Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 3892 от 19.12.2022, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 7252/2022
Вид
Решение № 3892
Подписан
19.12.2022
В сила
19.12.2022
Състав
Албена Александрова, Гюлсевер Сали, Нели Савчева Маринова

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 154 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 202 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 269, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.271, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 21 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 43, т. 2 и т. 4 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 43, т. 2 и т. 4 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 45, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 51, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 410 · Кодекс за застраховането
  • чл. 411 · Кодекс за застраховането

РЕШЕНИЕ

№ 3892 гр. София, 19.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Албена Александрова

Членове:

Нели С. Маринова

Гюлсевер Сали при участието на секретаря Виктория Ив. Тодорова като разгледа докладваното от Гюлсевер Сали Въззивно гражданско дело № 20221100507252 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 от ГПК.

С решение № 20030856 от 19.04.2022 г., постановено по гр. дело № 10537/2021 г., Софийският районен съд е осъдил ЗАД „Д.Б.Ж.И З.“ АД да плати на ЗАД „Б.В. И.“ АД сумата от 4 021,59 лв., представляваща регресно вземане и ликвидационни разноски по изплатено застрахователно обезщетение за вреди от ПТП, настъпило на 14.10.2020 г. в гр. Пловдив, ул.

„Ягодовско шосе“, между лек автомобил марка „БМВ“, рег. № ******* с водач И.Д. и лек автомобил марка „Фиат Пунто“, с рег. № ******* с водач Д.Г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба до окончателното погасяване на сумата.

Срещу решението е постъпила въззивна жалба от ЗАД „Д.Б.Ж.И З.“ АД на 11.05.2022 г., с която се обжалва решението в цялост. Поддържа се неправилност и необоснованост на постановеното решение. Твърди се, че не са налице правни и фактически основания за присъждане на обезщетение в приетия размер. Въззивникът заявява, че ищецът не е доказал при условията на пълно и главно доказване отговорността на водача, със застраховка гражданска отговорност при ответното дружество, за настъпилото ПТП.

Твърди, че главната причина за инцидента е неправомерното и виновно поведение на водача на л.а. марка „БМВ“. Алтернативно твърди, че е налице съпричиняване. Моли въззивния съд да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да отхвърли предявения от ищцовото дружество иск.

1

При условията на евентуалност моли съда да намали размера на присъденото застрахователно обезщетение поради прекомерност. Претендира разноски.

В срока по чл. 263 ГПК въззиваемият ЗАД „Б.В. И.“ АД е депозирал отговор, с който поддържа, че постановеното решение е правилно, законосъобразно и обосновано. Изразява становище за неоснователност на възраженията на жалбоподателя, като поддържа, че не са налице допуснати от първоинстанционнов съд нарушения на материалния или процесуалния закон и че изводите на съда са изцяло съобразени със събрания по делото доказателствен материал. Оспорва твърдението на въззивника за наличие на принос и съпричиняване от страна на водача на лек автомобил марка „БМВ“, като посочва, че това твърдение е недоказано. Твърди, че от събраните по делото доказателства и изслушаната експертиза по категоричен начин е установено, че причината за процесното ПТП е предприемане на ляв завой от страна на водача на л.а. марка „Фиат Пунто“, в момент, в който до неговият автомобил вече се е намирал изпреварващият го автомобил марка „БМВ“, управляван от И.Д.. Излага доводи, че въззивникът не е доказал твърдението си за съпричиняване или за изключителна вина за ПТП на водача на л.а.

„БМВ“, както и че не е оборена презумпцията за вина на водача на л.а. „Фиат Пунто“. Заявява, че първоинстанционоят съд е постановил правилно, законосъобразно и обосновано решение, поради което моли въззивната жалба да бъде отхвърлена като неоснователна и да бъде потвърдено първоинстанционното решение. Претендира разноски.

