Определение № 2504 от 26.10.2023, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2504 гр. Пловдив, 26.10.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Николинка Г. Цветкова

Членове:

Фаня Т. Рабчева Калчишкова

Руска Ат. Андреева като разгледа докладваното от Фаня Т. Рабчева Калчишкова Въззивно частно гражданско дело № 20235300502562 по описа за 2023 година Производство по чл.278, ал.1 и сл. ГПК.

Делото е образувано по частна жалба от адв.М. В.М., АК-Пловдив,като пълномощник на М. Д. Д. от гр.Пловдив против Определение № 9960/ 04.09.2023г. постановено по гр.д.№ 11875/ 2023г. по описа на ПРС – ІХ гр.с., с което е върната исковата молба на жалбоподателя против „Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД и прекратено производството по делото.

Излагат се оплаквания с доводи за неправилност, въз основа на които се иска отмяна на обжалваното определение и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия по него.

Пловдивски окръжен съд, като взе предвид представените по делото доказателства, намери следното:

Частната жалба изхожда от надлежна страна и е в законния по чл.275, ал.1 ГПК срок, като процесуално допустима подлежи на разглеждане по същество.

С подадената по делото искова молба от жалбоподател чрез проц.си представител адв.М. М. са предявени първоначално субективно съединени искове по чл.26, ал.1 ЗЗД против „АСВ“ ЕАД с петитум - да се приеме, че Договор за потребителски кредит № ******** от 03.05.2022г. , сключен с „Кредисимо“ ЕАД, вземанията , които са прехвърлени на ответника, е нищожен на основание чл.26, ал.1 ЗЗД, във вр. с чл.22 и чл.11, ал.1, т.10 и чл.19, ал.4 от ЗПК, както и , че Договор за предоставяне на поръчителство от 1

03.05.2022г., сключен с „Ай тръст“ ЕООД, вземанията на който са прехвърлени на „АСВ“ ЕАД, е нищожен на основание чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД, чл.19, ал.4 вр.с чл.22 ат ЗПК, и при неспазване на нормите на чл.143, ал.1.

Районният съд е указал на ищеца обосноваване на правен интерес от предявяване на исковете против ответника, в изпълнение на които ищецът е посочил, че същият е придобил вземанията по посочения договор за кредит и договора за предоставяне на поръчителство на основание договор за цесия, поради което ответникът е титуляр на вземането и при установяване недействителността на договора потребителят ще дължи по-малки суми на основание чл. 23 ЗПК.

При така обоснования от ищеца правен интерес съдът е намерил, че така предявеният иск е недопустим, по следните съображения, доколкото е изяснено, че в случая се иска от съда да бъде установено със сила на пресъдено нещо по отношение на ответника – в качеството му на цесионер, че сключените между ищеца и „Кредисимо“ ЕАД и „Ай Тръст“ ЕООД договори са недействителни, доколкото ответникът е носител на вземанията, породени от договора за потребителски кредит и договора за поръчителство.

В тази насока е обосновано от районния съд, че договорът за прехвърляне на вземане /цесия/ се извършва между първоначалния и новия кредитор и има за цел да измени титуляра на вземането в отношенията с длъжника, без цесионерът да става страна в договорното правоотношение и носител на задълженията. Не е страна по договора за цесия и длъжникът, но последиците, породени от същия несъмнено пряко го засягат. Затова макар цесията да е договор между цедента и цесионера, с извършването и длъжникът не се лишава от правата, които има към цедента. Едно от найважните средства за неговата правна защита е съхраняване на възраженията му, които може да противопостави - арг. от чл.103,ал.3 ЗЗД. Това означава, че цесията не лишава длъжника и от правото да иска унищожаване на договора, от който произтича вземането, поради порок на волята, чрез възражение във вр. с иск за изпълнение, предявен от цесионера, нито от правото на възражение за нищожност, както и да противопостави на цесионера отлагателни възражения, които има срещу цедента. Но ако има интерес да иска унищожаване чрез самостоятелен конститутивен иск, длъжникът трябва да предяви иска си срещу цедента, който си остава страна по договора. По 2 аргумент от по – силното основание следва да се приеме, че при наличие на правен интерес длъжникът може да предяви и иск за прогласяване нищожността на първоначалния договор, от който произтича прехвърленото на цесионера вземане, или на отделна негова част, но само срещу цедената, който е страна по същия, освен ако не докаже конкретен правен интерес от предявяване на иска и срещу цесионера. Правният интерес се свързва с наличие на неоснователно обогатяване или недобросъвестност на цесионера, които хипотези в случая не са налице. В този смисъл е практиката на Върховния касационен съд, обективирана в Решение № 127/30.07.2018 г. по търг.д. № 1103/2017 г., ТК, II т.о. на ВКС . В конкретния случай ответникът не е страна по договорите, чиято недействителност се моли да бъде установена в производството по делото, следователно последният не е процесуално-правно легитимиран да отговаря по предявените искове. Поради така изложените съображения е постановено връщане на исковата молба и производството по делото е прекратено на основание чл.130 ГПК поради липсата на една от абсолютните положителни процесуални предпоставки за допустимост на предявения иск.

