Определение № 1044 от 07.04.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1044 гр. София, 07.04.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТО 4-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Костадинка Недкова

Членове:

Николай Марков

Красимир Машев като разгледа докладваното от Красимир Машев Касационно търговско дело № 20268002900416 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по подадени от С. Д. М. (ищца), чрез адв. Цв. В. от САК, с надлежно учредена по делото представителна власт, и от З. П. П. (трето лицепомагач на ответника Гаранционен фонд), чрез адв. Д. М. от САК, с надлежно учредена по делото представителна власт, касационни жалби срещу решение № 203/23.07.2025 г., постановено по в. гр. д. № 546/2024 г. по описа на Апелативен съд-Велико Търново, І граждански и търговски състав, в частта, в която, след частична отмяна и потвърждаване на решение № 388/10.07.2024 г., постановено по гр. д. № 450/2023 г. по описа на Окръжен съд-Велико Търново, частично е отхвърлен предявеният от С. Д. М. срещу Гаранционен фонд осъдителен иск с правно основание чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а“, предл. 1 КЗ , ал. 2 ТЗ за заплащане на сумата до 48000 лв. (от общо претендирания размер от 95000 лв.), представляваща обезщетение за причинените неимуществени вреди вследствие на настъпило на 07.11.2021 г. ПТП (при развлекателно събитие – дрифт на леки автомобил), ведно със законната лихва от 02.03.2023 г. до окончателното заплащане на главното парично притезание, както следва:

1) от С. Д. М. в частта, в която искът е отхвърлен над присъдения размер от 48000 лв. до пълния му предявен размер от 95000 лв. и 2) от З. П. П. в частта, в 1 която искът е уважен до размера от 48000 лв.

Касаторът-ищец навежда правни доводи за неправилност на въззивното решение, тъй като при постановяването му апелативният съд е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила, които са довели до необоснованост на решението и до незаконосъобразно приложение на материалния закон - чл. 52 ЗЗД, а именно при определяне на обезщетението за причинените неимуществени вреди не са съобразени всички факти, релевантни за приложението на уредените в чл. 52 ЗЗД критерии за справедливост. Счита, че необосновано – в противоречие със събраните по делото доказателствени средства, въззивният съд е достигнал до фактическия извод, че в пряка причинно-следствена връзка чрез своето противоправно поведение пострадалият (пешеходец - зрител на провежданото събитие) е допринесъл в единния, цялостен съпричинителен процес на явленията и фактите в обективната действителност до настъпване на вредоносния резултат, респ. определеният принос (40%) не съответства на действителното казуално участие на ищцата при получаване на травматичните увреждания.

Поддържа правното становище, че сам по себе си обстоятелството, че увреденото лице се е намирало на непосредствена близост до лекия автомобил, участвал в релевантното ПТП, но на банкета, не обосновава фактическия извод за принос към настъпилия вредоносен резултат.

Този касатор обосновава искането за допускане на въззивното решение до касационно обжалване, съдържащо се в изложението по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК, както със специалните процесуални предпоставки, регламентирани в чл.

280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, така и със самостоятелното селективно основание, уредено в чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК – решението да е очевидно неправилно, като поставя следните процесуалноправни и материалноправни въпроси: 1.

