Решение № 4169 от 17.09.2024, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Административно наказателно дело 4889/2023
- Вид
- Решение № 4169
- Подписан
- 17.09.2024
- Състав
- ВАНЯ АНГЕЛОВА ГОРАНОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 27 и 28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 27 и 28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 34, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 34, ал. 3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 40, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.42, т.4 и т.5 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.42, т.4 и т.5 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.52, ал.4 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.57, ал.1, т.5 и т.6 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.57, ал.1, т.5 и т.6 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63д, ал.3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.183, ал.2, т.11 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189, ал. 12 · Закон за движението по пътищата
- чл. 40, ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.40, ал.2 · Закон за движението по пътищата
РЕШЕНИЕ
№ 4169 гр. С., 17.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 22 -РИ СЪСТАВ, в закрито заседаниее на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: ВАНЯ АНГ. Г.А като разгледа докладваното от ВАНЯ АНГ. Г.А Административно наказателно дело № 20231110204889 по описа за 2023 година установи следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
С наказателно постановление /НП/ № № 23-4332-028139/06.01.2023 г. на началник сектор в СДВР, отдел Пътна полиция, СДВР, на В. Н. К. е наложено административно наказА.е „глоба” в размер на 20.00 лв. за нарушение на чл.40, ал.2 от ЗДвП, на основА.е чл.183, ал.2, т.11 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/. депозираниа е жалба срещу НП, с която се иска отмяна на обжалваното НП и прекратяване на наказателното производство поради допуснати съществени нарушения на процесуалния и материалния закон. Твърди се, че посочената в НП фактическа обстановка категорично не съответства на действителната такава, сочи че фактическото описа е противоречи на посочения състав от закона. Намира за недоказано по безспорен начин фактите и обстоятелства описа. в НП. Според жалбоподателя липсват елементи от обективна и субективна страна, който да подкрепят така вмененото му нарушение. Навежда твърдения за нарушения на процесуалните правила, а именно процесното НП не съдържа нужните и предвидени в закона реквизити 1 като описа е на нарушението от фактическа и правна страна, липсва на обсъждане на разпоредбите на чл. 27 и 28 от ЗАНН, като по този начин е накърнено правото му на защита. Иска се присъждане на разноски.
В съдебно заседаниее жалбоподателят, редовно призован, не се явява, представлява се от процесуален представител - адв. В. от САК, редовно упълномощена. Жалбата се поддържа и се моли за отмяна на НП. Претендират се сторени разноски.
Въззиваемата страна - СДВР, редовно призована, не изпраща процесуален представител, но изразява становище, в депозирани писмени бележки, че процесното наказателно постановление следва да бъде потвърдено като правилно, законосъобразно и безспорно доказано и излага подробни мотиви за това. Претендира юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност по отношение на претендираното адвокатско възнаграждение.
Съдът, като прецени събрА.те по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, приема за установено следното от фактическа страна:
На 21.12.2022г. около 15:50 часа в гр.С. В. Н. К., по ул. „проф. *** *** към ул. „*** ***“ управлявал личния си лек автомобил марка „****“, модел „****“ с рег. № ****. Пред бл. 57 извършил маневра, движейки се назад, с цел да паркира. СВ. Т.Р.М. бил пътник, но слязъл от колата, защото мястото за паркиране било тясно и му дал сигнал, да даде назад. В същото време паркирА.ят перпендикулярно наблизо товарен автомобил марка “*** ***“, модел „****“ с рег. №****, потеглил напред и така било реализирано ПТП между двата автомобила.
Д. Н., мл. автоконтрольор в ОПП-СДВР, въпреки че не е бил очевидец на начина и мехА.зма на осъществяване на ПТП, субективно приел поради разположението на двата посочени автомобила, че водачът на марка „****“, модел „****“ с рег. № **** е нанесъл щетите при паркиране и съставил протокол за ПТП Рег. № 16141/21.12.2022г., ведно със скица на ПТП.
На същата дата - 21.12.2022г. - бил съставен АУАН серия GA № 241188 от М. Л. Г., на длъжност младши автоконтрольор при ОПП-СДВР, в присъствието на свидетел и на нарушителя, връчен на последния на същата дата, с отразено писмено възражение от него: ,,имам възражения и също не 2 бяха взети сведения от свидетел”. В акта била обективирана фактическа обстановка, както следва: в инкриминираното време и на инкриминираното място жалбоподателят, като водач на МПС марка „****“, модел „****“ с рег.