Съдът, като прецени становищата на страните и обсъди представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Районният съд е бил сезиран с иск по чл. 411 от КЗ от ЗАД „Б.В. И.“ АД срещу ЗАД „Д.Б.Ж.И З.“ АД за сумата от 4 021,59 лв., представляваща дължимо от ответника обезщетение, платено от ищеца като застраховател по имуществена застраховка, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане. Ищцовото дружество твърди, че на 14.10.2020 г. в гр. Пловдив на ул. „Ягодово шосе“, преди разклона за Пречиствателната станция, водачът на л.а. марка „БМВ“, рег. № ******* И.Д., при извършване на маневра изпреварване е бил засечен от л.а. марка „Фиат Пунто“, с рег. № РВ *******, управляван от Д.Г., извършващ маневра завиване наляво или обратен завой, без да се съобрази с изпреварващия го автомобил, в резултат на което е настъпил удар между двата автомобила. По случая е бил съставен двустранен протокол за ПТП от двамата водачи.

Твърди, че към датата на ПТП собственикът на л.а. „БМВ“ е имал договор за застраховка „Каско Стандарт“ с ищцовото дружество с полица №47042017511000079 със срок на действие от 23.06.2020 г. до 22.06.2021, а гражданската отговорност на другият участник в ПТП е била застрахована при ответното дружество с полица №BG/30/12000129170 със срок на действие 2 от 14.05.2020 г. до 14.04.2021 г. Посочва, че по заявление за изплащане на застрахователно обезщетение на собственика на л.а. „БМВ“ е била образувана щета № 470420202048890, бил е извършен опис и оценка на щетите по лекия автомобил, описани в Опис-заключение и е била издадена фактура за ремонта. Твърди, че застрахователното дружество е определило обезщетение в размер на 3 996,59 лв., изплатено с банков превод на сервиза, извършил ремонта на 04.11.2020 г. Заявява, че с регресна покана № 06951/09.12.2020 г., получена на 15.12.2020 г., ответното дружество е било поканено да заплати сума в размер на 4 021,59 лв., от които 3 996,59 лв. изплатено застрахователно обезщетение и 25 лв. ликвидационни разноски. Ответното дружество е отказало да плати с писмо вх.№ 0389/20.01.2021 г. Предвид изложеното ищецът моли съда да осъди ответника да заплати сумата от 4 021,59 лв., от които 3 996,59 лв. изплатено застрахователно обезщетение и 25 лв. ликвидационни разноски, ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба до окончателното погасяване на сумата.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответното дружество, с който оспорва предявения иск по основание и размер.

Излага доводи за нередовност на исковата молба, поради липса на описание на процесното ПТП и изчерпателно изброяване на всички релевантни факти.

Признава, че между него и собственика на МПС „Фиат Пунто“ съществуването валидно застрахователно правооотношение по договор за застраховка „Гражданска отговорност“. Оспорва описания от ищеца механизъм на ПТП, както и наличието на противоправно поведение, вина и причинната връзка между ПТП и причинените вреди, като поддържа, че са налице изключващи вината на водача обстоятелства. Твърди, че водачът на л.а. марка „БМВ“ е извършил неправомерна маневра изпреварване преди кръстовище, както и е използвал насрещната лента за движение, като не е могъл да влезе в своята лента за движение и по този начин е нарушил чл. 43, т. 2 и т. 4 от ЗДвП. Прави възражение за съпричиняване, като посочва, че същият се е движил с несъобразена с пътната обстановка скорост и по този начин е нарушил и чл. 21 от ЗДвП. Заявява, че оспорва представения по делото двустранен протокол, за който поддържа, че представлява частен свидетелстващ документ и не разполага с материална доказателствена сила по отношение на съдържащите се в него факти. Поддържа, че заплатеното от ищцовото дружество застрахователно обезщетение е в завишен размер, който не съответства на средните пазарни цени, по които автомобилът е могъл да бъде отремонтиран. По изложените съображения моли съда да отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан. При условията на евентуалност моли претендираното обезщетение да бъде намалено поради прекомерност на същото и наличие на съпричиняване от страна на другия водач.

По делото е приложен двустранен протокол за пътнотранспортно произшествие, настъпило на 14.10.2020 г.,10,00 ч., източно от гр. Пловдив, преди разклона за Пречиствателната станция, подписан между водач на 3 автомобил марка „БМВ“, модел Х5, с рег. № ******* и водач на автомобил марка „Фиат“, модел „Пунто“, с рег. № *******, към който е приложена скица на пътната обстановка и ПТП и описание на щетите по двата автомобила.