„При преценка на всички доказателства и доводи на страните съгласно чл. 12 и чл. 236, ал. 2 ГПК не се ли налага изводът, че доказателствата следва да се съпоставят и преценят по вътрешно убеждение, като решаващият орган [следва да издири] правната и житейска логика и достоверност с оглед всички данни по делото?“; 2. „Длъжен ли е въззивният съд да постанови решението си въз основа на всички събрани по делото доказателства и след тяхната и на доводите на страните съвкупна преценка, като мотивира доводите и доказателства, кои приема и кои не?“; 3. „Може ли съдът да обоснове решението си без да обсъди всички събрани по делото доказателства както 2 поотделно, така и в тяхната съвкупност?“; 4. „Следва ли при преценката на наличие на претърпени вреди, които са пряка и непосредствена от деликт, да се вземат предвид всички условия, които в съвкупността си определят конкретния причинно следствен резултат?“; 5. „Задължение ли е на въззивния съд да обсъди доказателствата по делото и доводите на страните, като изложи мотиви защо кредитира определени доказателства и не възприема конкретни защитни доводи на страните?“; 6. „Допустимо ли е съдът да обоснове своите изводи без да анализира поведението на пострадалия пешеходец?“; 7. „Следва ли при анализа на доказателствата да се изследва въпросът за извършено нарушение на правилата за движение по пътищата от страна на пострадалото лице, за да се определи процентът на съпричинително поведение и причинноследствената връзка между поведението на пострадалия и настъпилото събитие, за да се приложи разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД?“; 8. „Длъжен ли е съдът при анализ на доказателствата да посочи конкретно нарушена правна норма от страна на пешеходеца и причинно-следствената му връзка с настъпилото произшествие?“ (по тези осем процесуалноправни въпроси се твърди противоречие с ППВС № 1/1953 г.; решение № 217/2011 г. на ВКС, ІV г. о.; решение № 24/2010 г. на ВКС, І г. о.; решение № 226/2011 г. на ВКС, ІV г. о.; решение № 235/2011 г. на ВКС, ІV г. о.; решение № 24/28.01.2010 г. на ВКС по гр. д. № 4744/2008 г., I г. о.; решение № 589/29.06.2010 г. на ВКС по гр. д.

№ 1359/2009 г., I г. о.; решение № 221/15.04.2002 г. на ВКС по гр. д. № 677/2001 г., I г. о.; решение № 281/13.04.2004г. на ВКС по гр. д. № 888/2006 г.; решение № 222/06.04.2017 г. на ВКС по т. д. № 425/2015 г., II т. о.; решение № 134/30.12.2013 г. на ВКС по т. д. № 34/2013 г., II т.о.; решение № 212/01.02.2012 г. на ВКС по т. д. № 1106/2010 г., II т.о.; решение № 147/31.07.2018 г. на ВКС по т. д. № 1715/2017 г., II т. о.; Решение № 145/05.08.2021 г. на ВКС по дело № 1178/2020 г.; решение по гр. д. № 1609/2014 г. на ВКС, IV г. о.; решение по т. д. № 823/2010 г. на ВКС, II т. о.; решение по гр. д. № 826/2009 г. на ВКС, IV г. о.; решение № 67/16.06.2020 г. на ВКС по дело № 882/2019 г. и решение № 207/17.03.2021 г. на ВКС по гр. д.

165/2020 г. ІV г. о.); 9. „Какви следва да бъдат предпоставките, които да обуславят извод за съпричиняване на вредоносния резултат и в каква степен за случай на пътно-транспортно произшествие с пострадал пешеходец, който стои неподвижно и е наблюдавал движението на автомобилите (сред публика)?“; 10. „Следва ли „изборът на място“ сред публиката при липса на 3 обособени места за зрители на местопроизшествието да се приеме като действие/бездействие за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалото лице и да е в причинно-следствена връзка с настъпване на събитието?“ и 11. „За определяне на справедлив размер на застрахователно обезщетение следва ли да се вземат предвид социално-икономическите условия в страната към момента на настъпване на непозволеното увреждане, с оглед лимитите на застрахователно покритие и следва ли да бъдат отчетени реалните икономически условия, имащи значение за приложението на чл. 52 ЗЗД?“ (по последните материални въпроси не се твърди противоречие с практика на ВКС) - касаторът счита, че правният отговор на всички поставени процесуалноправни и материалноправни въпроси ще допринесе за точното прилагане на закона и за развитието на правото.

Ответникът по тази касационната жалба – Гаранционен фонд, е подал в законоустановения срок писмен отговор, в който развива правни съображения както за необосноваване на основанията за допускане на въззивното решение до касационно обжалване, така и за неоснователност на касационните основания, изложени в касационната жалба.