№ **** пред бл. 57 поради неподсигурена маневра заден ход реализира ПТП в товарена автомобил марка “*** ***“, модел „****“ с рег. №****.
На база на посочения АУАН е издадено процесното наказателно постановление № 23-4332-028139/06.01.2023г. от началник сектор в ОПП СДВР, упълномощена със заповед № 8121K-1632 от 02.12.2021г., с което на жалбоподателя на основА.е 183, ал. 2, т. 11 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 20.00 /двадесет/ лева за нарушение на чл. 40, ал. 2 от ЗДвП - за това, че на 21.12.2022г. около 15:50 часа в гр.С., по ул. „проф. *** *** към ул. „*** ***“ управлявал личния си лек автомобил марка „****“, модел „****“ с рег. № ****. Пред бл. 57 поради неподсигурена маневра заден ход реализира ПТП в товарен автомобил марка “*** ***“, модел „****“ с рег. №****.
Изложената фактическа обстановка се установява от събрА.те по делото писмени доказателства: заповеди за компетентност, справка-картон на водача, декларация, протокол за ПТП, скица, както и от останалите материали по делото, приети по надлежния процесуален ред, и от показанията на разпитите по делото свидетели Д. Н. Н. и Т.Р.М..
Съдът се довери на заявеното от свидетеля Д. Н. Н., като намери показанията му са обективни и добросъвестно депозирани, но същите не добавят информация относно фактите и обстоятелствата по делото.
Съдът даде вяра на показанията на свидетеля Т.Р.М. и постави същите в основата на доказателствените си изводи, кредитирайки ги за достоверни. Тези показания изясняват фактите, интересуващи процеса и то по начин, който не оставя съмнение в добросъвестността на лицето, което ги излага. При внимателния им анализ не се отчете непоследователност, непълнота или съществено противоречие. Прецизната им проверка не сочи на предубеденост или съзнателно изопачаване на фактите, а навежда идея за добро познаване на време, място и начин, по който са се осъществили процесните събития. Съдът установи, че този свидетел е възприел самото произшествие и като такъв допринася за изясняване мехА.зма на процесното ПТП и конкретното поведение на участниците в него. Съдът ги кредитира изцяло, като корелиращи на изложената фактическа обстановка и на целия доказателствен 3 материал.
Съдът възприема в цялост приобщените по делото писмени доказателства, тъй като същите са логични, последователни, съответни и не се опровергават при преценката им, както по отделно, така и в тяхната съвкупност, като не са налице основА.я за дискредитиране на който и да е от доказателствените източници, събрА. в хода на административнонаказателното производство и съдебното следствие.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните изводи от правна страна:
Жалбата е подадена от легитимирано лице, срещу акт, който подлежи на обжалване, в рамките на преклузивния срок, с оглед, на което същата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Същата се явява основателна, като съображенията за това са следните:
Сроковете за съставяне на АУАН, визирА. от разпоредбата на чл. 34, ал.
1 ЗАНН, са спазени. Той е съставен на 21.12.2022г., тоест в деня, в който е установен нарушителят от контролния орган. АУАН е бил предявен за запознаване и подписан от нарушителя, и в зааконоустановения шестмесечен срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН е издадено и обжалваното НП.
ПроверявА.ят акт е издаден от оправомощен за това орган, видно от заповед № 8121K-13318 от 25.10.2019г. на министъра на вътрешните работи.
Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 12 от ЗДвП наказателните постановления се издават от министъра на вътрешните работи, от министъра на отбраната, от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията и от кметовете на общините или от определени от тях длъжностни лица съобразно тяхната компетентност. В настоящия случай НП е съставено от ДА.ела Д.Д., началник група към СДВР-ОПП, като със заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи, началниците на групи в ОПП-СДВР са оправомощени да издават наказателни постановления.
