Решение № 7247 от 31.10.2017, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И

Е гр. София, 31.10.2017 г.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГК, І-18 състав, в публично заседание на деветнадесети октомври две хиляди и седемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

КРИСТИНА ФИЛИПОВА при секретаря И. Апостолова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 7752 по описа за 2016 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Предявен e иск с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) вр. чл. 10 Президентски указ № 237/1986 г.

(Гърция).

Ищецът С.М.Н.,***, твърди, че на 27.11.2014 г. около 10.20 ч. при управлението на л.а. „Форд“, модел „Ескорт“, рег. № ******по магистрала Нераида-Сагиада, Гърция, пътувайки в посока от Нераида е претърпял ПТП. Край гр. Ф. насрещно движещият се л.а.

„Тойота Корола“, рег. № ******, управляван от Г.Е.Л., занесъл на хлъзгавата настилка и се ударил в него. В резултат на преживяното ищецът получил травма на гръдния кош и фрактура на 2-ра, 3-та и 4-та метатарзална кост на дясното ходило, получил също насинявания и натъртвания в областта на гърдите. В болница в Гърция му била поставена шина, а в България бил опериран и била поставена метална остеосинтеза и гипсова имобилизация. Твърди се, че повече от три месеца не можел да стъпва на крака си и ходил на ежедневна смяна на превръзките, а след това на рехабилитация. След изваждането на една от иглите се е наложило да ходи още два месеца с патерици. Сочи, че претърпял неимуществени вреди - страдания, болки, неудобство и стрес, за което претендира ответникът (посочен като застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ на виновния водач) да му заплати обезщетение в размер на 60 000 лв., ведно със законната лихва от деня на увреждането – 27.11.2014 г. до окончателното изплащане. Претендира разноски.

Ответникът „А.Х.“ АД, оспорва иска, като сочи, че не е налице причинна връзка, че ищецът е виновен за инцидента, че е пътувал без колан и че е напуснал болницата самоволно. Поддържа, че приложимо е гръцкото право. Претендира разноски.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Няма спор, че в случая е налице валидно застрахователно правоотношение.

В хода на настоящото производство са приобщени (л. 145 и сл.) свидетелските показания, дадени пред гръцки съд от св. Г.Е.Л., събрани по реда на Регламент № 1206/2001 г. относно събиране на доказателства по граждански и търговски дела. Следва да се изтъкне, че заявката за изпълнение на тази съдебна поръчка, е изпратена с оглед попълване с доказателства на гр.д. № 2217/16 г., СГС, І -18 с-в, образувано по иск на друг пострадал от процесния инцидент. С оглед процесуална икономия и предвид идентичността на събираните доказателства, и при изричното съгласие на страните по делото, съдът приема, че няма пречка и в настоящият процес да бъдат използвани свидетелските показания на св. Л., дадени пред съдия в съда в Теспротия. Свидетелят е заявил, че е участвал в ПТП на 27.11.2014 г. като управлявал Тойота Корола, рег № ******, в посока от с. Елеа към с. Аетос, в дясната част на своето платно със скорост от около 30-35 км/ч. Насреща на зиг-заг се движел другият автомобил с бясна скорост от около 140 км/ч. Според свидетеля л.а. Форд влезнал в неговата лента и го ударил малко по към средата от левия преден фар, при което автомобил „Тойота“ влезнал в средата на лентата за насрещно движение. След това другият автомобил завил и ударил „Тойотата“ в десния преден фар и в дясно предно колело, след това в цялата дясна страна на автомобила, след което „Форда“ излезнал извън платното за движение. Св. Л. разказва, че след инцидента двамата пътници в колата нямали видими увреди, сами се качили в линейката, а той останал на място да изчака автокрана за колата си около час и половина. После се срещнал с тях в болницата, в момента, в който те я напускали.

