Решение № 287 от 01.04.2024, Районен съд - Перник

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 287 гр. ****, 01.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ****, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: НЕДА Н. ТАБАНДЖОВА

ЗАРКОВА при участието на секретаря К. Ант. И.а като разгледа докладваното от НЕДА Н. ТАБАНДЖОВА ЗАРКОВА

Гражданско дело № 20231720105880 по описа за 2023 година

Производството е по Глава втора от Закона за защита от домашното насилие (ЗЗДН).

Образувано е по молба вх. № 26529/19.12.2023 г., подадена от К. Ю. Б. с ЕГН ********** с постоянен адрес гр. *****, лично и като майка и законен представител на Р. С. И. с ЕГН ********** за постановяване на мерки за защита по чл. 5, ал. 1 ЗЗДН срещу С. И. И. с ЕГН **********, с адрес: гр. ****, с тел. 0*****.

В молбата се изтъкват доводи за упражняване на физическо насилие от страна на С. И. И. – лице, с което молителката живяла при условията на фактическо съпружеско съжителство и от което има дете, с твърденията, че на 12.12.2023г. около 02.30 часа ответникът се прибрал с негов приятел, в пияно състояние, като продължили да пият в хола. Към 04.00 ответникът си легнал, а неговия приятел останал да спи в хола.

Молителката се чувствала притеснена от това, че непознат човек спи в хола, събудила ответника и го помолила да изпрати госта си. Ответникът се ядосал, ударил й лек шамар с сумите: „Остави ме на мира. как може да си такава?”. Тя настояла мъжът да си тръгне, поради което ответникът побеснял, запомнал да крещи, хвърлил я на леглото и нанасял удари по главата и тялото й. Започнал също да я души, и молителката не можела да си поеме въздух. Детето им, спяло в кошарата до тях се събудило и започнало да плаче. Тогава ответникът я пуснал, тя взела детето и се обадила на майка си. Когато мойка й се качила, С. започнал да удря и нея, неговият приятел се събудил и го хванал, за да спре. През това време молителката се обадила на 112, които като дошли задържали ответника за 24 часа. Молителката събрала багажа си и се прибрали окончателно в гр. ****. Излага, че изпитва страх от ответника. Твърди, че същия е агресивен към нея и без причина, и в присъствието на детето. В молбата се излагат твърдения за значителна трайност на поведението на ответника.

В съдебно заседание молителката К. Ю. Б., лично,

1 както и чрез упълномощения процесуален представител, и молителят Р. С. И., чрез назначения особен представител поддържат молбата.

Ответникът С. И. И. оспорва изложеното в обстоятелствената част на исковата молба и представената декларация. Оспорва изложните в тях твърдения, описани от молителката. Твърди, че молителката страда от заболяване, което налага приемане на медикаменти, като тя често избухва без причина, обижда ответника и се държи непристойно спрямо него. Твърди, че често това е провокирано от присъствието на нейната майка, която способства за скандалите възникващи между страните.

В проведеното открито съдебно заседание ответникът С. И. упълномощения процесуален представител поддържа, заявеното оспорване.

И., чрез

Съдът, вземайки предвид материалите по делото и доказателствата, въз основа на вътрешното си убеждение /чл. 12 ГПК/ и закона /чл. 5 ГПК/, прави следните фактически и правни изводи:

Относно молбата с правно основание чл. 8 ЗЗДН.

Съгласно чл. 2 ЗЗДН "Домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство".

По допустимостта на молбата:

Не се спори, че молителката К. Ю. Б. и ответникът С. И. И. са били продължителен период във фактическо съжителство на семейни начала, както и че имат общо дете – молителят Р. С. И..

В случая молбата е подадена от лице, което твърди лично да е пострадало от домашно насилие, поради което и на основание чл. 8, т. 1 ЗЗДН молбата е подадена от процесуално легитимирано да търси защита лице. Молбата е подадена срещу лице, с което молителката твърди да е била във фактическо съпружеско съжителство и от което има дете, предвид което ответникът попада сред лицата, срещу които може да се търси защита – чл. 3, т. 2, предл. второ ЗЗДН, т. е. молбата е подадена срещу лице, процесуално легитимирано да отговаря по нея.

