Решение № 156 от 29.04.2024, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 156 гр. София, 26.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Евгения Т. Генева

Членове:

Г. Ст. Мулешков

Магдалена Д. Инджова при участието на секретаря Цветанка П. Младенова Павлова като разгледа докладваното от Евгения Т. Генева Въззивно гражданско дело № 20241800500076 по описа за 2024 година

Производството е по чл.238 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Г. Б. К. против решение № 168/20.07.23г. по гр.д.№ 405/23г. на РС-Е.П., с което е издадена заповед за защита от домашно насилие по отношение на А. П. лично и като майка и законна представителка на Б. К. и е отказано да се издаде заповед за въздържане от домашно насилие против самия Г. К..Релевират се оплаквания за необснованост и незаконосъобразност на съдебния акт.Съдът допуснал процесуално нарушение при преценката на доказателствата, като не кредитирал декларацията по чл.9 ,ал.3 ЗЗД на К.,а кредитирал тази на П., при положение,че и в двете липсвал текст относно чл.313 НК.Описаният в декларацията на К. инцидент, представляващ акт на домашно насилие,се случил вкъщи без свидетели, и единственото доказателство била именно декларацията по чл.9, ал.3 ЗЗД.По делото било категорично установено,че на 08.04.2023г. страните се скарали и Б. занесъл детето в дома си,намиращ се през две къщи от дома на П.. Според въззивника при този инцидент П. нападнала физически К..Липсвали каквито и да било доказателства,че К. влачил по стълбите П. и скубал косата .Съдът не допуснал свидетелиполицаите,извикани след инцидента, а разпитал полицая,установяващ обстановката на следващия ден и отклонил контролните въпроси към свидетелите на П.,които биха разкрили недостоверността на техните показания.Социалната работничка установила,че на следващия ден след инцидента детето е спокойно,облечено,нахранено,което опровергало твърденията в декларацията на майката,че го държал босо,голо и 1 гладно.Производството за защита от домашно насилие било инициирано от П. единствено с цел да си издейства положителен изход по делото с предмет чл.127 СК-гр.д.№ 511/23г. на ЕпРС.Представеното медицинско удостоверение било неистинско и оспорено от К.-съдържанието му не се потвърждавало от свидетелите и дори в самата декларация П. не твърдяла,че е била влачена и скубана.Медицинското удостоверени било частен документ и доказвало единствено авторството на издателя.В случая и то било спорно,тъй като документът бил издаден в неработен ден,съдът отказал да изиска журнала и имало данни,че по време на посочения час на преглед 13.30ч. П. не е могла да бъде в София предвид документираното местонахождение заедно с полицаи в дома на К. в гр.Е.П..Свидетелят,ангажиран от П. като очевидец/случаен минувач/ посочвал,че я е видял на балкона с детето и телефон в ръце и я посъветвал да вика полиция.Нямало логика тя да се наМ. на балкона с детето и да държи телефон, ако преди това е била влачена по стълбите.Иска се отмяна на решението, издаване на заповед за защита от домашно насилие срещу П. в полза на К. и присъждане на разноски за двете инстанции.

Въззиваемата страна оспорва жалбата и пледира за потвърждаване на решението ведно с присъждане на разноски за адовкатски хонорар пред вазъзвната инстанция.Съдът дал възможност в две заседания на К. да посочи имена на свидетели с оглед призоваването им ,респ. да ги доведе,което той не сторил.Съдът удостоверил реалността на прегледа в УМБАЛ“А.ска“от самия издател на оспореното удостоверение.Съдът обосновано достигнал до извода,че К. осъществил акт на физическо насилие по отношение на П. ,както и на емоционално и психическо насилие по отношение на малолетното дете.Претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция.

След преценка на данните по делото поотделно и в тяхната съвкупност,настоящият състав наМ. молбата процесуално допустима, но неоснователна.

По делото е безспорно,че на 08.08.04.2023г. около 20 ч. възникнал скандал между П. и К.,след който последният отнесъл детето в своя дом.Според версията на молителката тя е приспивала детето,когато К. се върнал от работа пиян,нападнал я с ругатни,нанесъл удари по главата