Разпитан е свидетеля П.М.Н., който е пътувал в процесния автомобил, управляван от ищеца – негов брат. Същият разказва, че времето било хубаво, а автомобилът се движел със скорост от 50 км/ч. На място според свидетеля имало знак „Забранено изпреварването“. Според св. Н. гъркът навлезнал в тяхната лента с бясна скорост от 130-140 км/ч, като ги ударил челно и след това и странично от страна на шофьора. След това автомобилът напуснал пътното платно и се установила на 3 м. от него. Ищецът излезнал от колата и почти не можел да ходи, като му отнело около 10 минути за да отвори вратата на св. Н.. Линейката взела двамата братя и ги закарала в болница, където лекували ищеца-водач, като му сложили шини и му казали да се прибере в България за да се лекува. Св. Н. сочи, че те нямали осигуровки и пари и не можели да платят. В Русе казали на пострадалия, че трябва незабавно да го оперират и да му сложат импланти.

Болничното лечение продължило около 20 дни, като той лежал след това 4-5 месеца, не можел да иде до тоалетна, за него се грижела майка му и жена му. Да се изправя с патерици започнал чак след януари, като едва след март-април можел да се движи без тях. Ищецът изпитвал адски болки, не можел да кашля, в момента още куцал, трудно се раздвижвал сутрин, не можел да шофира.

Приетата по делото КСМАТЕ е дала становище, че в следствие на пътна злополука на 27.11.2014 г. в Гърция, ищецът С.М.Н., 35 г., е получила контузия и охлузване на предна част на гърдите, както и счупване на 2-ра, 3-та и 4-та предходилни кости на дясното ходило. Тези увреди са посочени като типични за водачи или пътници на предна дясна седалка в МПС.

Установено е, че пострадалият е получил болнична помощ в хирургичното отделение на областна болница в гр. Филиятес, където били констатирани увреди на гърдите и десния глезен, като били почистени раните и поставена гипсова лонгета на десния крак. По свое желание пациента е напуснал болницата на 28.11.2014 г., като от 1.12.2014 г. до 8.12.2014 г. е провел оперативно лечение в болница в гр. Русе. На 2-ра и 3-та кост са поставени винтове и плаки, а на 4-та – К.игла, а гипсовата имобилизация е била продължена за още 25 дни. Травмите в гърдите са отшумели за 2 седмици, счупените кости са зараснали за 25 дни, а общо лечебният и възстановител период е приключил в рамките на 2 месеца. През първите 2 седмици след ПТП и след операцията на дясното ходило ищецът изпитвал интензивни болки, които извън тези периоди били спорадични, при преумора и влошаване на времето. Отразено е, че през първите 30 дни пострадалият не е можел да стъпва на оперирания крак и е ползвал патерици, което е затруднявало придвижването му.

Изтъкнато е обаче, че травматичните увреждания не са били тежки по вид и не са обуславяли ползване на чужда помощ. Състоянието на ищеца понастоящем е възстановено, костите са окончателно зараснали, той се придвижва самостоятелно и няма данни за негативни последици.

В експертизата е посочено, че инцидентът е настъпил на магистрала Нераида – Сагиада на 27.11.2014 г. около 10.20 ч., при валеж и хлъзгава пътна настилка. Л.а. Форд Ескорт, рег. № ******се движел по пътя към с. Елеа. Л.а.