Описания в молбата акт представлява домашно насилие по смисъла на чл. 2, ал. 1 ЗЗДН, тъй като е налице твърдение за осъществено физическо насилие. Молбата е депозирана в преклузивния срок по чл. 10, ал. 1 ЗЗДН, тъй като се твърд акт на домашно насилие, извършени на 12.12.2023г., около 02.30 часа , а молбата до съда е подадена на19.12.2023 г. 18.04.2023 г. Предвид изложеното съдът намира последната за допустима.

По основателността на молбата:

Съгласно чл. 2, ал. 1 ЗЗДН "домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство" - съгласно това определение актът на домашното насилие представлява специален деликт, поради което и за него следва да са налице характеристиките на непозволеното увреждане по чл. 45 ЗЗД: виновност и противоправност на деянието на извършителя.

Представена е декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, в която подробно са описани процесните актове на домашно насилие по време, място, начин на извършване, като е 2 посочено и авторството на същите.

В подкрепа на заявеното от молителката в сезиращата съда молба е заявеното от свидетелят В.А.М.. – И.а /майка на молителката и баба на молителят/, като показанията на свидетелката, съдът прецени по реда на чл. 172 от ГПК. Свидетелят И.а твърди, че някъде към 04:30 часа – 05:00 часа на 12.12.2023г. К. й писала, че С. с негов приятел са се прибрали пияни, като са продължили да пият и да пускат силна музика в хола, което пречело на нея и детето да спят. Половин час по – късно К. изпратила смс на майка си, че С. я е пребил. Свидетелката се качила в дома на дъщеря си, госта още спял, като решила да го събуди, за да си ходи. В този момент ответникът излязъл от стаята и започнал да бие и нея. През това време К. била с бебето в банята и набирала полицията. Госта се събудил от виковете на свидетелката и хванал С., за да го спре.

Когато полицията дошла задържали ответника за 24 часа. Свидетелката заявява още, че този инцидент не е изолиран случай, като е имало и предходни такива. Свидетелства още, че действително не е присъствала на случилото се на 12.12.2023г., но когато се качила в жилището на дъщеря си тя била с посинено око и следи от душене и драскотини по врата.

По делото е представено съдебно – медицинско удостоверение № 587/12.12.2023г., от което се установява, че при прегледа на К. Ю. Б. са констатирани кръвонасядания, отоци и охлузване в областта на лицето. Кръвонасядания и оток в областта на лява подбедрица. Ивичести зачервявания в областта на шията. Болки в травмираните зони. Получените наранявания отговарят да са получени по време и начин, както се съобщава от пострадалата, от действието на твърди тъпи и/ или тъпоръбести предмети, каквито могат да са ударите/ притискане с човешки ръце или всеки друг предмет с подобна характеристика. Причинено е временно разстройство на здравето, неопасно за живота.

По делото е приет изготвениа от ДСП **** социален доклад, в който се посочва, че малолетният Р. С. И. е отглеждан в семейна среда от своите родители, като в момента майката - К. Ю. Б. и бащата С. И. И. са разделени, като майката е взела окончателно решение за раздяла. С оглед изложените твърдения и организиране на доказателства, за извършено от бащата тежко физическо и психическо насилие върху нея в присъствието на детето, посещението на Кризисен център към Фондация ”Деметра”, където е направена оценка за наличие на висок риск, включително и за детето, произхождящ от начина на живот и поведение на бащата, отдел ”Закрила на детето” към ДСП — гр. **** изразява становище, че е необходимо да бъде постановено решение, което да защитава в максимална степен законните права и интереси на детето Р. С. И. и на детето следва да бъде осигурена спокойна среда за отглеждане и възпитание.