Третото лице-помагач на ответника не е подало в законоустановения срок писмен отговор на тази касационна жалба.

Касаторът-трето лице-помагач на Гаранционен фонд счита, че в обжалваната от него част въззивното решение е незаконосъобразно, той като поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост неправилно апелативният съд е достигнал до правния извод, че водачът на процесния лек автомобил е извършил виновно твърдяното противоправно деяние, като по делото не била доказана по несъмнен начин пряката причинно-следствена връзка между твърдяното противоправно поведение и настъпилия вредоносен резултат (не бил съобразен приносът на собственика на необезопасения полигон при установяване на единния цялостен съпричинителен процес на фактите и явленията в обективната действителност). От друга страна, въззивният съд – в противоречие с материалния закон, незаконосъобразно е обосновал правното съждение, че релевантното събитие следва да бъде квалифицирано като ПТП – мястото на инцидента не представлявал път по смисъла на § 6, ал. 1 от ДР на ЗДвП. Счита, че приносът на противоправното поведение на пострадалата за настъпване на 4 вредоносните последици е значително по-висок от този, който въззивният съд е определил (40%).

Този касатор обосновава искането за допускане на въззивното решение до касационно обжалване, съдържащо се в изложението по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК, както със специалните процесуални предпоставки, регламентирани в чл.

280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, така и със самостоятелното селективно основание, уредено в чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК – решението да е очевидно неправилно, като поставя следните процесуалноправни и материалноправни въпроси: 1.

„При установено поведение на пострадалия, което е в пряка причинна връзка и представлява основна причина за настъпване на ПТП, следва ли съдът при приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД да определи съпричиняването му като преобладаващо и да намали обезщетението до степен, съответстваща на поголям или равен принос на пострадалия спрямо този на делинквента?“ (твърди се противоречие с решение № 18/17.09.2018 г. на ВКС по гр. д. № 60304/2016 г., IV г. о.); 2. „Следва ли съдът да изложи подробни мотиви въз основа на събрания по делото доказателствен материал за причинната връзка между деянието и деликта, като се мотивира коя причина приема за главна (необходимо условие) за вредоносния резултат и коя причина за второстепенна и на база на това да определи обема на отговорността?“ (твърди се противоречие с Решение № 9/02.02.2018 г. на ВКС по гр. д. № 1144/2017 г., ІІІ г. о.; касаторът твърди, че правният отговор на този процесуалноправен въпрос ще допринесе за точното прилагане на закона и за развитието на правото); 3. „Следва ли при възражение за съпричиняване съдът да отчете несъобразеното поведение на пострадалата с нормите за безопасност, един път при изследване на причината за ПТП - вредоносното събитие, и втори път като фактор за вредоносния резултат и спрямо това участие на фактора както във вредоносното събитие, така и за вредоносния резултат да определи обема на отговорност/на пострадалия?“ (касаторът счита, че правният отговор на този въпрос ще допринесе за точното прилагане на закона и за развитието на правото); 4. „Когато е установено, че травматичните увреждания на пострадалия е единствено и само по негова вина, това прекъсва ли правно-казуалната причинна верига между действието/бездействието на делинквента и вредата и определящо ли е за квалификацията на вредата като косвена за делинквента? Следва ли съдът да определи кои вреди са свързани с поведението на пострадалия и да ги изключи 5 от обхвата на обезщетяване?“ (твърди се противоречие с решение № 79/27.02.2012 г. на ВКС по гр. д. № 673/2011 г., IV г. о. и решение № 18/08.02.2012 г. на ВКС по гр. д. № 434/2011 г., ІІІ гр.о.); 5. „Как се определя от съда процентният израз за приноса на пострадалия за вредоносното събитие и вредоносния резултат и следва ли да се съпоставят поведението на увредения с това на делинквента?“ (решение № 60154/20.01.2022 г. на ВКС по т. д. № 1071/2020 г., І т. о.; касаторът счита, че правният отговор на този въпрос ще допринесе за точното прилагане на закона и за развитието на правото); 6.