Тойота Корола, рег. № ******, при маневра десен завой и поради високата скорост и хлъзгав път, невлезнал в лентата за насрещно движение, при което осъществил челен удар с предна дясна част върху предна част на първият автомобил. В резултат на този сблъсък автомобилът „Тойота“ се завъртял и нанесъл втори удар върху страничната дясна част на л.а. „Форд“, като го изхвърлил от пътното платно. Вещото лице-автоексперт е посочило, че намира за неправдоподобни данните изнесени от гръцкия водач в разпита пред гръцкия съд, тъй като при посочените от него вероятни скорости, последствията са щели да бъдат други. Установено е, че в л.а. „Форд“ са налице фабрични колани на предните седалки. Отразено е, че предпазните колани са ефективни при челен удар със скорост до 60 км/ч, тъй като над тази стойност са възможни други сериозни телесни увреди – счупване кости, разкъсване на вътрешни органи и пр. В експертизата е прието, че водачът е бил с колан, тъй като травмите са в областта на гърдите (от коланната лента), а тези на ходилото – от педала на спирачната система. Ако ищецът е пътувал без колан той е щял да получи тежки увреди на главата и гърдите (от волана). Отразено е, че травмите не са били сериозни и пострадалият е бил транспортабилен.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Компетентен да разгледа предявения иск е българският съд. Съгласно разпоредбите на чл. 11, т. 2, вр. чл. 9, т. 1, чл. 10 и чл. 8 от регламент /ЕО/ № 44/2001 г., за преките искове, предявени от увредената страна срещу застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност”, е предвидена изборна подсъдност - в държава-членка по местоживеенето на застрахователя, в държава-членка по местоживеенето на ищеца или по местонастъпване на вредоносното събитие. С решение на Съда на ЕО от 13.12.2007 г. по дело С-463/06, постановено по повод преюдициално запитване, отправено до съда във връзка е тълкуването на чл. 9, т. 1, б.”б” и чл. 11, т. 2 от регламент № 44/2001 г ., е прието, че препратката на чл. 11, т. 2 към чл. 9, т. 1, б.”б” от регламента трябва да се тълкува в смисъл, че пострадалото лице може да предяви иск направо срещу застрахователя пред съда по своето местожителство в държавата - членка, когато такъв пряк иск е възможен (предвиден по националното право) и застрахователят е с адрес на управление на територията на държава-членка на ЕС. В настоящият случа делото има за предмет предявен пряк иск на увредено лице с местоживеене на територията на България срещу застраховател по застраховка "Гражданска отговорност”, който е със седалище и адрес на управление на територията на Германия, и такъв иск е предвиден в българското законодателство (чл. 226 от КЗ). Поради това и предвид цитираните по-горе разпоредби и приетото в решението на CEO по отправеното преюдициално запитване, следва да се приеме, че българският съд е компетентен да разгледа спора.

Приложимото право следва да се определи съгласно Регламент № 593/2008 г. относно приложимото право към договорни задължения /Р.

І/, предвид договорния характер на задължението на застрахователя за изплащане на обезщетение пряко на пострадалото лице. В този смисъл е заключението на генералния адвокат от 24.09.2015 г. по съединени дела С-359/14 и С-475/14 на ЕС - § 81, както и мотивите към решението на Съда от 21.01.2016 г. по съединени дела С-359/14 и С-475/14 на ЕС, § 54 - "…задължението на застрахователя да обезщети причинената на пострадалото лице вреда произтича не от тази вреда, а от договора, който го обвързва с отговорното застраховано лице. Това обезщетение следователно произтича от едно договорно задължение, поради което приложимото към това задължение право трябва да бъде определено в съответствие с разпоредбите на Регламент "Р. І"". Съгласно чл. 7, § 3, изр. последно от Регламент 593/2008 г., застрахователният договор се урежда от правото на държавата-членка, в която е разположен рискът към сключване на договора, а съгласно чл. 7, § 6 от регламента и чл. 2, б. "г" от Втора директива 88/35/Е. на Съвета от 22.06.1988 г. "държава-членка, където е разположен рискът" означава държавата - членка по регистрация, когато застраховката се отнася до моторни превозни средства от всякакъв вид.

Този извод не се опровергава от разпоредбата на чл. 18 от Регламент № 864/2007 г. /"Р. ІІ"/, според която увреденото лице може да предяви пряк иск срещу застрахователя на лицето, чиято отговорност се търси, ако приложимото към застрахователния договор право предвижда това.

(В горния смисъл и решение № 617 от

01.04.2016 г. по гр. д. № 460/2016 г. на САС).

Като взе предвид, че в случая страните не спорят, че договорът, с който е застрахована гражданската отговорност на водача Л. (гръцки гражданин), е сключен с гръцки застраховател (ответното дружество) и същият има действие на територията на РГърция, където е настъпило процесното ПТП, съдът прима, че приложимо е правото на Гърция. От проведените процедури по установяване на чуждото право е видно, че застрахователят покрива гражданската отговорност на собственика, ползвателя и всеки шофьор, като застрахователното покрие включва отговорността срещу трети лица за настъпили физически увреди – чл. 6 от Президентски указ № 237/1986 г. В същият указ се съдържа и разпоредба съответстваща на чл. 226 КЗ (отм.), според която пострадалото лице има право на собствена претенция срещу застрахователя.