По делото са приети още Справка за съдимост по отношение на С. И. И., от която се установява, че същия е осъждан; Писмо от ОД на МВР – Бургас, от което е видно, във връзка със сигнали, подадени от К. Ю. Б. срещу С. И. И. е образувано ДП № 431-ЗМ-3 от 02.01.2024г., по описа на I- РУ Бъргас във връзка със случая от 12.12.2023г.; Събрана си доказателства, че молителката и ответникът не се водят на отчет, като молителката е лекувана еднократно през 2018г. с диагноза „параноидна шизофрения“. Представена е информация от Център за превенция на насилието и престъпността – гр. Бургас, от която се установява, че молителката е посетила ЦПНП – гр. Бургас за първи път на 12.12.2023г., консултирата е със социален работник, заведена е в регистрите на центъра, като е създадена регистрационна карта за първоначална оценка на случая и оценка на риска.

Други годни доказателства по делото не са представени, поисканите от ответника гласни доказателства не са събрани, поради недовеждане на същия, съобразно 3 предоставената от съда възможност.

Предвид всичко гореизложеното и анализа на доказателства съдът намира молбата за защита за основателна.

Съдът прецени по реда на чл. 172 от ГПК събраните по делото гласни доказателства с оглед близката й родствена връзка на молителката, която макар да не е пряк очевидец на случителото се, показанията й кореспондират със събраните по делото писмени доказателства. Последната съобщава, смоите възприятия от ранната утрин на 12.12.2023г., състоянието в което е видяла дъщеря си, както и поведението на ответника спрямо самата нея.

В представената декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, молителите са описали твърдяните актове на домашно насилие, осъществени от ответника спрямо тях на 12.12.2023 г., която декларация, предвид предвидената наказателна отговорност за неистинност и с оглед разпоредбата на чл. 13, ал. 2, т. 3 ЗЗДН, съдът цени като доказателство за осъщественото от ответника поведение, доколкото изложеното в декларацията не е опровергано от събраните в производството доказателства. Даже напротив – осъществения акт на физическо насилие спрямо молителката се доказва и от събраните и приложени по делото писмени доказателства.

Поради изложеното според настоящия състав безпротиворечиво се установява по делото, че ответникът С. И. И. е упражнил физическо насилие спрямо молителката К. Ю. Б., изразяващо се в блъскане на молителката и нанасяне на удари по главата и тялото и душене, и то в присъствието на детето – молителят Р. С. И., което съставлява психическо и емоционално насилие по отношение на детето молител.

С оглед изложеното, съдът счита, че спрямо ответника, като извършител на физическо, психическо и емоционално насилие по отношение на молителите, следва да бъде приложена мярката по чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН, чрез която ще се даде защита на пострадалите лица. За налагането на тази мярка не е предвиден срок, тъй като съгласно КРБ и НК никой няма право да нарушава правата, каквото е правото на здраве и телесна неприкосновеност, на другите физически лица.

В случая, следва да бъдат приложени и мерките по чл. 5, ал. 1, т. 3, предл. 1, 2 и 3 ЗЗДН – забрана извършителя на домашното насилие да приближава пострадалите лица, обитаваното от тях жилище, местоработата на К. Ю. Б., и детската градина на детето Р. С. И., в случай, че посещава такава, местата за социални контакти и отдих на молителките на по-малко от 100,00 метра. За гарантиране в достатъчна степен интересите на пострадалите, че няма да бъдат обект на бъдещо насилие от страна на ответника, и предвид тежестта на актовете на домашно насилие, времето, през което са извършени (в тъмната част на денонощието), мястото на извършването им (в жилището им), и липсата на критичност от страна на ответника, съдът счита, че мерките за защита по чл. 5, ал. 1, т. 3, предл. 1, 2 и 3 ЗЗДН трябва да бъдат наложени за срок от дванадесет месеца, считано от издаването на заповедта за защита, а неизпълнението на последната ще доведе до прилагането на предвидените в чл. 21, ал.