,отскубнал и кичур коса.Детето се събудило и се разплакало,К. го грабнал и без малко щял да премаже пръстите му ,затръшвайки входната врата.Междувременнотя се развикала за помощ от балкона и случаен минувач се присъединил към нея,докато чака полицията.Завели я в болницата,откъдето я информирали да си извади медицинско следващия ден.Видно от съдебно-медицинско удостоверение № 159/23г.,доц. д-р А. ,Н-к Клиника по съдебна медицина и деонтология, установил контузия на главата с оток и кръвонасядвания в лявата задушно тилна области;обширен участък от точковидни кръвоизливи около празни космени фоликули-морфологична ваходка при прижизнено откъснати косми.Тези увреждания предизвикали болка и страдание и могат да бъдат получени при удари с ръка по главата,скубане и дърпане около 20.15 мин. на 08.04.23г.Няма никакви основания съдът да не кредитира медицинския документ,чиято автентичност 2 е потвърдена от лечебното заведение и дори по искане на арадимов е представен документ за заплатената такса за прегледа.Свидетелката,придружила П. при освидетелстването,установява,че са тръгнали в 12ч. на обед от Е.П., при което е възможно прегледът да се е осъществил в 13.30ч.Физическият акт на насилие е извършен в присъствие на детето,родено на 15.04.2021г.,видно от удостоверение за раждане въз основа на акт за раждане № 0598819.04.21г.Не подлежи на съмнение,че двегодишно дете в посочения вечерен час би се почувствало силно стресирано от обстановката. Известно е,че на тази възраст децата имат инстинктивна психическа връзка с майката и силна емпатия относно нейното душевно състояние.Инцидентът представлява акт на домашно насилие както по отношение на майката,така и на детето.Грубото му отнемане майката и отнасяне в друго жилище през нощта неминуемо е стресирало детето и това не може да бъде опровергано от инцидентни впечатления на социалната служба на следващия ден,че детето не е видимо разстроено.Не опорочава гласните доказателства обстоятелството,че изхождат от близки на пострадалата-житейски логично тя се е обърнала непосредствено след инцидента за помощ и съдействие към близкия си роднински кръг.Версията на К. е,че изобщо не употребявал алкохол и скандалът бил провокиран от пристъп на вербална агресия на П.,която именно разстроила детето с истеричното си поведение.Дори одрала лицето му,поради което той подал насрещна молба за защита от домашно насилие.Действително,не се установява с преки доказателства ,че К. е бил пиян и че П. не го е провокирала,тъй като на скандала не присъствали други освен детето.Но причиняването на телесно увреждане е сериозен акт на насилие дори и деецът да е бил трезвен.Този акт е несъразмерно тежък от каквато и да е вербална провокация.Последната така или иначе не се доказва.К. в отговора си на молбата подробно развива становище,че след раждането П. развила психоза/постродилна депресия/,но отказала да се лекува,въпреки тежките кризи,в които изпадала,включително самонаранявания,което индицирало,че сама се е увредила преди медицинското освидителстване.Такова състояние следва да се установи със съдебно-психиатрична експертиза,каквато К. не е ангажирал.Но самонараняване при психотичен епизод и умишлено, преднамерено самонараняване с оглед процесуална стратегия са несъвместими поведения.Евентуално то би било възможно след дълго хронично психично заболяване с развити налудни идеи, а не при постродилна депресия.Нещо повече-К. последователно поддържа,че след инцидента П. се е държала хладнокръвно,заблуждавайки социалните служби за ситуацията:“На следващия ден 09.04.2023г. в присъствие на служители на МВР и на социалните работници,дошли в дома ми…Както и на 11.04.2023г./деня ,в който е издадена заповедта за незабавна защита/,когато бяхме с детето при социалните служители и пред тях бе изготвен и подписан от нас режим за контакти на детето с двама ни.Ако майката се е „страхувала“ за живота и здравето си и това на сина ми,защо подписа въпросния протокол,а не заяви,че е входирала дело по Закона за защита от домашно насилие,като видно и от самата молба същата е изразила намерението си да отиде при родителите си в 3 гр.С.…“Тези твърдения в становище вх.№ 1618/24.04.23г. изключват остро психотично състояние и по -скоро наМ.т обяснение като защитна стратегия на най-малкото съпротивление на жертва,която се чувства застрашена.От съдържанието на социалния доклад е видно,че П. последвателно е демонстрирала уравновесено поведение. В отговора К. споменава,че бил осъждан и в период на изпитателен срок,поради което търпял системния психически тормоз на П. и нейните провокации.От приложената справка за съдимост с дата 05.05.2023г. се установява,че по НОХД № 20211820200148/21г. на ЕпРС със споразумение в сила от 07.082021г. е признат за виновен,че е управлявал автомобил с алкохол в кръвта 2.14 промила на 16.05.2021г. около 21.40 ч. в гр.Е.П. и му е наложено наказание четири месеца лишаване от свобода ,отложено за три години/т.е. до 07.06.2024г./.Това напълно опровергава наратива му за примерно поведение на“мъж под чехъл“/стр.51/,който изобщо не употребявал алкохол след тежко заболяване от ковид в неуточнен момент от пандемията.Версията на П. е много по-правдоподобна и се доказва както от медицинската експертиза относно телесно увреждане,така и от гласните доказателства в тяхната логическа взаимовръзка.По изложените съображения настоящият състав наМ.,че първоинсатнционният съд обосновано и законосъобразно е задължил К. да се въздържа от извършване на домащно насилие спрямо П. като му забранява да се приближава на по-малко от 200 м от жилищата, обитавани от К.а в Е.П. и С., местата за социални контакти и отдих,посещавани от нея и за срок от 12 месеца,както и на по-малко от 50 м от местоработата в гр.Е.П. за същия срок;определя временно местоживеене на детето при майката за срок от три месеца при режим на лични контакти с бащата всяка първа и трета събота и неделя от 10 ч. до 13 ч.без преспиване като вземането и предаването става в присъствие на социален работник,предварително уведомен от майката;забранява на К. да се приближава на по-малко от 200 м от жилищата,които детето обитава в С. и Е.П. за срок от три месеца; както и до детското заведение ДГ „Здравец“ гр.Е.П. за срок от три месеца.;налага глоба на К. в размер на 300 лв.и го осъжда да плати разноските.Обосновано е отхвърлена насрещната молба като неоснователна след обстоен анализ на инцидента и останалите релевантни обстоятелства .Ето защо решението следва да бъде потвърдено и въззивникът да бъде осъден да заплати на въззиваемата страна 2000 лв.за адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция.Възражението за прекомерност на платената общо на упълномощения и на преуполномощения адвокат сума 2500 лв.е основателно предвид реално оказаната правна помощ в едно о.с.з. пред въззивната инстанция.

Водим от горното, Софийски окръжен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 168/20.07.2023г. напо гр.д.№ 405/23г. на РС-Е.П..

4

ОСЪЖДА Г. Б. К. с ЕГН ********* с адрес гр.Е.П., ул.“Л.К. № 18, да заплати на А. Г. П. с ЕГН ********** съдебни разноски за въззивната инстанция в размер на 2000 лв.адвокатско възнаграждение.

Решението не подлежи на обжалване

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5