлява дружеството за скопчването му, т.е дали е налице представителна власт за това. От направена справка в Търговския регистър към Агенция по вписванията, представляващ дружеството кредитор е В.М.И., а видно от самия договор за паричен заем на 4 последната страница се е подписал Г.А., без да е ясно кой е и в какво качество действа. Също така не е представено като доказателство пълномощно или трудов договор, актуални към датата на подписване на договора, от който да е видно, че действително има представителна власт да дописва договора за паричен заем от името на кредитора. Също така е нарушено, както бе посочено 1 по-горе и изискването на чл.11, ал.5 от ЗПК, тъй като не са посочени данните на кредитния посредник, участвал и подписал договора, ако Г.А. е такъв.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства по реда на чл.235, ал.2 ГПК във връзка с чл. 12 ГПК, намира за установено следното:

Видно от приложеното ч.гр.д. № 1886/2025 г. по описа на Районен съд – Димитровград, съдът е издал в полза на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД срещу Д. Н. Д. заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за сумите: сумите: 400,00 BGN (четиристотин лева), представляваща главница, ведно със законната лихва за период от 19.11.2025 г. до окончателното изплащане на вземането, 29,83 BGN (двадесет и девет лева и 83 стотинки), представляваща договорна лихва за периода от 26.04.2022 г. до 30.08.2022 г., 222,17 BGN (двеста двадесет и два лева и 17 стотинки), представляваща неустойка за периода от 26.04.2022 г. до 30.08.2022 г., както и направените в производството разноски за: държавна такса в размер на: 21,25 BGN (двадесет и един лева и 25 стотинки), юрисконсултско възнаграждение в размер на: 180,00 BGN (сто и осемдесет лева). Тъй като длъжникът не е бил открит на известните му адреси, съобщението до него е било приложено по делото, на основание чл. 47, ал. 5 и ал. 6 ГПК и съгласно чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК и в изпълнение на дадените от заповедния съд указания, заявителят е предявил настоящите искове за установяване на вземанията по заповедта.

По делото е представен договор за паричен заем № 555065/26.04.2022 г., сключен между „Креди Йес“ ООД в качеството на заемодател и Д. Н. Д. в качеството на заемополучател с размер на кредита е 400 лева, размерът на погасителната вноска 23,88 лева, а броят на погасителните седмичните вноски е 18.

Видно от договор за цесия от 12.01.2024 г., сключен „Креди Йес“ ООД, в 5 качеството на цедент и "Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД в качеството му на цесионер се сключи договор за цесия „Креди Йес“ ООД /като цедент/ е прехвърлил вземането си по гореописания договор за паричен заем № 555065/26.04.2022 г.

„Креди Йес“ е упълномощило"Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД в качеството си на цесионер по договора за прехвърляне на вземания, от свое име и за своя сметка да уведоми длъжниците за извършената цесия.

Уведомление за извършената цесия е приложено към исковата молба с искане да бъде връчено на ответника.

При така установеното от фактическа страна, съдът, от правна страна, намира следното:

В случая основният спор по делото е дали извършената цесия е надлежно съобщена на длъжника.

Уведомление за извършеното прехвърляне на вземания е изоратео на длъжника, като същото се е върнало като непотърсено, което е надлежно отбелязано на върналата се на изпращача обратна разписка.

В случая липсва надлежно съобщаване на извършената цесия на длъжника, доколкото уведомлението за нея не му е било връчено преди завеждане на настоящото дело, а се иска това да стане с връчването на исковата молба, но тя е връчена само на особения представител на ответника, а не на Д. Н. Д.. Противоречивата съдебна практика в страната по този въпрос – дали може да се приеме, че цесията е надлежно съобщена, при условие че уведомлението е връчено на особен представител на ответника в хода на процеса, е преодоляна, като се наложи разрешението, че връчването на особен представител не би могло да се приравни, нито на връчване на ответника /поради обективна невъзможност за извършване на фактически действия от страна на особения представител, които да доведат извършената цесия до знанието на длъжника/, нито на упълномощен адвокат, който би могъл да извърши тези фактически действия, доколкото връзката с клиента му се предполага. Представителната власт на особения представител спрямо отсъстващата страна произтича от акт на съда, с който той е назначен, като приложение намира разпоредбата на чл. 47, ал. 6 ГПК, която се свързва с общото правило на чл. 29, ал. 3 ГПК (в този смисъл т. 6 от мотивите на Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС). Тази 6 представителна власт е ограничена /арг. чл. 29, ал. 5 ГПК/, което води до извода, че особеният представител не притежава право да приема волеизявления, свързани с промяна в материалното правоотношение между страните.