Разпореждане № 88931 от 18.07.2023, Софийски районен съд

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 88931 гр. София, 18.07.2023 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 148 СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: СТОЙЧО Т. ПОПОВ като разгледа докладваното от СТОЙЧО Т. ПОПОВ Частно гражданско дело № 20211110149639 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 411, ал. 2, т. 2 от ГПК, във връзка с чл. 146, ал. 2 от ЗЗП.

Подадено е заявление от „ФИРМА“ ЕООД срещу М. Н. Л., с което се иска издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК за сумата от общо 11492,79 лв., от която:

4768,92 лв. – главница, 1754,01 лв. – договорна лихва (договорно възнаграждение) за периода от 05.06.2020 г. до 03.06.2021 г., 1337,70 лв. – възнаграждение за услуга „Фаст“, 2764,56 лв. – възнаграждение за услуга „Флекси“, 619,72 лв. – лихва за забава от 06.03.2020 г. до 03.06.2021 г., 247,88 лв. – обезщетение за забавено изпълнение за периода от 03.06.2021 г. до 26.08.2021 г.

Настоящият съдебен състав, като съобразява служебното си задължение по чл. 411, ал. 2, т. 3 от ГПК, така и с оглед въведено от практиката Съда на Европейския съюз задължение за служебна преценка неравноправност на договорни клаузи, когато са налице фактически данни за такава неравноправност (С-147/16; C-243/08) намира, че от представените по дело документи може да се направи извод за вероятна неравноправност на клаузите за допълнителни услуги.

Първо, в конкретния случай договорните отношения между страните се отнасят към потребителски договор по см. на чл. 9, ал. 1 от ЗПК, поради което приложение намират разпоредбите на ЗПК, съответно ЗЗП.

Съдът намира, че уговорените в договора за кредит допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“, за които е предвидено заплащане на претендирано възнаграждение, не представляват „допълнителна услуга“ по см. на чл. 10а, ал. 1 от ЗПК, защото заплащането на тези възнаграждения е предварително, дължимо само за „възможността за предоставянето“ на услугите, като е без значение дали някоя от тези услуги ще бъде използвана по време на действие на сключения между страните договор, доколкото в т. VI Поискани от клиента допълнителни възможности от договора за потребителски креди е посочено, че възнаграждението за предоставянето на посочените допълнителни услуги става изискуемо с подписването му, като изискуемостта му е в пълен размер дори и да не е ползвана нито една от тях. Съгласно приложения погасителен план претендираното възнаграждение по тях е уговорено във фиксиран размер, събиран по силата на самия договор, а не на база реално използвана услуга. Уговарянето по този начин е и в колизия с нормата на чл. 10а, ал. 4 от ЗПК, в която е предвидено, че видът, размерът и действията, за които е начислена сумата, следва да са ясно и точно конкретизирани в договора, а не зададени под обща формулировка с пожелателен характер, както е процесният случай. На следващо място предвидените 1 услуги представляват действия по управлението на кредита, поради което и на основание чл.

10а, ал. 2 от ЗПК, в който е предвидена изрична забрана за кредитора да изисква заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с усвояването и управлението на кредита са нищожни.

Следователно, заявлението следва да се отхвърли в частта, в която се претендира сумата за неплатено възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“, а в останалата част следва да се издаде заповед по чл. 410 от ГПК, като на заявителя следва да се присъдят и разноски само пропорционално на уважената част от вземането, или сумата от 147,81 лв. за държавна такса и 32,15 лв. за юрисконсултско възнаграждение.

Така мотивиран съдът

РАЗПОРЕДИ:

ОТХВЪРЛЯ заявлението на „ФИРМА” ЕООД, ЕИК ***********, против М. Н. Л., ЕГН **********, за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК в частта, с която се иска заплащане на сумата от 1337,70 лева – възнаграждение за закупена и използвана услуга „Фаст“ и сумата от 2764,56 лева – възнаграждение за закупена услуга „Флекси“ по Договор за потребителски кредит № 30042216050, сключен на 29.01.2020 г., между страните.

УКАЗВА на заявителя, че на основание чл. 415, ал. 1, т. 3 от ГПК може да предяви осъдителен иск по отношение на вземането, за което е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за изпълнение в едномесечен срок от влизане в сила на настоящото разпореждане.

Разпореждането може да се обжалва от заявителя в едноседмичен срок от съобщаването му с частна жалба пред Софийски градски съд.

Препис от разпореждането да се връчи на заявителя.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2