Решение № 55 от 20.05.2026, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 55 гр. Велико Търново, 20.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на втори март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КОРНЕЛИЯ КОЛЕВА

Членове:

КРАСЕН Г.

ДЕСИСЛАВА ЧАЛЪКОВА при участието на секретаря Атанаска Ст. Иванова в присъствието на прокурора Г. Д. Г. като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ЧАЛЪКОВА Наказателно дело за възобновяване № 20264000600026 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на глава 33 от НПК.

Настоящото производство е образувано на основание чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК по искане на А. Х. Х. чрез упълномощения му защитник- адв. Н. за възобновяване на НОХД № 365/2025 г. по описа на Районен съд - Плевен.

В искането се прави оплакване за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, нарушения на материалния закон, както и явна несправедливост на наложеното наказание. Изложени са подробни съображения.

В съдебното заседание пред настоящия съд представителят на Апелативна прокуратура оспорва искането като неоснователно. Излага, че не са налице основанията по чл. 348, ал. 1, т. 1 – т. 3 от НПК. Сочи, че правилно е определена правната квалификация на деянието; че не са налични съществени процесуални нарушения, излагайки подробни съображения в тази насока. Посочва, че наложеното наказание съответства на целите на чл.

36 от НК, като са съобразени смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства. Пледира искането за възобновяване да бъде оставено без уважение.

Адв. Н., в качеството му на упълномощен защитник на осъдения А. Х. Х., поддържа подаденото искане. Прави оплакване за неправилна правна квалификация на деянието, за което е осъден подзащитният му. Твърди, че са допуснати съществени процесуални нарушения във връзка с чл. 281, ал. 8 от НПК, както и с недопускането на допълнителна съдебномедицинска експертиза. Оспорва наложеното наказание, като явно несправедливо 1 предвид смекчаващите вината обстоятелства. Отправя искане по реда на настоящото производството, делото да бъде възобновено, а осъденият А. Х. да бъде оправдан. В условията на алтернативност моли да бъде намалено наложеното на същия наказание.

В правото си на последна дума осъденият А. Х. Х. моли да бъде оправдан.

Великотърновският апелативен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличие на основанията за възобновяване на делото, намери за установено следното:

Искането за възобновяване е процесуално допустимо. Предмет на същото е акт от кръга на визираните в чл. 419 от НПК, който не е проверен по касационен ред. Същото е подадено от процесуално легитимирано лице по чл. 420, ал. 1 от НПК в законоустановения срок по чл. 421, ал. 1 от НПК. От съдържанието му се извежда оплакване за наличието на основание за възобновяване по чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК, във връзка с допуснати по чл. 348, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от НПК – нарушения на закона; съществено нарушение на процесуалните правила и явна несправедливост на наложеното наказание. Разгледано по същество, искането е неоснователно по следните съображения:

С Присъда № 56/28.05.2025 г. по НОХД № 365/2025 г. на Районен съд – Плевен подсъдимият А. Х. е признат за виновен в това, че на 10.01.2023 г. в гр. Плевен причинил на С. А. Й. средна телесна повреда, като деянието е извършено спрямо бременна жена и в условията на домашно насилие, поради което и на основание чл. 131, ал. 1, т. 4 и т. 5а, вр. чл.

129, ал. 2, вр. ал. 1 от НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 2 години и 6 месеца. На основание чл. 66, ал. 1 от НК първоинстанционният съд отложил изпълнението на наказанието за срок от 5 години.

Така постановената присъда е обжалвана и изменена с Решение № 204/23.10.2025 г. по ВНОХД № 630/2025 г. на Окръжен съд – Плевен, като подсъдимият А. Х. е признат за невиновен в това да е извършил престъплението по чл. 131 от НК при условията на чл. 131, ал. 1, т. 4 от НК. Присъдата е потвърдена в останалата част.

Решението на въззивния съд не подлежи на касационна проверка по жалба или протест, поради което на основание чл. 412, ал. 2, т. 1 от НПК е влязло в сила от момента на постановяването му, както и изменената с него присъда на първата инстанция.

По направените в искането за възобновяване оплаквания съдът намира следното:

На първо място следва да се разгледа оплакването за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, тъй като въпросите относно правилното приложение на закона и справедливостта на наказанието могат да бъдат решени в настоящото производство по възобновяване само, ако фактите по делото са установени при спазване на процесуалните правила за събиране и оценка на доказателствените материали и не са налице съществени процесуални нарушения, които да съставляват основание за отмяна на съдебния акт и връщане на делото за ново разглеждане.

Основното оплакване на защитата е за нарушения, свързани с правилото на чл. 281, ал. 8 от НПК. Сочи се, че постановената осъдителна присъда почива само на показанията на пострадалата С. Й., прочетени по реда на чл. 281, ал. 4 от НПК. Твърди се, че въззивният съд не е отговорил на това оплакване, а е посочил в решението си, че присъдата почива и на косвени доказателствени източници, но без да конкретизира нито един от тях.

Великотърновският апелативен съд счита, че оплакването е несъстоятелно.

Както правилно е посочила въззивната инстанция, първостепенният съд е извършил обстоен анализ на доказателствените източници по делото, като за установяване на обективната истина взел предвид не само показанията на пострадалата, но и всички други доказателства по делото. В мотивите към първоинстанционната присъда са обсъдени всички версии, посочени от пострадалата, като същите са съпоставени с обясненията на подсъдимия, със свидетелските показания на брата на пострадалата, на личния лекар, на 2 полицейските служители, отзовавали се на сигнали, подадени от нея, както и със заключението на вещото лице по извършената съдебномедицинска експертиза. От съвкупния анализ на доказателствата редовните съдебни инстанции достигнали до еднозначен извод за механизма на причиняване на травмите на пострадалата, както и за вината на подсъдимия.