Действително със съдебното решение на ВКС, постановено в производство по чл.290 ГПК, в последователност е прието по обуславящия касация правен въпрос, че „правната теория и в съдебната практика еднозначно приема, че договорът за прехвърляне на вземане/ цесия/ се извършва между първоначалния и новия кредитор и има за цел да измени титуляра на вземането в отношенията с длъжника, без цесионерът да става страна в договорното правоотношение и носител на задълженията. Не е страна по договора за цесия и длъжникът , но последиците, породени от същия несъмнено пряко го засягат. Затова макар цесията да е договор между цедента и цесионера, с извършването й длъжникът не се лишава от правата, които има към цедента. Едно от най-важните средства за неговата правна защита е съхраняването на възраженията му, които може да противопостави – арг. от чл.103, ал.3 ЗЗД. Това означава, че цесията не лишава длъжника и от правото да иска унищожаване на договора, от който произтича вземането, поради порок във волята, чрез възражение във вр. с иск за изпълнение, предявен от цесионера, нито от правото на възражение за нищожност, както и да противопостави на цесионера отлагателни възражения, които има срещу цедента. Но ако има интерес да иска унищожаване чрез самостоятелен 3 конститутивен иск, длъжникът трябва да предяви иска си срещу цедента, който си остава страна по договора. По аргумент от по-силното основание следва да се приеме, че при наличие на правен интерес длъжникът може да предяви и иск за прогласяване нищожност на първоначалния договор, от който произтича прехвърленото на цесионера вземане, или на отделна негова част, но само срещу цедента, който е страна по същия, освен ако не докаже конкретен правен интерес от предявяване на иска и срещу цесионера. Именно поради наличие на вземане спрямо цедента неизпълнението на договора от страна на последния също не дава право на длъжника да иска обезщетение/ връщане/ от цесионера. Изключение следва да е налице само в случаите на неоснователно обогатяване или при недобросъвестност на цесионера, макар законодателят да не го е изрично предвидил, заради специфичните особености на института на неоснователното обогатяване и присъщото на облигационното право общо изискване за добросъвестност.“ / цит. решението на ВКС/.

Въззивната инстанция възприема правният аргумент, обоснован от районния съд въз основа на посочената съдебна практика по чл.290 ГПК, доколкото в настоящата хипотеза се касае за предявени искове от страна / длъжник/ по договор за кредит, сключен с първоначален кредитор, по който настоящият ответник не е страна от една страна, вземанията по който договор за кредит са прехвърлени на настоящия ответник по сключен договор за цесия, по който от друга страна длъжникът не е страна. По предявените искове за прогласяване нищожност на основание чл.26, ал.1 ЗЗД на договорни клаузи по договор за потребителски кредит с първоначалния кредитор “Кредисимо“, както и на договор за предоставяне на поръчителство с „Ай тръст“ ЕООД настоящият ответник „АСВ“ ЕАД не е страна. При посочване на правния интерес за предявяване на тези искове против настоящия ответник в изпълнение указанията на съда, ищецът не е обосновал изключенията или конкретен правен интерес, които според посочената по-горе съдебната практика на касационната инстанция, обосновават допустимост на така предявените искове като самостоятелен способ на защита , а не като възражение за нищожност по иск за изпълнение, предявен от цесионера.

По така изложеното по – горе, обжалваният съдебен акт ще се потвърди като съответстващ на установената за случая съдебната практика на ВКС по чл.290 ГПК в тази насока.

4

Водим от горното и на основание чл.27, ал.1, пр.І във връзка с чл.278, ал.4 ГПК, въззивният съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 9960/ 04.09.2023г. постановено по гр.д.№ 11875/ 2023г. по описа на Пловдивски районен съд – ІХ гр.с.

Определението подлежи на касационно обжалване в едноседмичен срок от съобщението за изготвянето му пред ВКС на РБ.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5