Видно от приложена застрахователна полица

№

47042017511000079 със срок на действие от 23.06.2020 г. до 22.06.2021 към процесната дата за л.а. „БМВ“ е било налице валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ с ищцовото застрахователно дружество. Гражданската отговорност на водача на л.а.

„Фиат Пунто“ към датата на настъпилото ПТП е била застрахована при ответното дружество, видно от приложена застрахователна полица

№BG/30/12000129170 със срок на действие от 14.05.2020 г. до 14.04.2021 г. С опис – заключение от 15.10.2020 г. са констатирани вреди в размер на 3 996,59 лв., ремонта на които е бил възложен на сервиз „П.А.“ ЕООД, с възлагателно писмо от 15.10.2020 г., за който е издадена фактура № 0000064273/30.10.2020 г. Извършеният ремонт е бил приет от собственика на лекия автомобил И.Д., видно от приемо-предавателен протокол от 28.10.2020 г., без забележки, а разходите за извършения ремонт са били възстановени на сервиз „П.А.“ с преводно нареждане от 04.11.2020 г. от ищцовото дружество. По делото е представена регресна претенция, адресирана от ищцовото дружество до ответното дружество с покана в срок съгласно Кодекса на застраховането да му бъдат възстановени щети в размер на 4 021,59 лв., от които 3 996,59 лв. застрахователно обезщетение и ликвидационни разходи по обработка на претенцията в размер на 25 лв., която съгласно известие за доставка е получена от дружеството на 15.12.2020 г. На 20.01.2021 г. ответното дружество с писмо вх. № 00389 е отказало да заплати претендираното вземане и е върнало регресната претенция в цялост.

Разпитан пред първоинстанционния съд, свидетелят Д. споделя, че е участвал в ПТП на околовръстното на гр. Пловдив, посока летище Пловдив.

За случая разкарва, че след един завой настигнал три автомобила, последният от които е подал сигнал за изпреварване. Свидетелят е изчакал този автомобил да се изнесе, след което е подал сигнал и предприел същата маневра. Когато настигнал първия автомобил забелязал, че шофьорът предприема маневра за завиване наляво или обратен завой, направил е опит да избяга с наклон в ляво, но въпреки това автомобилът му е бил закачен от маневриращия автомобил. Свидетелят се е обадил на телефон 112. Водачът на л.а. „Фиат Пунто“ се е признал за виновен, което е било записано и в протокола. На свидетелят е предявен протокола на л. 14, който е потвърдил, че положеният подпис е негов.

От изслушаната автотехническа експертиза се установява следният механизъм на ПТП - л.а. „БМВ“, движещ се по ул. „Ягодовско шосе“ след л.а.

„Фиат Пунто“, преди отклонението за пречиствателната станция е предприел маневра изпреварване и преминал в лявата част на пътното платно. По същото време водачът на л.а. „Фиат“ е предприел маневра за завиване наляво, в резултат на което траекториите на двата автомобила се пресекли и е 4 настъпил удар, който причинил щета в преден десен калник на л.а. „БМВ“ и в предната лява част на автомобил „Фиат“. Според заключението л.а. „БМВ“, който се е движел с по-висока скорост, е продължил движението си, в резултат на което са били увредени и предна и задна десни врати, след което се установил в покой в района на пътното платно. Вещото лице е установило, че описаните вреди са резултат от реализираното ПТП, като изчислил стойността им по средни пазарни цени на 5 105,53 лв. Вещото лице е приело, че при включване на показателя за извършване на маневра завиване наляво от водача на л.а. „Фиат“, водачът на автомобил „БМВ“ е имал техническа възможност да го възприеме и да не предприеме маневра за изпреварване. По отношение на водача на л.а. „Фиат“ е приел, че същият е имал техническа възможност да възприеме движещия се в ляво лек автомобил „БМВ“ и да не предприеме маневра за завиване на ляво на разстояние по-малко от опасната зона за спиране на лек автомобил „БМВ“.

С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК, от процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.