Лишено от основание е възражението, направено в искането за възобновяване, че въззивният съд не е отговорил на оплакването, свързано със забраната по чл. 281, ал. 8 от НПК. Установимо от мотивите към постановеното от Плевенския окръжен съд решение е, че съдът е взел предвид всички доказателствени източници по делото, като по отношение на въпросите за механизма на причиняване на травмите на пострадалата, нито първоинстанционният, нито въззивният съд се позовават единствено на нейните и без това противоречиви показания.

На следващо място се навежда оплакване, че въззивният съд не е отговорил на възражение на защитата по отношение на проведения пред първата инстанция разпит на вещото лице, изготвило съдебномедицинската експертиза, във връзка с установяване на различен механизъм на причиняване на травмите на пострадалата Й.. Оплакването е несъстоятелно според настоящия състав на съда. На страница 7 от второинстанционното съдебно решение Плевенският окръжен съд е направил обстоен анализ на обстоятелствата, свързани с механизма на причиняване на увреждането, както и заключението на вещото лице. Обсъдени са и показанията му по време на разпита му в съдебно заседание пред първата инстанция, в които се разисква друг възможен механизъм. На основата на съвкупна преценка на всички доказателствени източници е достигнато до категоричния и еднозначен извод за причината за травматичното увреждане.

В искането за възобновяване е посочено още, че Плевенският окръжен съд не е обсъдил оплакването на защитата, свързано с неуваженото искане за назначаване на повторна съдебномедицинска експертиза. Според мотивите към съдебното решение, окръжният съд е кредитирал заключението на съдебномедицинската експертиза, като счел същата за обективна и извършена от лице с необходимата компетентност. Заключението е прието и вложено по делото и от първата инстанция, като страните в процеса не са възразили срещу това. Съгласно чл. 153 от НПК допълнителна експертиза се назначава, когато експертното заключение не е достатъчно пълно и ясно, а повторна – когато не е обосновано и възниква съмнение за неговата правилност. В инкриминирания случай такива предпоставки не са налице, тъй като в изготвената съдебномедицинска експертиза вещото лице, притежаващо необходимите образование и квалификация, е отговорило пълно, ясно и обосновано на поставените въпроси. Съгласно съдебната практика, несъгласието на някоя от страните с експертното заключение не е основание за назначаване на допълнителна или повторна експертиза, след като не са налице предпоставките на чл. 153 от НПК /Решение № 504/05.03.2013 г. на ВКС по н.д. № 1668/2012 г.; Решение № 127/01.12.2020 г. на ВКС по н.д.

№ 360/2020 г./.

Във връзка с гореизложеното, настоящият състав на съда намира, че не са налице твърдените от защитата допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

На следващо място не се констатира и релевираното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, а именно нарушение на материалния закон. Решаващите съдилища са обсъдили задълбочено събраните по делото доказателствени източници. В рамките на приетите фактически положения е приложен правилно законът от първостепенния и от въззивния съд, като са приели, че осъденият А. Х. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 131, ал. 1, т. 5а, вр. чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 от НК. Правилно според настоящия състав на съда въззивният съд е изменил постановената присъда, като оневинил А. Х. в извършването на престъплението по чл. 131, ал. 1, т. 4 от НК. Посоченото квалифициращо обстоятелство, а именно, че телесната повреда е причинена на бременна 3 жена, е останало недоказано, в частност - по никакъв начин не е доказан фактът, че осъденият е знаел за това нейно състояние, което изключва умисъла.

Неоснователно е оплакването на защитата, че не е налице квалифициращият признак по чл. 131, ал. 1, т. 5а от НК. Съгласно актуалната към инкриминираната дата редакция на чл. 93, т. 31 от НК престъплението е извършено в условията на домашно насилие, ако е предшествано от системно упражняване на физическо, сексуално или психическо насилие.

За да достигнат до извода, че тези предпоставки са налице, решаващите съдилища са обсъдили в съвкупност целия доказателствен материал по делото. Данни за физическо и психическо насилие над пострадалата Й. се съдържат както в показанията на същата, така и в тези на нейния брат, а също и в показанията на нейния личен лекар. В подкрепа на това са и многократно подаваните сигнали на ЕЕК 112, сведения за които са налице в заключението на съдебно техническата експертиза по делото. В изготвената медицинска документация в резултат на травматичното увреждане на Й. също е посочено, че то е вследствие на удар от осъдения. Всички тези данни мотивирали първоинстанционния и въззивния съд да приемат, че са налице всички признаци от обективна и субективна страна за извършено деяние по чл.

131, ал. 1, т. 5а от НК, поради което и признали А. Х. за виновен по това обвинение.

Във връзка с горното лишено от основание се явява и твърдението в искането за възобновяване, че решаващите съдилища не са анализирали доказателствата, установяващи мотивите и умисъла за извършване на престъплението. В съдебните си актове същите са изложили обстоен и пълен анализ на доказателствените източници по делото, като са стигнали до еднозначни изводи по повод правната квалификация на деянието по чл. 131, ал.

1, т. 5а от НК. Обсъдени са подробно елементите от състава на престъплението от обективна и от субективна страна.

Гореизложеното обуславя неоснователността на оплакването за неправилна правна квалификация на деянието и неправилно приложение на материалния закон.

Наведено е оплакване от защитата и за явна несправедливост на наложеното наказание по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК. При условията на чл. 54 от НК на осъдения Х. е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 2 години и 6 месеца. На основание чл.