В процесния случай става ясно, че лицето Т.М. е свидетел-очевидец на извършване на нарушението. От наличните по делото писмени материали се установява, че АУАН е съставен, с вписан свидетел Д. Н. Н., който не е присъствал при осъществяване на нарушението, описано в обстоятелствените 4 части на АУАН и НП, а само при установяването му. Соченият за свидетел на извършеното нарушение Маринчев не е участвал в процедурата по съставянето на акта, за което свидетелства възражението на жалбоподателя при съставянето на самия АУАН. По този начин е изпълнена процедурата по чл. 40, ал.1 от ЗАНН, регламентираща актът да бъде съставен в присъствието на свидетел при извършването или установяване на нарушението, но при обстоятелства, които будят недоумение, защо е бил игнориран свидетелят, присъствал на нарушението.
Съдът намира, че актът за установяване на административно нарушение и издаденото наказателно постановление са издадени при неизяснена фактическа обстановка, което е рефлектирало върху отразеното в тях като описа е на извършеното нарушение и дадената му правна квалификация. По този начин не са спазени изисквА.ята на чл.42, т.4 и т.5 и чл.57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН, което е самостоятелно основА.е за отмяна на крайния административен акт. В тази насока доводите на жалбоподателя се явяват основателни. Съгласно разпоредбата на чл.52, ал.4 от ЗАНН преди да се произнесе по преписката, наказващият орган проверява акта с оглед на неговата законосъобразност и обоснованост и преценява възраженията и събрА.те доказателства, а когато е необходимо, извършва и разследване на спорните обстоятелства. Разследването може да бъде възложено и на други длъжностни лица от същото ведомство. В настоящия случай това не е сторено, поради което процесното пътнотранспортно произшествие и мехА.змът на неговото извършване са останали неизяснени.
С обжалваното наказателно постановление на жалбоподателя е наложено наказА.е за допуснато нарушение по чл. 40, ал.2 от ЗДвП, в резултат на което е настъпило ПТП. Посочената разпоредба изисква от водачите на ППС по време на движението си назад непрекъснато да наблюдават пътя зад превозното средство, а когато това е невъзможно, са длъжни да осигурят лице, което да сигнализира за опасности. При това обаче нито в АУАН, нито в НП е отразено, че на местопроизшествието е присъствал свидетелят Маринчев, който е сигнализирал на водача на автомобила - жалбоподател.
Жалбоподателят в съставения му АУАН изрично лично и саморъчно е вписал възражението си, че не са взети предвид сведения от свидетел. Така в акта единствено лаконично е посочено, че изпълнителното деяние се е изразило в неподсигурена маневра заден ход е реализирано ПТП в товарен автомобил 5 марка “*** ***“, модел „****“ с рег. №****. От свидетелските показания в хода на съдебното следствие, се установява, че свидетелят Маринчев е слязъл от автомобила преди жалбоподателя да предприеме процесната маневра и е стоял на около 7-8 м. от автомобила, като дал знак на водача, да даде назад.
Посочените от свидетеля обстоятелства опровергават вмененото на жалбоподателя нарушение, че не е осигурил лице, което да сигнализира за опасности - именно такова лице е бил посоченият вече свидетел. В административнонаказателното производство пълното описа е на нарушението, както в АУАН, така и в НП е от изключително значение за законосъобразното развитие на самия процес, не само с оглед гарантиране правото на защита на дееца в пълен обем, но и поради факта, че това е изискване относно формата на тези актове. Не само пълната липса на релевантни факти, но и частичната такава, която се отнася до основните въпроси във връзка с ангажирането на административнонаказателна отговорност, представлява съществено нарушение на процесуалните правила и самостоятелно основА.е за отмяна на съответното НП. Липсата на описа е на конкретни факти относно вмененото нарушение, води до невъзможност на съда, а и на нарушителя /с което съществено се нарушава правото му на защита/, да установи какво точно нарушение е извършил, при какви обстоятелства, за да може да бъдат съотнесени фактите към твърдяната за нарушена правна норма.
В процесното НП от АНО е посочената санкция за нарушаване на вмененото нарушение по чл. 40, ал.2 от ЗДвП - нормата на чл. 183, ал.2, т.11 от ЗДвП, според която се наказва с глоба 20 лв. водач, който нарушава правилата за движение назад. Следва да се посочи, че в резултат на движението назад е настъпило ПТП и по този факт не се спори.